Р Е Ш Е Н И Е

240                                                05.06.2019г.                 Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На четвърти юни 2019г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №304 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от ЗМВР вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на П.М.Ж. против Разпореждане №358р-13137/20.11.2018г. издадено от инспектор „Криминална полиция“ при РУ Тополовград – И.А.Т.на основание чл. 64 от ЗМВР, с което му е наредено като собственик на „РАПИД-Ж. И СИЕ“ СД със седалище с. Калитиново, община Стара Загора да преустанови и да не извършва строително-ремонтни и почистващи дейности в местността „Пандаклии“, землището на село Владимирово, община Тополовград без съответните документи и разрешителни за тази дейност, в която попада общинска или държавна собственост.

С жалбата се твърди, че разпореждането е обективно невъзможно да бъде изпълнено, тъй като е налице основание за извършване на почистващи и строително-ремонтни дейности по силата на Протокол от 28.06.2016г. издаден от Комисия при Община Тополовград, от който се установява, че на „РАПИТ-Ж. И СИЕ“ СД са дадени предписания, които противоречат на обжалваното разпореждане. Ако се изпълни разпореждането на полицейския орган не би било възможно изпълнението на предписанията на Община Тополовград и обратно. От съда се иска да бъде отменено разпореждането като неправилно и немотивирано. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не представя писмено становище по същество.

Ответника – Полицейски инспектор Т. при РУ Тополовград иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, тъй като е установено, че договора за наем на язовира, собственост на община Тополовград е прекратен с изтичане на пет годишния му срок, считано от 30.09.2016г., за което представя и писмен отговор от Кмета на община Тополовград. Представя и административната преписка по издаване на оспореното полицейско разпореждане. Претендира присъждане на разноски за явяване в размер на 40лв., представляващи транспортни разходи за пътуване с личен автомобил от Тополовград до Стара Загора с цел явяване в открито съдебно заседание в изпълнение и на заповед за командироването му, издадено от ОД МВР Хасково.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от адресата на оспореното разпореждане на 12.12.2018г. / стр.4 от делото на АС Хасково/ в рамките на двумесечения срок за обжалване на административен акт, който не съдържа указание за срока и органа, пред който може да бъде упражнено правото на обжалване. Срокът тече от 20.11.2018г., когато е връчено оспореното разпореждане и изтича на 20.01.2019г. Следователно жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно чл. 64 ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. С цел установяване на необходимост от издаване на разпореждания, законодателя изисква тези административни актове да бъдат в писмена форма, освен ако са налице условията на чл. 64 ал.2 и ал.3 от ЗМВР, която има и нормативно определено съдържание. Централно място, освен реквизитите за компетентност, в съдържанието на административния акт е мотивната и разпоредителна част. Фактическите мотиви могат да се съдържат в документите, подготвили издаването на акта, поради което липсата им в процесното разпореждане не е основание за неговата отмяна. Необходимо е да може от преписката да се установят онези факти, които пораждат упражненото от административния орган правомощие за засягане на чужда правна сфера по властнически метод. В случая е наредено на П.М.Ж. като собственик на Събирателно дружество „Рапит-Ж. ***, да преустанови строително-ремонтни и почистващи дейности в местността „Пандаклии“, землище на село Владимирово, въз основа на писмените обяснения на жалбоподателя от 20.11.2018г. и представените от него писмени доказателства за наличие на основание да извършва забранените с разпореждането действия.  Видно от стр. 4 от приложената преписка №358000-1772/19.11.2018г. на РУ Тополовград, Ж. е обяснил, че през 2011г. е сключил договор за наем на язовира в землището на село Владимирово, община Тополовград за срок от пет години. В края на 2016г. срока на договора е изтекъл, но преди това събитие получил предписание да изчисти язовира и да възстанови преливника му. От тогава до настоящия момент се опитва да ги изпълни, но трето лице му пречи, за което уведомил районна прокуратура. В момента / към 20.11.2018г/ почиства намиращата се точно до преливника нива, която е негова собственост. Докато не получи писмо от община Тополовград, с което го уведомяват, че нямат претенции към Събирателното дружество, което управлява е длъжен да изпълни даденото предписание, тъй като същото няма определен срок. Към писмените си обяснение е приложил Договор №228/30.09.2011г., протокол от 28.06.2016г., Писмо изх.№53-00-426/06.07.2016г., Скица от 22.01.2013г. и Справка за имот от 14.09.2016г. Видно е от преписката, че въз основа на тези обяснения, съдържащи признание и намерение да се продължи дейността по почистване на язовира, който е общинска собственост, полицейския орган е разпоредил на управителя на събирателното дружество, от чието име се извършват фактическите действия, да преустанови строително ремонтните и почистващи мероприятия. Установява се, че договор № 228/30.09.2011г. за наем на язовир, находящ се в землищата на село Владимирово, местност „Малък яран“ и местност „Пандаклии“, землище и на село Орлов дол, община Тополовград, е изтекъл на 30.09.2011г. Предписание за почистване на речното корито, на сухия и мокрия откос на язовирната стена, както и речното легло до 500 метра след стената от храстова и дървесна растителност, да се извърши  ремонт на основния изпускател, както и на преливника като за тази цел се намали обема на водата до ниво, което позволява извършването на ремонтните работи, е дадено на Събирателното дружество със Заповед №452/01.07.2016г. на Кмета на община Тополовград, съобщена на 06.07.2016г. на управителя и жалбоподател. Към 20.11.2018г. управителя на дружеството, същия и жалбоподател извършва  действия по изпълнение на предписанието от 01.07.2016г., но без да има правно основание за това. С изтичане на 30.11.2016г. на срока на наемния договор се прекратяват и правоотношенията му с Община Тополовград, произтекли от същия, включително и задължението му да поддържа язовира в изправно състояние. В съответствие с установените факти е диспозитивната част на оспореното разпореждане- да не се извършват строителни дейности по отношение на общинската или държавна собственост в местност „Пандаклии“, землище на село Владимирово, община Тополовград без съответните документи и разрешителни. Полицейските органи имат задължение по чл. 61 ал.2 от ЗМВР да осъществяват индивидуална превенция на противоправни действия, които застрашават обществения ред, за осъществяване на което могат да предприемат действия спрямо лицата, чрез издаване на разпореждания с правно основание чл. 64 от ЗМВР. В хода на образуваната преписка за проверка на молба с вх. №358000-1772/19.11.2018г., подадена от съсобственик на нивата, посочена в обясненията на Ж., която граничи с язовира, е установена причината за изкопаване на ров с дълбочина около 4 метра и дължина около 200метра, насипването й с дървета и изкопана земна маса – изпълнение на предписанията на Кмета на община Тополовград от 01.07.2016г., които макар и без срок за изпълнение, с прекратяване на договора за наем, изгубват качеството си на изискуеми притезания и не представляват основание за извършване на констатираните от ответника строително ремонтни и почистващи дейности в землището на село Владимирово, засягащи общинската собственост – язовира. Установените в хода на полицейската проверка факти сочат на самоуправни действия от страна на жалбоподателя, които следва да бъдат преустановени, включително с оглед обществения интерес от не намеса в конструкцията на язовира, който е съоръжение с повишена опасност.

      Настоящия състав на АС Стара Загора счита, че фактическите мотиви за издаване на оспореното съдържание могат и се съдържат в представената преписка по описа на РУ Тополовград, а установените посредством писмените доказателствени средства факти сочат на основанието по чл.64 от ЗМВР за издаване на полицейско разпореждане за преустановяване на строителни и ремонтни и почистващи дейности по язовир, който е общинска собственост, от лице нямащо правно основание – собственик, концесионер, наемател, и разрешение за тяхното извършване. Безконтролната намеса в язовирните съоръжения и почистването му от растителност може да постави в риск общественото здраве, поради което правилно е издадено и полицейското разпореждане за преустановяване на констатираната правно регламентирана дейност – Закон за водите, ЗУТ и ЗОС.

       На ответника се следват разноските по делото, но същите се присъждат в полза на юридическото лице, представлявано от административния орган, издал оспорения акт. Следователно на полицейския орган не могат да бъдат присъдени разноските за транспорт, които неправилно не са определени в заповедта за неговото командироване за явяване в съдебно заседание. Юридическото лице – ОД на МВР Хасково дължи транспортни разходи при командироване, освен ако се ползва служебен автомобил, но поради липса на доказателства, че такива са извършени за сметка на бюджета на администрацията, не могат да бъдат присъдени в полза на същия бюджет. Отношенията между полицейския служител и ОД на МВР Хасково по отношение дължимите се суми при командироване са извън предмета на спора за дължимите разноски в съдебното производство. Ако бяха платени разходите за транспорт от ОД на МВР Хасково то същите биха могли да бъдат присъдени на ответното юридическо лице. В случая единствено сумата от 10лв., съгласно заповедта за командироване с възпроизведено в съдебния протокол съдържание, може да бъдат присъдени на ОД МВР Хасково. 

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.Ж. против Разпореждане №358р-13137/20.11.2018г., издадено от инспектор Т. при РУ –Тополовград.

            ОСЪЖДА  П.М.Ж. ЕГН********** да заплати на ОД МВР Хасково сумата от 10лв/десет/, представляваща разноски по делото.

       Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                 СЪДИЯ: