Решение по Административно дело 324/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е № 330

гр.Стара Загора, 27.09.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Николина Николова

и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №324 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от „Модика“ ЕООД гр. Стара Загора, чрез адв.К.А., срещу Комисия за защита на потребителите гр.София за присъждане на сумата от 450 лева на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху претендирания размер, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. В исковата молба се сочи, че на 14.05.2018г. е издадено Наказателно постановление №К-039138 на Директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол при Комисия за защита на потребителите, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева. С решение на Районен съд Стара Загора издаденото НП е отменено. Решението на районния съд е обжалвано и с решение №12/18.02.2019г. на Административен съд Стара Загора същото е потвърдено. С договор за правна защита и съдействие дружеството е упълномощило адвокат за процесуално представителство пред Районен съд Стара Загора, за което е заплатило 150 лева и 300 лева за процесуално представителство пред Административен съд Стара Загора. Твърди се, че тази сума за предоставена процесуална защита представлява имуществена вреда, която е непосредствена последица от незаконосъобразно НП. Моли се съда на основание чл.1 от ЗОДОВ да осъди Комисия за защита на потребителите София да заплати на „Модика“ ЕООД Стара Загора сумата в размер общо на 450 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно НП, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, както и разноски за възнаграждение на един адвокат в настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.П. Х., който моли съда да уважи изцяло предявения иск и да присъди разноските за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите – гр.София, редовно призован, не изпраща представител и не представя отговор на исковата молба.

Прокурорът дава становище за основателност на исковата молба.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:

На 14.05.2018г. е издадено Наказателно постановление №К-039138 на Директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол при Комисия за защита на потребителите на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.27, ал.3 от Закона за защита на потребителите.

Наказателното постановление е оспорено пред РС – Стара Загора, за което е образувано административно-наказателно дело №1974/2018г. С решение № 637/16.10.2018г., съдът е отменил санкционния акт като незаконосъобразен. По касационна жалба на Комисията за защита на потребителите против посоченото решение е образувано КНАХД №461/2018г. по описа на Административен съд Стара Загора. С решение №12/18.02.2019г., което е окончателно, Административният съд е оставил в сила решението на районния съд. В образуваните административно-наказателни дела, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат К.Т.А. ***. Упълномощаването е извършено с пълномощно от 22.08.2018г. за защита по АНД №1974/2018г. по описа на РС Стара Загора, като видно от договор за правна защита и съдействие № 000054 от 22.08.2018г. е уговорено възнаграждение в размер на 150 лв., която сума е заплатена в брой. Пълномощното и договора за приложени в материалите на делото на районния съд, като в касационното дело са приложени пълномощно за защита по КАНД №461/2018г. на АС Стара Загора и договор за правна помощ е № 000142, ао от последният е видно, че е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., която сума е заплатена в брой.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен.

Безспорно се установи п

о делото, че с наказателно постановление Наказателно постановление №К-039138 на Директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол при Комисия за защита на потребителите, на ищеца „Модика“ ЕООД гр. Стара Загора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева. Същото е било оспорено по съдебен ред пред РС – Стара Загора, посредством наетия адвокат К.А.. С решение № 637/16.10.2018г. по АНД 1974/2018г. съдът е отменил наказателното постановление, което решение е оставено в сила с решение №12/18.02.2019г. по КАНД №461/2018г. по описа Административен съд Стара Загора.

В производството по обжалване на Наказателно постановление №К-039138 на Директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол при Комисия за защита на потребителите, ищецът е бил представляван от процесуален представител, на когото е заплатил уговореното в размер на общо 450 лв. възнаграждение, заплатено в брой, като договорите за правна помощ са представени по АНД 1974/2018г. по описа на РС Стара Загора и КАНД №461/2018г. по описа Административният съд Стара Загора.

Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такива са и договорите, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

Ето защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение № 637/16.10.2018г. по АНД 1974/2018г. Районен съд Стара Загора е отменил Наказателното постановление, което решение е оставено в сила с окончателно решение №12/18.02.2019г. по КАНД №461/2018г. по описа Административен съд Стара Загора.

От незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски възнаграждения в производството по обжалване на наказателното постановление, в размер общо на 450 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Налице е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.

Според тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 година на ВАС по т.д. №2/2016година, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 450 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на Наказателно постановление №К-039138 на Директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол при Комисия за защита на потребителите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.05.2019 година до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 25 лева. Такава е дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 5).

С оглед на изложеното, на основание чл.203, ал.2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, Булстат 121516918, с адрес гр.София, пл.Славейков №4а, да заплати на „Модика“ ЕООД Стара Загора, ЕИК 20482488, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Братя Жекови №75, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.05.2019 година до окончателно изплащане на сумата.

Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: