Р Е Ш Е Н И Е

№203 10.06.2019 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №244 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Е.Н.К. ***, чрез пълномощника му адвокат И.С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1228-000255/26.03.2019 год. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – отнемане на свидетелството за управление на МПС. В жалбата и в писмено становище са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не са налице кумулативните изисквания, посочени в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, тъй като е изпълнил в срок издаденото предписание за извършване на медицинско изследване на кръвта, но това обстоятелство не е взето предвид от контролния орган. Счита, че е нарушена формата на индивидуалния административен акт поради несъобразяване с обстоятелството за изпълнение на предписаното с талона изследване. Поддържа, че посочената като нарушена разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП по своята същност е санкционна и не може да служи за правно и фактическо основание за налагане на ПАМ. Според оспорващия не са налице доказателства, установяващи правните основания по прилагането на ПАМ и описаната фактическа обстановка, не са посочен обект и срок на ПАМ. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед №19-1228-000255/26.03.2019 год., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя Е.Н.К. е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. От фактическа страна е обоснована с това, че на 26.03.2019 год. около 12:50 ч. в гр. Стара Загора на ул.“Мусала“ до ДИПКО в посока север-юг Е.К. управлява собствения си лек автомобил Субару „Форестер“ с рег.№ като категорично отказва да му се извърши проверка с техническо средство „Дръг тест“ 5000 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден и връчен талон за изследване с номер 0016109 и 7 бр стикери. Прието е, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо Е.Н.К. *** АУАН серия Д №855067/26.03.2019 год. за това, че на 26.03.2019 год. около 12:50 ч. в гр. Стара Загора на ул.“Мусала“ до ДИПКО в посока север-юг управлява собствения си лек автомобил Субару „Форестер“ с рег.№ като категорично отказва да му се извърши проверка с техническо средство „Дръг тест“ 5000 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден и връчен талон за изследване с номер 0016109 и 7 бр стикери. Прието е, че с описаното деяние К. виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

По делото са приети като доказателства справка за регистрацията и собствеността на МПС рег.№ , искане от 02.04.2019 год. за изготвяне на токсико-химична експертна справка от Началник група ОПТПВАНДИАД на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, справка да нарушител/водач от 17.04.2019 год. относно Е.Н.К., талона за изследване №0016109; Заповед №349з-723/06.03.2018 год. на Директора на ОДМВР Стара Загора.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената Заповед №19-1228-000255/26.03.2019 год. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед №349з-723/06.03.2018 год. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че са неоснователни оплакванията за неспазването на форма при издаването на заповедта, наведени в жалбата от страна на жалбоподателят.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува между страните.

Оспорената заповед обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт – чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Очевидно, че в настоящия случай е налице втората хипотеза на законовата норма, а именно отказа да бъде извършена проверка с Дръг тест.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по делото, на Е.Н.К. е съставен АУАН серия Д №855067/26.03.2019 год. за отказ да бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг-тест“ 5000. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия Д №855067/26.03.2019 год. е подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. Жалбоподателят не спори, че е отказал проверката с тест.

Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо него правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП след като е изпълнил даденото предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване. В разпоредбата на чл.171, ал.1, б“б“ от ЗДвП начините за установяване на наркотични вещества в кръвта са регламентирани алтернативно - чрез медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест. Аналогична е нормата на чл.5, ал.1 от приложимата Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба №1 от 19.07.2017 год. за РУКАКУНВТА - Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г, преди Наредба № 1 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/ - при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. При наличието на категорични данни по преписката за изпълнение на предписанието за лабораторно изследване още на 26.03.2019 год. – датата на проверката, отразеното в заповедта фактическо положение не съответства на действителното. На лицето са дадени 40 минути от връчване на талона за явяване в лечебно заведение /времето е съобразено с нормативните изисквания за това/, с оглед на което изпълнението или неизпълнението на задължението е бързо установимо от административния орган и не е ясно защо не е взето предвид при постановяване на заповедта за налагане на ПАМ. По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е пропуснал определения срок и/или да не се е явил на посоченото в талона място, тежестта за което е възложена на ответника и са му дадени изрични указания с разпореждане от 22.04.2019 год. Нещо повече, законодателят предвижда, че при наличие на дадена кръвна проба същата е определяща за стойностите на употребения алкохол или наркотични вещества. Необходимо е било да се изчака резултата от дадената кръвна проба за медицинско изследване и едва тогава да се налага ПАМ.

Във връзка с изложеното съдът приема, че от органа е направена неправилна правна квалификация на поведението на Е.К., обусловила прилагането на ПАМ при отсъствие на материалноправните предпоставки за това, тъй като в качеството си на водач на МПС К. е изпълнил задължението си да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози по един от двата алтернативно предвидени в закона начина. Това е така, тъй като отразеното в заповедта, че водачът е отказал както да бъде тестван с Дръг тест, така и е отказал да изпълни предписанието за медицинско изследване. Видно от представените от ответника писмени доказателства, такова изследване е било извършено, а пробата на жалбоподателят е изпратена за анализ в НИКК към МВР Стара Загора. В тежест на ответника е докаже с всички допустимо от закона доказателствени средства и способи, отразените в заповедта факти и обстоятелства, обуславящи налагането на процесната ПАМ.

При наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то данните в него следва да бъдат съобразени. В този смисъл е и разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба №1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също следва да бъде съобразена при определяне материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. На базата на фактическото положение следва да се прецени и направената от органа правна квалификация, което е част от проверката за законосъобразност на оспорената ПАМ. Като не е сторил това, административният орган е допуснал и съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяната на оспорената заповед.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

В конкретния случай основното предназначението на наложената ПАМ е преустановяването извършването на административното нарушение. Доколкото като такова е приет отказа да бъде тествано лицето с дръг тест, очевидно е че с отнемането на свидетелството за управление на МПС, това административно нарушение е невъзможно да бъде преустановено, още по-малко да бъде предотвратено. Целта на законодателят е да се преустанови управлението на МПС след употребата на алкохол или наркотично вещества, каквато забрана се съдържа в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Такова обаче не е установено в настоящият случай, доколкото към настоящият момент не е излязъл резултата от химико-токсикологичната експертиза. В този смисъл е следвало административният орган да вземе в предвид и обстоятелството, че е дадена кръв за медицинско изследване. Ако резултата е отрицателен, то лишаването от правото на К. да управлява МПС, осъществен чрез налагането на оспорената в настоящето производство заповед, ще бъде лишена от правно основание. Ако обаче същата е положителна, то тогава остава възможността да бъде реализирана наказателна отговорност за извършено то страна на Е.К. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като и в този случай задължително се постановява и лишаване от право да управлява МПС. За пълнота следва да се отбележи също така, че в Закона за движение по пътищата не е предвиден състав на административно нарушение, изразяващ се в управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР Стара Загора /като юридическо лице, в структурата на което е включен сектор „Пътна полиция”/ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Е.Н.К. направените по делото разноски в общ размер 510.00 лв. – 10.00 лв. за държавна такса и 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение, съответстващи на приложените платежни документи /вносна бележка и договор за правна защита и процесуално представителство от 04.04.2019 год. с характер на разписка за платения адвокатски хонорар/. Доколкото в съдебно заседание е направено искана за прекомерност на възнаграждението, то съдът намира същото за неоснователно. Предвиденото такова минимално съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 500.00 лв. в какъвто размер се претендират и разноските.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Е.Н.К. ЕГН ********** *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1228-000255/26.03.2019 год., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на Е.Н.К., ЕГН ********** *** сумата 510.00 /петстотин и десет/лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: