Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                                

       

 

               № 335        24.10.2019г.      град Стара Загора

 

 

             В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

                    

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                                    

и с участието на прокурор  Петко Георгиев                                                                    като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 260 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.  

Образувано е по жалба на Г.С.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв. О.Л. от АК - Плевен, против Ревизионен акт № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., издаден от Г.И.Н.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Б.Г.Ч.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 151 от 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С оспорения ревизионен акт, на Г.С.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, е установена отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК за задължения на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, както следва: за ДДС - главници в размер на  35 807.34лв. и лихви в размер на 10 901.77лв.; за Корпоративен данък -  лихви в общ размер на 100.35лв.; за Данък представителни разходи по ЗКПО – главници в размер на 993.70лв. и лихви в размер на 276.35 лв.; за  Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношение по ЗДДФЛ – главници в размер на 150 990.99лв. и лихви в размер на 44 519.42 лв.; за фондове на ДОО /осигурители/ - главници в размер на 127 195.24лв. и лихви в размер на 39 731.15лв.; за ЗО /осигурители/ - главници в размер на 65 791.53лв. и лихви в размер на  20 270.87 лева и за УПФ /осигурители/  - главници в размер на 32 339.75лв. и лихви в размер на 10 112.69лв. или общ размер на задълженията – 539 031.15 лв., в т.ч. главници – 413 118.55лв. и лихви – 125 912.60 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят твърди, че доколкото юридическото лице „ЕПАТЛОН“ ЕООД е било заличено от Търговския регистър вследствие на влязло в сила Решение № 65/ 16.10.2018г. по т.д № 53/ 2017г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, постановено по чл.623, ал.4 от ТЗ и тъй като НАП не е предявила по реда на чл.685 и сл. от ТЗ вземанията си на кредитор в производството по несъстоятелност на заличеното „ЕПАТЛОН“ ЕООД, при прилагането на чл.739, ал.1 от ТЗ, публичните задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски, към датата на издаване на оспорения ревизионен акт, са били погасени. Счита, че поради настъпилия по силата на чл.739 от ТЗ правопогасителен ефект спрямо всички задължения на търговеца от публичен и частен характер и спрямо неупражнените в производството по несъстоятелност права, е недопустимо на управителя на заличеното търговско дружество да се вменява отговорност за заплащане на несъществуващи (погасени ex lege) публични вземания, тъй като отговорността по чл.19 от ДОПК е със субсидиарен характер и нейното възникване и реализиране е функция на съществуването на самото вземане от главния и пряко отговорен носител на това вземане. Поддържа, че в съдържанието на ревизионния доклад и на издадения въз основа на него ревизионен акт по никакъв начин не е обосновано коя от хипотезите на чл.19, ал.2 от ДОПК ревизиращите органи са приели че е налице, за ангажиране отговорността на управителя на дружеството за задълженията на юридическото лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. Твърди, че в хода на ревизионното производство не са събрани доказателства респ. че не е доказано от страна на приходната администрация при условията на пълно главно доказване съществуването на факти и обстоятелства, които да сочат изпълнението на кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки и условия, с които законът в разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК свърза наличието на основание за реализиране отговорността на управителя на задълженото юридическо лице.  Жалбоподателят оспорва и включването в обхвата на отговорността по чл. 19 от ДОПК задълженията за лихви като поддържа, че тази отговорност се разпростира единствено до размера на непогасените публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане Ревизионен акт № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., потвърден с Решение № 151/ 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен.

 

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Обосновава, че обжалваният Ревизионен акт № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г. е правилен и законосъобразен, като изцяло поддържа изложените в тази връзка съображения в потвърждаващото ревизионния акт Решение № 151 от 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив.

 

Окръжна прокуратура – Стара Загора, конституирана като страна в производството на основание чл.159, ал.1 от ДОПК, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че оспореният ревизионен акт е постановен в съответствие и при правилно приложение на закона, при обосновани правни изводи за наличие на материалноправните предпоставки и условия за ангажиране отговорността на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД по чл.19 от ДОПК за неплатени публични задължения на дружеството.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002417001697-020-001 от 23.03.2017г., издадена от Г.И.Н.на длъжност Началник на сектор /л. 1392 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на Г.С.С. ***, за установяване отговорност по чл.19 от ДОПК на лицето за задълженията на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г.; Отговорност за Данък върху представителните разходи за периода 01.01.2014г. – 31.12.2015г.; Отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.05.2015г. - 31.01.2017г.; Отговорност за Данък върху добавената стойност за периода 01.10.2015г. - 30.06.2016г.; Отговорност за ДОО – за осигурители – за периода 01.05.2015г. – 31.01.2017г.; Отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители – за периода 01.05.2015г. – 31.01.2017г. и Отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители – за периода 01.05.2015г. – 31.01.2017г. В заповедта са посочени декларациите /СД по ЗДДС, ГДД и декларации Образец № 1 и Образец № 6/, за задълженията за данъци и ЗОВ по които е възложена ревизията за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК на управителя на „ЕПАТЛОН“ – Г.С.С..  

С Ревизионен акт № Р-16002417001697-091-001/13.02.2018г., поправен с ревизионен акт за поправка на РА № П-16002418040296-003-001/08.03.2018г. /л.322 и сл. по делото/, по отношение на Г.С.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД е установена отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК за задължения на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, както следва: за ДДС - главници и лихви в общ размер на  42 939.09лв.; за Корпоративен данък – главници и лихви в общ размер на 1 165.43лв.; за Данък представителни разходи по ЗКПО – главници и лихви в размер на 207.49лв.; за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношение по ЗДДФЛ – главници и лихви в общ размер на 179 609.15лв.; за  фондове на ДОО - главници и лихви в общ размер на 153 571.50лв.; за ЗО - главници и лихви в общ размер на 79 135.45лв. и за УПФ  - главници и лихви в общ размер на 39 047.49 лева.

 

            По жалба на Г.С.С., с Решение № 255/ 14.05.208г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив /л.66 и сл. по делото/, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК е отменен Ревизионен акт № Р-16002417001697-091-001/13.02.2018г., поправен с ревизионен акт за поправка на РА № П-16002418040296-003-001/08.03.2018г., като на основание чл.155, ал.4 от ДОПК преписката е върната за извършването на нова ревизия и издаването на нов РА на Г.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за задълженията на дружеството, при дадени указания и насоки за правилното и мотивираното определяне на задълженията на лицето.

 

            Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618003090-020-001 от 29.05.2018г., издадена от Г.И.Н.на длъжност Началник на сектор /л. 1407 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на нова ревизия на Г.С.С. ***, за установяване отговорност по чл.19 от ДОПК на лицето за задължения на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, във вр. с Решение № 255/ 14.05.208г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив. Определено е ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Отговорност за корпоративен за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г.; Отговорност за Данък върху представителните разходи за периода 01.01.2014г. – 31.12.2015г.; Отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.05.2015г. - 31.01.2017г.; Отговорност за Данък върху добавената стойност за периода 01.06.2016г. - 30.06.2016г. и за периода 01.10.2015г. – 31.10.2015г.; Отговорност за ДОО – за осигурители – за периода 01.05.2015г. – 31.01.2017г.; Отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители – за периода 01.05.2015г. – 31.01.2017г. и Отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители – за периода 01.05.2015г. – 31.01.2017г. В заповедта са посочени декларациите /СД по ЗДДС, ГДД и декларации Образец № 1 и Образец № 6/, за задълженията за данъци и ЗОВ по които е възложена ревизията за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК на управителя на „ЕПАТЛОН“ – Г.С.С..  Извършването на ревизията е възложено на Б.Г.Ч.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и на Г. Н.К. – главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618003090-020-001 от 29.05.2018г. е връчена на Г.С.С. на 19.06.2018г. по електронен път. На 18.09.2018г. е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618003090-020-002/ 18.09.2018г., с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 19.11.2018г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Г.И.Н.в посоченото й длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.       

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Б.Г.Ч.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г. Н.К. - главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001618003090/ 03.12.2018г. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи, ревизиращият екип е предложил, по отношение на ревизираното лице Г.С.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД да бъде установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „ЕПАТЛОН“ ЕООД - за ДДС, за Корпоративен данък, за Данък представителни разходи по ЗКПО, за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношение по ЗДДФЛ, за фондове на ДОО /осигурители/, за ЗО /осигурители/ и за УПФ /осигурители/, ведно с лихвите за просрочие към тях, изчислени към 03.12.2018г., при общ размер на задълженията /главници и лихви/ – 536 276.81 лв. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Б. Ч.и от Г. К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител.  

            Съгласно изложеното в обстоятелствената част на РД констатирано е, че ревизираното лице - Г.С.С., е управител и едноличен собственик на капитала на „ЕПАТЛОН” ЕООД за целия проверяван период. При извършена  проверка в ПП СУП на НАП е установено, че „ЕПАТЛОН" ЕООД има задължения към бюджета в особено големи размери. На лицето Г.С.С. е извършена ревизия за отговорност по чл. 19 от ДОПК, приключила с РА № Р – 16002417001697 – 091 – 001/13.02.2018г., като същият е отменен с Решение № 255/14.05.2018 г. на ОДОП и върнат за нова ревизия. В хода на новата ревизия са били предприети действия по събиране, обезпечаване и приобщаване на доказателства, като на основание чл. 45 от ДОПК са бил извършени насрещни проверки на "ЕПАТЛОН" ЕООД,  приключила с Протокол № П – 22001018190997 – 141 - 001/ 09.11.2018г.; на С. И.И., приключила с Протокол № П – 22000118190995 – 141 - 001/ 09.11.2018г. и на П.И.Х., приключила с Протокол № П – 22000118190994 – 141 - 001/ 09.11.2018г. Сочи се извършен анализ на условията за прилагане изискванията на чл. 19 от ДОПК във връзка с отговорността на Г.С.С. за данъчно - осигурителни задължения на "ЕПАТЛОН" ЕООД, възникнали на основание подадени от лицето СД по ЗДДС, ГДД, декларации обр. № 1 и обр. № 6 - главница в размер на 413 118.55лв. и лихви в размер на 123 158.26 лева, или общо задължения в размер на 536 276.81лв. за периода 01.01.2014г. – 03.12.2018г., които задължения до момента на приключване на проверката не са били платени. За задълженията на „ЕПАТЛОН" ЕООД е било образувано ИД № 115007423/ 2015 г. и наложени ПОМ /запор на банковите сметки на дружеството и запор на движими вещи и стоки в оборот/. Дългът на „ЕПАТЛОН" ЕООД към бюджета е категоризиран като трудно събираем, а с Доклад изх. № 44575/ 25.06.2018 г. на Дирекция „Събиране" при ТД на НАП гр. София дългът на дружеството е прекатегоризиран от трудно събираем в несъбираем.

Ревизиращите органи са констатирали, че между „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ" АД и „ЕПАТЛОН" ЕООД е сключен предварителен договор от 17.02.2014г. за покупко - продажба на поземлен имот, находящ се в промишлената зона на гр. Благоевград, с площ 27 731 кв.м, ведно с изградените в него промишлени сгради. Съгласно договора, цената на имота е 1 463 907.19 евро, без ДДС. По силата на посочения предварителен договор за покупко – продажба, „ЕПАТЛОН" ЕООД е следвало да заплаща продажната цена на вноски, както следва: - 200 000.00 евро в срок до 15.03.2014г. и по 22 569.77 евро всеки месец в срок до 15.10.2018г. Страните по договора са се договорили да сключат окончателен договор след заплащане на пълния размер на продажната цена. Съгласно договореното в раздел "Неустойки" от договора, в случай, че купувачът изпадне в забава повече от 80 календарни дни, продавачът има право да развали едностранно договора и да задържи всички платени до този момент суми, като цена за възмездно ползване на имотите. От представените фактури било видно, че от „ЕПАТЛОН" ЕООД са направени вноски по договора за периода м. февруари 2014г. – м. октомври 2015г., на обща стойност 815 384.10 лева. Предварителният договор за покупко-продажба с „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ" АД в счетоводството на "ЕПАТЛОН" ЕООД е отразен като лизингов договор. При прекратяване на договора на „ЕПАТЛОН" ЕООД не са върнати суми. От представените от РЛ документи било видно, че „ЕПАТЛОН" ЕООД, чрез управителя си Г. С., е направило и разходи за подобрения на имота – газификация и сондаж на обща стойност 41 303.00 лв. Независимо, че договорът с „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ" АД бил сключен при крайно неблагоприятни за купувача „ЕПАТЛОН" ЕООД условия /предвидено било, че продавачът не дължи връщане на дадените суми, независимо колко остава до окончателното изплащане на цената и че може да прекрати договора едностранно, ако купувачът изпадне в забава повече от 80 дни/ и въпреки, че фирмата е нямала пазари и е спряла търговската си дейност, Г.С. е продължил да внася  ежемесечно дължимата по договора сума. Освен това след прекратяването на договора от „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ" АД на 04.04.2016 г., С. не предявил никакви претенции за връщане поне на част от сумата, нито е претендирал връщане на направените подобрения, които по ЗЗД са дължими от „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ" АД.

На следващо място е констатирано, че съгласно представените от проверяваното лице документи за продажба на активи, за периода 2015г. – 2016г., са продадени 6 броя гладачна преса „Такаторие" и автомобил марка „Мерцедес", като са били приложени и инвойс фактури за продажба на машините. Продажбата на машините била осчетоводена по Дт на Сметка 411 /Клиенти/ и Кт на Сметка 709 /Приходи от други продажби/ и Кт на Сметка 4532 /Начислен ДДС/. По отношение на плащането по тези фактури, задълженото лице е представило Декларация с вх. № 8731/ 22.03.2017г., в която е декларирало, че не са извършени плащания по фактурите, а е извършено прихващане на задължения с Протокол от 29.01.2016г. Същият бил осчетоводен по Д/т на сч.сметка 4018 срещу К/т на сч. сметка 4111 в размер на 431 422.98 лв. Представена е била и фактура № 535/ 25.06.2015г. за продажба на лек автомобил марка „Мерцедес", за сумата от 7900.00 лева.

В хода на ревизията е установено и че въз основа на Договор от 01.07.2015г., от м. 07.2015 г. на адвокат С. И.И. е възложено финансовото обслужване на „ЕПАТЛОН" ЕООД, като всички разплащания с контрагенти на дружеството /клиенти и доставчици/, са осъществявани от сметките на адвокат И.. По тези сметки са постъпвали суми от клиенти на дружеството и са извършвани разплащания с доставчици. Сметките са захранвани от касата на дружеството. Разплащанията са нареждани от управителя на „ЕПАТЛОН" ЕООД. Получаваните суми по сметките са от клиенти на дружеството, като изтеглените суми от банката са предавани от адв. И. на Г. С. в присъствието на П.И.Х. /на длъжност "пазач, невъоръжена охрана" в дружеството, което лице е било упълномощено да тегли суми от сметките на адв. И., за което има подписани приемо - предавателни протоколи. За периода от м. 07.2015 г. до м. 03.2016г. Х. е извършвал тегления на суми от сметки на адв. С. И. по нареждане на управителя на "ЕПАТЛОН" ЕООД, за което бил упълномощен от адв. И.. Теглените суми адв. И. в негово присъствие е предавала на Г.С. - управител на "ЕПАТЛОН" ЕООД.

В Ревизионния доклад е посочено, че несъбираемото от имуществото на лицата по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК вземане се удовлетворява чрез претендиране посредством отговорността по чл. 19 от ДОПК на третото лице до размера, обусловен от недобросъвестните му действия, като отговорността на управител по чл. 19 от ДОПК е отговорност по чл. 14, т. 3 от ДОПК - отговорност на лице, което при наличие на предвидените в закона предпоставки отговаря за задълженията на лицата - носители на задълженията и на лицата, задължени да удържат и внасят данъци. Ревизиращия екип е приел, че в случая хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е неприложима, тъй като не е установено наличие на визираните в закона предпоставки за възникването на отговорността на това основание. Въз основа на извършен анализ на хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК /когато управител или член на орган на управление недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по - ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски/, е обоснован извод, че най – общо отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване събирането на данъци или задължителни осигурителни вноски. Съответно препятстването се състои в извършването на разпореждане /плащания или отчуждителни сделки/ с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество до степен, непозволяваща изпълнението на възникналите задължения, като от особено значение било  наличието на недобросъвестно поведение на съответното лице.

Обосновавайки, че общата стойност на постъпленията в „ЕПАТЛОН" ЕООД след продажбата на посочените в РД дълготрайни материални активи е била достатъчна да покрие напълно задълженията на дружеството към бюджета, в това число и натрупаната до момента лихва, ревизиращите органи са приели, че разпоредителните действия, извършени от Г.С. лично в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН" ЕООД, по безспорен начин доказват личното му участие в ликвидацията на наличното имущество, което би могло да бъде осребрено при заявени претенции от страна на данъчната администрация, като е направен извод, че Г.С. е лично отговорен за невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на „ЕПАТЛОН" ЕООД. В подкрепа на този извод се сочи и обстоятелството, че Г.С. е контролирал всички банкови операции извършени от банковите сметки на С. И., които са били създадени и ползвани за оперативната дейност на „ЕПАТЛОН" ЕООД, тъй като сметките на дружеството не е можело да се ползват, поради факта, че същите са запорирани за задължения към НАП. Всички изтеглени парични средства са предавани в касата на „ЕПАТЛОН" ЕООД, като от сметките на С. И. през периода 06.10.2015г. – 19.02.2016г. са извършени тегления на суми на обща стойност 650 473.35 лв. Прието е от ревизиращия екип, че управителят на „ЕПАТЛОН" ЕООД е разполагал с финансов ресурс, който не е насочен към покриване на задължения на дружеството по подадени декларации за ДДС, Корпоративен данък и за фондовете на ДОО, ЗО и УПФ. Още повече, че на 26.05.2017г., Г.С., в качеството си на управител на „ЕПАТЛОН" ЕООД, е подал молба до ОС – Кюстендил, за откриване на производство по несъстоятелност, с която моли съда да обяви неплатежоспособността и свръхзадължеността на дружеството при условията на чл. 630, ал. 1 от ТЗ. В резултат от това негово действие и на основание чл. 632 от ТЗ, съдът е постановил Решение № 52/ 30.08.2017г., с което обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на дружеството, открива производството по несъстоятелност, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява „ЕПАТЛОН" ЕООД в несъстоятелност и спира производството, указва, че ако в срок от една година производството не бъде възобновено по съответния ред, съдът ще постанови заличаване на длъжника от ТР. С Решение № 65 от 16.10.2018г. на Кюстендилския окръжен съд, влязло в сила на 25.10.2018г., дружеството е заличено.

 

Заключението на ревизиращия екип е, че Г.С., в качеството си на управител на „ЕПАТЛОН" ЕООД, е отчуждил имущество на задълженото лице, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъците или задължителните осигурителни вноски и е обоснован краен извод за поведение на управителя, което е единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството публичните вземания. От събраните доказателства в хода на ревизията е установено, че „ЕПАТЛОН" ЕООД не разполага с имущество, с което да бъдат погасени задълженията на дружеството към бюджета и следователно е налице невъзможност установените публични задължения на „ЕПАТЛОН" ЕООД да бъдат събрани, като са налице предпоставките за вменяване на отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, на Г.С.С., за задължения на „ЕПАТЛОН" ЕООД, до размера на отчужденото имущество.

 

Г.С.С. в законово установения срок не е подал възражение срещу ревизионния доклад.

 

Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16001618003090/ 03.12.2018г. и на основание чл. 119, ал.2 от ДОПОК, от Г.И.Н.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Б.Г.Ч.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., с който по отношение на Г.С.С., в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, е установена отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК за задължения на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, както следва: за ДДС - главници в размер на  35 807.34лв. и лихви в размер на 10 901.77 лв.; за Корпоративен данък -  лихви в общ размер на 100.35 лв.; за Данък представителни разходи по ЗКПО – главници в размер на 993.70лв. и лихви в размер на 276.35лв.; за  Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношение по ЗДДФЛ – главници в размер на 150 990.99лв. и лихви в размер на 44 519.42лв.; за фондове на ДОО /осигурители/ - главници в размер на 127 195.24лв. и лихви в размер на 39 731.15лв.; за ЗО /осигурители/ - главници в размер на 65 791.53лв. и лихви в размер на  20 270.87лв. и за УПФ /осигурители/  - главници в размер на 32 339.75лв. и лихви в размер на 10 112.69лв. или общ размер на задълженията – 539 031.15лв., в т.ч. главници – 413 118.55 лв. и лихви – 125 912.60лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Г.Н.и от Б.Ч.. С ревизионния акт, след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в РД фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди.  

 

            Ревизионен акт № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г. е връчен на  Г.С.С. на 03.01.2019г.

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК Г.С. е обжалвал издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на 17.01.2018г. до Директора на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 94-00-343/ 17.01.2019г.  

С Решение № 151/ 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив /л.41 и сл. по делото/, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден РА № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., издаден на Г.С.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН” ЕООД за установената отговорност по чл.19 от ДОПК. С решението на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив е потвърден като правилен и обоснован извода на ревизиращите органи, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин, че всички действия на Г.С., извършени лично, в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, по безспорен начин доказват прякото му участие в ликвидацията на наличното имущество на предприятието, като ревизираното лице е изцяло отговорно за невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на „ЕПАТЛОН“ ЕООД. С оглед на което решаващият орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД за непогасените задължения на дружеството по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК.   

 

            Решение № 151/ 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което е потвърден РА № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., е връчено на Г.С. по електронен път на 15.03.2019г.

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването на РА № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., изцяло  потвърден с Решение № 151 / 15.03.2019г. на Директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК /29.03.2019г., съгласно пощенското клеймо на обратна разписка – известие за доставяне – л. 1423 по делото/, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

           

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – Г. И. Н., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив с изнесено работно място в офис в гр. Стара Загора/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618003090-020-001 от 29.05.2018г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618003090-020-002/ 18.09.2018г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Г. Н..

            Възложената за извършване ревизия на Г.С.С. е извършена от определените със ЗВР № Р-16001618003090-020-001 от 29.05.2018г. органи по приходите -  Б.Г.Ч.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г. Н.К. – главен инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за  ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за  съставянето на Ревизионен доклад  № Р-16001618003090/ 03.12.2018г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на  чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г. е издаден от Г.И.Н.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на Г.С.С. със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618003090-020-001 от 29.05.2018г. и от Б.Г.Ч.на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.  

            Както Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618030090-020-001 от 29.05.2018г., така и РД № Р-16001618003090/ 03.12.2018г. и издаденият въз основа на него РА № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, респ. чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/ 2014,  квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съотв. не са налице основания да се считат за нищожни. 

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

            Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства.  Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

 

            По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

            С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т.1 и т.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. В ал.2 на чл.19 от ДОПК /в приложимата редакция на разпоредбата/ е предвидено, че управител или член на орган на управление, който  недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

 

Както в ревизионния доклад, представляващ неразделна част от оспорения РА № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., така и в потвърждаващото ревизионния акт Решение № 151 от 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, е отречено съществуването на основанието по чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране отговорността на Г.С.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД за задължения на „ЕПАТЛОН“ ЕООД по чл. 14, т. 1 и т. 2 – изрично е посочено /стр. 19 от РД/, че хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК е неприложима, тъй като не е установено наличие на визираните в закона предпоставки за възникването й. Прието е обаче, че са изпълнение условията по чл.19, ал.2 от ДОПК, за възникване и реализиране на отговорността на Г.С.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, за непогасените задължения на дружеството по чл. 14, т. 1 и 2  - задължения за ДДС, за корпоративен данък, за данък върху представителните разходи по ЗКПО, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношение по ЗДДФЛ, за фондовете на ДОО /осигурители/, за ЗО /осигурители/ и за УПФ /осигурители/.

 

Отговорността на физическото лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК е субсидиарна -  възниква в случаите, когато се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, не могат да бъдат събрани от задълженото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Въз основа на посочената по-горе нормативна уредба /в приложимата й редакция/, следва извода, че за да бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал.2 от ДОПК, е необходимо в условията на кумулативност да са налице следните законово регламентирани материалноправни предпоставки, а именно: 1. Субектът на отговорността да е физическо лице, имащо качеството на управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента, за който са установени публичните задължения; 2. Лицето – субект на отговорността, да е извършило плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или да е отчуждило имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 3. Плащането, респ. отчуждаването, да е извършено недобросъвестно; 4. Вследствие на тези действия имуществото на задълженото по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК юридическо лице да е намаляло и 5. Като резултат на недобросъвестните действия на физическото лице в съответното му качество, довели до намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице, да не са платени данъци или задължителни осигурителни вноски. Съгл. § 1, т. 5, б. „а" от ДР на ЗКПО "Скрито разпределение на печалба" са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б".

 

Разпоредбата на  чл. 19, ал. 2 от ДОПК изисква съществуването на каузална връзка между поведението на управителя и неплащането на задълженията за данъци и ЗОВ на представляваното дружество т. е. поведението на управителя следва да е единствената причина за неплащането на публичните вземания, като отговорността на управляващия по чл.19, ал.2 от ДОПК е лимитирана - до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имущество т.е отговорността не покрива априори всички възникнали публични задължения, а следва да се ограничи само до тези, които в резултат на действията на третото лице не могат обективно да бъдат погасени. 

 

Както беше посочено, материалноправни условия по чл.19, ал.2 от ДОПК следва да са налице кумулативно – при отсъствието на което и да е от тях, нормата на  чл. 19, ал. 2 от ДОПК е неприложима. Наличието на тези предпоставки изисква установяването от обективна страна на публични задължения, които са изискуеми и не могат да бъдат платени и това да е в резултат на някое от действията на лицата, посочени в  чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а от субективна страна извършените действия от тези лица да са насочени към неплащане на публичните вземания. Именно тогава ще следва третото лице да понесе отговорността за задълженията за данъци и ЗОВ, които в резултат на неговите действия не могат да бъдат погасени, която отговорност ще се реализира по реда на чл. 108 и сл. във вр. с чл. 21, ал. 1 от ДОПК.

По аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал.1 от АПК, тежестта на установяване и доказване в съдебното производство наличието на всички елементи от правопораждащия отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК фактически състав, е на органите по приходите, за което на ответника са дадени съответните указания със съдебно разпореждане. 

 

От фактическа страна не е спорно между страните по делото, а и се установява от събраните доказателства, че в периода 01.01.2015г. – 31.01.2017г. /в който период са формирани задълженията за данъци и ЗОВ на „ЕПАТЛОН“ ЕООД и за които задължения с обжалвания РА е установена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК/, Г.С.С. е бил едноличен собственик на капитала и управител на задълженото по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК юридическо лице – „ЕПАТЛОН“ ЕООД.

Ликвидните и изискуеми задължения на „ЕПАТЛОН“ ЕООД за данъци и ЗОВ, формирани през периода 01.01.2015г. – 31.01.2017г.,  в общ размер на 413 118.55 лева, се установяват по подадените от дружеството Декларации по ЗДДС, ГДД по ЗПКО и Декларации образец 6 /за Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ, за Здравно осигуряване /осигурители/, за фондовете на ДОО /осигурители/ и за Универсален пенсионен фонд /осигурители/. Посочените задължения не се оспорват нито по основание, нито по размер от ревизираното лице, като същите са били отразени в счетоводството на задълженото по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК юридическо лице – „ЕПАТЛОН“ ЕООД. Не се оспорва от жалбоподателя и че тези задължения не са били платени от „ЕПАТЛОН“ ЕООД.

 

Констатациите на ревизиращия екип, съгласно изложеното в обстоятелствената част на РД № Р-16001618003090/ 03.12.2018г., представляващ неразделна част от оспорения РА № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., на които се основа извода за наличието на хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК и че са изпълнени нормативно предвидените предпоставки за реализиране на основание чл.21, ал.1 във вр. с чл.19, ал.2 от ДОПК отговорността на Г.С.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД за невнесените от „ЕПАТЛОН“ ЕООД задължения по чл. 14, т.1 и т.2 от ДОПК, са следните:

 

1. Ревизираното лице, в качеството си на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, се е разпоредило с активи на дружеството, чрез извършени продажби на машини /6 броя гладачна преса и 200 броя плетачни машини/ и лек автомобил.

2. Въпреки, че дружеството е във финансово затруднение и има големи задължения към бюджета, Г.С. продължава да плаща на „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД дължимата по предварителен договор за покупка на поземлен имот месечна вноска до м.10.2015г., като в качеството си на управител се е разпоредил да се извършат разходи за подобрения на имота – газификация и сондаж на обща стойност 41 303,00 лв.

3. Договорът с „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД е сключен при крайно неблагоприятни за купувача „ЕПАТЛОН“ ЕООД условия /предвидено е, че продавачът не дължи връщане на дадените суми, независимо колко остава до окончателното изплащане на цената и може да прекрати договора едностранно, ако купувачът изпадне в забава повече от 80 дни/. След прекратяването на договора от страна на „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД, Г.С. няма никакви претенции за възстановяване поне на част от сумата и връща имота с приемо-предавателен протокол, като не се претендират дори сумите за направените подобрения, които в случая се явяват безвъзмездна доставка в полза „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД.

4. Банковите операции по сметки на името на С. И.И., създадени и ползвани за оперативната дейност на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, тъй като банковите сметки на дружеството са запорирани за задължения към НАП, са били контролирани от Г.С., като всички изтеглени парични средства от сметките на С. И. /на обща стойност 650 473.35 лева/, са били предавани на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД - Г.С.С..

5. На 26.05.2017г., Г.С., в качеството си на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, е подал молба до ОС – Кюстендил, за откриване на производство по несъстоятелност, с която моли съда да обяви неплатежоспособността и свръхзадължеността дружеството при условията на чл. 630, ал. 1 от ТЗ.

 

В заключение е прието, че отговорността на Г.С. по чл.19, ал.2 от ДОПК следва да бъде ограничена до сумата от 1 020 832.71 лева, включваща стойността на продадените машини и лекият автомобил, както и всички платени суми по договора за покупко-продажба на имота, включително и направените разходи за неговото подобрение.   

 

Основателно е възражението на жалбоподателя, че в съдържанието на ревизионния доклад и на издадения въз основа на него ревизионен акт, по никакъв начин не е обосновано коя от хипотезите на чл.19, ал.2 от ДОПК ревизиращите органи са приели че е налице, за ангажиране отговорността на управителя на дружеството за задълженията на юридическото лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. Действително в РД № Р-16001618003090/ 03.12.2018г., представляващ неразделна част от оспорения РА № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., както и в потвърждаващото ревизионния акт Решение № 151 от 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, са изложени подробни /и идентични по съдържание/ съображения относно правната същност на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК и елементите от правопораждащия отговорността фактически състав, като са възпроизведени легалните дефиниции на понятията „дивидент“ и „скрито разпределение на печалбата“ по § 1, т.4 и т.5 от ДР на ЗКПО и „пазарна цена“ по см. на § 1, т.8 от ДР на ДОПК. Посочено е, че „най-общо отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване събирането на данъци или задължителни осигурителни вноски, като препятстването се състои в извършването на разпореждане /плащания или отчуждителни сделки/ с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество до степен, непозволяваща изпълнението на възникналите задължения“. Въз основа на приетите като установени факти и обстоятелства е направено заключение, че Г.С., в качеството си на управител на „ЕПАТЛОН" ЕООД, е отчуждил имущество на задълженото лице, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъците или задължителните осигурителни вноски, което сочи на поведение на управителя, което е единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството публичните вземания. Липсва обаче обективирана преценка, респ. извод, посочените по-горе действия на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, определени като такива доказващи по безспорен начин личното участие на Г.С. в „ликвидацията на наличното имущество на „ЕПАТЛОН“ ЕООД“, в коя хипотеза на чл.19, ал.2 от ДОПК се субсумират – недобросъвестно извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Нещо повече – оценката на приетите като релевантни за упражняването на правомощието по чл.21, ал.1 във вр. с чл.19, ал.2 от ДОПК факти, не се свързва с разглеждането и обсъждането на тези факти от гл.т формулиране на изводи за наличието на материалноправните предпоставки по чл.19, ал.2 от ДОПК, а с общи съждения относно това дали управителят на „ЕПАТЛОН“ ЕООД е разполагал с достатъчен финансов ресурс, който е можел да бъде насочен към покриване на задължения на дружеството за данъци и ЗОВ по подадени декларации по ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗКПО.

 

Съдът приема, че нито са установени, нито доказани елементите от правопораждащия фактически състав по чл.19, ал.2 от ДОПК за реализиране отговорността на Г.С.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД за задълженията на „ЕПАТЛОН“ ЕООД за данъци и ЗОВ, формирани през периода 01.01.2015г. – 31.01.2017г. Съображенията за това са следните:

 

Първото действие, възприето от ревизиращите органи като основание за установяване на отговорност по чл.21, ал.1 във вр. с чл.19, ал.2 от ДОПК на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, се свързва с продажбата на материални активи през периода 2015г. – 2016г. - 6 броя гладачна преса „Такаторие", автомобил марка „Мерцедес" и 200 броя плетачни машини. За продажбата на гладачните преси са представени  инвойс фактура № 547/ 12.09.2015г. с предмет продажба на 2 бр. машини „Такаторие" за сумата от 20 000.00 евро на гръцката фирма „SUPERIOR UNDIES A.В.E.E." с VIN EL998646864; инвойс фактура № 572/ 10.09.2015г. с предмет продажба на 1 бр. машина „Такаторие" за сумата от 10 000.00 евро на гръцката фирма „SUPERIOR UNDIES A.В.E.E." с VIN EL998646864 и инвойс фактура № 568/ 08.09.2015 г. с предмет продажба на 3 бр. машини „Такаторие" за сумата от 30 000.00 евро на гръцката фирма „SUPERIOR UNDIES A.В.E.E." с VIN EL998646864. От доказателствата по делото се установява /и се потвърждава от ревизиращия екип в съставения РД/, че продажбите на машините са осчетоводени по Дт на Сметка 411 /Клиенти/ и Кт на сметка 709 /Приходи от други продажби/ и Кт на Сметка 4532 /Начислен ДДС/. Във връзка с плащането по посочените инвойс фактури е представена Декларация с Вх. № 8731/22.03.2017г., в която е декларирано, че не са извършени плащания по фактурите, а е извършено прихващане на задължения с Протокол от 29.01.2016г, който е осчетоводен по Д/т

на сч. сметка 4018 срещу К/т на сч. сметка 4111. Протоколът е подписан от Г.С. от страна на „ЕПАТЛОН" ЕООД и от страна на „SUPERIOR UNDIES A.В.E.E." с VIN EL998646864 от Д.Х.. За продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес" от „ЕПАТЛОН“ ЕООД на „КАЛЪР БОКС" ЕООД е представена фактура № 535/ 25.06.2015 г. за сумата от 7900.00 лева. Констатирано от ревизиращите органи е, че продажбата е надлежно осчетоводена, като не е извършено начисляване на ДДС. За автомобила не е ползван ДК при неговото закупуване. Разплащането по извършената продажба е осъществено по банков път на 25.06.2015г., като лекият автомобил е отписан от Сметка 205 /Транспортни средства/ през м. 06/2015г. За продажбата на 200бр. плетачни машини се сочат издадени фактури № 469/ 01.2015г. и № 612/ 11.2015г., на обща стойност 80 198.81лв.

               По аргумент от разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК, не всяко отчуждаване на имущество на задълженото по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК юридическо лице съставлява основание за установяване на отговорност на управителя на ЮЛ за неплатените публични задължения, а само това разпоредително действие, което съставлява плащане в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или когато отчуждаването на имуществото е безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. В случая извършеното разпореждане с материални активи на „ЕПАТЛОН“ ЕООД /машини и автомобил/ по посочените по-горе продажби, не се субсумира в нито една от хипотезите на чл.19, ал.2 от ДОПК. Очевидно е, че тези продажби не съставляват плащания в натура от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата по см. на § 1, т.5 от ДР на ЗКПО /продажбите не са извършени в полза на акционери, съдружници или свързани лица/, като липсват и констатации от ревизиращите органи в този смисъл. Нито се твърди чрез обективирани в РД констатации, нито има данни по преписката, още по-малко надлежно събрани доказателства чрез извършена в хода на ревизионното производство експертна оценителна експертиза, че цените, по които са продадени материални активи на „ЕПАТЛОН“ ЕООД /без съмнение отчуждаването не е безвъзмездно/, да са значително по-ниски от пазарните цени по см. на §1, т.8 от ДР на ДОПК, определени по някои от методите, посочени в §1, т.10 от ДР на ДОПК във връзка с Наредба № Н-9/ 2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Сама по себе си разликата между цената на придобиване на ДМА и цената на тяхното отчуждаване, не е достатъчно да се приеме, че продажбите са извършени на цени, значително по-ниски от пазарните, доколкото тази разлика може да се дължи на по-ниската пазарна стойност на ДМА към момента на тяхното отчуждаване или да е следствие на обезценяване в резултат на обичайната им амортизация от тяхната експлоатация. Тези обстоятелства обаче не са били нито разглеждани, нито преценявани както при първоначалната, така и при повторната ревизия, поради което съдът приема за недоказано, че отчуждаването е извършено на цени, значително по-ниски от пазарните.

По отношение на посочените продажби не са доказани и други елементи от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, а именно че вследствие на тези отчуждителни действия имуществото на задълженото по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК юридическо лице да е намаляло, в резултат на което намаление публичните задължения да са останали неплатени. Макар при продажбата на 6 броя гладачна преса „Такаторие" да не са извършени плащания по фактурите, е направено прихващане на съществуващи задължения на продавача „ЕПАТЛОН“ ЕООД към купувача „SUPERIOR UNDIES A.В.E.E.". Така извършеното прихващане с надлежно осчетоводен Протокол от 29.01.2016г. /л. 212 по делото/, неоспорен от органите по приходите, има за последица намаляване пасивите на дружеството. Доколкото от една страна не се твърди отчуждаването на активите да е на цена, по-ниска от пазарната, а от друга страна със сумите по продажбите е извършено прихващане на съществуващи задължения на дружеството т.е налице е не само намаление на активите, но и на пасивите на юридическото лице и при липса каквито и да е констатации за опровергаване съществуването на вземанията респ. задълженията на страните, подписали Протокол от 29.01.2016г. за прихващане, не може да се приеме че имуществото на „ЕПАТЛОН“ ЕООД /разглеждано като съвкупност от имуществени права и задължения т.е активи и пасиви/, е намаляло. Продажбата на 200бр. плетачни машини по фактури № 469/ 01.2015г. и № 612/ 11.2015г. е на обща стойност 80 198.81лв., като продажната цена надхвърля цената на тяхното придобиване и съотв. стойността, на която са били осчетоводени /78 233.20 лева/, поради което трансформирането на ДМА в парични такива не би могло да доведе до намаляване на имуществото на дружеството. Липсата на констатации и надлежно събрани доказателства /оценителна експертиза по чл.60 и сл. от ДОПК/, че продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес" по фактура № 535/25.06.2015г. за сумата от 7900.00 лева е на цена, отличаваща се от пазарната, сочи на недоказаност и че с извършеното отчуждаване на МПС е намалено имуществото на „ЕПАТЛОН“.

По отношение на посочените по-горе продажби недоказана се явява и изискуемата се по чл. 19, ал. 2 от ДОПК каузална връзка между извършените разпоредителни действия и неплащането на задълженията за данъци и ЗОВ на задълженото юридическо лице т. е че отчуждаването на ДМА е единствената причина за неплащането на публичните вземания. На първо място част от разпоредителните действия са извършени преди възникването и настъпването на изискуемостта на първите задължения за данъци и ЗОВ на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, за които с оспорения ревизионен акт е установена отговорност на управителя на дружеството Г.С. (за Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ, за Здравно осигуряване /осигурители/, за фондовете на ДОО /осигурители/ и за Универсален пенсионен фонд /осигурители/ за периода 01.05.2015г. – 31.05.2015г.). Както от представената счетоводна документация, така и по аргумент от Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С160001-022-0017669/ 05.08.2016г. по изп. дело 1150007423/ 2015г. по описа на ТД на НАП – София, офис Благоевград, може да се направи извод, че и след извършеното отчуждаване на ДМА в патримониума на дружеството е имало достатъчно имуществени права /вземания, движими вещи и стоки в оборот/ за удовлетворяване на изискуемите към този момент вземания на държавата за данъци и ЗОВ.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване органите на приходната администрация не са доказали кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав за установяване на  отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК на управителя на „ЕПАТЛОН“ за публични задължения на дружеството, основана на извършените продажби на материални активи през периода 2015г. – 2016г. - 6 броя гладачна преса „Такаторие", автомобил марка „Мерцедес" и 200 броя плетачни машини. 

 

Второто възприето от органите по приходите основание за установяване на отговорност на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД по чл.19, ал.2 от ДОПК, се свързва със сключен между „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД и „ЕПАТЛОН“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.02.2014г. С посочения договор /л.738 и сл. по делото/, страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба, по силата на който продавачът /„БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД/ да прехвърли на купувача /“ЕПАТЛОН“ ЕООД/ собствеността върху недвижими имоти – поземлен имот с площ от 27 732кв.м, ведно с построените в него 19 сгради с промишлено и складово предназначение и всички подобрения, трайно прикрепени към и под земята и към сградите и всички съоръжения, находящи се на територията на обекта /вкл. парова централа/. С договора продавачът се е задължил да прехвърли на купувача правото на собственост върху недвижимите имоти за цена в размер на 1 463 907.19 евро без ДДС, а купувачът се е задължил да заплати продажната цена на продавача на вноски, както следва: първоначална вноска – 200 000 евро без ДДС, платима в срок до 15.03.2014г., а останалата част от цената – на равни месечни вноски от 22 569.77 евро без ДДС до 15.10.2018г. Договорено е в деня на получаване на първата вноска от дължимата продажна цена ползването на имота да бъде предадено на купувача т.е на „ЕПАТЛОН“ ЕООД. Договорени са и неустойки при забавено плащане на вноските, вкл. че в случай, че Купувачът изпадне в забава, продължила повече от 80 календарни дни, продавачът има право да развали едностранно и без предизвестие договора, като задържи заплатените до този момент суми, като в този случай страните се съгласяват, че всички платени и/ или изискуеми до момента на прекратяване на договора платени суми се считат за платена цена за възмездно ползване на недвижимите имоти и продавачът не дължи тяхното връщане. От доказателствата по делото се установява, че в периода м. февруари 2014г. – м. октомври 2015г., ежемесечно от страна на купувача по предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти /„ЕПАТЛОН“ ЕООД“/ са правени вноски, като общата стойност на изплатената по договора сума е в размер на 815 384.10лв.  С Допълнително споразумение към предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 04.04.2016г. /л.1149 по делото/, договорът е прекратен поради неизпълнение на задълженията на купувача, изразяващо се в неплащане на договорената пазарна цена.

 

За мотивиране на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК на Г.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД ревизиращите органи са приели, че въпреки, че към м. юни 2015г. дружеството е без дейност и е във финансово затруднение с големи задължения към бюджета и че договорът с „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД е сключен при крайно неблагоприятни за купувача „ЕПАТЛОН“ ЕООД условия с оглед предвиденото, че продавачът не дължи връщане на дадените суми, независимо колко остава до окончателното изплащане на цената и може да прекрати договора едностранно, ако купувачът изпадне в забава повече от 80 дни/, Г.С. продължава да плаща на „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД дължимата по предварителния договор за покупко-продажба месечна вноска до м.10.2015г., като в качеството си на управител се е разпоредил да се извършат разходи за подобрения на имота – газификация и сондаж на обща стойност 41 303,00 лв. Освен това след прекратяването на договора от страна на „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД, Г.С. нямал никакви претенции за възстановяване поне на част от сумата и връща имота с приемо-предавателен протокол, като не се претендират дори сумите за направените подобрения, които по ЗЗД били дължими от „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД.

Така изложените в РД мотиви обаче по никакъв начин не могат да обосноват защо е прието, че извършените плащания по сключения между „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД и „ЕПАТЛОН“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот съставляват основание в хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК за установяване на отговорност на управителя на дружеството за неплатени данъци и ЗОВ на задълженото юридическо лице. Очевидно договорът, поетите от „ЕПАТЛОН“ ЕООД задължения по който се изпълняват чрез извършваните ежемесечни парични вноски, е сключен повече от година /на 17.02.2014г./ преди възникването и настъпването на изискуемостта на първите задължения за данъци и ЗОВ на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, за които с оспорения ревизионен акт е установена отговорност на управителя на дружеството Г.С. (за Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ, за Здравно осигуряване /осигурители/, за фондовете на ДОО /осигурители/ и за Универсален пенсионен фонд /осигурители/ за периода 01.05.2015г. – 31.05.2015г.). Безспорно е и че плащането по 22 от общо 25 направени вноски по договора, е извършено също преди момента на възникването и изискуемостта на посочените задължения. Извършените плащания по сключения между „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД и „ЕПАТЛОН“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти не могат да бъдат определени нито като „плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата по см. на § 1, т.5 от ДР на ЗКПО“, нито като „отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните“. Не води до друг правен извод обстоятелството, че с Допълнително споразумение към предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 04.04.2016г., договорът е прекратен поради неизпълнение на задълженията на купувача, изразяващо се в неплащане на договорената пазарна цена, като съгласно т.2 от допълнителното споразумение страните нямат имуществени /финансови/ претенции една към друга. Действително направените от „ЕПАТЛОН“ ЕООД по този договор парични вноски на обща стойност 815 384.10лв., не са възстановени от „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД  след прекратяването на договора, но както беше посочено, съгласно чл.12, ал.3 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти, ако Купувачът /т.е „ЕПАТЛОН“ ЕООД/ изпадне в забава, продължила повече от 80 календарни дни, Продавачът /т.е „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД/  има право да развали едностранно и без предизвестие договора, като задържи заплатените до този момент суми, като в този случай страните се съгласяват, че всички платени и/ или изискуеми до момента на прекратяване на договора платени суми се считат за платена цена за възмездно ползване на недвижимите имоти и продавачът не дължи тяхното връщане. В този смисъл не е ясно нито какво, според органите по приходите, би могло да бъде правното основание след прекратяването на договора от страна на „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД, Г.С. да претендира за възстановяване поне на част от платената сума, нито защо е прието, че непредявяването на такава претенция от страна на управителя на „ЕПОТЛОН“ се субсумира във фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК.  Обстоятелството, че в резултат на прекратяването на предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти поради неизпълнение на задълженията на купувача „ЕПАТЛОН“ ЕООД за заплащането на договорената продажна цена, фактически срещу направените от дружеството вноски в общ размер на 815 384.10лв. не са придобити активи, не обуславя извод за извършено безвъзмездно отчуждаване на имущество /парични средства/ на дружеството. Пак по силата на посочения чл.12, ал.3 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти, всички платени и/ или изискуеми до момента на прекратяване на договора платени суми се считат за платена цена за възмездно ползване на недвижимите имоти т.е не е налице безвъзмездност на престацията, а трансформиране на плащанията - от месечни вноски по договорената продажна цена за придобиването на имотите, в плащания за ползването на имотите – предмет на предварителния договор за покупко-продажба, каквото право на ползване купувачът по предварителния договор /“ЕПАТЛОН“ ЕООД/ е придобил след първата направена вноска т.е през м. февруари 2014г. /чл.2 от договора/. В този смисъл както към момента, в който са извършени плащанията по предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти, така и след прекратяването на договора, направените разходи за платените суми от имуществото на „ЕПАТЛОН“ ЕООД по този договор нямат характер на безвъзмездно отчуждаване на имущество. Противно на приетото от ревизиращия екип и в потвърждаващото оспорения РА решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, направените от „ЕПАТЛОН“ ЕООД разходи за сондаж и газификация в общ размер на 41 303 лв. в имота – собственост на „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД, не може да се разглежда като „безвъзмездна доставка“ в полза на „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД. Действително от доказателствата по делото се установява че „ЕПАТЛОН“ ЕООД е извършило плащания по фактурирани и осчетоводени доставки на услуги за газификация в ПИ № 04279.619.43 по КККР на гр. Благоевград, който поземлен имот е собственост на „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД и е бил предмет на сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Но също така видно е, че СМР са възложени, съотв. изпълнени и заплатени към м. април 2015г. като такива „за газификация на котелно към обект „Предприятие за производство на чорапи и чорапогащи“ в посочения поземлен имот. Очевидно е, че така направеният разход обслужва предприятието и търговската дейност на „ЕПАТЛОН“ ЕООД /производство на чорапи и чорапогащи/ в ползваните от него въз основа на сключения с „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД предварителен договор за покупко-продажба недвижими имоти и в този смисъл разходът не може да се разглежда като „безвъзмездна доставка“ в полза на „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД. Този извод не се променя от обстоятелството, че вследствие на прекратяването на предварителния договор за покупко-продажба и съотв. след прекратяването ползването на имотите от „ЕПАТЛОН“ ЕООД, изпълнените СМР /сондаж и газификация/ остават в имота на „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД. Дали разходите за посочените СМР представляват такива за извършени подобрения в чуждия имот или са разходи във връзка с ползването на имота; дали е следвало управителят на „ЕПАТЛОН“ ЕООД да претендира от „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД възстановяване на направените разходи или за приспадането на сумата по извършените разходи от цената на договора и дали са „дължими по ЗЗД от „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД“ и се следва „връщане на направените в имота подобрения“, са обстоятелства, които органите по приходите не са овластени да преценяват в ревизионното производство за установяване на отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК. Още по-малко може да бъде извършвана преценка за целесъобразността на сключения предварителен договор за покупко-продажба от гл.т на това дали условията, при които е сключен договора, са „крайно неблагоприятни“ за купувача „ЕПАТЛОН“ ЕООД и дали управителят на дружеството – купувач в достатъчна степен е защитил стопанските интереси на юридическото лице. Преценката, която може и следва да бъде извършена в ревизионното производство по чл.108 и сл. във вр. с чл.21, ал.1 във вр. с чл.19, ал.2 от ДОПК, съотв. в административното и в съдебното производство при оспорването на издаден ревизионен акт, по отношение на сключена гражданско-правна сделка, законът ограничава до преценката за наличието на материалноправните предпоставки по чл. 19, ал.2 от ДОПК, а именно дали тази сделка обективира недобросъвестно плащане в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. В случая, както беше посочено, нито действията на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД по сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 17.02.204г. с „БЛАГОЕВГРАД ПРОПЪРТИ“ АД, нито последващите действия по неговото изпълнение /заплащането на вноски по договорената продажна цена/, нито поведението му след прекратяването на договора, релевира извършени действия по чл.19, ал.2 от ДОПК, като основание за ангажиране отговорността на Г.С. при прилагането на тази законова хипотеза.

 

Третото възприето от органите по приходите основание за установяване на отговорност на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД по чл.19, ал.2 от ДОПК, се свързва с откриването на банкови сметки на името на С. И.И., ползвани за оперативната дейност на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, тъй като банковите сметки на дружеството са запорирани за задължения към НАП, банковите операции по които сметки са били контролирани от Г.С., като всички изтеглени парични средства от сметките на С. И. /на обща стойност 650 473.35 лева/, са били предавани на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД - Г.С.С..

В хода на проведената ревизия са били извършени насрещна проверка на С. И.И., приключила с Протокол № П–22000118190995 – 141 - 001/ 09.11.2018г. и насрещна проверка на П.И.Х., приключила с Протокол № П–22000118190994 – 141 - 001/ 09.11.2018г. От събраните в резултат на тези проверки писмени доказателства и дадените от проверяваните лица обяснения /л.222 и сл. по делото/, се установява, че на 01.07.2015г., между „ЕПАТЛОН“ ЕООД, в качеството на възложител, представлявано от управителя Г.С.С., от една страна и от друга адв. С. И.И., в качеството на изпълнител, е сключен договор, по силата на който възложителя е възложил на изпълнителя срещу определено възнаграждение /1 000лв. месечно/, да извършва финансовото обслужване на предприятието на Възложителя. Съответно Изпълнителят е приел да извършва действия, свързани с финансовата дейност на Възложителя, като извършва разплащания с контрагенти на Възложителя, от името и за сметка на Възложителя /л.232 по делото/. Във връзка с изпълнението на договора, на името на С. И. са открити две банкови сметки - в лева и евро в Райфайзенбанк ЕАД, по които за периода 17.07.2015г. – 03.06.2016г. са постъпвали суми от клиенти на „ЕПАТЛОН“ и суми от касата на дружеството и са се извършвали разплащания с доставчици на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, нареждани от управителя на дружеството. От сметките, по нареждане от управителя на дружеството, са теглени суми в брой от лицето П.И.Х. /на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“ в „ЕПАТЛОН“ ЕООД/, действащ като пълномощник на С. И., като същите суми са били предавани от С. И. на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД – Г.С., в присъствието на П.И.Х., за което са съставени и подписани приемо-предавателни протоколи /л.233 и сл. по делото/.

В Ревизионен доклад № Р-16001618003090/ 03.12.2018г., въз основа на който е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт, ревизиращият екип е приел, че:

„От извършените насрещни проверки на С. И., П.И.Х. и „ЕПАТЛОН" ЕООД се потвърждава, че Г.С. е контролирал всички банкови операции извършени от банковите сметки на С. И.И. и всички изтеглени парични средства са предавани в касата на „ЕПАТЛОН" ЕООД. От П.И.Х. са  извършени тегления на суми от сметките на С. И., както следва: 06.10.2015г. – 2 001лв.; 09.10.2015г. – 25 093лв.; 14.10.2015г. – 15 053лв.; 23.10.2015г. – 90 353лв.; 28.10.2015г. – 17 061лв.; 03.11.2015г. – 22 081лв.; 04.11.2015г. – 25 093лв.; 06.11.2015г. – 30 113лв.; 12.11.2015г. - 5 013лв.; 13.11.2015г. - 589лв.; 17.11.2015г. – 20 073лв.; 20.11.2015г. – 90 353лв.; 30.11.2015г. – 12 0743лв.; 10.12.2015г. – 5 013лв.; 16.12.2015г. – 20 073лв.; 04.01.2016г. – 1 001 лв.; 08.01.2016г. – 2 001лв.; 12.01.2016г. – 5 013лв.; 21.01.2016г. – 3 006лв.; 28.01.2016г. – 3 006лв.; 05.02.2016г. – 2 001лв.; 10.02.2016г. – 58 727лв.; 15.02.2016г. – 364 38.20 лв.; 19.02.2016г. – 49184.15 лв. и на 19.02.2016г. – 1 391лв. Общата им стойност е 650 473.35 лв.“.

 

Прието е, че управителят на „ЕПАТЛОН" ЕООД е разполагал с финансов ресурс, който не е насочен към покриване на задължения на дружеството по подадени декларации за ДДС, Корпоративен данък и за фондовете на ДОО, ЗО и УПФ. Сметките на С. И. са създадени и ползвани за оперативната дейност на „ЕПАТЛОН" ЕООД, тъй като сметките на дружеството не е можело да се ползват, поради факта, че същите са запорирани за задължения към НАП. Посочено е, че тези факти са били известни на Г.С. и той е взел такова решение, с което да се разплаща с клиенти и доставчици на управляваното от него дружество.

Съответно в потвърждаващото РА № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г. Решение № 151 от 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, е прието, че:

„Видно от документите по преписката, Г.С. сключва договор с адвокат С. И., като единствената цел на договора е последната да открие банкови сметки /в лева и в евро/ на свое име, но трансакциите по тях да бъдат управлявани от жалбоподателя. Договорът е от дата 01.07.2015 г., когато банковите сметки на „ЕПАТЛОН“ ЕООД за запорирани в полза на НАП, поради натрупани от дружеството задължения в големи размери. Сключвайки договора, лицето е определило и месечно възнаграждение в размер на 1 000,00 лв., с което допълнително са натоварени разходите на и без това затрудненото финансово състояние на  „ЕПАТЛОН“ ЕООД. Макар и да не са констатирани счетоводни операции за разпределяне на дивиденти, то видно от приемо-предавателните протоколи за предадени парични средства, сумите са предавани на лицето Г.С.. Той от своя страна не представя доказателства как точно се е разпоредил с получените средства. В тази връзка въпросните суми биха могли да се квалифицират като скрито разпределяне на дивиденти, в полза на едноличния собственик на капитала на  „ЕПАТЛОН“ ЕООД“.      

 

От фактическа страна не е спорно по делото, че на 01.07.2015г., между „ЕПАТЛОН“ ЕООД, в качеството на Възложител и адв. С. И.И., в качеството на Изпълнител, е сключен договор с предмет финансово обслужване на предприятието на Възложителя /л.232 и сл. по делото/, както и че във връзка с изпълнението на договора на името на С. И. са открити банкови сметки в лева и евро в Райфайзенбанк ЕАД, които за периода 17.07.2015г. – 03.06.2016г. са били използвани единствено за обслужване търговската дейност на „ЕПАТЛОН“ ЕООД - постъпвали са суми от клиенти на дружеството и са се извършвали разплащания с доставчици на дружеството. От страна на жалбоподателя не се оспорва нито факта на извършените тегления в брой на суми от така откритите на името на С. И. банкови сметки, вкл. от гл.т на размера на изтеглените суми, нито механизма на извършените тегления на сумите и тяхното предаване /сумите са теглени по нареждане от управителя на дружеството от лицето П.И.Х. /на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“ в „ЕПАТЛОН“ ЕООД/, действащ като пълномощник на С.  И., като същите са били предавани от С. И. на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД – Г.С., в присъствието на П. Х.. Посочените факти се установяват от приложените по делото банкови извлечения от банкови сметки в „Райфайзенбанк“ ЕАД; приемо-предавателни протоколи, обяснения, дадени от С. И.,  П. Х. и Г.С..

Спорният по делото въпрос се свежда до това дали изтеглените в брой суми от откритите на името на С. И. банкови сметки, обслужващи търговската дейност на „ЕПАТЛОН“ ЕООД и съотв. предаването на тези суми на управителя на дружеството Г.С., съставлява извършено плащане от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент, като основание за ангажиране отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК.  Както беше посочено „скрито разпределение на печалба“ по см. на §1, т.5, б. „а“ от ДР на ЗКПО представляват сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по §1, т.4, б. „а“ и б. „б“ от ДР на ЗПКО т. е с изключение на доходите от акции и доходите от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции. За да се приема, че е налице скрито разпределение на печалба по см. на §1, т.5, б. „а“ от ДР на ДОПК съотв. хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК, в случая следва да бъде установено и доказано, че изтеглените от банковите сметки на С. И. суми в брой, представляващи извършени плащания в полза на „ЕПАТЛОН“ ЕООД и предадени на управителя на дружеството Г.С., не са използвани за дейността на дружеството. От доказателствата по делото на първо място се установява, че всички разплащания, извършени от и в полза на „ЕПАТЛОН“ ЕООД по откритите на името на С. И. банкови сметки в лева и в евро в Райфайзенбанк ЕАД, са отразени в счетоводството на „ЕПАТЛОН“ ЕООД /Справка по хронология за сметка 5069 „Д. разпл. сметка Райфайзенбанк“ – л.218 и сл. по делото/, по дебита, съотв. по кредита на посочената сметка. От друга страна от представените Справка по хронология за сметка 502 „каса във валута“ и Справка по хронология за сметка 501 „каса в лева“ /л.1335 и сл./, е видно, че касовата наличност на дружеството, вкл. за периода 17.07.2015г. – 03.06.2016г., се е формирала и от „внесени суми от банки“. Отнасянето на всяка от изтеглените от П. Х. от банковите сметки суми, предадени с приемо-предавателни протоколи на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД Г.С., към дебита на сметка 501/ 502 (каса в лева или валута) съот. към кредита по сметка 5069 „Д. разпл. сметка Райфайзенбанк“, е онагледено в банковите извлечения от сметките /л. 1267 – л. 1283 и л.1318 – л.1328/, хронологични счетоводни описи и др. Съответно изтеглените в брой от банковите сметки суми, представляващи реализирани вземания от клиенти, също са били осчетоводявани като платени от клиенти задължения. В този смисъл съдът приема, че изтеглените от банковите сметки суми, представляващи плащания в полза на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, са предадени в касата на дружеството и са надлежно осчетоводени. Такава е и констатацията на ревизиращите органи, обективирана в РД, а именно че изтеглените от банковите сметки на С. И.И. парични средства са предавани в касата на „ЕПАТЛОН" ЕООД.  След като сумите, изтеглени от банковите сметки, са постъпили в касата на дружеството и респ. в патримониума на юридическото лице /осчетоводени по дебита на сметки 501 и 502/ и доколкото от приложената счетоводна документация се установява, че кредитното салдо на сметка 501 се формира от извършени плащания за разходи за материали, за външни услуги, към доставчици и др., следва извода, че тези суми са били използвани във връзка с дейността на дружеството. В този смисъл и противно на приетото в Решение № 151 от 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, изтеглените в брой от банковите сметки суми, представляващи реализирани вземания от клиенти на дружеството, не са изплатени в лична полза на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, съответно с тези суми управителят нито се е обогатил неправомерно, нито е извършил „скрито разпределение на дивидент“ - с предаването им в касата на дружеството паричните средства формират част от имуществения патримониум на юридическото лице. Следователно не е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ЗКПО и съответно  липсва извършено плащане от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент, като основание за ангажиране отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК.

Само по себе си обстоятелството, че за периода 17.07.2015г. – 03.06.2016г. за обслужване на търговската дейност на „ЕПАТЛОН“ ЕООД и за извършване на разплащания с клиенти и доставчици са били използвани банкови сметки, открити на името на трето лице – Светослава И., не може да бъде основание за ангажиране отговорността на управителя на дружеството при прилагането на чл.19, ал.2 от ДОПК. Както беше посочено, всички разплащания, извършени от и в полза на „ЕПАТЛОН“ ЕООД по откритите на името на С. И. банкови сметки в лева и в евро в Райфайзенбанк ЕАД, са отразени в счетоводството на „ЕПАТЛОН“ ЕООД /Справка по хронология за сметка 5069 „Д. разпл. сметка Райфайзенбанк“/, по дебита, съотв. по кредита на тази сметка, като липсват каквито и да е било констатации /а и не се и установява от представената по делото счетоводна документация/, че постъпилите суми в резултат реализираните вземания от клиенти съотв. извършените плащания към доставчици, да не са осчетоводени и отчетени. За пълнота на изложението следва да се отбележи и че противно от приетото от органите на приходната администрация, към момента на откриването на сметките на името на С. И. и до 14.12.2015г. /когато е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 7423-000014/ 14.12.2015г. – л.487 по делото/, банковите сметки на дружеството не са били запорирани.

Съдът не намира за необходимо да обсъжда соченото от ревизиращите органи като основание за реализиране отговорността на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД по чл.19, ал.2 от ДОПК обстоятелство, че на 26.05.2017г., Г.С., в качеството си на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, е подал молба до ОС – Кюстендил, за откриване на производство по несъстоятелност, с която моли съда да обяви неплатежоспособността и свръхзадължеността дружеството при условията на чл. 630, ал. 1 от ТЗ.  С оглед предвидената по чл.227б, ал.1 и ал.2 от НК наказателна отговорност за търговците, респ. управляващите и представляващите търговските дружества лица, които не заявили и не са поискали от съда откриване на производство по несъстоятелност при наличието на основание за това, очевидно няма как подаването от управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД на молба до ОС – Кюстендил за откриване на производство по несъстоятелност да бъде разглеждано като неправомерно или недобросъвестно действие по см. на чл.19, ал.2 от ДОПК.

Не следва да бъдат разглеждани и обсъждани доводите на органите по приходите за проявена от Г. С. „безстопанственост по отношение на ръководеното от него предприятие“ и за „умишлено довеждане на предприятието до състояние на фалит“, доколкото тези доводи са свързани с твърдения за престъпни деяния, преценката за наличието на каквито е извън компетентността както на приходната администрация, така и на настоящия съдебен състав.

Съдът приема, че констатираните от ревизиращите органи действия на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД не само че не се субсумират в хипотезата на „извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните“, но по никакъв начин не е установено, нито доказано наличието и на другите два, кумулативно изискуеми се обективни елементи от фактическия състав за установяване на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК на Г.С., в качеството му на управител на задълженото по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК юридическо лице. За отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК не е достатъчно установяване наличие на непогасени задължения по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК на юридическо лице,  съотв. връзката, която изисква отговорността по  чл.19, ал.2 от ДОПК не е просто между поведението на лицето и възникването на публичните задължения, а между поведението на лицето и несъбираемостта на тези задължения. Причинно-следствената връзка представлява обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения от намаляването на имуществото на задълженото юридическо лице вследствие на поведението на дадено физическо лице в съответното му качество т.е законът изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността, намаляването на имуществото и несъбирането на данъчните задължения на дружеството, от чиито управител се търси вземането. За разлика от типичните ревизионни производства, в които органите по приходите безусловно изискват субектът да установи изгодни за себе си факти и обстоятелства, в хипотезите, при които се реализира отговорност по чл. 19 от ДОПК за съответното физическо лице, всички факти, осъществяващи приетия като приложим фактически състав по чл.19 от ДОПК, следва да се установят по несъмнен начин още в хода на ревизията и в съдебното производство подлежат на главно и пълно доказване от органите по приходите /чл.170, ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ т. е задължение на администрацията е да докаже всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на отговорността. В случая, както при първоначалната, така и при повторната ревизия, не са направени каквито и да е било констатации за това какво е било имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК преди и след твърдяното поведение на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД. Не е изследвано, нито установено, още по-малко доказано, че вследствие на възприетите като основание за ангажиране на отговорността действия на управителя на задълженото за данъци и ЗОВ дружество, последното не е притежавало необходимите парични средства и ДМА, за да покрие публичните задължения към фиска.  Обстоятелството, че към 12.08.2016г. дългът на „ЕПАТЛОН" ЕООД към бюджета е категоризиран като трудно събираем, а с Доклад изх. № 44575/25.06.2018 г. на Дирекция „Събиране" при ТД на НАП гр. София дългът на дружеството е прекатегоризиран от трудно събираем в несъбираем, отразява един резултат, но по никакъв начин не обуславя наличието на този резултат като пряка последица от недобросъвестни действия на управителя на дружеството по чл.19, ал.2 от ДОПК т. е не е доказано  еднозначно уникалността на каузалната връзка, за да се определи поведението на субекта на отговорността като единствена причина за несъбирането на данъчните задължения на дружеството.

            Следва да се отбележи, че както в РД, съставляващ неразделна част от обжалвания Ревизионен акт № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., така и в потвърждаващото ревизионния акт Решение № 151/ 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, изводите за наличие на основание за ангажирана отговорността на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД се основават не на констатации, че вследствие на поведение на управителя имуществото на задълженото дружество е намаляло и в резултат на това не са платени дължимите данъци или задължителни осигурителни вноски, а че вследствие на възприетите като основание за ангажиране на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК действия лицето е разполагало с финансов ресурс, достатъчен да покрие задълженията на дружеството към бюджета, който финансов ресурс не бил насочен към плащане на тези задължения. На практика тези констатации обаче, не само че не обосновават, но и отричат съществуването на хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК. А констатациите на органите по приходите /обективирани в Решение № 151/ 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“/, относно сключения договор с адв. С.на И. и възлагането движението на паричните потоци на „ЕПАТЛОН“ ЕООД по нейна сметка, с което органите на приходната агенция са възпрепятствани да съберат изискуемите публични вземания, биха били относими в случай, че с оспорения ревизионен акт отговорността на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД беше установена на основание чл.21, ал.1 във вр. с чл.19, ал.1 от ДОПК. Но в съставения Ревизионен доклад № Р-16001618003090/ 03.12.2018г., изложените в който фактически и правни изводи изцяло са възприети при издаването на обжалвания Ревизионен акт № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., изрично е посочено, че хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е неприложима в това ревизионно производство, тъй като не се установи наличие на визираните в закона предпоставки за възникването й. Съответно в потвърждаващото ревизионния акт Решение на Директора на Дирекция „ОДОП“, нито се сочи, нито се обосновава установяване на отговорност с РА по чл.21, ал.1 от ДОПК в хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК, а се потвърждава правилността на приетото от ревизиращия екип наличие на основание за установяване на отговорност на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД по чл.19, ал.2 от ДОПК.   

 

Обжалваният ревизионен акт е издаден при повторно извършена ревизия на Г.С.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, след като с Решение № 255/ 14.05.208г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив е отменен Ревизионен акт № Р-16002417001697-091-001/13.02.2018г., поправен с ревизионен акт за поправка на РА № П-16002418040296-003-001/08.03.2018г., като на основание чл.155, ал.4 от ДОПК преписката е върната за извършване на нова ревизия и издаването на нов РА на Г.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за задълженията на дружеството, с цел правилното и мотивираното определяне на задълженията на лицето, предвид изнесените съображения в решението и насоките, дадени в него.  В посоченото Решение № 255/ 14.05.208г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив изключително подробно са посочени фактите и обстоятелствата, които са останали неизяснени в хода на първата извършена ревизия, като е прието и че липсват достатъчно събрани доказателства за вменяване на отговорност по чл.19 от ДОПК на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД. Съответно указано е да се преразгледат и преценят още веднъж констатациите в РД, свързани с извършените разпоредителни сделки с имуществото на дружеството и да се изяснят обстоятелствата, свързани с откриването на името на С. И. банкови сметки, извършените банкови операции по тези сметки и къде са постъпвали теглените в брой суми. Съпоставяйки съдържанието на съставения Ревизионен доклад № Р-16001618003090/ 03.12.2018г., въз основа на който е издаден оспорения в настоящото съдебно производство Ревизионен акт № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., със съдържанието на Ревизионен доклад № Р-16002417001697-092-001/13.12.2017г., въз основа на който е бил издаден отменения РА № Р-16002417001697-091-001/13.02.2018г., поправен с ревизионен акт за поправка на РА № П-16002418040296-003-001/08.03.2018г., се констатира, че фактически, дадените с Решение № 255/ 14.05.208г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив указания, не са изпълнени или са изпълнени формално. Действително в хода на новата ревизия са били извършени насрещни проверки на "ЕПАТЛОН" ЕООД,  приключила с Протокол № П–22001018190997 – 141 - 001/ 09.11.2018г.; на С. И.И., приключила с Протокол № П–22000118190995-141-001/ 09.11.2018г. и на П.И.Х., приключила с Протокол № П–22000118190994-141-001/09.11.2018г., констатациите от които насрещни проверки са обективирани в ревизионния доклад, но липсва обсъждане, анализ, фактически и правни изводи съобразно указаното в отменителното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив. Както вече беше отбелязано, излагането на мотиви относно правната същност на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК и елементите от правопораждащия отговорността фактически състав, възпроизвеждането на легалните дефиниции на понятията „дивидент“ и „скрито разпределение на печалбата“ по § 1, т.4 и т.5 от ДР на ЗКПО и „пазарна цена“ по см. на § 1, т.8 от ДР на ДОПК и посочването на констатираните като извършени от управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД действия, не е достатъчно за обосноваване отговорността на ревизирането лице на възприетото правно основание. Необходимо е да бъде установено, обосновано и доказано че това поведение се субсумира във фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК. В случая това не е сторено, въпреки дадените указания с Решение № 255/ 14.05.208г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив за правилното и мотивирано определяне на задълженията. В тази връзка и при установената идентичност на констатациите, фактическите и правните изводи на ревизиращите органи при първоначално извършената и при повторната ревизия /последната допълнена единствено с констатации за откриването на банкови сметки, обслужващи дейността на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, на името на адв. С. И., тегленето на суми в брой от тези сметки и предаването им в касата на „ЕПАТЛОН“ ЕООД/, не е ясно какви точно са били съображенията Директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив в потвърждаващото обжалвания ревизионен акт Решение №151/ 15.03.2019г. да приеме, че е отстранена установената с предходно издаденото Решение № 255/ 14.05.208г. непълнота на фактическия и доказателствен материал и че са изследвани всички релевантни факти и обстоятелства и са събрани достатъчно доказателства за вменяване на отговорност по чл.19 от ДОПК на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД – очевидно дадените указания и насоки за преразглеждане и преценка на констатациите от гл.т на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, не са били изпълнени.

 

            В заключение съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване, от страна на органите на приходната администрация не е установено и доказано въз основа на констатациите при проведеното ревизионно производство по чл.118 и сл. във вр. с чл.21, ал.1 от ДОПК, кумулативното наличие на законово регламентираните материалноправни предпоставки за реализиране на отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК на управителя на „ЕПАТЛОН“ ЕООД – Г.С.С., за непогасени публични задължения по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК на „ЕПАТЛОН“ ЕООД.

 

С оглед на изложените съображения съдът приема жалбата за основателна. Оспореният РА № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., потвърден с Решение № 151 от 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –Пловдив, с който на  Г.С.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, е установена отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК за задължения на „ЕПАТЛОН“ ЕООД /главници и лихви/ за ДДС, за Корпоративен данък, за Данък представителни разходи по ЗКПО, за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношение по ЗДДФЛ, за  фондове на ДОО /осигурители/, за ЗО /осигурители/ и за УПФ /осигурители/, като необоснован и издаден при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменен.

 

Независимо от изхода на делото, с оглед изрично направеното волеизявление от пълномощника на жалбоподателя в Заявление вх. № 4862/ 24.09.2019г., че не се претендират направените по делото разноски, присъждане на такива не се следва.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г.С.С. ***, Ревизионен акт № Р-16001618003090-091-001/ 27.12.2018г., издаден от Г.И.Н.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Б.Г.Ч.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 151 от 15.03.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт на Г.С.С. в качеството му на управител на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, е установена отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК за задължения на „ЕПАТЛОН“ ЕООД, както следва: за ДДС - главници в размер на  35 807.34 лв. и лихви в размер на 10 901.77лв.; за Корпоративен данък -  лихви в общ размер на 100.35лв.; за Данък представителни разходи по ЗКПО – главници в размер на 993.70лв. и лихви в размер на 276.35лв.; за  Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношение по ЗДДФЛ – главници в размер на 150 990.99 лв. и лихви в размер на 44 519.42лв.; за фондове на ДОО /осигурители/ - главници в размер на 127 195.24лв. и лихви в размер на 39 731.15лв.; за ЗО /осигурители/ - главници в размер на 65 791.53лв. и лихви в размер на  20 270.87лв. и за УПФ /осигурители/  - главници в размер на 32 339.75лв. и лихви в размер на 10 112.69лв. или общ размер на задълженията – 539 031.15лв., в т.ч. главници – 413 118.55лв. и лихви – 125 912.60лв., като незаконосъобразен.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: