Р Е Ш Е Н И Е № 221

гр. Стара Загора, 06.06.2019г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 243 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Е.Н.К. *** чрез пълномощника му адвокат И.С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000254/ 26.03.2019г на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата и в писмено становище са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не са налице кумулативните изисквания, посочени в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, тъй като е изпълнил в срок издаденото предписание за извършване на медицинско изследване на кръвта, но това обстоятелство не е взето предвид от контролния орган. Счита, че е нарушена формата на индивидуалния административен акт поради несъобразяване с обстоятелството за изпълнение на предписаното с талона изследване. Поддържа, че посочената като нарушена разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП по своята същност е санкционна и не може да служи за правно и фактическо основание за налагане на ПАМ. Според оспорващия не са налице доказателства, установяващи правните основания по прилагането на ПАМ и описаната фактическа обстановка, не са посочен обект и срок на ПАМ. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № 19-1228-000254/ 26.03.2019г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя Е.Н.К. е приложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 26.03.2019г, отнети са свидетелство за регистрация на МПС № 008331982 и 2 бр регистрационни табели с № ******. От фактическа страна е обоснована с това, че на 26.03.2019г. около 12:50ч. в гр.Стара Загора на ул.“Мусала“ до ДИПКО в посока север-юг Е.К. управлява собствения си лек автомобил Субару „Форестер“ с рег.№ ****** като категорично отказва да му се извърши проверка с техническо средство „Дръг тест“ 5000 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден и връчен талон за изследване с номер 0016109 и 7бр стикери. Прието е, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо Е.Н.К. *** АУАН серия Д № 855067/ 26.03.2019г за това, че на 26.03.2019г. около 12:50ч. в гр.Стара Загора на ул.“Мусала“ до ДИПКО в посока север-юг управлява собствения си лек автомобил Субару „Форестер“ с рег.№ ****** като категорично отказва да му се извърши проверка с техническо средство „Дръг тест“ 5000 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден и връчен талон за изследване с номер 0016109 и 7бр стикери. Прието е, че с описаното деяние К. виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

По делото са приети като доказателства справка за регистрацията и собствеността на МПС рег.№ ******, искане от 02.04.2019г за изготвяне на токсико-химична експертиза от Началник група ОПТПВАНДИАД на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, справка да нарушител/водач от 17.04.2019г относно Е.Н.К., Заповед № 349з-723/06.03.2018 г. на Директора на ОДМВР Стара Загора.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената Заповед № 19-1228-000254/ 26.03.2019г на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед № 349з-723/ 06.03.2018 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Действително в диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б."б", като не е изрично записано, че е от Закона за движение по пътищата, но в мотивите на заповедта е посочено нарушение на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон като основание за налагане на принудителната административна мярка. Дори да е налице неправилна правна квалификация на нарушението, тя е ирелевантна за законосъобразността на заповед за налагане на ПАМ, тъй като нито е нейн задължителен реквизит, нито съставлява правно основание за издаването й.

Неоснователни са оплакванията за непосочени обект и срок на ПАМ. Съдържанието на заповедта не остава съмнение, че се прекратява регистрацията на лек автомобил Субару „Форестер“ с рег.№ ******, чиито табели са иззети, като прекратяването е за минимално предвидения в закона срок от 6 месеца.

Оспорената заповед обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт – чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП в относимата му редакция / бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по делото, на Е.Н.К. е съставен АУАН серия Д № 855067/ 26.03.2019г за отказ да бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг-тест“ 5000. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия Д № 855067/ 26.03.2019г. е подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. Жалбоподателят не спори, че е отказал проверката с тест.

Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо него правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП след като е изпълнил даденото предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване. В разпоредбата на чл.171, ал.1, б"б" от ЗДвП начините за установяване на наркотични вещества в кръвта са регламентирани алтернативно - чрез медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест. Аналогична е нормата на чл. 5, ал.1 от приложимата Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1 от 19.07.2017г за РУКАКУНВТА - Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г, преди Наредба № 1 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/ - при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. При наличието на категорични данни по преписката за изпълнение на предписанието за лабораторно изследване още на 26.03.2019г, отразеното в заповедта фактическо положение не съответства на действителното. На лицето са дадени 40 минути от връчване на талона за явяване в лечебно заведение, с оглед на което изпълнението или неизпълнението на задължението е бързо установимо от административния орган и не е ясно защо не е взето предвид при постановяване на заповедта за налагане на ПАМ. По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е пропуснал определения срок и/или да не се е явил на посоченото в талона място, тежестта за което е възложена на ответника и са му дадени изрични указания с разпореждане от 22.04.2019г.

Във връзка с изложеното съдът приема, че от органа е направена неправилна правна квалификация на поведението на Е.К., обусловила прилагането на ПАМ при отсъствие на материалноправните предпоставки за това, тъй като в качеството си на водач на МПС К. е изпълнил задължението си да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози по един от двата алтернативно предвидени в закона начина.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР Стара Загора /като юридическо лице, в структурата на което е включен сектор „Пътна полиция”/ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Е.Н.К. направените по делото разноски в общ размер 510лв - 10лв за държавна такса и 500лв за адвокатско възнаграждение, съответстващи на приложените платежни документи /вносна бележка и договор за правна защита и процесуално представителство от 04.04.2019г с характер на разписка за платения адвокатски хонорар/.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Е.Н.К. ЕГН ********** *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000254/ 26.03.2019г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.К. *** сумата 510 /петстотин и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на касационно оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: