Р Е Ш Е Н И Е

№ 306 23.07.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Петко Георгиев като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 312 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Р.Г. *** Загора, подадена чрез пълномощника му адв. С.П. от САК, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Община Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 400лв., за претърпени от Р.Г. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 628 от 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 628 от 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, му е било наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.35, т.2 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора. Р.Г. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 117 от 25.02.2019г., постановено по АНД № 2891/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № 628/ 11.09.2018г. е било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 2891/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 400 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда - пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 628/ 11.09.2018г. от Заместник кмета на Община Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 400лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.

Ответникът – Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представените писмен отговор и писмено становище и в съдебно заседание, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на общината за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Излага доводи, че направените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с осъществена правна защита и процесуално представителство в съдебното производство по обжалването и отмяната на наказателното постановление, не представляват вреда – пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност, както и че отговорността за разноски в съдебното производство може да бъде реализирана единствено и само по реда и при условията на съответния процесуален закон, като заплащането на разноските не може да се претендира при условията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди, че в случая не е доказан по безспорен и несъмнен начин и направен от ищеца разход за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по АНД № 2891/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. По съображения за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, оспорва исковата претенция и по размер, като счита, че в случай че искът бъде приет за основателен от гл. т. съществуването на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде уважен при присъждане на обезщетение съгласно Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск се явява доказан по основание, но не и по размер, като следва да бъде уважен по справедливост съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при прилагане на разрешението, дадено в ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 628 от 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, на Р.Г.Г. е било наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.35, т.2 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора. По жалба на Р.Г. против наказателното постановление е било образувано АНД № 2891/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение № 117 от 25.02.2019г. по посоченото дело, НП № 628/ 11.09.2018г. е било отменено, като незаконосъобразно.

Видно от приложените по АНД № 2891/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.10.2018г., Р.Г. е упълномощил и възложил на адв. С.П. от САК –да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 628/ 11.09.2018г., при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице от Община Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Община Стара Загора, е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата /общината/; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата /общината/ при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 628 от 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, на ищеца Р.Г. е било наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.35, т.2 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 117 от 25.02.2019г., постановено по АНД № 2891/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С постановената отмяна на издаденото срещу Р.Г. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на общината при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на Община Стара Загора е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 628 от 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора и процесуалното представителство в съдебното производство по образуваното по жалбата срещу наказателното постановление АНД № 2891/ 2018г. по описа на РС – Стара Загора. За да се приеме, че Р.Г. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД № 2891/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.10.2018г., Р.Г. е упълномощил и възложил на адв. С.П. от САК да изготви жалба и да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД във връзка с обжалването на НП № 628/ 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора. Съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие, договорено е възнаграждение в размер на 400лв., платимо еднократно в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 400 лева изцяло е заплатена в брой от клиента т.е от Р.Г., при подписването на договора. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в договора за правна защита и съдействие, че договореното адвокатско възнаграждение е платено от клиента – Р.Г., удостоверява направения от Р.Г. разход за адвокатска защита в производството по АНД № 2891/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по договор за правна защита и съдействие от 18.10.2018г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца Р.Г. на адвокат да изготви жалба и да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното АНД № 2891/ 2018г. по описа на Старозагорския районен във връзка с обжалването на НП № 628/ 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора и съотв. заплащането на договореното за това адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение от Р.Г., не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният акт на администрацията се явява причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на този акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.

Исковата претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Действително, съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата от гл. т на обоснованост и справедливост на размера на адвокатското възнаграждение т.е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300лв. В случая с Наказателно постановление № 628 от 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, на Р.Г. е било наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева, а заплатеното адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 18.10.2018г. в производството по АНД № 2891/ 2018г. по описа на РС – Стара Загора /400лв./, е по-високо от минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. /възлизащо в размер на 300 лева/. С оглед обаче предмета и обема на оказаната правна защита /процесуално представителство с явяване на адв. С.П. от САК в три съдебни заседания по АНД № 2891/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд/, фактическата и правна сложност на воденото съдебно производство във връзка с обжалването на наказателното постановление и извършените процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатско възнаграждение, не може да се определи нито като прекомерен, нито като несъразмерен и несъответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Поради което обезщетението за претърпени имуществени вреди от отмененото с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се определи в размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, удостоверено в приложения по АНД № 2891/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд договор за правна защита и съдействие от 18.10.2018г. Вярно е, че размерът на присъжданото обезщетение в производството по ЗОДОВ, което възмездява разноските, понесени от страна по административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални представители, но в случая адвокатското възнаграждение е съобразено с всички изисквания, на които следва да отговаря определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона за адвокатурата – същият е справедлив и обоснован и не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с обжалването на наказателното постановление, е съразмерно на осъществената правна защита и съобразено с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не може да се приеме, че в случая институтът на обезщетението от непозволеното увреждане се използва като инструмент за неоснователно обогатяване.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Р.Г. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 400лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 628/ 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде изцяло уважена.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Община Стара Загора бъде осъдена да заплати на Р.Г. сумата от 370 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 360 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и за наличие на основание за присъждане в по-нисък размер на разноски в тази им част, доколкото в случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение /360 лева/ е в размер близък до минимално предвидения такъв /300 лева/ съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Стара Загора, гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Р.Г. *** Загора, ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Р.Г. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 628 от 11.09.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Р.Г. *** Загора, ЕГН **********, сумата от 370 /триста седемдесет/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: