Решение по Административно дело 267/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е № 228

гр.Стара Загора, 19.06.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Николина Николова

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 267 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на „Мебел Стил – МБ“ ООД Казанлък, чрез адв.А.С., срещу Ревизионен акт (РА) №Р-16002418003954-091-001/07.12.2018г., потвърден с Решение №154/15.03.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр.Пловдив. В жалбата се сочи, че РА е незаконосъобразен, тъй като в хода на проверката не е доказан субективният елемент за знание по чл.177 ЗДДС. Сочи се, че всяка от предпоставките за ангажиране на отговорността следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване и то от страна на приходните органи, което в настоящия случай не е направено. Твърди се, че задължението за внасяне на ДДС по проверяваните сделки не е заплатено, но същото не е скрито, предвид подадените СД по ЗДДС, като в хода на ревизията не е доказано сделките по процесните фактури да са насочени единствено към постигане на един правно забранен резултат, а именно – невнасяне на ДДС. Счита се, че по преписката не са събрани доказателства, които поотделно и в своята съвкупност да водят до извода, че през ревизираните периоди „Мебел Стил - МБ” ООД е следвало да знае, че доставчикът му няма да внесе дължимия от него ДДС. Обосновава се, че РА е издаден при липсата на една от кумулативните предпоставки за реализиране на солидарната отговорност по чл.177 ЗДДС. С оглед на това се сочи, че отговорността на дружеството е неправилно и незаконосъобразно ангажирана. Моли се съда да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител – гл.юрисконсулт Бонева, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди изцяло обжалвания РА като правилен и законосъобразен по изложените в решението на Директора на ОДОП Пловдив съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002418003954-020-001/10.07.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП З.В.(л.224) е възложена ревизия с ръководител Ф.К.(главен инспектор по приходите) и Д.Т.(старши инспектор по приходите) на „Мебел стил - МБ“ ООД – гр.Казанлък с обхват: Отговорност за Данък върху добавена стойност по доставки, извършени от „Мебел стил – МБ“ ООД за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018г. Срокът на ревизията е определен на два месеца от връчване на заповедта, като в заповедта изрично е посочено, че ревизията е за установяване на отговорност по чл.177 ЗДДС. Заповедта е подписана с електронен подпис от З.В.на 10.07.2018г. в 13:16 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронните подписи от диска, приложен по делото се установява, че това е електронният подпис на З.В., издаден от „В-Trust Operational Qualified CA“, като срокът за валидност на подписа е от 12.01.2018г. до 12.01.2019г. ЗВР №Р-16002418003954-020-001/10.07.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП е връчена на „Мебел стил - МБ“ ООД – гр.Казанлък по електронен път на 11.07.2018г. (л.223).

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002418003954-020-002/05.09.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП З.В.(л.221), обхватът на ревизията е останал в същите параметри и от същите лица, като е определен срок на завършването й до 11.10.2018г. Заповедта е подписана с електронен подпис от З.В.на 05.09.2018г. в 13:05 часа. ЗИЗВР №Р-16002418003954-020-002/05.09.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП е връчена на „Мебел стил - МБ“ ООД – гр.Казанлък по електронен път на 06.09.2018г. (л.220).

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002418003954-020-003/09.10.2018г. на Главен инспектор по приходите при ТД на НАП С.С., в качеството на заместник на З.В.- Началник сектор при ТД на НАП (л.218), обхватът на ревизията е останал в същите параметри и от същите лица, като е определен срок на завършването й до 09.11.2018г. Заповедта е подписана с електронен подпис от С.С. на 09.10.2018г. в 10:55 часа. ЗИЗВР №Р-16002418003954-020-003/09.10.2018г. на Главен инспектор по приходите при ТД на НАП С.С. (заместник на З.В., съгласно Заповед №РД-09-1801/28.09.2018г. на Директор на ТД на НАП Пловдив – л.24-25), е връчена на „Мебел стил - МБ“ ООД – гр.Казанлък по електронен път на 10.10.2018г. (л.217).

На 16.11.2018г. е изготвен Ревизионният доклад (РД) №Р-16002418003954-092-001 (л.36-42). Съгласно РД при извършване на ревизията е установено следното: за ревизирания период дружеството е извършило следните доставки, отразени в подадената СД по ЗДДС за данъчен период м.04.2018г.: 1. Облагаеми доставки със ставка 20% с място на изпълнение на територията на страната, посочени в клетка 11 (л.181). От дружеството е начислен дължимият ДДС; 2. Доставки по глава трета от ЗДДС /за Турция/, посочени в клетка 14 с ДО – 49 339,13 лв. За удостоверяване извършването на доставките на стоки по глава трета на ЗДДС, дружеството разполага с регламентираните в ППЗДДС документи; 3. ВОД на стоки по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС / столове, маси, шезлонги, комплекти/ за Гърция облагаеми с нулева ставка съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДС с контрагенти Е1099362780 и ЕИ560179999, ЕЮ95397426, Е1997513191. Извършена е проверка във VIES при която е установено, че контрагентите са с валидни номера. Данъчната основа е в размер на 154 221,48 лв. е посочена в клетка 15 на СД по ЗДДС и в подадената VIES-декларация съгласно чл.125, ал.2 от ЗДДС и чл.117 от ППЗДДС. През ревизирания период дружеството не е извършвало внос на стоки, по смисъла на чл.16 от ЗДДС. За периода се констатирало, че дружеството не е извършвало вътреобщностно придобиване от държава членка на ЕС. В подадените „Дневници за продажби” са отразени продажбите на извършените доставки на стоки- ВОД, доставки по глава трета на ЗДДС и облагаеми доставки със ставка 20%, Продажбите са заведени по счетоводни сметки, както следва: Дебит 411 Клиенти, на кредит на сметки 702-приходи от продажба на стоки и с-ка 4532-начислен ДДС-при облагаеми доставки в страната. За удостоверяване извършването на вътреобщностните доставки на стоки, дружеството разполага с регламентираните в чл.45 от ППЗДДС документи, а именно: издадени фактури/инвойси, в които е вписан идентификационния номер за целите на ДДС, на получателя по доставката и основанието за прилагане на нулева ставка на данъка, съгласно чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС. При проверката не са установени ВОД без документи, регламентирани с чл.45 от ППЗДДС. След извършена проверка в информационния масив на НАП се установило, че контрагентите са с валидни ДДС номера към датата на сделката. Плащанията за осъществените доставки са получени по банков път. Данните от счетоводните регистри и дневника за продажби отговаряли на данните в подадените справки-декларации за ревизираният период. ДДС от продажбите е начислен по кредита на сметка 453. От анализа на съпоставимостта между дневниците за продажби, справки-декларации и счетоводните сметки по данъчни периоди не са установени различия между информацията отразена в регистрите и тази в счетоводството на фирмата. Ползваният данъчен кредит основно е по доставки свързани с покупка на стоки, които са обект на следваща продажба. Доставките са осчетоводени по дебит сметка 304-стоки, по с-ка 602-за направени разходи за външни услуги. Ползвания данъчен кредит е осчетоводен по сметка 4531-за начисления върху покупките ДДС, а задълженията към доставчиците са отразени по кредита на сметка 401. Плащания по получените доставки са осчетоводени в общ размер по каса и банка-сметки 501 и 503, 504. Ревизията установила, че данъчният кредит за проверявания период е формиран от покупки на стоки с основен доставчик Мебел Стил ООД. За периода лицето е декларирало, че е получател на доставки, използвани за извършвани от него облагаеми доставки, общо на стойност 178 956,70лв., за които е упражнено право на пълен данъчен кредит общо в размер на 35 791,34 лв. Получените данъчни документи са отразени в регистър “Дневник за покупки“, съгласно нормативната разпоредба на чл.124, ал.4 и 5 от ЗДДС. МЕБЕЛ СТИЛ-МБ ООД формира данъчен кредит основно от доставка на стоки /мебели/, предназначени за реализация на външния пазар. За получените доставки притежава фактура, отговаряща на нормативните изисквания по смисъла на чл.114, във връзка с чл.71, т.1 от ДДС. Единствен и основен доставчик на дружеството е Мебел Стил ООД. Фирмата упражнява правото на приспадане на данъчния кредит въз основа на издадената фактура от доставчика в допустимия период за упражняване на това право съгласно чл.72, ал.1 от ЗДДС. Спазени са изискванията на чл.69 и чл.71 от ЗДДС - стоките се използват за целите на извършваните от ЗЛ облагаеми доставки и регистрираното лице притежава данъчен документ фактура за тяхното придобиване. При проверка в дневника за продажби на доставчика се установило, че същият е отразил издадените фактури за съответния период. РЛ е посочило, че е избрало да работи с този доставчик поради доброто качество произведените продукти. Срещите и преговорите се осъществявали в офиса на доставчика, находящ се на бул.23 Пехотен шипченски проход №114 в гр.Казанлък. На този адрес се осъществявала и дейността на РЛ, като наетите помещения са собственост на Мебел стил ООД. Сключен е договор за наем от 01.07.2017г. между двете дружества. В даденото писмено обяснение от РЛ е посочило, че от склад на Мебел стил ООД готовата продукция влиза в склад на Мебел стил-МБ ООД, като двата склада ги разделя една врата. Стоката се пренася с палетни колички от едното помещение в другото. Не са установени различия между декларираните данни по справка-декларация, отразени в дневника за покупки и дневника за продажби, както и други факти и обстоятелства, които да променят декларирания резултат. По цитираните по-горе фактури е извършена проверка в информационния масив на НАП. При проверката се установило, че са налице условията на чл.86, ал.1 от ЗДДС - издадени са данъчни документи, в които данъка е посочен на отделен ред, данъкът е посочен в дневника за продажби на фирмите - доставчици за периода, размерът на данъка е включен при определяне на техния резултат в СД по чл.125 от ЗДДС. Ревизията установила, че по предоставена оборотна ведомост към 30.04.2018г. и аналитичния регистър на с-ка 401 /доставчици/ са налице задължение към доставчици в размер на 381 282,57лв. Доставчика регистриран на територията на ТД на НАП Пловдив е: „Мебел Стил“ ООД с БУЛСТАТ ВС123137272. За данъчен период м.04.2018г. дружеството е подало СД №24002024739/14.05.2018г. с ДДС за възстановяване 28 828,72лв. Декларираната сума е възстановена на ревизираното дружество, като е издаден АПВ №Р-16002418002935-171-001/19.06.2018г. За ревизираният период са налице 3 бр. фактури за покупка от Мебел стил ООД, които са включени в дневника за покупки м.04.2018г. от ревизираното лице, както следва: №5088/13.04.2018г. с ДО – 23 888,90лв. и ДДС – 4777,78 лв. – с предмет покупка на стол шезлонг, маса; №5089/14,04,2018г. с ДО – 66 679,50лв. и ДДС –13 335,90лв. – с предмет покупка на стол шезлонг, маса; №5090/17.04.2018г. с ДО – 88 263,30лв. и ДДС – 17652,66 лв. – с предмет покупка на стол, шезлонг, маса. При извършената проверка в ПП СУП се установило, че задълженията на доставчика са в общ размер на 208 945,30лв. към 25.10.2018г., като в т.ч. и ДДС по СД за м.04.2018г. в размер на 21 005,80 лв. Доставчикът не е погасил и други задължения по подадени СД по ЗДДС за предходни данъчни периоди.

Според ревизиращият екип и двете дружества Мебел стил - МБ ООД /РЛ/ и Мебел стил ООД /основен доставчик на РЛ/ са регистрирани на един и същ адрес – гр.Казанлък, ул.23 пехотен шипченски полк №114. Този адрес е посочен за управление и за кореспонденция с НАП за дружествата. Декларираният в НАП телефонен номер и за двете дружества - Мебел стил - МБ ООД и Мебел стил ООД е един и същ- 0431/62283. В.Н.Б. е назначена по трудов договор и работи като главен счетоводител и в двете дружества - Мебел стил ООД и Мебел стил - МБ ООД. Лицето обработва първичната и вторична документация на двете дружества и е в течение на вземания и задължения между дружествата, относно извършените разплащания, прихващания и извършвана дейност. В.Н.Б. - главен счетоводител и в Мебел стил и в Мебел стил - МБ ООД е лице, което участва косвено в управлението на тези дружества обработва първичната и вторична документация на фирмите и следи за разплащанията и задълженията на дружествата и е лице, което е знаело или е било длъжно да знае, че данък добавена стойност, дължим от Мебел стил ООД не е внесен, а другото дружество Мебел стил - МБ ООД ползва данъчен кредит за доставките от Мебел стил ООД. ГДД по ЗКПО, подадените счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци и отчет за собствения капитал и за двете дружества - Мебел стил - МБ ООД и Мебел стил ООД за 2017г. са подписани от В.Н.Б. като главен счетоводител. В същото време с Протокол от 28.05.2018г. съдружниците на Мебел стил ООД са приели годишният счетоводен отчет и баланс на дружеството за 2017г. При извършена проверка в ТР се установило, че съдружника в Мебел стил ООД - А.С.Д. е бил едноличен собственик и управител на Мебел стил - МБ ООД до 07.07.2017г. и представляващ и управител на Мебел стил ООД към процесният период на установяване на отговорността /м.04.2018г./. Съгласно приложена справка за трудовите договори лицето е назначен за управител в Мебел стил ООД от 19.08.2016г. Установило се, че А.С.Д. освен управляващ в Мебел стил ООД е управляващ и в Гарден Мебел Стил ООД. Със това дружество РЛ е сключило договори за заеми, описани в настоящия РД. Главен счетоводител на дружеството е отново В.Н.Б.. Лицето м.д.б. – съдружник и зам.управител в Мебел стил ООД подава справки-декларациите по ЗДДС и за двете дружества - Мебел стил - МБ ООД и Мебел стил ООД. Справките за КЕП на двете дружества за м.04.2018г. за подадени СД по ЗДДС от м.д.б.. Следователно лицето е в течение със задълженията на двете дружества. Като съдружник и управител на Мебел стил ООД, М.Б.имала контрол и знание за състоянието на двете дружества и разполага с информация относно извършваната дейност от двете фирми. Лицето е съдружник в Мебел стил ООД в периода от 17.01.2012г. до 18.08.2016г. когато продава притежаваните дялове на А.С.Д.. За периода 31.08.2016г.-25.05.2017г. е едноличен собственик на дялове на Мебел стил-МБ ООД, а също така и управител на дружеството до 21.02.2017г. От 01.04.2017г. е назначена като заместник управител на Мебел стил ООД. Ревизията установила, че доставчика Мебел стил ООД към 05.10.2018г. става ЕООД като съгласно Протокол от 27.09.2018г. е освободен съдружника А.С.Д.. За това дружество се установи периодична смяна на съдружници и собственици /справка от ТР за съдружници в дружеството по периоди/. Ревизиращият екип е извършил проверка на формираните задължения и платени суми по периоди за двете дружества и се установи, че на РЛ всеки месец се възстановява ДДС по подадените СД по ЗДДС, а в същото време за основания доставчик Мебел Стил ООД се натрупват задължения по подадените СД по ЗДДС, които не се погасяват и дружеството е с много големи задължения към бюджета.

В хода на ревизията ревизиращият екип установил, че за „Мебел стил-МБ“ ООД е налице предпоставка за реализиране на отговорността по чл.177 от ЗДДС в качеството му на получател по облагаеми доставки, посочени по-горе за период м.04.2018г. - 3 броя фактури, издадени от „Мебел стил“ ООД с общо начислен ДДС 35 766,34лв., включени от ревизираното лице в Дневника за покупки и Справката декларация за съответния данъчен период. Тъй като данъкът по тези доставки е дължим, но не е платен от „Мебел стил“ ООД, то са налице обстоятелствата по смисъла на чл. 177, ал.1 от ЗДДС - получателят по доставки „Мебел стил-МБ“ ООД е отговорен за дължимия и невнесен ДДС от „Мебел стил“ ООД, доколкото е ползвал право по приспадане на данъчен кредит по доставки, свързани пряко с дължимия и невнесен ДДС. Участието на В.Н.Б., както в осчетоводяване на документите и предоставяне на информацията относно вземания и задължения на представляващите и управляващи и двете фирми, реализира отговорността на получателя „Мебел стил-МБ“ ООД в хипотезата, че лицето е знаело и е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен по смисъла на чл.177, ал.2 от ЗДДС. Като главен счетоводител лицето подписва заедно с ръководителя всички документи от финансово имуществен характер, от които произтичат права и задължения на предприятието, подписва баланса и счетоводните отчети, както и всички отчети и сведения, които произтичат от счетоводните записвания, организира и осъществява своевременното уреждане на сметните взаимоотношения с дебитори и кредитори, с бюджета и банките, провежда инвентаризации и проверки на парични и стоково-материални ценности, за съхраняване на счетоводни документи, за срочно предаване на счетоводните документи на съответните органи. Като съставител на ГФО и с положен подпис на съставените счетоводни документи М.Б.е знаела за съществуващите задължения по СД по ДДС на „Мебел стил“ ООД подадени от нея, съответно за липсата на погасяване на задълженията по тези декларации. Лицето е имало оперативна възможност да информира и управлява съобразно наличието на задълженията, а управителят от своя страна да предприеме мерки по погасяване на същите. С подаването на СД по ЗДДС и осчетоводените фактури лицето е знаело за претендирането на данъчен кредит по фактурите издадени от доставчика, по които ДДС не е разчетен с бюджета. В дружеството са осчетоводени заемни договори, като в същото време и самият управител и представляващ на фирмата и гл.счетоводител са знаели, че са налице неразплатени фактури по доставки издадени от доставчика. Според ревизиращия екип релевантно е и обстоятелството, че и двете дружества имат един и същ адрес на управление - гр.Казанлък, ул.23 пехотен шипченски полк №114, мястото на извършване на дейността, както и констатираната смяна и прехвърлянето на дялове на съдружници и назначаването на управители в двете дружества. М.Б.като главен счетоводител и лице обработващо документите и разполагащо с информацията е знаела, че дължимия данък от „Мебел стил“ ООД не е ефективно внесен като резултат за периода м.04.2018г. В същото време м.д.б.- съдружник и зам. управител в Мебел стил ООД подава справки-декларациите по ЗДДС и за двете дружества Мебел стил - МБ ООД и Мебел стил ООД и е в течение относно задълженията по ЗДДС.

В РД е посочено, че при ревизията е констатирано предоставянето на заеми от РЛ на Мебел Стил ООД, съгласно сключени договори за заем, както следва; На 21.06.2017г. е сключен Договор за паричен заем между Мебел стил - МБ ООД /заемодател/ и Мебел стил ООД /заемател/ за предоставяне на заем от 100 000 евро от страна на Мебел стил - МБ ООД на Мебел стил ООД със срок на връщане 21.06.2022г.; На 20.04.2018г. е сключен Договор за паричен заем между Мебел стил - МБ ООД /заемодател/ и Мебел стил ООД /заемател/ за предоставяне на заем от 9 500,00 лв. от страна на Мебел стил - МБ ООД на Мебел стил ООД със срок на връщане 31.12.2018г. Сумата е предоставена в брой на Али Делиимам с РКО №12-1/20.04.2018г.; На 27.04.2018г. е сключен Договор за паричен заем между Мебел стил - МБ ООД /заемодател/ и Мебел стил ООД /заемател/ за предоставяне на заем от 6 000,00 лв. от страна на Мебел стил - МБ ООД на Мебел стил ООД със срок на връщане 31.01.2019г. Сумата е предоставена в брой на А.Д.с РКО №13-1/27.04.2018г. Установените задължения към бюджета на Мебел стил ООД са над 216 хил.лв. като в т.ч. и по подадена СД по ЗДДС за данъчен период м.04.2018г. е налице задължение: ДДС-главница- 21 005,80 лв. и лихва-1 067,88 лв., общо задължения за внасяне за периода 22 073,68 лв. /към 13.11.2018г./.

От прегледа на документите се установявало, че между двете дружества са налице тесни взаимовръзки, от които може да се направи извод, че Мебел стил-МБ ООД е знаело или е имало основание да подозира, че данъкът по издадените фактури от Мебел стил ООД няма да бъде внесен. Последното дружество е регулярен доставчик на РЛ и е издател на множество фактури. От приложената хронологична справка на сч.с-ка 401-доставчици, отчитаща взаимоотношенията между Мебел стил-МБ ООД и неговият доставчик Мебел стил ООД се установявало, че плащанията от РЛ по издадените фактури се извършват регулярни частични плащания /има осчетоводени и Протоколи за прихващане/ като не е видно кое плащане към коя фактура се отнася. Следователно, след като към датите на издаване на фактурите РЛ не извършвало навременно и цялостно плащане за конкретната фактура, то не можело да се очаква, че Мебел стил ще извърши също навременно плащане на данъка по тези фактури в съответния период, когато ДДС по тях е дължим, доколкото продавачът само събира косвения данък и задължението му е да го зачете с бюджета.

Ревизията установила също, че лицето М.Б.е едноличен собственик на дялове на Мебел стил-МБ ЕООД за периода 31.08.2016г.-25.05.2017г. и също така и управител на дружеството до 21,02,2017г. Същата е съдружник в Мебел стил ООД в периода 17.01.2012г. до 18.08.2016г., когато продава притежаваните дялове на А.Д.. От 19.08.2016г. е назначена в Мебел стил ООД на длъжност-управител. А.Д. е едноличен собственик и управител на Мебел стил-МБ ООД от 25.05.2017г. до 07.07.2017г. и представляващ и управител на Мебел стил ООД към процесният период на установяване на отговорността. Налице било и съвпадение на имената на другият собственик и управител на Мебел стил ООД С.Ю. – турски гражданин, постоянно пребиваващ в България и това на единият собственик и управител на Мебел стил-МБ ООД от 07.07.2017г. и до настоящият момент Е.Ю. гражданин на РТурция роден на ***г. Макар посочените лица да се заемали управленски функции в различни периоди от време, показателен бил факта, че едни и същи лица управляват и представляват и двете дружества, което ведно с констатираното, че са на един и същ адрес навеждало на извода за наличието на хипотезата по чл.177, ал.2, предложение първо ЗДДС. Ревизията взела в предвид и това, че декларираният в НАП телефонен номер и за двете дружества - Мебел стил - МБ ООД и Мебел стил ООД е един и същ- 0431/62283, /помещението е на едно място/ и лицето В.Н.Б. е назначена по трудов договор и работи като главен счетоводител и в двете дружества - Мебел стил ООД и Мебел стил - МБ ООД. Лицето обработвало първичната и вторична документация на двете дружества и е в течение на вземания и задължения между дружествата, относно извършените разплащания, прихващания и извършвана дейност. Лицето е имало оперативна възможност да информира съобразно наличието на задълженията, а управителят от своя страна да предприеме мерки по погасяване на същите. С подаването на СД по ЗДДС и осчетоводените фактури лицето е знаело за претендирането на данъчен кредит по фактурите издадени от доставчика, по които ДДС не е разчетен с бюджета. М.Б.както и самият управител и представляващ фирмата са знаели, че са налице неразплатени фактури по доставки издадени от доставчика. В същото време са предоставени заемни средства на доставчика. Налице е заобикаляне на закона при наличието на това знание относно документите с финансово-имуществен характер и в двете дружества, ползва права в ревизираното дружество, като не погасява задълженията на доставчика. Непосредствено преди издаване на настоящия РД, ревизиращият екип направил справка относно извършените плащания от Мебел стил ООД за задължения по СД по ЗДДС за период м.04.2018г. и установил, че дружеството не е погасило дължимия ДДС по подадените СД за същия период в целият му размер 21 005.80лв., като не е погасена и дължимата лихва 1 085,39 лв. за закъснение за ДДС за същият период. На база на което били налице условията залегнали в чл.177, ал.1 от ЗДДС – установено е към момента задължение към бюджета за м.04.2018г. за дължим ДДС – 21 005,80 лв. на Мебел стил ООД /доставчик на Мебел стил-МБ ООД/ и лихва в размер на 1 085,39 лв. Налице е условието – Регистрираното лице, което е получател по облагаемата доставка да отговаря за задължението за лихва за невнесен в срок данък от Мебел стил ООД. На база на всички събрани и анализирани в хода на ревизията документи, ревизиращият екип установил по безспорен начин, че са изпълнени условията на чл.177 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, а именно: процесните доставки по фактури №5088/13.04.2018г., №5089/14.04.2018г., №5090/17.04.2018г. са облагаеми. За тях, съгласно изискванията на ЗДДС е начислен ДДС в размер на 35 766,34 лв.; получателя да е регистрирано лице – съгласно чл.11 ал.2 от ЗДДС това е лицето, което получава стоката или услугата; при ревизията безспорно се установило, че Мебел стил - МБ ООД е получател по облагаема доставка с доставчик Мебел стил ООД. И двете дружества - Мебел стил-МБ ООД, както и Мебел стил ООД са регистрирани за целите на ДДС лица; да е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит – осъществена е облагаема доставка по която доставчикът е издал данъчна фактура с посочен на отделен ред ДДС, който ДДС доставчика е длъжен да внесе в бюджета. Мебел стил -МБ ООД е ползвало данъчен кредит по процесиите доставки в размер на 35 766,34 лв. през данъчен период м.04.2018г.; налице са задължения към бюджета за Мебел стил ООД - дължим ДДС по подадена СД за периода м.04.2018г., ведно с дължима лихва за закъснение за невнесеният данък в законоустановения срок. Изследван е резултата за данъчен период м.04.2018г., по подадената СД по ЗДДС, съгласно чл.88 от ЗДДС, установен е дължимият ДДС и е начислена лихва за забава за невнасянето му в срок, съгласно изискванията на чл.89, ал.1 от ЗДДС и ЗЛДТДПДВ; данъчния кредит да е пряко или косвено свързан с дължимия данък и невнесените задължения към бюджета - процесиите фактури участват при формирането на резултата по подадените СД по ЗДДС за м.04.2018г., вследствие на което за невнесеният ДДС в срок се дължи и е начислена лихва за забава. Сочи се за установено, че по повод задълженията за период м.04.2018г., касаещи Мебел стил ООД от ТД на НАП е образувано изпълнително дело. До момента задълженията не са внесени от Мебел стил ООД в полза на бюджета. На база на установеното при ревизията и събраните доказателства е посочено, че са налице условията за реализиране на отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС, спрямо получателя по сделката. Гореизложеното показвало, че условията посочени в разпоредбата на чл.177, ал.1 и ал.2, предложение първо от ЗДДС, са едновременно изпълнени и от органите по приходи в хода на ревизията се доказва, че за целите на чл.177, ал. 2 от ЗДДС може да се приеме, че получателят по коментираните доставки - Мебел стил-МБ ООД е знаел, че данъка по издадените от Мебел стил ООД фактури няма да бъде внесен. С ревизията се доказало наличието на обстоятелства по чл.177, ал.1 и ал.2, предложение първо от ЗДДС. Налице били условията за вменяване на отговорност по чл.177 от ЗДДС на Мебел стил -МБ ООД. На основание чл.177, ал.1 и във връзка с чл.177, ал.6 от ЗДДС следвало да се вмени солидарна отговорност общо в размер 21 005,80 лв. и лихва за закъснение от 1 085,39 лв. на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ, изчислена към датата на РД.

РД №Р-16002418003954-092-001 (л.36-42) е връчен на ревизираното лице по електронен път на 19.11.2018г. (л.35). Срещу РД е подадено възражение от Мебел Стил МБ ООД вх.№13385/05.2018г. (л.33).

На 07.12.2018г. е изготвен РА №Р-16002418003954-091-001 (л.5-8), който е връчен на ревизираното лице по електронен път на 10.12.2018г. РА е подписан с електронни подписи от З.В.на 07.12.2018г. в 09:52 часа и от Ф.К.на същата дата в 09:48 часа. При зареждане на удостоверенията към файла с електрони подписи от диска, приложен по делото се установява, че електронните подписи са на В. и К., и двата подписа са издадени от „В-Trust Operational Qualified CA“, като срокът на валидност на първият от тях е от 12.01.2018г. до 12.01.2019г., а на втория – от 08.05.2018г. до 08.05.2019г.

С РА са приети изложените в РД факти и обстоятелства, направените фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения общо в размер 21 005,80 лв. и лихва за закъснение от 1 207,93лв. В РА са изложени мотиви, с които не са приети за основателни възраженията на ревизираното лице, като е посочено, че В.Н.Б. е лице, което е назначено с трудов договор като главен счетоводител в ревизираното дружество и Мебел стил ООД. Същото в това си качество е и съставител на ГФО върху който е положила подпис. В този смисъл лицето е знаело за съществуващите задължения по СД на ДДС подадени от нея за периоди в настоящето производство на Мебел стил ООД, съответно за липсата на погасяване на задълженията. Лицето е имало оперативната възможност да информирали управителя съобразно наличието на задълженията, а управителя от своя страна да предприеме мерки по погасяването на същите. М.Б.с подаването на СД по ДДС на ревизираното дружеството е знаела, че същото претендира за правото на ползване на данъчен кредит по фактури издадени от Мебел стил ООД, по които ДДС не е разчетено с бюджета. В този смисъл се заобикалял закона, при наличие на знание от лице което извършва и съставя всички документи от финансово - имуществен характер и в двете дружества. Ползва права в ревизираното дружество, като не погасява задължения на доставчика Мебел стил ООД. Знанието за лицето М.Б.се изразява и в осчетоводяването на заемен договор от 21.06.2017г. за 100 000евро, предоставен от Мебел стил МБ ООД на Мебел стил ООД, при наличие на неразплатени фактури издадени от Мебел стил ООД. Съгласно НКПД код 24116002 длъжностна характеристика на длъжността главен счетоводител - включва задължения както следва: Подписва заедно с ръководителя всички документи от финансово имуществен характер, от които произтичат права и задължения за предприятието, подписва баланса и счетоводните отчети, както и всички отчети и сведени, които произтичат от счетоводните записвания; Организира и осъществява своевременното уреждане на сметните взаимоотношения с дебитори и кредитори за уреждане на взаимоотношенията с бюджета, общински съвети и банки, за провеждане на инвентаризации и проверки на парични и стоково - материални ценности, за уреждане на взаимоотношения с осигурителни фондове, за съхраняване на счетоводни документи и предаването им по установеният ред в архива, за срочното предаване на счетоводните документи в съответните органи. Освен, че са осчетоводени в ревизираното дружество заемни договори, в същото време и самият управител и представляващ на дружеството и гл.счетоводител са знаели, че са налице неразплатени фактури по доставки издадени от доставчика. Следвало да се имат предвид и обстоятелството, че и двете дружества имат един и същ адрес на управление - гр.Казанлък, ул.23 пехотен шипченски полк №114, мястото на извършване на дейността, както и констатираната смяна и прехвърлянето на дялове на съдружници и назначаването на управители в двете дружества подробно описани и анализирани в съставеният РД. Ревизираното дружество е следвало да знае, че доставчикът му няма да внесе дължимият се от него ДДС, поради неразплащане на фактурите, по които Мебел - стил МБ е упражнило правото на ползване на данъчен кредит и същевременно с цел заобикаляне на закона предоставя заемни средства на доставчика си с цел финансиране и продължаване на дейността му по производство и продажбата стоки на ревизираното дружество.

С оглед тези мотиви са установени задължения към 07.12.2018г. на „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД както следва: отговорност на ревизираното лице по чл.177 от ЗДДС и определеното на посоченото основание задължение в общ размер на 21 005,80 лв., ведно с прилежащите лихви, възлизащи на сумата от 1 207,93 лв., представляваща деклариран и невнесен ДДС за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018г.

Срещу РА е подадена жалба, като с Решение №154/15.03.2019г. Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е потвърдил РА (л.12-15). Решението е връчено на ревизираното лице на 18.03.2019г. (л.11). С решението е прието, че при ревизията е констатирано, че за м.04.2018г. „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по три фактури за доставки на мебели, издадени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД. Двете лица се явяват съответно полачател и доставчик по смисъла на чл.11, ал.2 и ал.1 от ЗДДС. Предвид чл.12, ал.1 от ЗДДС, разглежданите доставки представляват облагаеми такива с 20% ставка на данъка като извършени от регистрирано по ЗДДС лице към друго такова лице на територията на страната. Процесните фактури са отразени в дневниците за продажби на издателя за същия данъчен период, предмет на ревизията и за тях той е начислил ДДС. Същите са участвали при формиране на резултата за съответния период. Съответно получателят - ревизираното лице, е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по същите фактури в периода на тяхното издаване. Следователно, изпълнени били първите три изисквания на нормата на чл.177, ал.1 от ЗДДС. Относно идентичността на предмета на доставките - издадените фактури на ревизираното дружество са за продажби на стоки, в които фактури доставчикът е посочил на отделен ред ДДС, като от своя страна по същите тези фактури „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит. Същевременно в резултат от начисления данък по тези и по други фактури, издадени на ревизираното дружество /за наем/ и на други лица за посочения период м.04.2018г. издателят им „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД е декларирал данък за внасяне в размер на 21 005,80 лв. Относно определения размер на отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС - същата е ограничена до размера на невнесения ДДС. Предвид посоченото, следвало да се приемат за изпълнени условията на чл.177, ал.1 от ЗДДС. Наличието на втората хипотеза по чл.177, ал.2 от ЗДДС, предвиждала две условия за знание - презумпция за знание по закон и предварително знание. Презумпцията за знание по закон била въведена в чл.177, ал.3 от ЗДДС, а именно: за целите на ал.2 се приемало, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал.1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случая, въпреки отразеното от органите по приходите, че ревизираното лице е било длъжно да знае, че данъкът по посочените фактури, издадени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, не е внесен, не са развити и доказани хипотезите по т.2 на чл.177, ал.3, т.2, предложение второ от ЗДДС. Наведените мотиви сочели за наличие на другата хипотеза - първото предложение по чл.177, ал.2 от ЗДДС, а именно наличие на предварително знание у получателя „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД, че данъкът по процесиите фактури, по които то е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде внесен от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД. Видно от установените при ревизията факти и обстоятелства, разгледани в тяхната цялост между двете дружества са налице такива взаимовръзки, от които може да се направи извод, че „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД е знаело или е имало основание да подозира, че данъкът по издадените му фактури от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД няма да бъде внесен. Последното дружество било регулярен доставчик и издател на множество фактури за РЛ. Последното осъществявало дейността си в базата на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД и бил негов основен дистрибутор. От подадените данни в дневници за продажби на двете дружества е видно, че след учредяването на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД част от клиентите, за които самото „МЕБЕЛ СТИЛ" ООД е извършвало вътреобщностни доставки, са станали клиенти на ревизираното лице - ЕЕ156017999. ЕЕ099362780. ЕЕ095397426. Предвид това следвало да се посочи, че се очертавала следната схема: „МЕБЕЛ СТИЛ ООД продава мебели на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД, като издава фактури с начислен ДДС. Последното дружество приспада данъчен кредит по тези фактури, като част от стоките по тях стават предмет на вътреобщностни доставки, т.е. облагаеми доставки с нулева ставка на данъка за лица - клиенти на „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД. В резултат „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД ефективно възстановява ДДС от бюджета, който е и възстановяван своевременно. Същевременно за същите тези доставки „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД не внася начисления дължим ДДС. Също така се установява, че процесиите фактури, издадени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД на РЛ, не са разплатени. Предвид същността на ДДС, а именно косвен данък, който само се събира и разчита от продавача, след като нямало извършено ефективно плащане от страна на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД, то не можело да очаква, че „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД ще извърши разчитане на начисления ДДС с бюджета. Периодичното предоставяне от страна на ревизираното дружество на заемни средства на своя доставчик, също можело да се счете индиция за знание относно затруднено финансово състояние на последното и липса на оборотни средства за обслужване на текущи плащания. Установявало се също така, че макар и в различни периоди от време едни и същи лица се явявали собственици на дялове от капитала на двете дружества, съдружници са и управители и в двете, а две лица - м.д.б. и В.Н.Б. били пряко ангажирани и в двете дружества в едни и същи периоди, в частност в процесния. Макар да не се посочват мотиви второто лице да има управленски функции, фактът, че то е ангажирано пряко с обработката, имало достъп и знание за счетоводната, финансовата и търговската документация и на двете дружества, съставяло, подписвало заедно с управителите на двете дружества и подавало годишните им финансови отчети, било свидетелство и подкрепяло извода за наличие на свързаност между двете дружества и знание за факта, че едното - „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД издавало фактури и не разчитало дължимия ДДС по тях, а другото - „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД приспадало ДДС по тези фактури и възстановявало ефективно от бюджета ДДС във връзка с тях. Изложеното по-горе показвало, че условията, посочени в чл.177. ал.1 и ал.2 предложение първо, следва да се приемат за едновременно изпълнени и че „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ЕООД е знаело, че данъкът по издадените му фактури от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД няма да бъде внесен.

С оглед на тези съображение РА е потвърден изцяло.

От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл.160, ал.1 от ДОПК и провери законосъобразността на оспорения ревизионен акт на основанията предвидени в чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът направи следните правни изводи:

Решение № 154/15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е съобщено на „Мебел Стил МБ“ ЕООД – гр.Казанлък по електронен път на 18.03.2019г. (л.11), а жалбата срещу него е подадена на 01.04.2018г. по куриер (л.10), следователно оспорването е упражнено в рамките на срока по чл.156, ал.1 от ДОПК. С атакувания ревизионен акт се установяват данъчни задължения за оспорващото лице и това обстоятелство предполага съществуването на пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на неговата съдебна проверка за законосъобразност. Жалбата до съда е депозирана след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред, което е приключило с решение на горестоящия административен орган, с което РА е потвърден. Предвид обстоятелството, че седалището на жалбоподателя към 02.9.2016г. (справка Търговски регистър), т.е. момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите, е в гр.Казанлък, на основание чл.156, ал.1, т.1, изр.2-ро от ДОПК делото подлежи на разглеждане пред Административен съд Стара Загора. Поради това и след като е депозирана срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд и в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което е налице правен интерес за оспорването, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП Пловдив, издадена на основание чл.11, ал.1 от ЗНАП, вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, е налице оправомощаване на началниците на сектори в отдел „Ревизии“ (сред които е и З.В.) да издават заповеди за възлагане на ревизии. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са З.В.– възложител на ревизията и Ф.К.– ръководител на ревизията, поради което следва да се приеме, че това нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

Постановеният РА, чиято неразделна част е РД, както и решението на ответника, с което е потвърден РА, обективират не само фактическите основания на органите по приходите във връзка с определените задължения за данъци на ревизираното лице, но също се посочват и правните основания за произнасянето им. Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект. Посочени са данни за ревизираното лице, за име и длъжност на авторите на РА. Съдържа се информация за обхвата на ревизията. Посочен е срока и органа, пред който може да се обжалва съобразно изискванията на чл.120 от ДОПК.

Видно от материалите по ревизионната преписка РА е подписан от посочените като негови издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП. Електронният подпис е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл.24 от ЗЕДЕП. По определението на чл.13, ал.1 от Закона за електронния подпис и електронния документ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно чл.13, ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискването на чл.16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За установяване на наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо съгласно изискването на чл.16, ал.1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл.24 удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден документ /файл/. Удостоверението за електронен подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова удостоверение. От представените удостоверения, като прикачен файл е видно, че подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на тези удостоверения. В тази връзка се установи, че РА (както и РД и ЗВР) е подписан с електронен подпис от лицата, посочени като негови издатели, с КЕП и в периода на действие на удостоверенията.

При тези данни съдът намира, че оспорения РА е издаден от компетентен орган и е съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт по чл.120 от ДОПК.

В подадената до съда жалба не се заявява оплакване за съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, а и служебната проверка не констатира подобен порок на протеклото административно производство. Със заповед на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив З.В.от 10.07.2018г. е възложена ревизия с ръководител Ф.К.(главен инспектор по приходите) и Д.Т.(старши инспектор по приходите) на „Мебел Стил“ ООД – гр.Казанлък с обхват: отговорност за Данък върху добавена стойност по доставки, извършени от „Мебел Стил“ ООД за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018г. В заповедта изрично е посочено, че ревизията е за установяване на отговорност по чл.177 ЗДДС. Срокът на ревизията е три месеца от връчване на заповедта, като този срок е продължаван на два пъти с последващи заповеди. Спазен е срока по чл.114 от ДОПК. На 16.11.2018г., в 14-дневен срок след изтичането на срока за извършване на ревизията, е издаден РД при съблюдаване на разпоредбата на чл.117, ал.1 от ДОПК. РД е връчен на пълномощник на ревизираното лице на 19.11.2018г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е постъпило възражение срещу РД от ревизираното лице с вх.№70-00-13983/05.12.2018г. Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. РА е издаден на 07.12.2018г. при съобразяване с правилото на чл.119, ал.2 от ДОПК. В обобщение съдът не констатира съществено нарушаване на разписаната административна процедура, рефлектиращо върху законосъобразността на атакувания РА.

При изследване на материалната законосъобразност съдът съобрази следното:

С обжалвания РА № 16002418003954-091-001 от 07.12.2018г. са установени задължения на „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД с правно основание чл.177 от ЗДДС - отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД. Разпоредбата на чл.177 от ЗДДС е озаглавена отговорност на лицата в случаи на злоупотреби. Съгласно чл.177, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. В нормата на чл.177, ал.2 от ЗДДС е регламентирано, че отговорността по ал.1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117 - 120 от ДОПК. Включването на разпоредбата на чл.177 в глава ХХV от ЗДДС, определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на този особен вид солидарна отговорност е за плащане от регистрирано лице - получател по облагаема доставка на дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък.

Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че отговорността по чл.177 от ЗДДС възниква при наличието на няколко материалноправни предпоставки, а именно: 1. Ревизираното лице да е р

егистрирано по ЗДДС лице - получател по облагаема доставка; 2. Да е

осъществена облагаема доставка, по която доставчикът е издал фактура с посочен на отделен ред ДДС, който ДДС доставчикът е длъжен да внесе в бюджета;

3. Дължимият данък не е внесен от доставчика; 4. П

олучателят по облагаемата доставка да е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък и 5. П

олучателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл.177, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗДДС.

В случая установените с оспорения РА № 16002418003954-091-001/07.12.2018г. на основание чл.177, ал.1 от ЗДДС задължения на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД – отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД през данъчния период 01.04.2018 – 30.04.2018г., с оглед съдържащите се в потвърждаващото ревизионния акт Решение № 154/15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив коригиращи мотиви, се основават на наличието на хипотезата на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС – реализиране на отговорността когато ревизираното лице – получател по облагаеми доставки, е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. За да възникне отговорността по чл.177, ал.1 в хипотезата на ал.2, предл. първо от ЗДДС /съществуването на която хипотеза в конкретния случай се твърди от приходната администрация/, следва по несъмнен начин да бъде установено и доказано знанието на получателя по облагаемите доставки /„МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД/, че дължимият от неговия доставчик /„МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД/ данък върху добавената стойност, няма да бъде внесен.

Осъществяването на първите две от посочените по-горе материалноправни предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл.177, ал.1 ЗДДС, не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства. Ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС лице към периода на осъществяване на процесните доставки /м.04.2018г./, като „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД е „получател“ по смисъла на чл.11, ал.2 от ЗДДС на облагаеми доставки /по см. на чл.12, ал.1 от ЗДДС/ по фактури, издадени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД през данъчния период 01.04.2018 – 30.04.2018г. Съответно „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД е доставчик по облагаеми доставки по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗДДС по фактури, както следва: по 3 броя фактури, издадени през този данъчен период, а именно – фактура № 5088/13.04.2018г. с ДО – 23 888,90 и ДДС – 4 777,78лв.; фактура № 5089/14.04.2018г. с ДО – 66 679,50 и ДДС – 13 335,90лв; фактура № 5090/17.04.2018г. с ДО – 88 263,30 и ДДС – 17 652,66лв. – с предмет мебели - стол, шезлонг, маса. Посочените фактури са приобщени към ревизионната преписка и са приети като доказателства по делото, като всички фактури за покупки на стоки, са придружени от приемо – предавателни протоколи (л.138-141), като няма спор, че те обективират реално осъществени облагаеми доставки, по които „МЕБЕЛ СТИЛ- МБ“ ООД е получател, съответно „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, също регистрирано по ЗДДС лице, е доставчик. Фактурите съдържат необходимите реквизити, вкл. посочен на отделен ред ДДС.

Наличието на третата и четвъртата предпоставки също не се оспорва от жалбоподателя, а именно, че дължимият ДДС не е внесен от „Мебел Стил“ ОДД и че правото на данъчен кредит е упражнено от „Мебел Стил МБ“ ООД, като това се установява и от събраните по делото доказателства.

Наличието на третата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС /дължимият ДДС да не е внесен от доставчика/, също е доказано, тъй като от справката за задълженото лице „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД се установява, че е налице дължим ДДС за месец 04.2018г. в размер на 21 005,80лв, които не е внесен.

Налице е и четвъртата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС – регистрираното лице, получател по облагаема доставка, да е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Това е така, защото връзката между невнесения данък и данъчния кредит, какъвто е смисъла на законовото изискване, ще е налице, когато е налице поредица от облагаеми доставки с предмет същата стока или услуга, независимо дали е в същия, изменен или в преработен вид. За да се счита за осъществена тази материалноправна предпоставка по чл.177, ал.1 от ЗДДС, достатъчно да е налице пряка или косвена причинно-следствена връзка между дължимия и невнесен данък и приспаднатия данъчен кредит. В случая „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД, като получател по облагаеми доставки, фактурирани с посочените по-горе фактури, издадени от доставчика „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД в периодa 01.04.2018 – 30.04.2018г., е отразило същите в дневниците за покупки, съответно тези покупки са участвали при формиране на резултата в подадените справки-декларации по ЗДДС за съответните периоди. Ревизираното дружество, като регистрирано по ЗДДС лице и получател по облагаемите доставки, е упражнило правото си на данъчен кредит по посочените по-горе фактури. Правото на данъчен кредит е упражнено от „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД спрямо същите стоки, закупени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД съгласно посочените фактури и за които доставчикът и издател на фактурите – „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, не е внесъл декларирания като дължим се ДДС. С оглед на изложеното съдът приема за доказано, че правото на приспадане на данъчен кредит, ползвано от „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД за визираните периоди и доставки, е свързан пряко с дължимия и невнесен от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД ДДС за данъчния период 01.04.2018 – 30.04.2018г., с което се явява изпълнена и четвъртата материалноправна предпоставка за отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС.

Както вече беше посочено, отговорността по чл.177 от ЗДДС изисква наличието и на още една предпоставка, представляваща субективния елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността на получател по облагаеми доставки за ДДС, който не е бил внесен от друго лице. Този субективен елемент, съгласно чл.177, ал.2 от ЗДДС, се свързва с изискването за знание на регистрираното лице /знаело е или е било длъжно да знае/, че дължимият данък по доставката, във връзка с която пряко или косвено е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде ефективно внесен и това да е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117 – чл.120 от ДОПК.

В случая реализираната с оспорения РА на основание чл.177, ал.1 от ЗДДС отговорност на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, от фактическа и правна страна е обоснована с наличието на хипотезата на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС – ревизираното лице – получател по облагаеми доставки /“МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД/, е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик /“МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД/. За разлика от втората хипотеза по чл.177, ал.2, предл. второ от ЗДДС /ревизираното лице – получател по облагаеми доставки е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик/, за наличието на която хипотеза законът въвежда презумпция, че лицето е било длъжно да знае, ако едновременно са изпълнени регламентираните в чл.177, ал.3, т.1 и т.2 условия, то за случаите на знание по чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС липсват нормативно разписани и посочени условия, при които това знание ще се счита за установено. Ето защо при реализиране на отговорността по чл.177, ал.1 във вр. с ал.2, предл. първо от ЗДДС, фактът, че ревизираното лице – получател по облагаеми доставки, е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, подлежи на доказване, като в тежест на органите по приходите е да установят и докажат фактът на знание на получателя, че доставчикът му няма да внесе дължимия ДДС.

Субективният елемент на знанието на получателя по облагаеми доставки, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, следва да бъде доказан чрез установяване на обективни факти и обстоятелства, сочещи на съществуващи представи за сигурно или вероятно невнасяне на данъка от доставчика или на такива факти, от които да се съди, че не е възможно на лицето да не е било известно, че данъкът няма да бъде внесен. Знанието на едно юридическо лице, доколкото е субективна категория, е налице, когато се установи по отношение на физическите лица, осъществяващи неговото управление. Обстоятелства, сочещи че получателят по облагаеми доставки, е знаел, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, са например хипотези на свързаност между доставчика и получателя по см. на § 1, т.3 от ДОПК във вр. с §1, т.34 от ЗДДС; когато доставчик и получател е едно и също лице; когато обективното финансовото състояние на доставчика е достатъчно лошо, че същият да не може да покрива задълженията си, вкл. и за данъци и това състояние е известно на представляващите и управляващи получателя по доставката; когато на лицата, управляващи дружеството - получател, поради съществуващите обективни обстоятелства, свързани с финансовото и имущественото състояние или с осъществяваната от доставчика дейност, не е било възможно да не им бъде известно, че данъците по издаваните фактури няма да бъдат заплатени и др. Условията, които предполагат знанието, следва да са били налице към момента на сключване на сделките, т.е релевантният момент за установяване на знанието или задължението за него е към момента на издаването на фактурите /Решение № 13645 от 8.11.2018г. на ВАС по адм. дело № 9819/2018г./.

В случая жалбоподателят оспорва приетото в потвърждаващото РА № Р-16002418003954-091-001 от 07.12.2018г. Решение № 154/15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, че „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД е знаело, че неговият доставчик „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД няма да внесе дължимия и начислен ДДС. Твърдяното наличие на знание на ревизираното лице - получател по облагаеми доставки, че ДДС няма да бъде внесен от доставчика му, се основава на доводи за съществуването на тесни взаимовръзки между двете дружества, от които е направен извод, че „МЕБЕЛ СТИЛ –МБ“ ООД е знаело, че данъкът по издадените му фактури от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД няма да бъде внесен. „Тесните взаимовръзки” са обосновани с обстоятелствата, че „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД е регулярен доставчик на ревизираното лице „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД; по издаваните фактури се извършвани „регулярни частични плащания“; в процесния период и преди него ревизираното дружество е предоставило значителна сума заемни средства на своя доставчик, което можело да се счете за индиция за затруднено финансово състояние и липса на оборотни средства за обслужване на текущи плащания. Направени са и констатации, че физически лица в различни периоди от време са съдружници, съответно управители, в едното или в другото дружество, наред с което дружествата са регистрирани с един и същ адрес на управление.

Посочените взаимоотношения между двете дружества /квалифицирани от приходната администрация като „тесни взаимовръзки“/, при липсата на каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че дружествата са свързани лица, не могат да се определят категорично като отклоняващи се от обичайните търговски отношения. Фактът, че две дружества са в отношения, при което едното е регулярен доставчик на другото и издател на множество фактури, само по себе си не сочи на особеност в търговските отношения, съответно не води до извод за тесни взаимовръзки. Приетото в Решение № 154/15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, че две лица – м.д.б. и В.Н.Б. са пряко ангажирани и в двете дружества в едни и същи периоди, между които и процесния, не е достатъчно да наличието за знание. Обстоятелството, че М.Б.(главен счетоводител и на двете дружества) като лице, което обработва и има достъп до финансовата и търговската документация на двете дружества, съставя, подписва и подава годишните финансови отчети и справките – декларации по ЗДДС и съответно е запозната с финансовото и с имущественото състояние и на двете дружества, не е достатъчно да се обоснове извод за знание у получателят, че данъкът по процесните фактури няма да бъде внесен от неговия доставчик.

От приходната администрация нито се твърди, нито се обосновава, още по-малко е доказано, че ревизираното дружество „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД и неговия доставчик „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, са свързани лица по смисъла на някоя от хипотезите по §1, т.3 от ДР на ДОПК във вр. с §1, т.34 от ДР на ЗДДС. Нито се твърди, нито се поддържа в потвърждаващото ревизионния акт решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, че дружествата са свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК във вр. с § т.34 от ДР на ЗДДС. Независимо от изложеното, че едни и същи лица в различни периоди от време са били съдружници или са изпълнявали управленски функции в „МЕБЕЛ СТИЛ – МД“ ООД и в „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, това нито обосновава, нито доказва, че едно и също лице е участвало пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на двете дружества към датите на реализиране на доставките и издаването на фактурите през периодa, в които е упражнено правото на данъчен кредит от ревизираното дружество.

Съгласно чл.19 от Дружествения договор от 07.07.2017г. органи на управление на „МЕБЕЛ СТИЛ – МД“ ООД са Общо събрание на дружеството /състоящо се от съдружниците/ и управител/и. Въз основа на извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че лицата, които управляват и представляват „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД от 17.07.2017г., са: Е.Ю. и Ш.В., действащи заедно и поотделно, които са и съдружници в дружеството. Спрямо тези лица - Е.Ю. и Ш.В. обаче, нито в РА, нито в РД, нито в решението по чл.155, ал.2 от ДОПК на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, се съдържат твърдения да са имали знание /представи/ за намеренията на доставчика на дружеството да не плати дължимия ДДС. Действително лицето А.С.Д. в периода 25.08.2016г. - 05.10.2018г. е управител „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, като е бил и едноличен собственик на капитала на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ЕООД от 25.05.2017г до 07.07.2017г., /когато продава дружествените си дялове на Е.Юзтюрк и Ш.Вардар/, като в същия период е бил вписан като управител на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ЕООД. След като доставките /спрямо които се изследва знанието/, са извършени в последващи управлението на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ЕООД от А.С.Д. периоди, знанието на посоченото лице за финансовото състояние на двете дружества и в частност знанието му за финансовото състояние на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД е ирелевантно за преценката за наличие на знание за „МЕБЕЛ СТИЛ – МД“ ООД по см. на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС, а именно че доставчикът му „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД няма да внесе дължимия ДДС - в периода след 17.07.2017г., вкл. в периода на 01.04.2018г – 30.04.2018г., няма данни, а и не се твърди А.С.Д. да участва пряко или косвено в управлението, контрола или в капитала на „МЕБЕЛ СТИЛ -МБ“ ООД.

Не следва извод, че е налице свързаност между двете юридически лица поради обстоятелството, че в предходни периоди от време и в предходни години /предшестващи ревизираните периоди/, лицето Мария Богошева е била съдружник, респ. управител и в двете дружества, след като към датата на издаването на процесните фактури посоченото лице нито е съдружник, нито е управител в някое от двете дружества. Очевидно доказването на знанието на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД по см. на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС, не може да се основава на възможно знание на предходни съдружници и управители на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД, че ДДС по доставките, извършени в последващи тяхното участие и управлението на ревизираното дружество периоди, няма да бъде внесен от доставчика. А и от страна на приходната администрация не се твърди, че конкретни лица от тези, които управляват и представляват „МЕБЕЛ СТИЛ -МБ“ ООД в периоди преди упражняването на правото на данъчен кредит, са имали знание /или е следвало да знаят/ намеренията на доставчика на дружеството да не плати дължимия по доставките ДДС. При липсата на данни, че едни и същи лица за процесните периоди участват пряко или косвено в управлението, в контрола или в капитала на двете дружества, няма основание за обективно обосновано съмнение, че между дружествата се уговарят условия, различни от обичайните, сочещи на свързаност по см. на §1, т.3 б „м“ от ДР на ДОПК.

Обстоятелството, че фамилията на единия от управителите на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД - Е.Ю., е същата като фамилията на един от съдружниците и управители на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД – С.Ю., при липса на каквито и да е било данни за роднинска връзка между лицата, не сочи на никоя от хипотезите по §1, т.3 от ДР на ДОПК, за да се приеме, че „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД и „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД са свързани лица по см. на §1, т.3 от ДР на ДОПК във вр. с §1 т.34 от ДР на ЗДДС.

Действително, наличието на свързаност между доставчика и получателя на облагаема доставка, не е предпоставка за ангажиране отговорността на дружеството по чл. 177, ал.1 от ЗДДС. Наличие на такава е един от възможните обективни факти, който би обусловил предположение за знание по смисъла на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС, а именно знание у физическите лица, осъществяващи управлението на дружеството-получател, че дължимият данък във връзка с облагаемите доставки, осъществени от неговия доставчик, няма да бъде внесен.

Но в случая не са налице и други обективни данни, които да обусловят извод за знание по смисъла на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС. Такъв извод не може да се основава и на съображения, че по издаваните фактури за извършваните от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД доставки, включително и по процесните, се правени само частични плащания на цената от получателя „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД. Обстоятелството, че не е ясно кое плащане към коя фактура се отнася, не води до извод, че ревизираното лице не е извършило навременно и цялостно плащане по процесните фактури, доколкото хронологията на сметката е за ограничен период от време, като ревизиращите органи нито са изискали, нито са събрали от ревизираното лице информация, обяснения, доказателства и др. за направените от „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД плащания за получените доставки по издадените от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД фактури. Щом като в случая от страна на приходната администрация се признава извършването на регулярни частични плащания по процесните доставки, без да се твърди, че тези плащания не покриват дължимия от доставчика ДДС, единствено и само от факта, че плащанията са частични, не произтича твърдяното знание на ревизираното лице, че данъкът по издадените му фактури от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД няма да бъде внесен.

Обстоятелството, че в процесния период и период преди него, ревизираното дружество е предоставило значителна сума заемни средства на своя доставчик /съгласно Договори за парични заеми, сключени на 21.06.2017г., 20.04.2018г. и 27.04.2018г./, също не доказва знанието на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД, че ДДС по процесните доставки няма да бъде внесен от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД. Целта и предназначението на заемните средства нито са изследвани, нито са установени в хода на ревизионното производство, поради което приходната администрация абсолютно необосновано е приела, че сключените договори за заем и предоставените от ревизираното лице заемни средства на неговия доставчик, следва да се разглеждат като знание, че доставчикът няма да внесе дължимия ДДС по доставки, реализирани няколко месеца след сключването на договорите за заем.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че констатираните от приходната администрация факти – за съществуващите трайни търговски отношения между „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД и „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, за предоставянето на заемни средства от ревизираното дружество „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД на неговия доставчик „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД в предхождащ на ревизираните периоди, за регистрацията на двете дружества на един и същ адрес на управление, не са достатъчни да се направи обоснован извод, че отношенията между „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД и „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД са от естество, доказващи че дружеството – получател е знаело или е имало причини да подозира, че данъкът по доставките няма да бъде внесен от дружеството доставчик. При липса на данни дружествата да са свързани лица по см. на §1, т.3 от ДР на ДОПК във вр. с §1, т.34 от ДР на ЗДДС; на такива доставчикът „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД да е изпаднал в трайно влошено финансово състояние и да е имал затруднения в обслужването на своите търговски и публичноправни задължения, за което състояние ревизираното дружество да е знаело или да няма как да не е знаело, на практика липсват обективни данни въз основа на които да се направи фактически и доказателствено обосновано предположение както за съществуването на знание по см. на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС на ревизираното лице – получател по облагаеми доставки, че дължимият ДДС за тези доставки няма да бъде внесен от неговия доставчик, така и за злоупотреба при упражняване правото на данъчен кредит.

Доколкото единствено и само при установено знание на получателя или задължение за знание на същия, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, е допустимо да се ангажира отговорността на получателя за заплащане на данъка, недоказването от страна на приходната администрация наличието на субективния елемент от правопораждащия фактически състав по чл.177, ал.1 във вр. с ал.2, предл. първо от ЗДДС, обуславя извод за неправилно и незаконосъобразно ангажиране на отговорността на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД на това основание.

Останалите изложени в жалбата доводи /относно липсата на предпоставките за прилагането на презумпцията по чл.177, ал.3 от ЗДДС/, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани, доколкото в случая отговорността на ревизираното лице по чл.177, ал.1 от ЗДДС е ангажирана в хипотезата на чл. 177, ал.2, предл. първо от ЗДДС, а не в хипотезата на чл.177, ал.2, предл. второ във вр. с чл.177, ал.3 от ЗДДС.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна. Оспореният РА № Р-16002418003954-091-001 от 07.12.2018г., потвърден с Решение № 154/15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД са установени задължения общо в размер на 22 213,73лв., от които отговорност за данък върху добавената стойност по чл.177 от ЗДДС в размер на 21 005,80лв. и лихви за просрочия към тях в размер на 1 207,93лв, като издаден при неправилно приложение на материалния закон, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен на основание чл.160, ал.1, предл. първо ДОПК.

Предвид крайния изход на спора и изрично направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде осъдена да заплати на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД направените по делото разноски в общ размер на 1 490лв, от които 50 лв. – държавна такса и 1 440 лв. с ДДС – заплатен адвокатски хонорар за осъщественото процесуално представителство и защита от адвокат. Присъждането на размера на адвокатския хонорар е съобразен с разпоредбата на чл.161, ал.2 от ДОПК, вр. чл.8, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД, ЕИК; 204231323, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, бул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“ № 114, представлявано от управителя Ш.В., Ревизионен акт № Р-16002418003954-091-001 от 07.12.2018г., издаден от З.В.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф.К.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 154/15.03.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД са установени задължения общо в размер на 22 213,73лв., от които отговорност за данък върху добавената стойност по чл.177 от ЗДДС в размер на 21 005,80лв и лихви за просрочие, изчислени към 07.12.2018г., в размер на 1 207,93лв., като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД, ЕИК; 204231323, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, бул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“ № 114, представлявано от управителя Ш.В., направените по делото разноски в общ размер на 1 490лв /хиляда четиристотин и деветдесет / лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: