Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                                

       

               № 249        05.07.2019г.      град Стара Загора

 

 

            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

 

                    

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

   

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                                    

и с участието на прокурор                                                                            като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 265 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

             

Образувано е по жалба на Ю.Й.Х. ***, подадена чрез пълномощника му адв. М.М.Т. ***, против Решение № 87/ 12.03.2019г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на Ю.Х. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0001336/ 14.02.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.

 

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на Директора на ТД на НАП – Пловдив в оспорената му част, по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения извод за липса на основание за прекратяване, поради изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публични вземания по изп. дело № 24130000484/ 2013г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, представляващи глоби, наложени с Наказателно постановление № 23-113/ 03.11.2011г. на ИАРА; Наказателно постановление № 192/ 20.02.2012г. на Община Стара Загора; Наказателно постановление № 02030/ 14.05.2012г. на ИАРА; Наказателно постановление № 02-074/ 24.07.2012г. на ИАРА и Наказателно постановление № 172300-F185697/ 24.11.2015г. на ТД на НАП – Пловдив. Поддържа, че публичните вземания за глоби, произтичащи от посочените наказателни постановления, са погасени по давност, като твърди, че регламентираният в чл.171, ал.1 от ДОПК давностен срок, не е приложим по отношение на глобата като административно наказание. Счита, че решаващият орган неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 82, ал.4 от ЗАНН, доколкото тази норма изключва единствено кратката абсолютна давност по чл.82, ал.3 от ЗАНН, но не обуславя приложимостта на общия давностен срок за събиране на публичните вземания, предвиден в чл.171, ал.1 от ДОПК, като при прилагането на чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, публичните му задължения за глоби, наложени с посочените наказателни постановления, се явяват погасени по давност. Направено е искане за отмяна на Решение № 87/ 12.03.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив в оспорената му част и на Разпореждане с изх. № С190024-137-0001336/ 14.02.2019г. на публичния изпълнител в потвърдената с решението част.

 

Ответникът по жалбата -  Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият орган е приел, че по отношение на публичните вземания за глоби, наложени с Наказателно постановление № 23-113/ 03.11.2011г. на ИАРА; Наказателно постановление № 192/ 20.02.2012г. на Община Стара Загора; Наказателно постановление № 02030/ 14.05.2012г. на ИАРА; Наказателно постановление № 02-074/ 24.07.2012г. на ИАРА и Наказателно постановление № 172300-F185697/ 24.11.2015г. на ТД на НАП – Пловдив – предмет на изп. дело № 24130000484/ 2013г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, не е изтекъл законово регламентирания давностен срок, съотв. че тези вземания не са погасени по давност. Излага съображения че по отношение на глобите, наложени с посочените наказателни постановления, са предприети и извършени действия по принудителното им събиране, подробно описани в обжалваното решение, които прекъсват, респ. спират изпълнителската давност, поради което за тези публични задължения не е изтекла давността.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

           

Със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0484-000001/ 22.04.2013г.  жалбоподателят в настоящото производство – Ю.Й.Х., на основание чл.221 от ДОПК е уведомен, че в Териториална дирекция на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, срещу него е образувано изпълнително дело № 484/ 2013г. за принудително събиране на публични вземания за глоби, установени с влезли в сила фишове и наказателни постановления, вкл. по Наказателно постановление № 23-113/ 03.11.2011г., издадено от Началник сектор „РК“ на ИАРА гр. Стара Загора, с което на Ю.Х. е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лева; Наказателно постановление № 192/ 20.02.2012г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, с което на Ю.Х. е наложено административно наказание - глоба в размер на 30 лева; Наказателно постановление № 02030/ 14.05.2012г., издадено от Началник отдел „РК“, ИАРА, с което на Ю.Х. са наложени административни наказания - глоби в общ размер на 1 500 лева и Наказателно постановление № 02-074/ 24.07.2012г., издадено от Началник отдел „РК“, ИАРА, с което на Ю.Х. е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лева.

Съобщението за доброволно изпълнение е изпратено на Ю.Х. с препоръчано писмо с обратна разписка, като пощенската пратка е върната с отбелязване „отказ от получаване”.

            С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 0484-000006/ 24.06.2013г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по съображения, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изп. дело № 484/ 2013г. в размер на 2 750 лева, на основание чл.200 от ДОПК и чл.205 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложена възбрана върху частта /1/2/ собственост на Ю.Й.Х. на следния недвижим имот, представляващ СИО: поземлен имот с площ 1740кв.м с идентификатор 27070.501.30, находящ се в с. Едрево, общ. Николаево, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ 52кв.м на два етажа с идентификатор 27070.501.30.1 с данъчна оценка на целия имот 4 638.80 лева. Постановлението за налагане на възбраната е вписано в Служба по вписванията гр. Казанлък с вх. рег. № 4934/ 02.07.2013г.

            С Разпореждане за присъединяване изх. № С190024–105-0008192/ 21.01.2019г. на публичния изпълнител, по изп. дело № 24130000484/ 2013г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство – Национална агенция за приходите, за задължение за глоба, установена с влязло в сила Наказателно постановление № 172300-F185697/ 24.11.2015г., издадено от Директора на офис Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, с наложено на Х. административно наказание глоба в размер на 300 лева.

            С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190024–022-0001543/ 21.01.2019г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, по съображения, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изп. дело № 24130000484/ 2013г. в размер на 3 130.00лв, на основание чл.200 от ДОПК и чл.201, ал.3 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложена обезпечителна мярка – запор върху МПС – лек автомобил с рег. №СТ2653АК, с посочени марка, модел, номер на рама, номер на двигател, мощност и година на производство.

            С вх. № 94-00-928/ 06.02.2019г. в ТД на НАП – Пловдив е постъпило възражение от Ю.Й.Х., подадено чрез пълномощника адв. М.М.Т.. Възражението е във връзка с Разпореждане за присъединяване изх. № С160024–105-008192/ 21.01.2019г., при изложени съображения че за сумите, за които е допуснато присъединяване към изп. дело № 24130000484/ 2013г., чиито източници са наказателни постановления от 2015г., е настъпил абсолютния давностен срок по чл.82, ал.3 от ЗАНН.        

С Разпореждане с изх. № С190024-137-0001336/ 14.02.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 24130000484/ 2013г. за задълженията на Ю.Х. за глоби, наложени с Наказателно постановление № 23-113/ 03.11.2011г. /глоба в размер на 400 лева/; Наказателно постановление № 192/ 20.02.2012г. /глоба в размер на 30 лева/; Наказателно постановление № 02030/ 14.05.2012г. /глоби в общ размер на 1 500 лева/; Наказателно постановление № 02-074/ 24.07.2012г. /глоба в размер на 600 лева/; Наказателно постановление № 172300-F185697/ 24.11.2015г. /глоба в размер на 300 лева/ и Наказателно постановление № 169886-F145512/ 06.11.2015г. /глоба в размер на 300 лева/. Отказът е обоснован със съображения, че давностният срок за посочените публични вземания за глоби, е започнал да тече от датата на влизане в сила на наказателните постановления, с които са наложени административните наказания, но доколкото за тези задължения е налице вписана възбрана върху недвижим имот на 02.07.2013г., от тази дата давностният срок се счита спрян по силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК приложим по силата на чл.163, ал.1 от ДОПК. Прието е, че по силата на препращащата норма на чл.82, ал.4 от ЗАНН, общата погасителна давност за титулите, за които е образувано изпълнително производство, не е тази по чл.82, ал.3 от ЗАНН, а посочената в чл.171, ал.2 от ДОПК – 10 години считано от годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. С оглед на което е направен извод, че за всички посочени титули не е изтекла общата погасителна давност и поради спирането на срока не са налице основания за прилагането на искания институт на давността.

            С подадена от Ю.Х. жалба до Директора на ТД на НАП – Пловдив, Разпореждане с изх. № С190024-137-0001336/ 14.02.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е оспорено по административен ред с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно, като бъде разпоредено отписване на погасените по давност публични вземания в размер на 3 130 лева по изп. дело № 24130000484/ 2013г.

 

            С Решение № 87/ 12.03.2019г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив в оспорената му в настоящото съдебно производство част, е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на Ю.Х. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0001336/ 14.02.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив в частта по подадената молба/ възражение за отписване като погасени по давност на публични вземания по изп. дело № 24130000484/ 2013г., представляващи глоби, наложени с Наказателно постановление № 23-113/ 03.11.2011г. на ИАРА; Наказателно постановление № 192/ 20.02.2012г. на Община Стара Загора; Наказателно постановление № 02030/ 14.05.2012г. на ИАРА; Наказателно постановление № 02-074/ 24.07.2012г. на ИАРА и Наказателно постановление № 172300-F185697/ 24.11.2015г. на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора. Въз основа на представените по преписката доказателства в образуваното производство по реда на чл.266 от ДОПК, решаващият орган е приел, че по изп. дело № 24130000484/ 2013г. по безспорен начин е установено, че в тежест на жалбоподателя Ю.Х. са налице установени и изискуеми публични вземания за глоби, наложени с влезли в сила НП № 23-113/ 03.11.2011г. /глоба в размер на 400 лева/; НП № 192/ 20.02.2012г. /глоба в размер на 30 лева/; НП № 02030/ 14.05.2012г. /глоби в общ размер на 1 500 лева/; НП № 02-074/ 24.07.2012г  /глоба в размер на 600 лева/ и  НП № 172300-F185697/ 24.11.2015г. /глоба в размер на 300 лева/. Прието е, че по отношение на вземанията за глоби по НП № 23-113/ 03.11.2011г. на ИАРА /влязло в сила на 24.11.2011/; НП № 192/ 20.02.2012г. на Община Стара Загора /влязло в сила на 23.03.2012г/; НП № 02030/ 14.05.2012г. на ИАРА /влязло в сила на 24.05.2012г./ и НП № 02-074/ 24.07.2012г. на ИАРА /влязло в сила на 04.08.2012г./, давността по чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН е започнала да тече от датата на влизане в сила на съответното наказателно постановление, съгласно чл. 82, ал.2 от ЗАНН, но същата е прекъсната с предаването от взискателя на изпълнителния титул за събиране в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Стара Загора, съотв. на 11.04.2012г. /за вземането за глоба по НП № 23-113/ 03.11.2011г./; на 12.04.2012г. /за вземането за глоба по НП № 192/ 20.02.2012г./; на 23.10.2012г. /за вземането за глоба по НП № 02030/ 14.05.2012г./ и на 14.11.2012г /за вземането за глоба по НП № 02-074/ 24.07.2012г./. Прието е, че от тези дати е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, която обаче е прекъсната с издаденото Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0484-000001/ 22.04.2013г., с което Ю.  Х., на основание чл.221 от ДОПК, е уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело № 484/ 2013г. за принудително събиране на публични вземания за глоби, установени с влезли в сила фишове и наказателни постановления, при посочване на подлежащите на принудително събиране изпълнителни титули и размера на задължението по всеки един от тях.  Съобщението за доброволно изпълнение е изпратено на длъжника с писмо с обратна разписка и прието за връчено при условията на „отказ за получаване“, каквото удостоверяване е направено на пощенската пратка. От прекъсването на давността със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0484-000001/ 22.04.2013г., е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, която, по силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, е спряна с наложената възбрана върху недвижим имот с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 0484-000006/ 24.06.2013г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, която възбрана е вписана в Служба по вписванията гр. Казанлък с вх. рег. № 4934/ 02.07.2013г. Прието е, че доколкото по силата на препращащата норма на чл. 82, ал.4 от ЗАНН общата погасителна давност не е тази по чл.82, ал.3 от ЗАНН,  а 10-годишната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, правилно и законосъобразно с оспореното Разпореждане с изх. № С190024-137-0001336/ 14.02.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на принудителното събиране на публичните вземания по изп. дело № 24130000484/ 2013г. за задълженията на Ю.Х. за глоби, наложени с  посочените наказателни постановления.

            По отношение на вземането за глоба по Наказателно постановление № 172300-F185697/ 24.11.2015г. /глоба в размер на 300 лева/ е направен извод, че тъй като наказателното постановление е влязло в сила на 07.12.2018г. и съотв. от тези дата е започнала да тече двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, прекъсната с издаденото и връчено на длъжника Разпореждане за присъединяване изх. № С190024–105-0008192/ 21.01.2019г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изп. дело № 24130000484/ 2013г., по отношение на това вземане не е изтекъл нито давностния срок по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, нито общата давност по чл.171, ал.2 от ДОПК.  

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив в обжалваната му част, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна.  

 

Оспореното Решение № 87/ 12.03.2019г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на Ю.Х. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0001336/ 14.02.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.267, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при постановяването на обжалваното решение.   

     

            От фактическа страна не е спорно обстоятелството, че изпълнително дело № 24130000484/ 2013г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е било образувано за принудително събиране на публични вземания, установени с влезли в сила фишове и наказателни постановления, вкл. по Наказателно постановление № 23-113/ 03.11.2011г., издадено от Началник сектор „РК“, ИАРА /с наложено на Ю.Х. административно наказание - глоба в размер на 400 лева/; Наказателно постановление № 192/ 20.02.2012г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора /с наложено на Ю.Х. административно наказание - глоба в размер на 30 лева; Наказателно постановление № 02030/ 14.05.2012г., издадено от Началник отдел „РК“, ИАРА /с наложени на Ю.Х. административни наказания - глоби в общ размер на 1 500 лева/ и Наказателно постановление № 02-074/ 24.07.2012г., издадено от Началник отдел „РК“, ИАРА /с наложено на Ю.Х. административно наказание - глоба в размер на 600 лева/, като с последващо Разпореждане за присъединяване изх. № С190024–105-0008192/ 21.01.2019г., по изп. дело № 24130000484/ 2013г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство – Национална агенция за приходите, за задължение за глоба, установена с влязло в сила Наказателно постановление № 172300-F185697/ 24.11.2015г., издадено от Директора на офис Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, с наложено на Х. административно наказание глоба в размер на 300 лева. Спорът по делото е правен и се свежда до това, дали по отношение на публичните вземания за глоби, произтичащи от посочените наказателни постановления, е изтекла предвидената в закона погасителна давност и съответно дали с обжалваното Решение № 87/ 12.03.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив правилно и законосъобразно е потвърдено Разпореждане с изх. № С190024-137-0001336/ 14.02.2019г. на публичния изпълнител за отказ да бъдат отписани като погасени по давност публични вземания по изп. дело № 24130000484/ 2013г. представляващи глоби, наложени с НП № 23-113/ 03.11.2011г. на ИАРА; НП № 192/ 20.02.2012г. на Община Стара Загора; НП № 02030/ 14.05.2012г. на ИАРА; НП № 02-074/ 24.07.2012г. на ИАРА и НП № 172300-F185697/ 24.11.2015г. на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора.

 

Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват публични държавни /общински/ вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК.  Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал.2 от ДОПК е предвидено, че  давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл.172, ал.3 от ДОПК/. По отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления обаче е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл.82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на чл.82 от ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според чл.82, ал.3 от ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, като съгласно ал.4 на чл.82 от ЗАНН разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.

           

            При прилагането на специалната нормативна регламентация по чл. 82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, следва извода, че по отношение на публичните вземания за глоби по посочените по-горе наказателни постановления, погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на влизането в сила на съответното наказателно постановление, а именно от 24.11.2011г. /за вземането за глоба, наложена с НП № 23-113/ 03.11.2011г. на ИАРА/; от 23.03.2012г. /за вземането за глоба, наложена с НП № 192/ 20.02.2012г. на Община Стара Загора/; от 24.05.2012г. /за вземането за глоба, наложена с НП № 02030/ 14.05.2012г. на ИАРА/ и от 04.08.2012г. /за вземането за глоба, наложена с НП № 02-074/ 24.07.2012г. на ИАРА/. Спорният въпрос се свързва с правното значение за прекъсването/ спирането на давността на действията и на издадените от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0484-000001/ 22.04.2013г., Разпореждане за присъединяване изх. № С190024–105-0008192/ 21.01.2019г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 0484-000006/ 24.06.2013г. и респ. на наложената възбрана.

            Без съмнение Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0484-000001/ 22.04.2013г., с което жалбоподателят в настоящото производство – Ю.Й.Х., на основание чл.221 от ДОПК е уведомен, че в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, срещу него е образувано изпълнително дело № 484/ 2013г. за принудително събиране на публични вземания за глоби, установени с влезли в сила фишове и наказателни постановления, при посочване на изпълнителните титули и размера на задълженията по всеки едни от тях, представлява действие на надлежен орган, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН. Отправянето на поканата за доброволно изпълнение е действие по принудително изпълнение, което следва както разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от ДОПК, регламентираща поканата за доброволно изпълнение като акт, с който започва изпълнителното производство, така и от систематично място на нормата в глава ХХV „Принудително изпълнение", раздел ІV "Действия". Съдът приема, че обективиращото действие по изпълнението Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0484-000001/ 22.04.2013г. на публичния изпълнител, е редовно връчено на длъжника при условията на надлежно удостоверен „отказ за получаване“, което обстоятелство всъщност не се и оспорва от жалбоподателя. Следователно този акт на публичния изпълнител спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанията, е породил  правно действие и правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт, като изпълнително действие по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН. Ето защо по отношение на вземанията за глоби по НП № 23-113/ 03.11.2011г. на ИАРА /влязло в сила на 24.11.2011/; НП № 192/ 20.02.2012г. на Община Стара Загора /влязло в сила на 23.03.2012г/; НП № 02030/ 14.05.2012г. на ИАРА /влязло в сила на 24.05.2012г./ и НП № 02-074/ 24.07.2012г. на ИАРА /влязло в сила на 04.08.2012г./, давността по чл. 82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, започнала да тече от датата на влизане в сила на съответното наказателно постановление, е прекъсната с издаденото на основание чл.221 от ДОПК Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0484-000001/ 22.04.2013г.

            От прекъсването на давността, считано от 23.04.2013г., е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН, като погасителният давностен срок за изпълнение на тези наказания би изтекъл на 23.04.2015г., ако в рамките на двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН не се предприемат действия на надлежните органи спрямо наказания за изпълнение на наказанията по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, имащи за последица прекъсване на давността или не възникнат спиращи давността обстоятелства по см. на чл. 172, ал.1 от ДОПК. Както в Разпореждане с изх. № С190024-137-0001336/ 14.02.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, така и в потвърждаващото го Решение № 87/ 12.03.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив в обжалваната му част, е прието, че давността за вземанията за глоби, наложени с посочените по-горе наказателни постановления, е спряна по силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК поради налагането на обезпечителна мярка - наложена възбрана върху недвижим имот с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 0484-000006/ 24.06.2013г., което постановление е вписано в Служба по вписванията гр. Казанлък с вх. рег. № 4934/ 02.07.2013г. От представеното и прието като доказателство по делото Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 0484-000006/ 24.06.2013г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е видно, че по съображения, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изп. дело № 484/ 2013г. в размер на 2 750 лева, на основание чл.200 от ДОПК и чл.205 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложена възбрана върху частта /1/2/ собственост на Ю.Й.Х. на недвижим имот, представляващ СИО, а именно: поземлен имот с площ 1740кв.м с идентификатор 27070.501.30, находящ се в с. Едрево, община Николаево, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ 52кв.м на два етажа с идентификатор 27070.501.30.1.

            Доколкото в ЗАНН няма правила относно спирането на давността, следва да намерят приложение общите норми на ДОПК за спирането на давността по отношение на публичните вземания, каквито са вземанията по влезли в сила наказателни постановления съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Налагането на обезпечителните мерки, по аргумент от нормата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, има за последица спиране на давностния срок за събиране на съответното публично вземане. В случая обаче съдът счита, че възбраната, наложена с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 0484-000006/ 24.06.2013г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, представлява действие по изпълнението, като съображенията за това са следните:

 

            Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като в ал. 2 на чл.195 е предвидено, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане /чл.195, ал.3, т.1 от ДОПК/ или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание /чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК/. Анализът на посочената нормативна уредба, регламентираща подлежащите на обезпечение вземания, основанията за извършване на обезпечение, компетентния орган и реда за налагане на обезпечението, обуславя извод, че налагане на обезпечителни мерки по чл.198, ал.1, т.1 – т.4 от ДОПК, е допустимо и след образуването на изпълнителното дело. Доколкото съгласно чл.220, ал.1 от ДОПК изпълнителното дело се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател, а в чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК е предвидена възможност когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, да бъде извършено обезпечение след получаване на изпълнителното основание, очевидно няма пречка и след образуването на изпълнителното дело да бъдат наложени обезпечителните мерки възбрана или запор. Но налагането на възбрана или запор след започването на изпълнителното производство /т.е след изпращането на съобщението за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК/, не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следва от разпоредбата на чл.221, ал.4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки /очевидно се има предвид липсата на наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство по см. на чл.221, ал.1 от ДОПК/, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Следователно налагането на запор или възбрана в условията на започнало изпълнително производство, винаги има характера на действие по принудително изпълнение. В случая възбраната е наложена с  Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 0484-000006/ 24.06.2013г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора в условията на започнало със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0484-000001/ 22.04.2013г. изпълнително производство, поради което наложена и вписана възбрана представлява действие по принудително изпълнение съгласно чл.221, ал.4 от ДОПК. Този извод не се променя нито от наименованието на постановлението на публичния изпълнител /“за налагане на обезпечителни мерки“/, нито от посоченото правно основание за неговото издаване /чл.200 от ДОПК и чл.205 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК/, нито от обстоятелството, че правното действие на възбраната като обезпечителна мярка /чл. 206 от ДОПК/ е еднакво с правното действие на запора като действие по принудителното изпълнение - наложената възбрана след започването на изпълнителното производство е действие по принудително изпълнение по смисъла на чл. 215, ал.1, т.3 от ДОПК. Ето защо в случая наложената възбрана няма сочения в обжалваното решение правен ефект на спираща давността обезпечителна мярка по чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК. Наложената въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 0484-000006/ 24.06.2013г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив – офис Стара Загора възбрана, вписана в Служба по вписванията гр. Казанлък с вх. рег. № 4934/ 02.07.2013г., като действие по принудителното изпълнение, предприето спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанията, е породила правно действие и правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт, като изпълнително действие по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН. В този смисъл по отношение на вземанията за глоби по НП № 23-113/ 03.11.2011г. на ИАРА; НП № 192/ 20.02.2012г. на Община Стара Загора; НП № 02030/ 14.05.2012г. на ИАРА и НП № 02-074/ 24.07.2012г. на ИАРА, след прекъсването на давността, считано от 03.07.2013г., е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН. В рамките на двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН не са предприемани каквито и да е било действия на надлежните органи спрямо наказания за изпълнение на наказанието по см. на чл.82, ал.2 от ЗАНН, имащи за последица прекъсване на давността; нито са налице данни за спиращи давността обстоятелства по см. на чл. 172, ал.1 от ДОПК. С оглед на което публичните вземания за глоби, наложени с посочените наказателни постановления, се явяват погасени по давност на 03.07.2015г. Тъй като може да се спре или прекъсне само давностен срок, който към момента на предприемане на действията по принудително изпълнение не е изтекъл /изтеклата давност погасява правото на държавната администрация да събира по принудителен ред неплатените публични задължения и е предпоставка за отписване на вземанията и прекратяване на изпълнителното производство/, наложеният с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190024–022-0001543/ 21.01.2019г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, запор върху МПС – лек автомобил с рег. №СТ2653АК, няма правно действие нито на прекъсващо, нито на спиращо давността обстоятелство - погасителният давностен срок по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН за публичните вземания за глоби по НП № 23-113/ 03.11.2011г.; НП № 192/ 20.02.2012г.; НП № 02030/ 14.05.2012г. и НП № 02-074/ 24.07.2012г., е изтекъл на 03.07.2015г. т.е много преди издаването на ПНОМ изх. № С190024–022-0001543/ 21.01.2019г. Ето защо необосновано и неправилно с потвърденото с обжалваното решение Разпореждане с изх. № С190024-137-0001336/ 14.02.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 24130000484/ 2013г. за задълженията на Ю.Й.Х. за глоби, наложени с посочените наказателни постановления. 

 

            По отношение на вземането за глоба по Наказателно постановление № 169886-F145512/ 06.11.2015г., съдът приема за установено следното:

 

            Наказателно постановление № 172300-F185697/ 24.11.2015г., издадено от Директора на офис Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, с което на жалбоподателя Ю.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, е връчено при условията и при прилагането на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като съгласно официално удостовереното от НАП, наказателното постановление е влязло в сила на 07.12.2018г. От тези дата е започнала да тече двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, прекъсната с издаденото и връчено на длъжника Разпореждане за присъединяване изх. № С190024–105-0008192/ 21.01.2019г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изп. дело № 24130000484/ 2013г. След прекъсването на давността, считано от 22.01.2019г. е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 от ЗАНН. и очевидно по отношение на това вземане не е изтекъл погасителният давностен срок. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при прилагането на чл.82, ал.3 от ЗАНН и доколкото от датата на издаване на наказателното постановление /24.11.2015г./ до датата на влизането му в сила /07.12.2018г./, е минала абсолютната три годишна давност, вземането за глоба произтичаща от това наказателно постановление, също следва да се счита за погасено по давност. Задължението за плащане на глоба, наложена в резултат на проведено административно-наказателно производство, възниква след влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено това административно наказание. Съответно давностните срокове за изпълнение на наказанието текат от влизане в сила на наказателното постановление. Доколкото по аргумент от разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, очевидно няма как преди влизането в сила на Наказателно постановление № 172300-F185697/ 24.11.2015г. да е изтекъл абсолютния давностен срок по чл.82, ал.3 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона с Разпореждане с изх. № С190024-137-0001336/ 14.02.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичното вземане по изп. дело № 24130000484/ 2013г. за задължението на Ю.Х. за глоба по НП № 172300-F185697/ 24.11.2015г. /глоба в размер на 300 лева/. Съответно правилно и законосъобразно с оспореното решение жалбата на Ю.Х. срещу Разпореждане с изх. № С190024-137-0001336/ 14.02.2019г. в тази й част е оставена без уважение.

            Оспореното решение в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Ю.Х. срещу Разпореждане с изх. С190024-137-0001336/ 14.02.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора в частта му с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № 24130000484/ 2013г. за задълженията на Ю.Х. за глоби, наложени с Наказателно постановление № 23-113/ 03.11.2011г., издадено от Началник сектор „РК“, ИАРА /глоба в размер на 400 лева/; Наказателно постановление № 192/ 20.02.2012г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора /глоба в размер на 30 лева/; Наказателно постановление № 02030/ 14.05.2012г., издадено от Началник отдел „РК“, ИАРА /глоби в общ размер на 1 500 лева/ и Наказателно постановление № 02-074/ 24.07.2012г., издадено от Началник отдел „РК“, ИАРА /глоба в размер на 600 лева/, по изложените по-горе съображения за погасяването по давност на посочените вземания при прилагането на чл.82, ал.1, б. „а“ във вр. с ал.2 от ЗАНН, следва да се отмени. Съответно следва да се отмени като незаконосъобразно и Разпореждане с изх. С190024-137-0001336/ 14.02.2019г. в тази му част, а преписката изпратена на публичния изпълнител за произнасяне по подаденото от Ю.Х.  възражение, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

Предвид изхода на делото искането на  жалбоподателя за присъждане на направените разноски /за внесена държавна такса в размер на 10 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева/, следва да бъде уважено съразмерно на уважената част от оспорването, като в тежест на ТД на НАП – Пловдив бъде възложено заплащането на сумата от 455 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е към предвидения в Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. В полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата, върху размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /150 лева/, като Ю.Х. бъде осъден да заплати сумата от 16 лева.  

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.268 от ДОПК, Старозагорският административен съд 

 

  

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ю.Й.Х. ***, Решение № 87/ 12.03.2019г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на Ю.Х. срещу Разпореждане с изх. С190024-137-0001336/ 14.02.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив в частта с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания по изп. дело № 24130000484/ 2013г. за задълженията на Ю.Х. за глоби, наложени с Наказателно постановление № 23-113/ 03.11.2011г. на ИАРА /глоба в размер на 400 лева/; Наказателно постановление № 192/ 20.02.2012г. на Община Стара Загора /глоба в размер на 30 лева/; Наказателно постановление № 02030/ 14.05.2012г. на ИАРА /глоби в общ размер на 1 500 лева/ и Наказателно постановление № 02-074/ 24.07.2012г. на ИАРА /глоба в размер на 600 лева/, като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. С190024-137-0001336/ 14.02.2019г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив в частта с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания по изп. дело № 24130000484/ 2013г. за задълженията на Ю.Х. за глоби, наложени с Наказателно постановление № 23-113/ 03.11.2011г. на ИАРА /глоба в размер на 400 лева/; Наказателно постановление № 192/ 20.02.2012г. на Община Стара Загора /глоба в размер на 30 лева/; Наказателно постановление № 02030/ 14.05.2012г. на ИАРА /глоби в общ размер на 1 500 лева/ и Наказателно постановление № 02-074/ 24.07.2012г. на ИАРА /глоба в размер на 600 лева/, като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА преписката в тази й част на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, за произнасяне по подаденото от Ю.Й.Х. възражение вх. № 94-00-928/ 06.02.2019г. по изп. дело № 24130000484/ 2013г., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.Й.Х. ***, против Решение № 87/ 12.03.2019г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, в останалата й част, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – Пловдив да заплати на Ю.Й.Х. ***, ЕГН **********, сумата от 455 /четиристотин петдесет и пет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски съразмерно на уважената част от жалбата. 

ОСЪЖДА Ю.Й.Х. ***, ЕГН **********, да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 16 /шестнадесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата. 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал.2 от ДОПК.

 

                                                                   СЪДИЯ: