Р Е Ш Е Н И Е № 295

гр. Стара Загора, 16.07.2019г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар Николина Николова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 343 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от С.С.Г. *** чрез пълномощника А. Г. Ж. със съдебен адрес *** адвокат П.Г. против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1228-000148/ 22.02.2019г на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта поради постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че за да му бъде наложена принудителната административна мярка по ЗДвП, следва да се установи по безспорен начин, че е употребил наркотични вещества или техни аналози, а в случая това не е направено. Обосновава липса на виновно поведение и поддържа, че при оспорен резултат от теста не следва да търпи санкция до установяване на резултата от медицинското изследване. Моли за отмяна на заповедта, ведно със законните последици.

Ответникът Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице всички предпоставки предвид резултата от извършения тест за наркотични вещества или техни аналози. Тъй като ПАМ е наложена до решаване на въпроса за отговорността, поддържа, че след получаване на резултата от кръвния тест трябва да се реши и изходът от нея.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № 19-1228-000148/ 22.02.2019г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя С.С.Г. е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. От фактическа страна е обоснована с това, че на 22.02.2019г. около 11:35ч. в гр.Стара Загора по бул.“Славянски“ в посока запад, до кръстовището с ул.“П.Р.Славейков“ С.Г. управлява собствения си товарен автомобил марка „Ивеко“с рег.№ ******* под въздействието на наркотични вещества. Тестван е с техническо средство „Дрегер Дръг тест“ 5000 с фабричен № 0072, което с проба № 33 на 22.02.2019г в 12:05ч отчита положителен резултат за употреба на метамфетамин. Издаден е и връчен талон за медицинско изследване № 0016097 със 7бр холограмни стикери.

Заповедта е издадена въз основа на съставения на жалбоподателя С.Г. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 592136/ 22.02.2019г за това, че на 22.02.2019г. около 11:35ч. в гр.Стара Загора по бул.“Славянски“ в посока запад, до кръстовището с ул.“П.Р.Славейков“ С.Г. управлява собствения си товарен автомобил марка „Ивеко“с рег.№ ******* под въздействието на наркотични вещества. Тестван е с техническо средство „Дрегер Дръг тест“ 5000 с фабричен № 0072, което с проба № 33 на 22.02.2019г в 12:05ч отчита положителен резултат за употреба на метамфетамин. Издаден е и връчен талон за медицинско изследване № 0016097 със 7бр холограмни стикери. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят Г. не е направил възражения по съставения АУАН.

По делото са приети като доказателства съдържащите се в административната преписка Резултат от Дрегер Дръг Тест 5000 № 33 22.02.2019г и Талон за изследване № 0016097 от 22.02.2019г., в който е отбелязано от жалбоподателя, че не приема показанията на техническото средство. Допълнително са изискани и приети като доказателства Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества рег. №1228р-2571-25.02.2019г, Постановление за назначаване на физико-химична експертиза от 25.02.2019г. и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 22.02.2019г

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена по пощата в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на 15.04.2019г на пълномощник на адресата, видно от пощенското клеймо с дата 30.04.2019г – първият работен ден след 29.04.2019г /неприсъствен ден/, когато изтичат 14 дни. Депозирана е от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената Заповед № 19-1228-000148/ 22.02.2019г на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представените по делото Заповед № 8121з-1186/ 13.09.2017г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 349з-723/ 06.03.2018 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП. В процедурата по издаване й са спазени процесуалните правила.

Обжалваната заповед обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт - чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП в относимата му редакция /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по делото, на С.Г. като водач на МПС е издаден АУАН серия Д № 592136/ 22.02.2019г за управление след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство „Дръг-тест“ 5000. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия Д № 592136/ 22.02.2019г е подписан без възражения, но доказателствената му сила не е потвърдена в настоящото съдебно производство.

Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо С.Г. правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП след като е изпълнил даденото предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, но към момента на издаване на процесната заповед няма резултат от него.

В разпоредбата на чл.171, ал.1, б.“б“ от ЗДвП начините за установяване на наркотични вещества в кръвта са регламентирани алтернативно - чрез медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест. Аналогична е нормата на чл. 5, ал.1 от приложимата Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1 от 19.07.2017г за РУКАКУНВТА - Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г, преди Наредба № 1 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/ - при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Употребата на упойващи вещества следва да е безспорно установена, като в конкретния случай резултатът от теста, проведен с Дрегер Дръг Тест 5000, е оспорен предвид отбелязването в талон за изследване № 0016097 от 22.02.2019г, издаден съгласно чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г за РУКАКУНВТА. В случая още по преписката са налице данни, а по делото се събраха и категорични доказателства, за изпълнение на предписанието за лабораторно изследване на 22.02.2019г. Следователно доказателствата сочат даване на кръвна проба, но резултатите от нея не са готови дори към 02.07.2019г. С оглед на това отразеното в заповедта фактическо положение не съответства на действителното. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи. А липсата на резултати от изследването на кръвта на водача прави недоказано твърдението на органа за шофиране след употреба на упойващи вещества. В тази връзка следва да се преценяват и данните от протокол за проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества рег. №1228р-2571-25.02.2019г, според които не се установяват външни белези за употреба на забранени вещества – несигурни походка и/или шофиране, несвързано говорене и разширени зеници. В тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, а именно извършване на административно нарушение, което в конкретния казус не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на кръвна проба, поради което и пред съда е недоказано извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 7457 от 05.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2017 г., VII отд.

Под решаване на въпроса за отговорността по смисъла на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП се има предвид изходът на административнонаказателното производство, образувано със съставения АУАН. Поради това не може да се възприеме тезата на ответника, че след получаване на резултата от дадената кръвна проба ще се преценява отмяната на ПАМ, но към момента на налагането й това не е релевантен факт. Щом законът дава възможност на лицето да оспорва резултата от изпробването с техническо средство и то се е възползвало от тази възможност, административният орган е длъжен да съобрази това обстоятелство при постановяване на заповедта за налагане на ПАМ.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № № 19-1228-000148/ 22.02.2019г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, е незаконосъобразна. Подадената срещу нея жалба се явява основателна и заповедта следва да бъде отменена.

При този изход на спора на искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба от С.С.Г. ЕГН ********** *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000148/ 22.02.2019г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“, като незаконосъобразна.

Решението не подлежи на касационно оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: