Решение по Административно дело 299/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 304 12.07.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 299 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Б.Г.К.,*** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора за присъждане на парично обезщетение в размер на 450 /четиристотин и петдесет / лева за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-1228-002268 от 12.06.2018 година, издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора ,

В исковата молба се твърди, че спрямо Б.Г.К. *** било издадено наказателно постановление № 18-1228-002268 от 12.06.2018 година издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора с което му са наложени следните административни наказания: „ глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175,ал.1,т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140,ал.1 от , което е отменено с решение № 631 от 12.10.2018 г. по а.н.д. № 1784 по описа за 2018 година на Районен съд гр. Стара Загора., потвърдено с решение № 2 от 13.02.2019 година по к.а.н.д. № 465 по описа за 2018 година на Административен съд гр. Стара Загора Решението е влязло в законна сила на 13.02.2019 г. Ищецът твърди, че ангажирал за процесуално представителство и защита по образуваните дела, като е заплатил договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв, съответно : съгласно договор за правна помощ и съдействие от 22.06.2018 г. 150 лева и 300 лева , съгласно договор за правна помощ и съдействие от 16.07.2018 г. и разноските в настоящото производство .

Иска се от съда да осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора за да заплати на Б.Л. Г. *** сумата от 450 /четиристотин и петдесет / лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №№ 18-1228-002268 от 12.06.2018 година издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора , не изпраща представител , но в писменото си становище , релевира доводи, че искът е неоснователен, респективно твърди, че частично основателен до сумата от 300 лева .

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск, доколкото сочените разноски за адвокатско възнаграждение, в които се изразило увреждането са били действително направени и са във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С наказателно постановление № 18-1228-002268 от 12.06.2018 година , издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора на ищеца му са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175,ал.1,т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление, е отменено с решение № 631 от 12.10.2018 г. по а.н.д. № 1784 по описа за 2018 година на Районен съд гр. Стара Загора., потвърдено с решение № 2 от 13.02.2019 година по к.а.н.д. № 465 по описа за 2018 година на Административен съд гр. Стара Загора Решението е влязло в законна сила на 13.02.2019 г

В съдебното производство по оспорване на НП пред районния съд „ Б.Г.К. е бил представлявано от адвокат с приложено пълномощно. С договор за правна защита и съдействие от 16.07.2018 г ищецът е възложил на адв. Б. да осъществи „правна защита и съдействие, изразяващи се в защита в АНД № 1784/2018 година по описа за 2018 година на Районен съд гр. Стара Загора , за което е договорено и заплатено в брой в размер на 300 лева. С договор за правна защита и съдействие от 22.06.2018 ищецът е възложил на адв. Б. да му окаже правна помощ и съдействие, изразяващи се в представителство пред сектор „ ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора и изготви и внесе жалба срещу наказателно постановление № 18-1228-002268 от 12.06.2018 година издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора във връзка с образувана административна преписка по АУАН № Д 410990/18.05.2018 година

По делото е приложено АНД № 1784/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора и к.а.н.д. № 465 по описа за 2018 година на Административен съд гр. Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена «отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването, поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по повод»/ изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата молба е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни последици.

Неотносими към преценката за допустимостта на иска са изложените от ответника съображения, че отговорността за направените съдебни и деловодни разноски по административно-наказателни дела принципно се следва по реда на НПК, с крайния акт, с който делото приключва, както и че недопустимо било този въпрос да се решава в отделно, исково производство. Законът не формулира пречки за упражняване на правото на иск с естество като изложените. Не е спорно, ответникът също признава, че законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН (чл. 84 ЗАНН във вр. с глава ХV, раздел III от НПК). Този законодателен пропуск не може да се тълкува като обоснован довод за отричане правото на иск за обезвреда разноските, направени в производства по ЗАНН.

Въведените като основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление които искове по изложените съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, искът е частично основателен .

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора , респ. „увреждането” на ищеца се основава на твърдения за незаконосъобразност на наказателно постановление, с което му са наложени административни наказания „ глоби”. След като това наказателно постановление е отменено изцяло, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата, обусловили този резултат.

За обжалването на посоченото наказателно постановление по съдебен ред, процесуалната си защита и представителство по образуваните в тази връзка дела, ищецът е ангажирал адвокат Г. Б.. С договор за правна защита и съдействие от 16.07.2018 г ищецът е възложил на адвокат Б.„..правна защита и съдействие, изразяващи се в защита в АНД № 1784/2018 година по описа за 2018 година на Районен съд гр. Стара Загора, за което е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 300 лева. С договор за правна защита и съдействие от 22.06 .2019 г ищецът е ищецът е възложил на адв. Б. да му окаже правна помощ и съдействие, изразяващи се в представителство пред сектор „ ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора и изготви и внесе жалба срещу наказателно постановление № 18-1228-002268 от 12.06.2018 година издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора във връзка с образувана административна преписка по АУАН № Д 410990/18.05.2018 година. Този договор не се намира в кориците на анд. № 1784/2018 година по описа за 2018 г. на РС гр. Стара Загора, нито е приложен към административно наказателната преписка по изготвяне на жалбата против наказателното постановление. Поради което съдът намира, че ищецът не е направил разноски в размер на 150 лева за представителство пред сектор ПП „ при ОД на МВР гр. Стара Загора и за изготвяне на жалба против наказателно постановление № 18-1228-002268 от 12.06.2018 година.

От друга страна в договор за правна защита и съдействие от 16.07.2018. пред районния съд договореното възнаграждение е отбелязано като платено по. в брой Няма спор по делото, че разходите в размер 300 лв са направени /. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разходи в размер 300 /триста / лв, направени от ищеца разноски за заплатени адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на наказателно постановление №18-1228-002268 от 12.06.2018 година, издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора пред районния съд . Съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Възлагането от Б. К. *** процесуално представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на интересите му, като санкционирано лице. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват непосредствена последица от незаконосъобразното административно—наказателно обвинение, обективирано в издаденото спрямо Б.Г.К. наказателно постановление№18-1228-002268 от 12.06.2018 година издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора . Същата подлежи на възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се числи издателя на незаконосъобразния акт, доколкото отмяната на наказателното постановление води до извод за неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно обвинение. В тази част по размера на 300 лева иска се явява основателен и следва да се отхвърли в претендирания размер от 450 лева, като недоказан .

. Адвокатският хонорар обаче принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на лицето с оглед повдигнатото му обвинение. При ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника. Съгласно чл. 18,ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв В настоящия случай е договорено адвокатско възнаграждение за една инстанция в минимално определение размер. Този размер не е прекомерен, тъй като на ищеца са наложени две административни наказания,.. Поради което възражението на ответника за прекомерност на договоренот адвокатско възнаграждение се явява неоснователно с оглед практическата и правна сложност на делата , образувани по оспорване на наказателно постановление №18-1228-002268 от 12.06.2018 година, издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено, искането на Б.Г.К. за присъждане на направените по делото разноски, като Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора следва да се уважи съразмерно с уважената част на иска, като като Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер 206, 67/ двеста и шест лева и шестдесет и седем стотинки триста и седемдесет/ лева,представляващи направените по делото разноски.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на Б.Г.К.,*** сумата от 300 /триста / лева за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №18-1228-002268 от 12.06.2018 година издадено от началник сектор в „ Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора , , като отхвърля иска в претендирания размер от 450 лева, като недоказан

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на Б.Г.К.,*** сумата от размер 206, 67/ двеста и шест лева и шестдесет и седем стотинки / лева, представляваща направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: