Решение по Административно дело 354/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 319 26.07.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П. Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 354 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.С.Г. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000149/ 22.02.2019г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, на С.Г. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че не е установено по безспорен и несъмнен начин наличието на материалноправната предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. Твърди, че след като е изпълнил издадения му талон за изследване чрез дадена кръвна проба за извършване на медицинско изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, до изготвянето на заключение по назначената физико-химична експертиза, съществуването на нормативно регламентираната хипотеза по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, на която се основава възприетото административно решение за прилагане на ограничението, се явява недоказано. Счита, че след като е оспорил резултата, отчетен при направената с „Дръг тест“ проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, незаконосъобразно заповедта е постановена и съотв. принудителната административна мярка е наложена преди да има резултат от медицинското изследване за наличие на съдържание на такива вещества в дадената кръвна проба. С подробно изложени съображения в жалбата и в представеното от пълномощника му по делото писмено становище, е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, с всички произтичащи от това последици.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано е прието наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП за издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС”, доколкото от една страна управлението на ППС след употреба на наркотични вещества е установено с надлежно техническо средство, а от друга страна не са представени доказателства, опровергаващи ползващите се с материална доказателствена сила констатации в съставения акт за установяване на административно нарушение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – С.С.Г., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 592136 от 22.02.2019г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 22.02.2019г. около 11:35ч. в гр. Стара Загора по бул. „Славянски“ в посока запад, до кръстовището с ул. „П. Р. Славейков“, С.Г. управлява собствения си товарен автомобил марка „Ивеко Дейли“ с рег.№ ******* под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Тестван е с техническо средство „Дръг тест“ 5000 № 0072, което с проба № 33 от 22.02.2019г. в 12:05ч отчита положителен резултат за употреба на метамфетамин. Издаден е и връчен талон за медицинско изследване № 0016097 със 7бр. холограмни стикери. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000149/ 22.02.2019г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя С.С.Г. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу С.Г. АУАН серия Д № 592136 от 22.02.2019г., за това, че на 22.02.2019г. около 11:35ч. в гр. Стара Загора, по бул. „Славянски“ в посока запад, до кръстовището с ул. „П. Р. Славейков“, С.Г. управлява собствения си товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег.№ ******* под въздействието на наркотични вещества. Тестван е с техническо средство „Дрегер Дръг тест“ 5000 с фабричен № 0072, което с проба № 33 на 22.02.2019г. в 12:05ч отчита положителен резултат за употреба на метамфетамин. На С.Г. е издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0016097 със 7бр холограмни стикери.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1228-000149/ 22.02.2019г., в т.ч АУАН серия Д № 592136 от 22.02.2019г., Резултат от извършената проверка на водача С.Г. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с „Дрегер Дръг Тест“ 5000 /тест № 33/ и Талон за изследване № 0016097 от 22.02.2019г., в който е отбелязано от С.Г., че не приема показанията на теста; Справка за нарушител/водач и др.

Представени и приети като доказателства по делото са и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества рег. №1228р-2571/ 25.02.2019г.; Постановление за назначаване на физико-химична експертиза от 25.02.2019г. и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 22.02.2019г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок /видно от пощенското клеймо с дата 30.04.2019г – първият работен ден след датата, на която изтича 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които е и началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП № 19-1228-000149/ 22.02.2019г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000149/ 22.02.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000149/ 22.02.2019г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на С.Г. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 22.02.2019г. около 11:35ч. в гр. Стара Загора, по бул. „Славянски“ в посока запад, до кръстовището с ул. „П. Р. Славейков“, С.Г. управлява собствения си товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег.№ ******* под въздействието на наркотични вещества, установено с техническо средство „Дрегер Дръг тест“ 5000 с фабричен № 0072, което с проба № 33 на 22.02.2019г. в 12:05ч отчита положителен резултат за употреба на метамфетамин.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на С.Г. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от С.Г. след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 22.02.2019г. на водача на ППС С.Г. проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дрегер Дръг тест“ 5000, с проба № 33 на 22.02.2019г. е отчетен положителен резултат за употреба на метамфетамин. Посочените обстоятелства се установяват и от представения и приет като доказателство по делото резултат от извършената проверка на водача С.Г. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с „Дрегер Дръг Тест“ 5000 № 33. На С.Г. е съставен и АУАН серия Д № 592136/ 22.02.2019г. за управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство „Дрегер Дръг-тест“ 5000. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в случая АУАН серия Д № 592136/ 22.02.2019г. е част от административната преписка по издаване на обжалваната Заповед № 19-1228-000149/ 22.02.2019г. за прилагане на принудителна административна мярка и съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава административният акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл.1 от АПК. Действително Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 592136/ 22.02.2019г., е подписан без възражения от лицето, срещу което е съставен акта, но съдът приема, че съдържащите се в АУАН констатации за управление на ППС след употреба на наркотични вещества, не са потвърдени с надлежни доказателства в настоящото производство, по следните съображения:

В действащата към датата на издаване на обжалваната заповед нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско /химико-токсикологично лабораторно изследване/ или с тест. В приложимата Наредба 1 от 19.07.2017г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи – т.е употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване.

За прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена. В случая обаче резултатът от теста, извършен с „Дрегер Дръг Тест“ 5000, се явява оспорен, предвид направеното от С.Г. отбелязване „не приемам“ в талон за изследване № 0016097 от 22.02.2019г., издаден съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено. Доказателствата /Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества рег. №1228р-2571/ 25.02.2019г. и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 22.02.2019г./, сочат, че С.Г. е дал кръвна проба за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като е назначена и физико-химична експертиза, заключение по която, вкл. към датата на приключване на съдебното дирене, не е изготвено. Доколкото при дадена биологична /кръвна/ проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, при липсата на резултат от изследването, противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ограничителната мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, се явява недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на кръвна проба, като липсват доказателства резултатът от направения с „Дрегер Дръг Тест“ 5000 тест за наркотични вещества, да е потвърден от медицинското изследване на кръвната проба. С оглед на което съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено необосновано. След като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство и в случая С.Г. се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство при преценката досежно наличието на материалноправно основание за налагането на ПАМ. В този смисъл е и Решение № 7457 от 05.06.2018г. по адм. дело № 6432/2017 г. по описа на ВАС, а сочената от ответника съдебна практика е неотносима, тъй като касае случаи на зачитане на резултата от направения с техническо средство тест за употребата на наркотични вещества, когато водачът не е изпълнил предписанието за медицинско изследване или е отказал даване на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване или този резултат е потвърден от резултата на физико-химичната експертиза.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на С.Г. по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, предвид липсата на доказано по несъмнен начин противоправно поведение на С.Г..

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000149/ 22.02.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с която на С.Г. е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като ОД на МВР – Стара Загора бъде осъдена да заплати на С.Г. сумата от 310 лева, представляваща 10 лева внесена държавна такса и 300 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С.С.Г. ***, Заповед № 19-1228-000149/ 22.02.2019г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, на С.С.Г. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на С.С.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

СЪДИЯ: