Р Е Ш Е Н И Е № 393

гр.Стара Загора, 15.11.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІIІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Николина Николова

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 357 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.).

Образувано е по жалба на Д.И.П. *** против Решение №230 от 09.04.2019г. на Петчленен разширен състав на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че с действията си Община Стара Загора, представлявана от Кмета Ж.Т., не е извършила дискриминация по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признаци „лично положение” и „обществено положение“ по отношение на Д.И.П. и е оставена без уважение жалба №44-00-568/16.02.2016г., подадена от Д.И.П.. В жалбата се сочи, че така постановения акт е неправилен и незаконосъобразен, като изводите са направени в противоречие на материалния закон и процесуалните правила, и не съответстват на целта на закона. Твърди се, че комисията превратно е приложила правилото на чл.9 от ЗЗДискр, като е оставила без уважение направеното в административното производство доказателствено искане. Заявява се, че необосновано комисията е игнорирала показанията на свидетеля Д., който ясно е заявил, че единствено жалбоподателят от работещите по граждански договор лица не е бил назначен на трудов договор. Обосновава се, че комисията не е взела предвид, че документите за започване на работа по трудов договор не са подавани лично в Общината, а са предавани на нейни служители, които са ги входирали. Излагат се доводи, че неправилно решаващият състав е приел, че след като оплакванията са свързани с лицето – отговорник на всички групи в Общината, то отговорността не следва да се носи от Общината, а пряко от осъществилото я лице.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и обосновава, че е налице дискриминационно поведение от страна на Община Стара Загора. Проявната форма на тази дискриминация е доказаният от събраните по делото доказателства факт, че П. е работил по граждански договор, но за разлика от останалите лица, наети също по граждански договор, с него впоследствие не е бил сключен трудов договор за изпълнение на длъжността „общ работник“, което го поставило в неравностойно положение спрямо всички останали и е проява на дискриминация по признак „лично отношение“ и „служебно положение“. Сочи, че изводите на КЗД са неправилни и не съответстват на действителността, което е обусловило и тяхното решение. Твърди, че няма съмнение, че трудовото правоотношение възниква при съгласие на двете страни, но в случая дискриминацията е проявена още на етап приемане на заявление за започване на работа, което П. е попълнил бланката по образец от Община Стара Загора, като тези заявления не са подавани в „Личен състав“ така, както твърдял вторият свидетел, а по административни бюра чрез разпитания „специалист“, като получаването на заявленията от този „специалист“ не е удостоверявано с подпис или с входящ номер. Същото лице е било преносител на тези заявления, което поражда и съмнението, че тя не е входирала в Общината всички подадени пред нея заявления, включая и заявлението на П.. Излагат се доводи, че начинът по който Общината е организирала получаването на заявленията за започване на работа, отсъствието и невъзможността на човек лично да си подаде такава молба в деловодството и това, че всички заявления са входирани под един и същи номер, а именно с номер 120, с допълнение, което се отличава от всички останали входящи номера, описани в регистъра, недвусмислено сочи, че има проява на поведение, което е различно от следващото такова при осигуряване на равнопоставеност. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт и да постановите друг, с който да признае, че по отношение на П. е осъществена дискриминация по смисъла на действащия антидискриминационен закон. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – КЗД, редовно и своевременен призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище сочи, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган в рамките на неговата власт съгласно чл.65, т.1-3 във връзка с чл.48, ал.2, т.3 във връзка с чл.4, ал.1 отЗЗДискр, като при постановяване на акта са спазени законовите изисквания относно формата и съдържанието му в съответствие с чл.66 от ЗЗДискр. Решението на КЗД е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, както и дадените указания от Административен съд – Стара Загора с Решение № 333 от 06.12.2017г. Твърди се, че решаващият състав е спазил изискването на чл.59, ал.3 от ЗЗДискр., като е дал възможност на страните да се запознаят със събраните по преписката доказателства. В първото редовно заседание по преписката жалбоподателят е заявил, че се е запознал с всички постъпили към датата на заседанието материали. Сочи се, че с цел пълното и обективно изясняване на преписката, съставът след като е установил, че е по преписката е постъпила нова информация, след обявяването й за решаване, я е върнал на фаза „открито заседание“ за събиране на нови доказателства. Излагат се съображения, че в мотивите към процесното решение подробно са обсъдени всички релевантните факти и обстоятелства, относими към посочените в жалбата твърдения за неравно третиране. Моли се съда да остави без уважение жалбата на Д.И.П. и да потвърди Решение № 230 от 09.04.2019г. по преписка 72/2016г. по описа на КЗД.

Заинтересованата страна – Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата. Излага съображения, че постановеното от КЗД решение е правилно и законосъобразно, а фактите и доказателствата по делото сочат, че действително П. е работил по граждански договор в Община Стара Загора в периода от края на 2015г. до началото на 2016г., но в регистъра на „Личен състав“ няма подадено заявление за назначаване по трудово правоотношение на лицето Д.И.П.. Твърди се, че от справките, изискани от съда и представени от общинската администрация, става ясно, че лицата, които са били на граждански договор, са назначени след това на трудови договори, но и голяма част не са били назначени, според това дали лицето е имало желание или не, като няма данни в документацията лицето Д.П. да е подало такова заявление. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила оспорвания административен акт.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Производството пред КЗД е образувано по жалба на Д.И.П. ***, съдържаща конкретни оплаквания за дискриминационно отношение спрямо него по признаците „лично положение“ и „обществено положение“ (л.13-14). Пред КЗД са изнесени твърдения, че на 24.06.2015г. жалбоподателят сключил граждански договор с Община Стара Загора и е назначен като общ работник за поддържане на чистотата. Посочено е, че в края на месец януари 2016г. жалбоподателят е уведомен, че трябва да сключи постоянен трудов договор, за който му е изискано свидетелство за съдимост. Заявено е, че след като представил свидетелство за съдимост, от което било видно, че е осъждан, документите му били върнати и му било казано, че след като е осъждан не може да започне работа по трудов договор. С жалбата до КЗД е поискано да установи налице ли е дискриминация по признак „лично или обществено положение“; да се постанови преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно третиране; да наложи предвидените в закона санкции или принудителни административни мерки.

След получаване на жалбата решаващият състав на комисията е определен по правилата на чл.54, ал.1 от ЗЗДискр., като с оглед визираните в жалбата два защитими от антидискриминационното законодателство признака образуваната преписка е преразпределена за разглеждане от Петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация. С разпореждане №272/07.04.2016г. на Председателя на КЗД е определен поименно състава на заседателния състав, възложено е на определения докладчик да започне процедура за проучване на преписката, като съгласно разпределението на доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДискр на жалбоподателят е указано, че трябва да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а на ответната страна – че в нейна тежест е да докаже, че правото на равно третиране на жалбоподателя не е нарушено (л.24). По преписката няма данни разпореждането да е връчено на страните.

С писмо изх.№16-15-349/17.05.2016г. на докладчика по преписката от Община Стара Загора са изискани писмени доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая (л.27). Писмото е връчено на 20.05.2016г. на ответната страна.

С писмо изх.№44-00-2568/17.05.2016г. на докладчика по преписката от жалбоподателя са изискани писмени доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая (л.28). Писмото е връчено на 25.05.2016г. на бащата на жалбоподателя.

На 07.06.2016г. в КЗК е получена справка от Община Стара Загора, заведена с вх.№16-15-380, в която са изложени обстоятелства във връзка с правния спор по преписката (л.29). Изразено е становище, че с Решение на Общински съвет - Стара Загора от 28.01.2016г. числеността на персонала към местните бюджетни дейности е увеличена от 78 на 213 щатни бройки. Съгласно Националната квалификация на професиите и длъжностите (НКПД) и утвърдените длъжностни характеристики на Община Стара Загора, няма изисквания за минимална образователна степен или за необходим професионален опит за длъжностите „общ работник“ и „метач“. Според справката задължителен документ за постъпване на работа в структурите на Община Стара Загора е собственоръчно попълнено от лицето и депозирано в Отдел „Човешки ресурси“ заявление за назначение. След 28.01.2016г. всички желаещи да бъдат назначени на вакантните длъжности в звено „Чистота“ са подали заявление за назначение до Кмета на община Стара Загора, като заявленията са подавани до попълване на вакантните бройки. От 28.01.2016г. до юни 2016г. заявление от Д.И.П. за назначение в структурите на Община Стара Загора не е постъпвало. В подкрепа на това становище в хода на административното производство са постъпили документи от ответната страна - Община Стара Загора – решение на Общински съвет Стара Загора, длъжностно разписание, справка за численост на персонала и регистър на заявленията за постъпване на работа (л.51-75).

С писма изх.№16-15-609/24.10.2016г. (л.34 и 36) и изх.№44-00-4419/24.10.2016г. страните са уведомени, че на основание чл.59, ал.3 от ЗЗДискр. могат да се запознаят със събраните материали по преписката. Видно от известията за доставяне (л.35 и л.37) на страните не са връчвани тези писма. С уведомления за призоваване (л.31 и л.32) страните са призовани да се явят в насроченото за 09.11.2016г. открито съдебно заседание. Уведомлението за доставяне е получено от ответника на 27.10.2016г., като на жалбоподателя не е връчено, а в известието за доставяне е отразено, че същият е в Затвора (л.33-гръб).

На 08.02.2017г. преписката е разгледана от КЗД в открито заседание, като жалбоподателя П. не е присъствал на заседанието, поради отказ на Началника на Затвора да конвоира лицето до КЗД за присъствието му на заседанието. На заседанието ответника се е представлявал от процесуален представител, който е представил писмени доказателства, приети по преписката. На заседанието Комисията е счела преписката за изяснена от фактическа и правна страна, даден е ход по същество и е обявено решаването й в законоустановения срок.

На 03.05.2017г. е изготвено Решение №140, с което е установено, че с действията си ответната страна – Община Стара Загора, представлявана от Кмета Ж.Т., не е извършила нарушение по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗЗДискр спрямо Д.И.П. по защитените признаци „лично положение” и „обществено положение” и жалбата е оставена без уважение (л.85-86).

Решението на КЗД е оспорено с жалба от П. ***. С Решение №333/06.12.2017г. постановено по адм. дело №282/2017г. по описа на Административен съд Стара Загора, влязло в сила на 09.01.2018г., е отменено Решение №140/03.05.2017г. на ПЕТЧЛЕНЕН разширен заседателен състав по преписка №72/2016г. на Комисията за защита от дискриминация (л.90-92). Съгласно решението на съда преписката е върната на КЗД за ново произнасяне по жалбата па Д.И.П., тъй като в хода на административното производство са допуснати съществено нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като издаденото от Председателя на КЗК Разпореждане, с което е разпределена доказателствената тежест не е връчено на страните, а на жалбоподателя не е осигурено правото му да участва в производството по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗЗДискр. и чл.34, ал.3 от АПК.

Във връзка с постановеното решение на Административен съд Стара Загора производството по преписка №72/2016г. е възобновено с Разпореждане №56/24.01.2018г. на Председателя на Комисията за защита от дискриминация (л.100). Страните са уведомени, че производството е възобновено и че могат да сочат нови доказателства (л.103 и 105). На основание чл.59, ал.3 от ЗЗДискр им е дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали (л.110-111), след което същата е била насрочена за разглеждане в открито заседание. Тъй като страните по преписката са били нередовно призовани за първото по преписката открито заседание (след възобновяването на производството), не е даден ход на преписката. За второто открито заседание, страните са редовно призовани, поради което е даден ход на производството. На третото открито заседание, преписката била обявена за решаване, като на страните е даден 10 – дневен срок за представяне на писмени бележки. С писмо вх. №44-00-3873/12.10.2018г. е постъпило искане от жалбоподателя производството по преписка №72/2016г. да бъде възобновено, тъй като е счел, че не е изяснено от фактическа страна. Въз основа на направеното от жалбоподателя искане с Решение №446/14.11.2018г., ПЕТЧЛЕННИЯТ разширен заседателен състав е отменил взетото на основание чл.63, ал.2 от ЗЗДискр протоколно решение от 26.09.2018г., с което преписката е била обявена за решаване, с цел събиране на нови доказателства във връзка с пълното и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по преписката, като производството по преписка №72/2016г. е върнато на фаза „открито заседание“. За четвъртото открито заседание страните са редовно уведомени, като нито жалбоподателят, нито ответната страна са се явили. Съставът е счел, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна и е дал ход по същество. На страните е даден 14-дневен срок за депозиране на заключителни писмени бележки, след което е започнал да тече законоустановеният срок за постановяване на решение. Заключителни писмени бележки не са постъпили.

С решението си административният орган е установил, че с действията си, ответната страна – Община Стара Загора, представлявана от кмета Ж.Т. не е извършила дискриминация по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признаци „лично положение“ и „обществено положение“ по отношение на жалбоподателя Д.И.П. и е оставил без уважение жалба с вх. №44-00-568/16.02.2016г., подадена от Д.И.П.. Изложени са мотиви, че по отношение на направените от жалбоподателя оплаквания, съставът категорично счита, че по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят не е подал документи за започване на нова работа в Община Стара Загора по трудов договор. От предоставения от жалбоподателя с молба вх. №44-00-4131/07.11.2018г. протокол от заседание по дело №282/2016г. на АС Стара Загора е видно, че съдът е разпитал свидетеля А. Д.. Свидетелят Д. е заявил пред старозагорския административен съд, че всички, които са били на граждански договор са били преназначени на трудов договор, с изключение на жалбоподателя. Въпреки свидетелските показания, съставът отхвърлил тези твърдения на П., тъй като от доказателствата по преписката, съставът е установил, че имената на Д.П. не фигурират в регистъра на Отдел „Човешки ресурси“ на Община Стара Загора за 2016г. на лицата, подавали заявление за постъпване на работа в звено „Чистота“ на Община Стара Загора. Съставът е посочил, че в откритото заседание, провело се на 26.09.2018г. жалбоподателят е заявил, че от общината знаели, че е осъждан и въпреки това от 2015г. до 2016г. е работел там, а като причина да не бъде назначен на трудов договор е посочил, че се е скарал с човек на име Г. и поради това последният изхвърлил документите на жалбоподателя. КЗД е приела, че следва да остави наведените срещу Г. оплаквания без разглеждане, тъй като жалбата е подадена срещу Община Стара Загора, а също и защото никъде в инициативния документ не са наведени оплаквания спрямо Г., а в случай, че жалбоподателят счита, че Г. е осъществил дискриминация спрямо него, П. можело да се възползва от възможността да сезира КЗД въз основа на това да бъде образувано ново производство. С тези мотиви КЗД е оставила без уважение жалбата, подадена от Д.П..

По делото са приложени документите, съставляващи административната преписка, изискано е и приложено административно дело №282/2017г. по описа на Административен съд Стара Загора, както и допълнителни документи.

По искане на процесуалния представител на ответника от Община Стара Загора по делото са представени списъци на работещите по граждански и трудови договори лица. От списъка с работещите на граждански договор при Общината се установява, че общия брой на тези работещи е 103 (л.203-212). От списъка с лица, които са постъпили като общи работници в Община Стара Загора на трудов договор през февруари 2016г. се установява, че броя на тези лица е 28.

В хода на съдебното производство са допуснати и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.И.И. и Г.К.Г.. Според показанията на свидетеля И. ***, трудовите й задължения били да организира и контролира на работата на други служители, както и текущи задачи, като отпуски и болнични. Свидетелят сочи, че в периода 2015-2016г. Община Стара Загора е наемала физически лица на граждански договор, като са били наети около 20 човека, като след година по решение на общинския съвет тези граждански договори преминали в трудови договори. На трудови договори били назначени не всички 20 човека, а само тези, които са искали да продължат да работят. Молбите за назначаване се подавали чрез нея, като тя ги носела в Общината, на г-н Д., или в отдел „Човешки ресурси“, без молбите да са отразяват в никакъв регистър. Молбите се попълвали собственоръчно от желаещите да започнат работа. Свидетелят сочи, че познава Д.П., който е работел в Общината по граждански договор, но не си спомня той да е подавал попълнено заявление за постъпване на трудов договор към Общината. Заявява, че понякога той е имал пререкания с другите работници, но не и с ръководителя си. В разговори бил споменавал, че има присъди. Не си спомня П. да е идвал и заявявал, че има желание да продължи по трудов договор.

Свидетелят Г. заявява, че в края на 2015г. – началото на 2016г. е работел като Ръководител звено „Чистота“ в Община Стара Загора, като в този период по граждански договор към звено „Чистота“ работели около 90 човека. Общинският съвет взел решение тези лица, които са били на граждански договори да преминат на трудови договори, ако желаят, като всеки подавал заявление до Общината чрез административни звена. Работниците подавали заявленията в административните бюра и оттам се предавали в „Личен състав“. Свидетелят заявява, че Д.И. работила в административно бюро „Изток“, а името Д.И.П. му е познато, но не се познават с него лично, като не си спомня дали това лице е работило през периода 2015-2016г. в Община Стара Загора, защото през този период са работили общо около 220 човека. Не си спомня да е имал пререкания с някой.

Преди връщане на административната преписка на КЗД в съдебно заседание е разпитан и свидетелят А. Д. Д., чиито показания също са относими към предмета на делото. Видно от показанията на този свидетел се установява, че същият работи в Община Стара Загора от 15.06.2015г. на граждански договор като метач, а на 08.02.2016г. е назначен на постоянен трудов договор на същата длъжност. При назначаването му на постоянна работа, подписал трудов договор, представил трудова книжка, медицинско, военна книжка, като тези документи ги предал на Д. (св.И.), която ги занесла на Г.. Свидетелят сочи, че на граждански договор са работили 14-15 човека, а 38 човека били назначени на трудов договор. Свидетелят познавал Д.П., с когото работили заедно в кметството, но след това Д. бил назначен на трудов договор, а П. - не. Свидетелят сочи, че знае, че Д. е подал документи на Г. за започване на работа по трудов договор, но не го взели на работа, защото е бил осъждан. Д. разбрал това от други работници, които говорили за това. Сочи, че всички, които били на граждански договор, били назначени на постоянен трудов договор с изключение на П., който не е имал конфликт с началника си. От другите работници Д. разбрал, че П. е подал документи за назначаване на постоянен договор на Г. и че И. е занесла документите на всички, в това число и на П..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.68 от ЗЗДискр, в преклузивния срок за оспорване – Решението е получено лично от жалбоподателя на 12.04.2019г. (л.175-гръб), а жалбата срещу него е заведена на 24.04.2019г. пред административния орган (л.1), с оглед на което съдът счита, че е в срок, от активно легитимирано лице - адресат на акта, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението е постановено от компетентен орган - Комисия за защита от дискриминация, конституиран съгласно разпореждане № 272/2016г. на председателя на КЗД за образуване на преписка и последващо разпределяне в изпълнение на нормата на чл.54 от ЗЗДискр. (л.24).

При постановяване на решението е спазена изискуемата форма, съгласно чл.66 от ЗЗДискр., като същото съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

Съдът намира, че при постановяване на решението са спазени административнопроизводствените правила. Съгласно изискването на чл.50, т.1 от ЗЗДискр производството пред КЗД започва по жалба на засегнати лица. В настоящия случай П. е сезирал компетентния административен орган – КЗД, като след запознаване с твърденията и след като е приел, че не са налице пречки, председателя на КЗД е образувал преписка за производство по глава IV от ЗЗДискр за разглеждане на жалбата, подадена от П.. За образуваното производство своевременно е уведомен жалбоподателя, като в съответствие с чл.9 от ЗЗДискр, същия е уведомен, че следва да представи доказателства в подкрепа на фактите, изложени в жалбата. С нарочни писма е уведомена и ответната страна – Община Стара Загора, като с оглед започналото проучване и в съответствие с чл.55 и чл.56 от ЗЗДискр от ответника е поискано становище по жалбата. След връщане на приписката на КЗД от Административен съд Стара Загора и възобновяване на производството е дадена възможност на страните представят нови доказателства, като с оглед разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗЗДискр П. се е запознал със събраните по преписката материали, което е удостоверено с негово заявление по време на заседанието на КЗД (л.121). На същото заседание, на което са присъствали и двете страни, в изпълнение на указанията на съда е разпределена тежестта на доказване, съгласно нормата на чл.9 от ЗЗДискр (л.120-121).

На третото открито заседание, преписката била обявена за решаване, като на страните е даден 10 – дневен срок за представяне на писмени бележки. С писмо вх. №44-00-3873/12.10.2018г. е постъпило искане от жалбоподателя производството по преписка №72/2016г. да бъде възобновено, тъй като е счел, че не е изяснено от фактическа страна. Въз основа на направеното от жалбоподателя искане с Решение №446/14.11.2018г., ПЕТЧЛЕННИЯТ разширен заседателен състав е отменил взетото на основание чл.63, ал.2 от ЗЗДискр протоколно решение от 26.09.2018г., с което преписката е била обявена за решаване, с цел събиране на нови доказателства във връзка с пълното и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по преписката, като производството по преписка №72/2016г. е върнато на фаза „открито заседание“. За четвъртото открито заседание страните са редовно уведомени, като нито жалбоподателят, нито ответната страна са се явили или са били представлявани. Съставът е счел, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна и е дал ход по същество. На страните е даден 14-дневен срок за депозиране на заключителни писмени бележки, след което е започнал да тече законоустановеният срок за постановяване на решение. Заключителни писмени бележки не са постъпили.

При тези данни съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на страните в производството, т.е. не е налице основание за отмяна на процесния административен акт по смисъла на  чл.146, т.3 от АПК.

Съдът установи, че не е налице и незаконосъобразност на решението по смисъла на чл.146, т.4 от АПК – противоречие с материалноправните разпоредби на закона, като този извод се формира по следните съображения:

Разпоредбата на чл.4 от ЗЗДискр забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на ал.2 на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Като „неблагоприятно третиране“ е определен всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси (§ 1, т.7 от ДР на закона).

Дискриминация обаче не е всяко неравноправие, а само онова неравно отношение към някого, което е основано на защитен признак. За да е налице дискриминация по смисъла на закона е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, а именно: 1) изпълнително деяние - акт, действие или бездействие, водещи до диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица; 2) защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.; 3) цел или резултат - засягане на права или законни интереси и 4) причинно-следствена връзка. Поведението следва да се квалифицира като дискриминационно, когато увреденото лице докаже на пръв прочит (prima facie) дискриминация, а лицето, за което се твърди, че дискриминира, не успее да опровергае извода за неравното третиране. Доказването на prima facie дискриминация изисква, на първо място, да се установи факта на неравно третиране, на сравнимост на ситуацията, на защитен признак, както и на различието по този признак със сравняваните лица, и второ – да се установят факти, от които може да се направи обосновано предложение за възможно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак, т.е. за причинна връзка между спорното третиране и защитения признак. Необходимо е, освен това, да има лице – основа за сравнение, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на основата на признаците по ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика.

Съдът намира, че единствения елемент от горепосочения фактически състав, който в случая е налице са два от защитените признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, а именно – „лично положение“ и „обществено положение“. Това е така, защото в първия се включва трудово правния статус, професионалния опит и квалификация на отделната личност, а част от втория е професията на лицето, мястото където работи и заеманата от него длъжност. В този смисъл твърдение за неравно третиране, свързано с ограничаване на правото на труд по повод съдебното минало на определено лице се включва в признаците „лично положение“ и „обществено положение“ по смисъла на по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

Съгласно правилото на чл.9 от ЗЗдискр при доказване на наличие на неравно третиране дискриминираната страна дължи само едно непълно доказване – да докаже вероятност, предположение за дискриминация. Става въпрос за въведена презумпция за осъществена дискриминация, при която правоприлагащият орган трябва да приеме дискриминацията за осъществена, ако засегнатото лице докаже само определени елементи от състава на дискриминацията, след което да обърне тежестта на доказване към ответника, който да докаже, че дискриминация не е била осъществена, тъй като спорното третиране е било въз основа на обективни причини, а не на защитен признак. В този смисъл е достатъчно пострадалият само да докаже факти, които на пръв поглед и пръв прочит дават основание за предположение, че вероятно, но не е сигурно, е извършена дискриминация.

В случая не са посочени факти, които да обосновават вероятното за наличие на дискриминация по отношение на П.. На първо място следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав да не споделя довода на КЗД, че наведените от жалбоподателя срещу Г. (Г.) оплаквания за неотносими към процесния случай. Това е така, защото забраната за дискриминация е универсална и касае и юридическите лица, които са отговорни за нарушаване на разпоредбите на закона, като самото юридическо лице отговаря за действия, които изхождат от него посредством неговите органи, служители и работници, в случите, когато са накърнени правата на равно третиране. Но в случая такива действия не са установени. Съдът по вътрешно убеждение и съпоставяйки всички събрани по делото доказателства, счита, че в случая не е доказано нито подаването на заявление за постъпване на работа от П., още по-малко вероятността същият да не е приет на работа именно поради съдебното си минало. В показанията си свидетелят И. сочи, че не си спомня да е подавано заявление от П. *** за започване на работа по постоянен трудов договор. В показанията на И., както и в тези на Г., липсват твърдения за конфликт между П. и Г., какъвто се сочи от жалбоподателя за първи път пред административния орган (л.131), като обстоятелства в тази посока не се съдържат и в показанията на свидетеля Д.. Т.е. сочения от П. конфликт между него и Г., който според жалбоподателя е станал повод за неприемането му на работа, поради предишно негово осъждане, не е подкрепен с никакви доказателства. Всъщност единствено в показанията на свидетеля Д. се съдържат някакви твърдения, че от П. са подадени документи за започване на работа по трудов договор, но същият не е бил взет на работа, защото е бил осъждан. Но тези показания на свидетеля Д. преразказват единствено слухове, на това което е чул от други работници, поради което не следва да се ползват с доказателствена сила в тази им част и не се кредитират с доверие от съда. От приложените към материалите на делото писмени доказателства също не се потвърждават доводите, че от всички работещи първоначално на граждански договор в Община Стара Загора единствено П. не е назначен на трудов договор. С оглед на това съдът намира, че жалбоподателят в настоящото производство не доказа факти, които да дадат достатъчно основание за предположение, че вероятно спрямо него е извършена дискриминация.

Дискриминация не е всяко неравноправие, а само онова неравно отношение към някого, което е основано на защитен признак. С други думи, не всяко неблагоприятно третиране е дискриминационно по смисъла на ЗЗДискр и оттам незаконно, а само това, което е извършено поради или въз основа на защитените признаци в чл.4, ал.1 от ЗЗдискр. В контекста на нормативното предписание следва да се посочи, че нито пред административния орган, нито пред настоящата съдебна инстанция П. е ангажирал доказателства в подкрепа на доводите си за неблагоприятно третиране поради защитените признаци „лично положение“ и „обществено положение“. От събраните писмени и гласни доказателства не може да се направи обоснован извод, че П. е подал документи за работа, а още по-малко – че не е назначен на работа поради съдебното си минало, т.е. в случая не е налице предположение, че вероятно спрямо него е извършена дискриминация.

Ефективната защита срещу дискриминация се осъществява само в случаите, в които КЗД е установила безпротиворечиво наличието на дискриминация на основата на защитен признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗдискр, в случая – „лично положение“ и „обществено положение“. В този смисъл атакуваното решение е издадено при спазване на основните принципи – цел на закона в съответствие с чл.2 от ЗЗДискр.

Водим от горното и на основание чл.68 от ЗЗДискр. и чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.П. *** против Решение №230 от 09.04.2019г. на Петчленен разширен състав на Комисия за защита от дискриминация, с което е установено, че с действията си Община Стара Загора, представлявана от Кмета Ж.Т., не е извършила дискриминация по защитените съгласно чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация признаци „лично положение” и „обществено положение“ по отношение на Д.И.П. и е оставена без уважение жалба №44-00-568/16.02.2016г., подадена от Д.И.П., като неоснователна.

Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: