Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                   258    17.06.2019 г.      град Стара Загора

 

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар   Минка Петкова                                                                             и с участието

            на прокурор                                                                                                 като разгледа

            докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 289 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:                                                         

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата  /ЗДвП/.

 

            Образувано е по жалба на Д.И.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0284-000126 от 05.04.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник Районно управление към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък, която заповед на Д.И.Д. е наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС”- товарен автомобил „ВАЗ 21214” с рег. № **** за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при неспазване на изискванията за съдържание на акта и в несъответствие с целта на закона.. Твърди, че необосновано и при неправилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че е налице законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.  

 

            Ответникът по жалбата – Началник Районно управление  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            На  Д. С. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/  серия АА № 1422006 от 04.04.2019г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 04.04.2019г., около 1,10 ч, в Казанлък , по булевард „ Розова долина” до номер 30 в посока юг– север Д. С. Д. управлява МПС- товарен автомобил „ ВАЗ 21214” с рег. № ****, собственост на „ „ Генерална Агенция – България- Казанлък” ЕООД , без водача да притежава свидетелство за управление моторно превозно средство  . Въз основа на този АУАН е издадено наказателно постановление № 19-0284-000691 на началник РУП Казанлък към ОД на МВР гр. Стара Загора

                        С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0284-000126 от 05.04.2019г. ., издадена от Началник Районно управление  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора,РУ Казанлък на жалбоподателя Д.И.Д. , като собственик на фирма „ Генерална агенция България” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „ Стефан Караджа”  № 37 е наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на Д. С. Д.  е съставен АУАН № серия АА № 142206. за това, че на посочените в заповедта време и място Д. С. Д.  е управлявал  товарен автомобил м. „ ВАЗ 21214” с рег. № ****, собственост на „ Генерална Агенция – България- Казанлък” ЕООД  без лицето да притежава СУМПС

           

         Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед  № 19-0284-000126 от 05.04.2019г.  на Началник РУ Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора, в т.ч справка за нарушител – Д.И.Д., свидетелство управление  на МПС на името на Ч. , свидетелство за регистрация част І  на товарен автомобил  ВАЗ 21214” с рег. № ****, .

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

    

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  По делото е представени и приети като доказателство Заповед № 349з-723/ 06.03.2018г на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 от ЗДвП , от които е видно кои са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на РУ при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка19-0284-000126 от 05.04.2019г. ., издадена от Началник група  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора,РУ Казанлък е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник РУ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

 

С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма, изискуема се съгласно чл. 172,ал.1 от ЗДвП и чл. 59,ал.2 от АПК.Посочени са някакви фактически основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършено от Д. К. Д.  посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е и конкретното МПС, управлявано от Д., както и регистрационния номер на същото, като в някаква степен, макар и недостатъчно, е описано и извършеното от него нарушение. В заповедта, обаче, като фактическо основание за налагането на тази ПАМ е посочено, че Д. С. Д., като водач, е управлявал описаното МПС, на посоченото място и в посоченото време без да притежава СУМПС, а като констатирано нарушение в заповедта е описано, че същият "управлява МПС без СУПМПС – неправоспособен водач .

 

 

 

 

       Неправилно е определен и адресатът на заповедта. Видно от диспозитива на същата ПАМ е приложена спрямо Д. собственик на процесното МПС, на която е прекратена регистрацията е „Генерална агенция България - Казанлък”ЕООД. Имуществото на управителя на дружество не се припокрива с това на дружеството, което представлява. Дружеството с ограничена отговорност е самостоятелно юридическо лице,чието имущество е различно от това на съдружниците му, респективно едноличния собственик на капитала (чл. 113, вр. с чл. 64, ал. 1, т.З и чл. 63, ал.З ТЗ) и на управителя. ПАМ следва да бъде приложена спрямо ООД-то, а не спрямо неговия управител, който не е собственик на МПС –то .

 

 

 

 

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, т.е. относно съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и е налице отменителното основание и по чл. 146,т. 4 от АПК, като за да стигне до този извод, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 172,т.2а, в приложимата й към датата на издаване на оспорената заповед редакция (За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: "т.2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;

 

       

 

 

 

 

 

 

 

От това следва, че по отношение на жалбоподателя тази ПАМ, към посочената дата на издаване на заповедта, не може да бъде приложена, т.к. жалбодателя не е бил собственик на това МПС.

 

            С оглед на изложеното съдът намира че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с приложимите правни норми следва да бъде отменена . С оглед изхода на делото  и във връзка с направеното възражение на прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в размер на 510 лв, от които 10 лв – държавна такса и 500 лева, възнаграждение за едни адвокат. 

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,второ  от АПК, Старозагорският административен съд 

           

 

                           Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ  по жалба на Д.И.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0284-000126 от 05.04.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник Районно управление към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък,  с която  заповед на Д.И.Д. е наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС”- товарен автомобил „ВАЗ 21214” с рег. № **** за срок от 6 месеца, , като незаконосъобразна.

  ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора  да заплати на Д.И.Д. ***  направените по делото разноски в размер на 510/ петстотин и десет / лева  

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

3