Решение по Административно дело 237/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 247 02.07.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Румен Арабаджиков като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 237 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Д.Й. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Ф.Г. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за присъждане на обезщетение общо в общ размер на 1 800лв., за претърпени от Д.Й. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 14-0284-003819 от 22.12.2014г., издадено от Началника на Районно управление - Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г., издадено от Началника на Районно управление - Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, му е било наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000лв., на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Д.Й. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 37 от 29.01.2016г., постановено по АНД № 1330/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък, Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Казанлъшкия районен съд е оставено в сила с Решение № 155 от 20.05.2016г. по КАНД № 109/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваните съдебни производства по АНД № 1330/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък и по КАНД № 109/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждения за адвокатска защита общо в размер на 1 800 лева за двете съдебни инстанции, съгласно договори за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г. от Началника на РУ - Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 1 800лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Излага доводи, че направените разноски за адвокатско възнаграждение не представляват вреда – пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и че отговорността за разноски в съдебното производство може да бъде реализирана единствено и само по реда и при условията на съответния процесуален закон, като заплащането на разноските не може да се претендира при условията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди, че не са и доказани по безспорен и несъмнен начин направени от ищеца разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в съдебните производства. По съображения за прекомерност на договорените и заплатени адвокатски възнаграждения от гл. т на действителната фактическа и правна сложност на делата, както и за тяхната необоснованост и несправедливост, оспорва исковата претенция и по размер, като счита, че в случай че искът бъде приет за основателен от гл. т. съществуването на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде уважен при присъждане на обезщетение в минимален размер на адвокатските възнаграждения за двете съдебни инстанции.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение че предявеният иск се явява доказан по основание, но не и по размер, като следва да бъде уважен по справедливост съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г., издадено от Началника на Районно управление - Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на Д.Й.Й. е било наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000лв., на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП. По жалба на Д.Й. против наказателното постановление е било образувано АНД № 1330/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък. С Решение № 37 от 29.01.2016г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Казанлъшкия районен съд е оставено в сила с Решение № 155 от 20.05.2016г. по КАНД № 109/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Видно от приложените по АНД № 1330/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък Договор за правна защита и съдействие от 22.11.2015г. и пълномощно и по КАНД № 109/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора Договор за правна защита и съдействие от 21.04.2016г. и пълномощно, Д.Й. е възложил и упълномощило адв. Ф.Г. *** да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД съотв. КАНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г., при договорени и заплатени в брой адвокатски възнаграждения в размер на 1 000лв. /по Договор за правна защита и съдействие от 22.11.2015г./ и в размер на 800лв. /по Договор за правна защита и съдействие от 21.04.2016г./ или общо договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции в размер на 1 800 лева.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице на Областна дирекция на МВР – Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Областна дирекция на МВР – Стара Загора – юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, е основателен от гл.т съществуването на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г., издадено от Началника на РУ - Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на ищеца Д.Й. е било наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000лв., на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение № 37 от 29.01.2016г., постановено по АНД № 1330/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък, което решение е оставено в сила с Решение № 155 от 20.05.2016г. по КАНД № 109/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С постановената отмяна на издаденото срещу Д.Й. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения за осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г., издадено от Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора и процесуалното представителство в съдебните производства по АНД № 1330/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък и по КАНД № 109/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора. За да се приеме, че ищецът Д.Й. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Противно на твърденията на ответника, договорите за правна защита и съдействие, заплатените по които договори адвокатски възнаграждения се претендират за обезвреда в настоящото съдебно производство по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са били представени по АНД № 1330/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък и по КАНД № 109/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора, поради което неоснователно е възражението на процесуалния представител на ОД на МВР – Стара Загора, че не е ясно за кои съдебни производства се отнасят документите за извършените разходи за адвокатски възнаграждения. Видно от приложените по АНД № 1330/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък Договор за правна защита и съдействие от 22.11.2015г. и пълномощно и по КАНД № 109/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора Договор за правна защита и съдействие от 21.04.2016г. и пълномощно, Д.Й. е упълномощил и възложил на адв. Ф.Г. *** да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД съотв. КАНД във връзка с обжалването на НП № 14-0284-003819 от 22.12.2014г. Съгласно отбелязването в Договор за правна защита и съдействие от 22.11.2015г., договорено е възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1000лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 1000 лева изцяло е заплатена от клиента т.е от Д.Й., в деня на подписването на договора. Съответно съгласно отбелязването в Договор за правна защита и съдействие от 21.04.2016г., договорено е възнаграждение за процесуално представителство в размер на 800лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 800 лева изцяло е заплатена от Д.Й. в деня на подписването на договора. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязванията в Договор за правна защита и съдействие от 22.11.2015г. и в Договор за правна защита и съдействие от 21.04.2016г., че договорените адвокатски възнаграждения в размер на 1 000 лева и съотв. на 800 лева са платени от клиента – Д.Й., удостоверяват направените от лицето разходи за адвокатска защита в производството по АНД № 1330/ 2015г. по описа на РС – Казанлък и по КАНД № 109/ 2016г. по описа на АС – Стара Загора. Доколкото тези разходи се свързват с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същите следва да се разглеждат като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв. по Договор за правна защита от 22.11.2015г. и в размер на 800лв. по Договор за правна защита от 21.04.2016г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебните производства по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца Д.Й. на адвокат да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваните АНД № 1330/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд и по КАНД № 109/ 2016г. по описа на АС – Стара Загора във връзка с обжалването на НП № 14-0284-003819/ 22.12.2014г., издадено от Началника на РУ - Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора и съотв. заплащането на договорените за това адвокатски възнаграждения за процесуално представителство в общ размер на 1 800лв. за двете съдебни инстанции, пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение от Д.Й., не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният акт на администрацията се явява причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във връзка с обжалването на този акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.

По отношение на възражението за прекомерност на договорените и заплатени адвокатски възнаграждения от гл. т на действителната фактическа и правна сложност на делата, съдът приема следното:

Съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата от гл. т на обоснованост и справедливост на размера на адвокатското възнаграждение т.е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300лв., като съгласно чл. 2, ал. 4 от посочената Наредба възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. В случая с Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г., издадено от Началника на РУ - Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на Д.Й. е било наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 22.11.2015г. в производството по АНД № 1330/ 2015г. по описа на РС – Казанлък /1 000лв./ и по Договор за правна защита и съдействие от 21.04.2016г. по КАНД № 109/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора /800лв/, надхвърля минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. /възлизащо в размер на 440 лева за всяка съдебна инстанция/. С оглед предмета и обема на оказаната правна защита /процесуално представителство с явяване на адв. Ф.Г. *** в съдебните заседания по делата в РС – Казанлък и в АС – Стара Загора/, действителната фактическа и правна сложност на водените съдебни производства във връзка с обжалването на наказателното постановление и извършените процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатските възнаграждения, не може да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован". Размерът на договорените и заплатени адвокатски възнаграждения не може да се приеме за обоснован по съображения, че в сумите освен възнаграждения за процесуално представителство, са включени и възнаграждения за правни консултации, проучвания на делата и др., в какъвто смисъл са твърденията на пълномощника на ищеца. Както беше посочено от приложените по АНД № 1330/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък Договор за правна защита и съдействие от 22.11.2015г. и пълномощно и по КАНД № 109/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора Договор за правна защита и съдействие от 21.04.2016г. и пълномощно, е видно, че Д.Й. е упълномощил и възложил на адв. Ф.Г. *** да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД съотв. КАНД във връзка с обжалването на НП № 14-0284-003819 от 22.12.2014г. Доколкото от една страна представените договори за правна защита и съдействие удостоверяват, че предметът на правна защита е процесуално представителство респ. че договорените и заплатени адвокатски възнаграждения са единствено за процесуално представителство по делата, а от друга липсват надлежни документи, удостоверяващи направен от Д.Й. разход за адвокатски възнаграждения по чл. 6, т.1 и т.3; по чл. 14 и по чл.18, ал.1 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, твърденията на пълномощника на ищеца на начина на формиране на размера на адвокатските възнаграждения, се явяват недоказани. Ето защо съдът приема, че заплатените възнаграждения за адвокат общо в размер на 1800лв. за процесуално представителство за двете съдебни инстанции, е прекомерно, поради което обезщетението за претърпени имуществени вреди от отмененото с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се определи при съобразяване с принципа по чл.36, ал.2 от ЗА и с нормата на чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, като такова в общ размер на 1 000лв. Следва да се отбележи че размерът на присъжданото обезщетение в производството по ЗОДОВ, което възмездява разноските, понесени от страна по административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални представители, а е необходимо да е съобразен с всички изисквания, на които следва да отговаря определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона за адвокатурата, а именно да е справедлив и обоснован т. е. да не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Както беше посочено институтът на обезщетението от непозволеното увреждане и в частност задължението на държавата и общините за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност, не следва да се превръща в инструмент за неоснователно обогатяване. Ето защо при спазване на принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди обезщетение в размер, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, определен в случая като такъв от 1 000 лева – общо за двете инстанции.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Д.Й. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г., издадено от Началника на РУ - Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора. Поради което исковата претенция се явява доказана по основание и следва да бъде уважена в размера на определеното от съда при прилагането на чл.36, ал.2 от ЗА обезщетение за имуществени вреди от 1 000лв. В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 1 800лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Областна дирекция на МВР – Стара Загора бъде осъдена да заплати на Д.Й. сумата от 210 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 200 лева - съразмерно с уважената част от иска от договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита от 04.04.2019г.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Д.Й. ***, ЕГН **********, сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д.Й. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 14-0284-003819/ 22.12.2014г., издадено от Началника на Районно управление - Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й. ***, срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора иск в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 1 800лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Д.Й. ***, ЕГН **********, сумата от 210 /двеста и десет/ лева – разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: