Р Е Ш Е Н И Е

№ 242 12.06.2019 год. град Стара Загора

Старозагорският административен съд,ІІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета год., в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка П., като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 228 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, във връзка с гл. ХII от АПК.

Подадена е жалба от А.А.А. ***, чрез адвокат С.И.В., против Решение № 86/11.03.2019 г. на директора на ТД на НАП, гр. Пловдив., с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал. 1, чл. 200 от ДОПК, във вр. с чл. 205 от ДОПК, изх. № С 190024-022-0006093/11.02.2019 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП-Стара Загора .

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие със закона , процесуалните правила и противоречи на принципа на съразмерност. Твърди, че постановлението за налагане на обезпечителни мярка в частта относно наложения запор на МПС противоречи на чл.195,ал.6 от ДОПК, тъй като не е упомената на каква стойност е товарния автомобил В постановлението бил посочен единствено общия размер на твърдяното публично задължение без да се посочат изпълнителните титули и как е формиран общия размер на дължимата сума. Поради тази причина жалбоподателят бил в невъзможност да прецени дали те са годно изпълнително основание Публичният изпълнител е бил задължен да посочи размера поотделно за всяко изпълнително основание в това число главница и лихви за забава. Директорът на ТД на НАП едва в решението си е конкретизирал изпълнителните основания Обезпечението било наложено в нарушение на чл. 195,ал. 2 от ДОПК. С оглед на подробно изложените в жалбата съображения моли съда да отмени оспореното от него решение

Ответникът по жалбата- директор на ТД на НАП- гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Твърди, че наложените обезпечителни мерки съответстват на изискванията на закона и са наложени във връзка с установени изискуеми публични задължения на лицето. Моли в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Обжалва се Решение № 86/11.03.2019 г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено Постановление изх. № С 190024-022-0006093/11.02.2019 г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив, с което е наложен запор върху вземане от трето задължено лице- банка и запор върху МПС.

Видно от съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК от 19.03.2013 г. А.А. е уведомен, че има образувано срещу него изпълнително дело и е поканен на изплати общо дължима сума по дело № 846/2013 г. по описа на ТД на НАП Пловдив в размер на 280 лева както следва : по фиш №0070426/21.12.2011 г. на РУП Стара Загора – 30 лева, по НП № 696/01/01.10.2009 г. на община Стара Загора – 60 лева, по фиш № 0044097/04.07.2011 г. на РУП Стара Загора – 50 лева, по фиш №0070777/28.09.2011 г. – 50 лева, по фиш № 0168243 на РУП Стара Загора – 20 лева и по НП № 27-158/05.03.2012 г. – 50 лева. Видно разпореждане за присъединяване № 0846/19.08.2014. общият размер на задълженията на А. е 700 лева, като в изпълнителното производство са присъединени следните вземания: глоба по фиш № А 16371191/ 03.03.2013 г. в размер на 50 лв на ОД на МВР гр. Стара Загора, глоба по фиш № 0044097/11/04.07.2011 г. на Главна дирекция Национална полиция в размер на 50 лв, глоба по фиш № 0168243/11/10.11.2011г. в размер на 20 лв, глоба по НП № 451/01.07.2013 г. на Главна дирекция Национална полиция в размер на 200 лв, глоба по фиш № 0938451/09/17.12.2009 г. на Главна дирекция полиция в размер на 20 лв, глоба по фиш № 0070777/11/28.09.2011 г. на Главна дирекция Национална полиция в размер на 50 лв, глоба по фиш № 0070426/12.12.2011 г. на Главна дирекция Национална полиция в размер на 30 лв. Според разпореждане за присъединяване № 0846/2012 /000006/22.10.2014 г. А. дължи по образуваното спрямо него изпълнително дело както следва : главница -129,60 лв, лихва 0,54 лв и нелихвена част -790 лв.в това число глоба по фиш № В0293412/12.12.2011 г. в размер на 20 лв, глоба по НП № 2199/128/05.08.2012 г.в размер на 70лв и такса по изпълнителен лист по гражданско дело № 15/2014 г./08.10.2014 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора: главница 129,60 лв и лихва 0,54 лв. Според разпореждане на присъединяване № С180024-105-0045083/19.02.2018 г А. дължи следните суми по изпълнителното дело: главница – 129,60 лв,лихва 44,36 лв / към 19.02.2018 г. /, нелихвоносно вземане -1520 лв. в това число глоба по фиш М708763/19.11.2017 г. Видно от разпореждане за присъединяване изх.№ 170024-105-0210217/28.09.2017г. е допуснато присъединяване към изпълнително производство на ОД на МВР гр. Стара Загора със вземане по електронен фиш К1579354 от 26.04.2017 г. в размер на 400 лева. С разпореждане за присъединяване № С-160024-105-0093956 / 06.10.2016 година е допуснато присъединяване на публичен взискател ОД на МВР гр. Стара Загора за слените вземания: глоба по фиш № 916966/ 03.09.2014 г- 50 лева и на глоба по електронен фиш № К833279/ 12.07.2014 г . в размер на 100 лева Видно от разпореждане за присъединяванеизх. №00846/2012/000007/05.02.2015 г. към изпълнителното производство е присъединен публичен взискател ОД на МВР гр. Стара Загора със следните вземания – глоба от 30 лева по НП А-58/14.01.2014 г. и 400 лева- глоба по НП № 1581/12.06.2013 г. . Видно от разпореждане за присъединяване изп.№ С180024-105-0045083/19.02.2018 г. е допускане присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство ОД на МВР гр. Стара Загора по фиш № 708763 819.11.2017 г. в размер на 20 лева Видно от разпореждане за присъединяване на вземане изх. № С180024-105-0209636/ 16.07.2018 г. А. дължи по изпълнителното дело сума в размер на 150 лв по НП №1056/20.11.2017 г. на община Стара Загора. Общо дължимата сума според това разпореждане от А. 129,60 главница, 49,65 лв и нелихвоносно вземане – 1250 лв или общия размер на главницата е 1379,60 към дата 16.07.2018 г. От постановление за налагане на обезпечителни мерки . изх. № С 190024-022-0006093/11.02.2019 г. публичният изпълнител при ТД на НАП-Стара Загора № се установява, че след като е взел предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изп. д. № 24120000846/2012 г. в размер на 1436,81 лв., в това число главница от 1379,60 лв. и лихви в размер на 57,21 лв., на основание чл. 200 и чл. 202 ДОПК вр. чл. 195, ал. 1- 3 ДОПК публичният изпълнител е наложил запор върху върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите както и суми, предоставени за доверително управление , находящи се в „ Обединена българска банка” АД и запор върху товарен автомобил марка „ Фиат” , модел Добло, с рег. № *****с цена на придобиване 0,00 .По делото за приложени част от изпълнителните основания на публичните взискатели: НП №27-15/15.03.2012 г. , НП № 451/01.07.203 г. НП № 2199/12/05.08.2012 г. изпълнителен лист от 08.10.2014 г. по гражданско дело № 15 по описа за 2014 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора, НП № А-581 от 01.04.2014 г., НП № 696 от 01.10.2009 г., и пет броя фишове, с които на А. са наложени глоби както следва : по фиш №0044097/ 04.07.2011 г. – 50 лв, по фиш № 0938451/17.12.209 г. в размер на 20 лв, по фиш № 0070777 от 28.09.2011 г. в размер на 50 лв, глоба по фиш № 0168243 от 10.11.2011 г. в размер на 20 лв и глоба по фиш №0070426 от 12.12.2011 г. в размер на 30 лв

От жалба с вх. № 4600/26.02.2019 г. се установява, че недоволен от издадения акт, жалбоподателят го е обжалвал пред Директора на ТД на НАП-Стара Загора, с доводи , че твърдените публични вземания били с неясен произход и част от тях според него били погасени по давност.

От решение № 86/11.03.19 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив се установява, че е оставена без уважение жалбата на А. срещу постановлението за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190024-022-006093/11.02.2019 година на публичния изпълнител в ТД на НАП Пловдив

При така установената фактическа обстановка, Старозагорският административен съд приема за установено от правна страна следното:

Жалба е подадена в срока по чл. 197, ал. 2 ДОПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

В случая с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С 190024-022-0006093/11.02.2019 г. публичният изпълнител при ТД на НАП-Стара Загора, като е взел предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изп. д. № 24120000846/2012 г. в размер на 1436,81 лв., в това число главница от 1379,60 лв. и лихви в размер на 57,21 лв., на основание чл. 200 и чл. 202, ал.1,201,ал.3 от ДОПК вр. чл. 195, ал. 1- 3 ДОПК е наложил запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касти , както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „ Обединена българска банка” BIC ***,81 лева и запор върху товарен автомобил марка FIAT, модел ДОБЛО, рег.№ *****, рама № ZFA22300005221522, двигател № 223А50001967677, година на производство 2003 г., мощност 48 kw, цена на продобиване 0,00 лева.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще се затрудни или ще бъде невъзможно събирането на публичното задължение, като обезпечението се налага по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалва по реда на чл. 197 ДОПК. Съгласно чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5. Обезпечителни мерки се налагат с мотивирано постановление от публичния изпълнител. Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което обезпечава.

Съдът, с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

В случая обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Стара Загора, съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и формално съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП – Стара Загора е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП – Стара Загора и в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК.

В случая е наложена обезпечителна мярка - запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касти , както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „ Обединена българска банка” BIC ***,81 лева и запор върху товарен автомобил марка FIAT, модел ДОБЛО, рег.№ *****, рама № ZFA22300005221522, двигател № 223А50001967677, година на производство 2003 г., мощност 48 kw, цена на продобиване 0,00 леваза

Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. от ДОПК Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в ал. 3 на чл. 197 ДОПК абсолютни условия. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК обаче поставя изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство- принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията визирани в чл. 196, ал. 1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел. В обжалваното постановление липсват мотиви за налагане на обезпечителната мярка.

Както бе посочено, обезпечителни мерки се налагат когато без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Обезпечение следва да се прилага само при констатирана и обоснована опасност, че събирането на публичното задължение ще бъде невъзможно или ще се затрудни. Размерът на задължението може да бъде такава индиция за затруднено събиране на задължението, но следва да се извърши и преценка и на имущественото състояние на длъжника. Обезпечителната нужда не може да се определи само от размера на задълженията, а следва да се извърши преценка и на възможността задължението в този размер да се изпълни с разполагаемото имущество, като по делото липсват данни да е извършвана такава преценка.

Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на мярката съставлява нарушение на изискването на чл. 195, ал. 2 ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и е основание постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено като незаконосъобразно.

Целта на обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. В обжалваното постановление не са посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение.

Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което обезпечава. Изпълнителните основания, вземанията по които се обезпечават с наложената принудителна мярка не са и посочени /индивидуализирани в постановлението/.

В този смисъл наложеното обезпечение пряко рефлектира върху интересите на длъжника и противоречи на преследваната с обезпечението цел. Целта на обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. В обжалваното постановление не са посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение върху имущество на длъжника.

С оглед липсата на мотиви за налагане на обезпечителни мерки, съдът намира, че в случая не е доказана обезпечителна нужда, а наложената мярка противоречи както на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, така и с преследваната от закона цел.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че Решение № 86/11.03.2019 г. на директора на ТД на НАП, гр. Пловдив., с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал. 1, чл. 200 от ДОПК, във вр. с чл. 205 от ДОПК, изх. № С 190024-022-0006093/11.02.2019 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП-Стара Загора, следва да се отмени, като на основание чл. 197, ал. 3 ДОПК следва да се отмени и наложената обезпечителна мярка. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 510/ петстотин и десет/ лева

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 3 ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 86/11.03.2019 г. на директора на ТД на НАП, гр. Пловдив., с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал. 1, чл. 200 от ДОПК, във вр. с чл. 205 от ДОПК, изх. № С 190024-022-0006093/11.02.2019 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, с което е наложен запор на А.А.А. върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касти , както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „ Обединена българска банка” BIC ***,81 лева и запор върху товарен автомобил марка FIAT, модел ДОБЛО, рег.№ *****, рама № ZFA22300005221522, двигател № 223А50001967677, година на производство 2003 г., мощност 48 kw и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наложените с Постановление изх. № С 190024-022-0006093/11.02.2019 г издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив на А.А.А. обезпечителни мерки- запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касти , както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „ Обединена българска банка” BIC ***,81 лева и запор върху товарен автомобил марка FIAT, модел ДОБЛО, рег.№ *****, рама № ZFA22300005221522, двигател № 223А50001967677

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция по приходите да заплати на А.А.А. *** направените по делото разноски в размер на 510/ петстотин и десет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: