Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 256

 

гр.Стара Загора, 05.07.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

                                               СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ      

 

при секретар Николина Николова                   

и с участието  на прокурора                                                                                          като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №293 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на „Джи-ти Ауто Старт“ ООД Стара Загора против Заповед за прилагане на ПАМ №19-1228-000178/06.03.2019г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“. В жалбата се сочи, че административния акт е издаден при липса на компетентност от страна на административния орган. Твърди се, че обжалваният акт не отговаря на изискванията за форма, тъй като посоченото в заповедта не съответства на фактическата обстановка. Заявява се, че на посочената дата л.а. Ауди е предоставен от управителя на дружеството Г.Д. на правоспособния водач Д.М.Д., а не на М.А.Д., като при предаване на автомобила Д. е поискал Д. да му предостави за сведение СУМПС, като лично се е убедил, че същият притежава такова. С оглед на това се обосновава, че представителят на дружеството не е предоставял автомобила на Д.а. Излагат се доводи, че налагането на ПАМ от категорията на процесната се свързва с неправомерно поведение на собственика на МПС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил управлението на притежавания от него автомобил на неправоспособен водач, а в процесния случай управителят на дружеството-жалбоподател нито е заел, нито е могъл да знае или предположи, че автомобилът се управлява от друго лице, а не от Д., на когото всъщност е бил предоставен. Сочи се също, че прилагането на ограничителните мерки се основава изключително на личното поведение на съответното лице, като в случая незнанието на собственика на автомобила, че последният е преотстъпен на неправоспособен водач, както и липсата на каквото и да е участие от негова страна в осъществяването на противоправния резултат не основава необходимост от налагането на ПАМ. В заключение се излагат съображения, че ПАМ е издадена и при нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като основанието на което е наложена – чл.171, т.1, б.а от ЗДвП, визира няколко хипотези и непосочването на конкретното предложение на разпоредбата в разпоредителната част на административния акт поставя в невъзможност лицето, спрямо което е наложена, да разбере какво точно нарушение е извършило. Сочи се също, че административния орган е наложил ПАМ за срок от шест месеца, но без да изложи мотиви относно това негово решение. Моли  се  съда да отмени оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка.

 

Ответникът по жалбата – Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна Полиция, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Сочи, че видно от приложените към преписката заповеди административният орган е компетентен да издаде обжалваната заповед за налагане на ПАМ, като същата е в писмена форма, съгласно изискванията на закона. Твърди, че за налагането на мярката е достатъчно се установи, че лицето, управлявало автомобила не е правоспособно, а обстоятелството дали собственика е трябвало да знае или не, че автомобилът се е управлявал от неправоспособен водач, е ирелевантно. Обосновава, че излагане на мотиви за срока, за който е наложена ПАМ не е необходимо, тъй като срокът е в минимален размер.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Със Заповед за прилагане на ПАМ №19-1228-000178/06.03.2019г. на Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна Полиция (л.6), на Джи-ти Ауто Старт“ ООД Стара Загора е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”. Заповедта е издадена на основание и чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено обстоятелството, че на 06.03.2019г. в 11:35 часа в гр.Стара Загора по ул.***в посока юг-север, лек автомобил Ауди А8 с рег.№СТ0208РК, собственост на Джи-ти Ауто Старт ООД – Стара Загора, се управлява от лицето М.А.Д., което управлява МПС без да притежава СУМПС – неправоспособен водач. В заповедта е посочено, че ЗППАМ е издадена във връзка с АУАН сер. „Д“, бл.№855281/06.03.2019г. Последният е съставен против М.А.Д. за това, че като неправопособен водач, на 06.03.2019г. в 11:35 часа в гр.Стара Загора по ул.***в посока юг-север, управлява лек автомобил Ауди А8 с рег.№СТ0208РК, собственост на Джи-ти Ауто Старт ООД – Стара Загора.

 

Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на жалбоподателя на 27.03.2019г. и е оспорена с жалба, подадена в пред административния орган на 08.04.2019г. (л.2), предвид на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

 

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. (л.33), на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № 349з-723/06.03.2018г. (л.17) Директорът на ОД на МВР град Стара Загора е оправомощил Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Стара Загора да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна Полиция, от което следва, че обратно на твърдяното в жалбата, заповедта е издадена от компетентен административен орган и в установената писмена форма.

 

Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за нарушаване на изискването на чл.146, т.2 от АПК при издаване на оспорения административен акт. В последния, в съответствие с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, са изложени фактическите и правните основания за издаването му. Като фактическо основание е посочено, че Д.а на посочените дата и място управлява собственото на дружеството-жалбоподател МПС, без да е правоспособен водач, а като правно основание за налагане на ПАМ е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. С това са спазени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Доводите в жалбата, че описаното в заповедта не отговаря на действителната фактическа обстановка касае наличието на доказаност на предпоставките на налагане на ПАМ и е свързано с правилното прилагане на материалния закон, а не с нарушение на формата на издаване на административния акт, като липсата на мотиви относно срока на ПАМ не води до незаконосъобразност на административния акт, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок, различен от минималния.

 

Изложеният в жалбата довод за незаконосъобразност на заповедта, поради издаването й в нарушение на ал.146, ал.3 от АПК, с оглед на това, че не е посочена точната хипотеза на разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на чието основание е наложена ПАМ, също се явява неоснователен. Настоящият съдебен състав намира, че посоченото обстоятелство не касае допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а сочи за неспазването на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59 от АПК. Но според настоящият съдебен състав изискването за форма на акта в случая не е нарушено, тъй като, както вече беше посочено, ясно и конкретно са изложени релевантните фактически основания за издаването на акта, с оглед на което по никакъв начин не се препятства правото на жалбоподателя да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, нито пък се затруднява съдебния контрол върху оспорената заповед. Още повече, че погрешното посочване на правното основание за издаване на административен акт, поначало не опорочава формата му, тъй като за разлика от фактическото, не е обвързващо за съда. 

 

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният акт е постановен след изясняване на фактическата обстановка, следователно се спазени всички процесуални изисквания по чл.35 от АПК, при което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

 

Заповедта е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

 

Съгласно чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач – за срок от 6 месеца до една година. По делото е безспорно установено, че „Джи-ти Ауто Старт“ ООД Стара Загора е собственик на лек автомобил лек автомобил Ауди А8 с рег.№СТ0208РК (л.15) и че този автомобил е управляван от Минка Д.а, която е неправоспособния водач, тъй като не притежава СУМПС (л.34). В настоящия случай материалноправните предпоставки са безспорно доказани. Нарушението е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени в хода на настоящото производство. Видно от съставения АУАН, в него подробно са описани всички факти и обстоятелства, които са възприети от актосъставителя и са установени от него надлежно, като посоченото в акта е станало в присъствието на двама свидетели. Посочените в акта обстоятелства са описани и в оспорената заповед за налагане на ПАМ. С оглед на това, законосъобразно е прието от ответника, че е налице фактическият състав на посочената норма, като разпореденото със заповедта е съобразено с материалния закон изцяло.

 

Адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила си като неправоспособен водач, така и когато автомобилът му е управляван от лице, което е неправоспособен водач. Изискването към от административния орган е само да установи управлението на МПС от неправоспособен водач, както и собственика на това МПС. Противно на изложеното в жалбата, законовата уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на виновно или безвиновно поведение на собственика, респ. в случая на неговия законов представител. С оглед на това без правно значение са обстоятелствата дали управлението на МПС е предоставено лично от неговия собственик, респ. в случая от управителя на дружеството, дали това е направено от друго лице и дали е налице знание или предположение за това.

 

Оспорената в настоящото производство заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Издаването й преследва дисциплиниращ, превантивен и предупредителен ефект, каквито са и целите на ЗДвП, посочени в разпоредбата на чл.1, ал.2 от този закон, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

 

Предвид изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената заповед е законосъобразна – издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

          С оглед изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джи-ти Ауто Старт“ ООД Стара Загора против Заповед за прилагане на ПАМ №19-1228-000178/06.03.2019г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, като неоснователна.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.

 

 

 

                                                           СЪДИЯ: