Решение по Административно дело 295/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е № 277

гр.Стара Загора, 09.07.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти юни

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

при секретаря Минка Петкова

и в присъствието на прокурора Константин Тачев , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 295 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, подадена „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ж.к. **** чрез адвокат П.К., против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София за присъждане на обезщетение в размер на 1200лв за причинени имуществени вреди от отменено наказателно постановление /НП/ № 02-0001719/ 01.06.2018г, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че по жалба срещу НП е образувано административно-наказателно дело № 3445/ 2018г по описа на Районен съд Бургас. Във връзка с обжалването ищецът упълномощил адвокат като му заплатил възнаграждение в размер на 1200лв. Твърди, че е налице имуществена вреда за него като последица от незаконосъобразен акт – НП на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните в посочения размер от 1200лв имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда и да присъди направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. с писмен отговор оспорва иска по размер. Моли на основание чл.78 , ал.2 от ГПК да се присъди по-нисък размер на разноските на ищеца съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Изтъква, че ищецът не е направил искане извънсъдебно да му бъдат заплатени направените разноски. Счита, че не е станал повод за завеждане на делото, уведомен е за настъпилата вреда едва с получаване на исковата молба и не му е бил известен фактът дали в производството по обжалване на НП са направени разноски, защото не е бил страна по него. Твърди, че е изправен пред обективна невъзможност за изпълнение, тъй като не му е известна банковата сметка на ищеца. Намира претендирания размер за надвишаващ съществено разумния и обичаен размер на дължимо адвокатско възнаграждение като се позовава на липса на касационно обжалване на решението по административно-наказателно дело № 3445/ 2018г по описа на Районен съд Бургас.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което предлага да бъде уважен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Срещу „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД гр.Стара Загора е издадено НП № 02-000179/ 01.06.2018г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000лв. Като административно нарушение са възприети обстоятелствата, че ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД гр.Стара Загора в качеството си на работодател на 03.04.2018г не е осигурил метрологично манометър, прикачен към бутилка с аргон, в производство „ТЕЦ“, цех „Котлотурбинен“ на територията на Лукойл Нефтохим Бургас, с което не е изпълнил задължително предписание, дадено от контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас с протокол № ПР 1810144/ 26.03.2018г – точка № 1.

По жалба на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД гр.Стара Загора е образувано АНД № 3445/ 2018г по описа на Районен съд Бургас, приключило с Решение № 1607/ 29.11.2018г, с което НП 02-000179/ 01.06.2018г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас е отменено като незаконосъобразно. В мотивите на съда е прието, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални пороци. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 05.04.2019г.

Към материалите по настоящото дело е приложено АНД № 3445/ 2018г по описа на Районен съд Бургас. Видно от съдържащите се в това дело договор за правна помощ и процесуално представителство от 17.07.2018г /л.31 от делото на районния съд/, „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД гр.Стара Загора е възложил на „К. и С.-адвокатско дружество“ гр.Стара Загора да извърши правна защита, изразяваща се в изготвяне и подаване на жалба против НП № 02-000179/ 01.06.2018г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас и процесуално представителство при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв, платимо по банков път. Приложен е отчет по сметката на дружеството от 19.09.2018г за превеждане на сумата 1200лв /л.32 от делото на районния съд/.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, главният иск за присъждане на обезщетение е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, респективно увреждането на ищцата, се основава на незаконосъобразно НП № 02-000179/ 01.06.2018г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Като съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на агенцията при изпълнение на административна дейност, доколкото Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас - издател на незаконосъобразното НП, несъмнено има такова качество. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. Направените от „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД гр.Стара Загора разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 02-000179/ 01.06.2018г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас. Този извод следва от отбелязването в договор за правна помощ и процесуално представителство от 17.07.2018г. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 3445/ 2018г. по описа на Районен съд Бургас, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 1200лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП № 02-000179/ 01.06.2018г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас. Приложеният отчет от сметката на адвокатското дружество удостоверява по надлежния ред извършеното плащане на уговореното възнаграждение до приключване на съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.

От приложеното АНД № 3445/ 2018г по описа на Районен съд Бургас се установява, че адвокат П.К.-управител на „К. и С.-адвокатско дружество“ гр.Стара Загора е участвал в насрочените три открити съдебни заседания по делото. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на НП № 24-001183/ 14.12.2016г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

Въпреки своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на исковата претенция, то не следва да бъде уважено. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА законодателят е посочил, че размерът на възнаграждението на адвоката трябва да бъде справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 18, ал. 2 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административнонаказателни дела минималният размер на адвокатското възнаграждение е 580лв. Законодателят е предоставил на съда преценката за фактическата и правна сложност на делото, съответно - за наличието на неоснователно завишаване на размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В случая производството по делото се отличава освен с правна, и с фактическа сложност – проведени са няколко съдебни заседания с активното участие на процесуалния представител на ищеца-жалбоподател в производството пред Районен съд Бургас /извън седалището на адвокатското дружество/, по негово искане са допуснати и разпитани свидетели, представяни са множество писмени доказателства. Съдът счита, че доколкото фокусът на защитата е върху наличието или липсата на извършено административно нарушение, с активното си процесуално поведение пълномощникът на ищеца е положил усилия и труд в тази насока, които надхвърлят минималните такива и му се следва договореното възнаграждение.

Като съобрази изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди от отмененото НП сумата 1200лв.

Върху тази сума ответникът дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.04.2019г, до окончателното изплащане. В тази смисъл е основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на лихви.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото и се намира в обективна невъзможност за изпълнение, тъй като отговорността по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предмет на специална правна регламентация и се изключва само в хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, която в случая не е налице. Поведението на ответника във връзка с претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение за вредите, причинени му от отмененото незаконосъобразно НП, би била от значение за приложението на чл.78, ал.2 ГПК, но в случая не са налице предпоставките за това предвид оспорването на иска, макар и само по отношение на размера.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София бъде осъдена да му заплати сумата 385 лв., от които 25 лв. платена държавна такса и 360лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна помощ и процесуално представителство от 18.04.2019г, фактура № 15 от 18.04.2019г и отчет по сметката на „К. и С.-адвокатско дружество“ гр.Стара Загора /л.16-18/.

Водим от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, бул.“Княз А.Дондуков“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ж.к. **** СУМАТА 1200 /хиляда и двеста/лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 02-0001719/ 01.06.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 3445/ 2018г. по описа на Районен съд Бургас, ВЕДНО със законната лихва, считано от 19.04.2019г до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: