Решение по Административно дело 255/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 246 24.06.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 255 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Н.И.Г. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – София, за присъждане на обезщетение в размер на 500лв. за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление/НП/ № 18-1204-000619/ 24.04.2018г., издадено от началник група в сектор ПП към ОДМВР – София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 18-1204-000619/ 24.04.2018г., издадено от началник група в сектор ПП към ОДМВР – София, му е била наложена глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Обжалвал е издаденото НП по съдебен ред, като с решение, постановено по АНД № 170/ 2018г. по описа на Районен съд – Е.П., Наказателно постановление № 18-1204-000619/ 24.04.2018г. е било отменено, като незаконосъобразно.

Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 179/ 2018г. по описа на Районен съд – Е.П., е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 500 лева, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от него разходи в размер на 500 лв. представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 18-1204-000619/ 24.04.2018г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР – София. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на исковата сума, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представения по делото писмен отговор, оспорва предявения иск по основание и по размер. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Твърди, че направените разноски за адвокатско възнаграждение не представляват вреда – пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В условията на евентуалност поддържа, че обосновано и справедливо е заплащането на обезщетение за извършения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 18-1204-000619/ 24.04.2018г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – София, на Н.И.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от същия закон.

По жалба на санкционираното лице против наказателното постановление е било образувано АНД № 170/ 2018г. по описа на Районен съд – Е.П.. С Решение /без номер/ от 28.02.2019г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 18-1204-000619/ 24.04.2018г. е отменено като незаконосъобразно. Решението на Районен съд – Е.П. не е било обжалвано и е влязло в сила на 02.04.2019г.

Видно от приложения по АНД № 170/ 2018г. по описа на РС-Е.П. Договор за правна защита и съдействие № 006984303.10.2018г./лист 28 от АНД № 179/ 2018/, Н. Ив.Г. е възложил и упълномощил адв.Г. Г. от АК – гр.Хасково, с място на упражняване на дейността - гр.София, да осъществи процесуално представителство и защита по АНД № 170/ 2018г. по описа на Районен съд-Е.П., при договорено и заплатено в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

Към материалите по делото е приложено АНД № 170/ 2018г. по описа на Районен съд-Е.П..

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 18-1204-000619/ 24.04.2018г., издадено от началник група в сектор ПП към ОДМВР – София, на Н.И.Г. е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.,на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение /без номер/ от 28.02.2019г., постановено по АНД № 170/ 2018г. по описа на Районен съд – Е.П.. Съдебното решене не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 02.04.2019г.

С постановената отмяна на издаденото срещу ищеца наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на Н.Г. по АНД № 170/ 2018г. по описа на Районен съд – Е.П.. За да се приеме, че ищецът действително е направила такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно е, от приложения по АНД № 170/ 2018г. договор за правна защита и съдействие, че за обжалване на НП № 18-1204-000619/ 24.04.2018г. ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. В договора за правна защита и съдействие е направено отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от Н.И.Г. разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 18-1204-000619/ 24.04.2018г. Този извод следва от отбелязването в представения пред районния съд договор за правна защита и съдействие. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 170/ 2018г. по описа на Районен съд-Е.П., не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 500 лв. се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

Исковата претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за обжалването на наказателното постановление и процесуално представителство по АНД № 170/ 2018г. по описа на Районен съд – Е.П., противно на твърденията на ответника, не е нито необосновано, нито несправедливо, нито прекомерно, а е съразмерно на осъществената правна защита /участие на упълномощения адвокат в проведените по АНД № 170/ 2018г. три открити съдебни заседания/.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Н.Г. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ОДМВР - София по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 500лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 18-1204-000619/ 24.04.2018г. на началник група в сектор ПП при ОДМВР - София, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

Върху претендираната сума от 500 лв. ответникът дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.04.2019г, до окончателното изплащане.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането Н.И.Г. за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като Областна дирекция на МВР - София бъде осъдена да му заплати сумата 510 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 500лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 05.04.2019г.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, СУМАТА от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Н.Г. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1204-000619/ 24.04.2018г., издадено от на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - София, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Н.И.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, СУМАТА от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: