Р
Е Ш Е Н И Е № 278
гр.Стара
Загора, 11.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на двадесет и четвърти юни
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Минка Петкова
и в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 353
по описа за 2019 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по
жалба от Т.Т.Н. *** против отказ за връщане на късоцевно бойно оръжие,
обективиран в писмо рег.№ 284000-10320/ 09.04.2019г на Началник РУ Казанлък.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на отказа като издаден в нарушение на
материалния закон. Според жалбоподателя посоченото от административния орган
основание – лош външен вид на оръжието, не е предвидено в ЗОБВВПИ. Моли съда да
отмени отказа и да върне преписката със съответните указания. Претендира за
присъждане на направените разноски.
Ответникът по
жалбата - Началник на РУ Казанлък, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна.
Счита отказа за постановен от компетентен орган и съобразен с материалния
закон.
От събраните по делото доказателства съдът
установени следната фактическа обстановка:
С Решение №
284з-581/11.06.2018г.на Началника на РУ Казанлък на основание чл.153, т.6 във
връзка с чл.155 и чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ е отнето разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20170327468, издадено от РУ Казанлък,
валидно до 23.03.2022г, на Т. Т.Н. поради това, че е привлечен в качеството на
обвиняем по ДП № 284ЗМ-1203/ 2017г по описа на РУ Казанлък, образувано за
престъпления по чл.325, ал.1 и чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК. Разпоредено е
изземване на притежаваните късоцевни огнестрелни оръжия, които да се съхраняват
в РУ Казанлък по установения ред до отпадане на основанието за отнемане на разрешението.
В молба вх. №
284000-12883/13.06.2018г. Т.Т.Н. е изложил оплаквания против действията на
служители от служба КОС при РУ Казанлък, които отказвали да му връчат заповед
за отнемане на оръжието, а изисквали от него да го предаде. Във връзка с
молбата е изготвена Докладна записка рег. № 284р-12219/20.06.2018г от Началника
на група КОС в РУ Казанлък с отговор на поставените от подателя въпроси.
Видно от Протокол
за приемане на ОБВВПИ рег. № 937-к/13.06.2018г, Т. Т.Н. е предал 2 бр
пистолети, 2 бр пълнители за тях и 81бр патрони. В протокола Н. собственоръчно
е отбелязал, че оръжията са с наранявания, направени от него.
Със Заявление №
284000-9875/04.04.2019г. до Началника на РУ Казанлък жалбоподателят Т. Н. е
поискал да му бъде върнато личното оръжие по съображения, че мотивът за
отнемането му – ДП № 284ЗМ- 1203/ 2017г, „не е актуален“.
С писмо Писмо
рег. № 284000-10320/09.04.2019г,
подписано от Началника на РУ гр.Казанлък, жалбоподателят е уведомен във връзка
със заявлението си, че при приемане на късоцевните му оръжия е установена
трайна увреда и привеждане в негодност.
От представената
в съдебно заседание Справка за съдимост с дата на издаване 08.04.2019г. се
установява, че Т. Т.Н. не е осъждан, а има наложено административно наказание
глоба в размер на 1000лв с присъда № 26/ 28.05.2018г по НОХД № 126/ 2018г на
Районен съд Казанлък в сила от 20.03.2019г за деяние по чл.325, ал.1 от НК.
По
делото е изискана и представена
преписката, образувана в РУ Казанлък, по издаване на обжалвания отказ.
При съвкупна преценка на събраните
доказателства съдът направи следните правни изводи:
След като няма положителен отговор на искането
на жалбоподателя по подаденото от него Заявление № 284000-9875/04.04.2019г, обективираният в писмо рег.№ 284000-10320/
09.04.2019г на Началник РУ Казанлък отказ за връщане на огнестрелно оръжие
представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност /Решение № 11333 от 26.10.2016г по адм.д.№ 3360/ 2016г на
ВАС/. Жалбата срещу него следва да се приеме за подадена в законоустановения
срок предвид неизпълнението на съдебното разпореждане да се представят
доказателства за съобщаване на писмото. Оспорването е направено от надлежна
страна, за която процесният административен акт е неблагоприятен, и с оглед
всичко гореизложено е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.213, ал.3 от ЗОБВВПИ в приложимата редакция ДВ, бр. 73 от 2010 г., в
сила от 17.09.2010 г, при издаване на решение по чл. 155 за отнемане на
разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и
пиротехнически изделия, в случаите когато срещу лицето е образувано наказателно
производство за умишлено престъпление от общ характер, органите по чл. 152
изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и
пиротехническите изделия от лицето. Иззетите вещи се съхраняват съгласно
изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал. 1 - 3 в срок до три месеца от
приключването на наказателното производство. В алинея 4 е предвидено, че собственикът
на вещите по ал. 3 може да прехвърли собствеността върху тях или да подаде
заявление за издаване на съответно разрешение за дейности с тях по този закон
или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал. 3.
Решение №
284з-581/11.06.2018г по чл.155 от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20170327468
на Т.Н. е издадено от Началника на РУ Казанлък, поради което същият разполага с
правомощието да разпореди връщането му, т.е. обжалваният отказ е постановен от
компетентен орган.
От доказателствата по делото се
установява, че образуваното срещу Т.Н. наказателно производство е приключено с
влязъл в сила съдебен акт от 20.03.2019г.
Следователно подаденото от него Заявление № 284000-9875/04.04.2019г е в срока
по чл.213, ал.3 от ЗОБВВПИ.
Действително, то има за предмет връщане на оръжията, а не на отнетото
разрешение, но доколкото разпоредбата на
чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ не допуска съхранение или носене и употреба на огнестрелно
оръжие от лице, което не притежава разрешение за съхранение и/ или за носене и
употреба на същото оръжие, очевидно искането включва и връщане на разрешението.
Ако това е останало неясно за административния
орган, той има задължение по чл.9, ал.4 във връзка с чл.30 от АПК да съдейства
на заявителя за решаване на въпроса като му даде указания за отстраняване на
неясноти в подаденото искане.
При
постановяване на обжалвания отказ e спазена установената писмена форма, но не
са изложени мотиви от правно естество като задължителен реквизит на
административния акт, обосноваващ неблагоприятния за заявителя резултат. Мотивите на един административен
акт могат да се намират и извън същия, но само при положение, че представляват
част от административната преписка, към която актът изрично препраща и са
подписани от органа, компетентен да издаде акта. Тези предпоставки в случая не
са налице. Тълкувателно решение N: 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС визира и възможност
за допълнително излагане на мотивите на административния акт от компетентния
административен орган, но най-късно до изпращане на жалбата срещу акта по
компетентност, което също не е направено. Посоченото фактическо основание –
трайно увреждане и привеждане в негодност на оръжията, не се установява от
доказателствата по преписката. Липсва експертна оценка извършените по оръжията
наранявания да са довели до техническата им негодност.
За да получи иззетото
оръжие съгласно нормативната уредба, Н. следва на първо място да притежава разрешение за съхранение на процесното оръжие
/чл.79, ал.1 ЗОБВВПИ/. При наличие на разрешение за съхранение на
съответното оръжие административният орган е длъжен да върне оръжието /чл.56,
ал.1 ЗОБВВПИ/. Едва след като получи оръжието, Н. може да се сдобие за собствена
сметка с удостоверение за годност за употреба на оръжието, издадено по реда на
чл.87, ал.2 ЗОБВВПИ. Ако не получи това удостоверение, не би могъл само да носи
и употребява оръжието /чл.81, ал.1 ЗОБВВПИ. Анализът на нормативната уредба
сочи, че техническата годност на оръжието е относима към неговото законно
носене и употреба.
В
случая издаденото на жалбоподателя Н. *** и иззето впоследствие Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси № 20170327468 е валидно до 23.03.2022г. С оглед отпадане на
причината за изземване трябва да му бъде върнато, ако не са налице
законоустановени пречки за това. В настоящото производство такива не се
констатираха.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваният
отказ, обективиран в писмо рег.№ 284000-10320/ 09.04.2019г на Началник РУ
Казанлък, като постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон, следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а делото - да се върне
като преписка на административния орган за ново произнасяне с мотивирано
волеизявление. При новото разглеждане органът следва да установи по надлежен
начин всички относими факти и обстоятелства, свързани с връщане на иззетите
разрешително и оръжия, и въз основа на тях да прецени налице ли е фактическият
състав на някое конкретно основание за отказ по ЗОБВВПИ, а ако не е, да постанови позитивен за
заявителя административен акт.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 510лв – 500лв за
адвокатско възнаграждение, заплатено по договор за правна защита и съдействие №
52/ 11.06.2019г и 10лв заплатена държавна такса, дължими от Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи Стара Загора /юридическото лице, в чиято
структура е органът – ответник/.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване от Т.Т.Н. *** отказ за връщане на късоцевно бойно оръжие,
обективиран в писмо рег.№ 284000-10320/ 09.04.2019г на Началник РУ Казанлък, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на
Началника на РУ гр.Казанлък за произнасяне по заявление № 284000-9875/04.04.2019г, подадено от Т.Т.Н., при спазване на
дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора, ул.“Граф
Игнатиев“ № № 16 ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.Н. ***
сумата 510 /петстотин и десет/лв,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: