Р
Е Ш Е
Н И Е № 301
гр.Стара Загора, 07.08.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от СТИЛИЯН МАНОЛОВ
адм.дело № 330
по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на Б.М.З. *** против Решение № 1040-23-13/05.04.2019г. на Директора на
ТП на НОИ – гр.Стара Загора. В жалбата
се сочи, че решението е незаконосъобразно и неправилно.
Твърди се, че през периодите, в които жалбоподателката е била осигурявана в
последните 24 месеца надлежно са били внасяни вноски за фонд „безработица“ от
работодателите й. Заявява се, че за да бъде определено дневното парично
обезщетение за безработица съгласно чл.54б, ал.1 КСО е необходимо да се изясни
размерът на среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен
доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
Безработица за последните 24 месеца, предхождащи месеца за прекратяване на
осигуряването, което не е направено от административния орган. Моли се съда да
отмени оспореното решение и да върне преписката със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ Стара Загора, чрез
процесуалния си представител, сочи, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, като такова се явява и разпореждането, с което на
лицето е отпуснато парично обезщетението за безработица. Сочи, че при
издаването и на двата акта са спазени относимите материалноправни и процесуални
норми. Паричното обезщетение за безработица е отпуснато при стриктно
съблюдаване на приложимото в случая законодателство и приложимото Европейско
законодателство, в лицето на Регламент 883/2004г. Моли съда да отхвърли
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
На
24.08.2018г. Б.М.З. *** заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от Румъния, с
приложени копие от акт за прекратяване на правоотношението и декларация за
пребиваване (л.45-48). С разпореждане от 27.08.2018г. образуваното
административно производство е спряно до издаване на формуляр СЕД U002 от
компетентната институция на Румъния (л.43). С разпореждане от 18.02.2019г.
производството е възобновено, поради получаване на документ U 1 от
компетентната институция на Румъния (л.30).
След
извършена преценка на представените по преписката документи във връзка с подаденото
от З. заявление, е издадено разпореждане №231-00-1903-3 от 21.02.2019г. на
Ръководител на осигуряването за безработица, с което й е отпуснато парично
обезщетение за периода от 20.08.2018г. до 19.04.2019г. в размер на 27,27 лв.
дневно (л.25).
Разпореждането е връчено на З. на 20.03.2019г. (л.26)
и е оспорено с жалба вх.№1012-21-423/22.03.2019г. до Ръководителя на ТП на НОИ
Стара Загора (л.26).
С оспореното решение №1040-23-13/05.04.2019г. на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора е оставена без уважение жалбата на З. против
разпореждане №231-00-1903-3 от 21.02.2019г. на Ръководител на осигуряването за
безработица и посоченото разпореждане е потвърдено изцяло (л.8-9). В мотивите за издаване на решението административният
орган е приел, че дневното парично обезщетение за безработица се определя
съгласно разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО. а именно: 60 на сто от
среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните
24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.
Разпоредбата па чл.54а, ал.1 от КСО установява условието за придобиване право
на ПОБ внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко
за 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. На
основание чл.61 от Регламент (ЕО) №883/2004 и разпоредбата на чл.54а, ал.2, т.4
от КСО се сумират осигурителни периоди, зачетени за осигурителен стаж по законодателството
на друга държава на основание на международен договор, по който Република България
е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална
сигурност за придобиване право на ПОБ. При определяне размера на ПОБ, при
последна заетост на лице в Република България. на основание чл.62, ал.2 от
Регламент ЕО №883/2004, от изискуемите по българското законодателство 24
календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, за
изчисляване на дохода, от който се определя размера, се вземат предвид само
тези месеци и дни на работа по трудово или служебно правоотношение, които са
завършени съгласно българското законодателство. Обезщетенията следва да се определят
на базата на доходи, получавани през завършен съгласно българското
законодателство осигурителен период преди прекратяване на осигуряването
независимо от продължителността на този период, включително и когато е под 24
месеца. Така се дерогира редът по чл.54б от КСО да се вземат предвид доходи от
осигурителни периоди за 24 месеца преди месеца на прекратяване на осигуряването
и се вземат предвид доходите за целия 24 месечен или по-кратък период български
стаж, придобит непосредствено преди прекратяване на осигуряването, а не до края
на месеца, предхождащ този, в който е прекратено осигуряването.
Административният орган е приел, че в конкретния случай, последният завършен
осигурителен период по българското законодателство за З. е от 17.07.2018г. до
19.08.2018г., включително при „ФИНАНС ОДИТ КОНСУЛТ“ ООД, гр.Варна.
Среднодневният осигурителен доход е в размер на 45,45лв., изчислен като общият
размер на осигурителния доход за посочения период е разделен на броя на действително
отработените от лицето дни. Дневното парично обезщетение за безработица,
определено съгласно разпоредбата на чл.54б. ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО)
№883/2004 за периода от 20.08.2018г. до 19.04.2019г. е в размер на 27,27 лв.
Решението е връчено на 12.04.2019г. (л.21).
От така установената фактическа обстановка въз основа
на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията
на чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл.146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Оспорването, като направено от лице, за
което административният акт е неблагоприятен, в законово установения срок по
чл.118, ал.1 от КСО /оспореният административен акт е получен на 12.04.2019г.,
а жалбата срещу него е заведена при административния орган на 24.04.2018г./ и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение №1040-23-13/05.04.2019г. на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора е постановено от материално и териториално
компетентния по смисъла на чл.117, ал.3, вр. чл.117, ал.1, т.2, б. „б” от КСО
административен орган, в предвидената по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с чл.117,
ал.5 от КСО писмена форма, като актът съдържа всички съществени реквизити,
включително фактически и правни основания за неговото издаване. При
постановяване на оспореното решение съдът не констатира допуснати от
административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
По отношение на съответствието на оспореното решение с
материалния закон съдът намира следното:
При изчисляване размера на дължимото обезщетение следва да се
съблюдава разпоредбата на чл.62, § 2
във вр. § 1 от
Регламент (ЕО) №883/2004, а именно, че при прилагане на българското
законодателство, което предвижда специален изискуем осигурителен период за
определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване и когато
за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало
законодателството на друга държава – членка, се отчита изключително трудовото
възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му
работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице. Това е
така, защото съгласно легалната дефиниция на чл.288, ал.2
от Договора за функциониране на ЕС, посочения регламент като акт с
нормативен характер, съдържащ правни норми от общ, абстрактен характер и който
е задължителен в своята цялост, се прилага приоритетно. Предвид посоченото,
размерът на обезщетението се изчислява без да се съблюдава среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за законоустановения по
българското законодателство 24 – месечен период преди датата на прекратяване на
осигуряването, а единствено среднодневното възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход от последната заетост, независимо от продължителността й, но
не повече от 24 месеца, т.е. размерът на
обезщетението на лицето се определя само от дохода за периода при последната му
работа (в този смисъл Р №9 от 02.01.2019г. по адм.дело №172/2018г. на ВАС, VI, отд.).
В
случая пенсионният орган, отчитайки осигурителния доход на З. за периода
17.07.2018г. – 19.08.2018г., равняващ се на 1090,80лв., а оттам и среднодневния
осигурителен доход, равняващ се на 45,45лв., правилно е определил парично
обезщетение за безработица в размер на 27,27лв. дневно. Посочената сума
представлява 60 % от среднодневният осигурителен доход и е определена в
съответствие с разпоредбите на чл.54б, ал.1 от КСО и чл.62, § 2
във вр. § 1 от
Регламент (ЕО) №883/2004.
С оглед изложеното съдът намира, че жалбата на Б.М.З. се явява неоснователна, а
оспореното решение на ответника следва да се приеме за законосъобразно.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК
направеното от ответната страна искане за присъждане на съдебни разноски се явява
основателно. Следва жалбоподателката да заплати на ТП
на НОИ Стара Загора сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лв, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с
чл.144 от АПК и чл.37 от ЗПП, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.З.
*** против Решение № 1040-23-13/05.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ –
гр.Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане №231-00-1903-3 от
21.02.2019г. на Ръководител на осигуряването за безработица, като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.М.З. *** ЕГН ********** *** сумата от 100 лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд Стара Загора пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: