Р Е Ш Е Н И Е

№ 398 17.10.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 358 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на В.П. *** чрез адвокат Д.К. *** за присъждане на парично обезщетение в размер на 200 /двеста/ лева за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 1621 от 12.12.2016 г., издадено от Заместник кмета на община Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от 200 лв., считано от 22.05.2019 година, до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че спрямо В.П.П. било издадено наказателно постановление 1621 от 12.12.2016 г., на Заместник кмета на Община Стара Загора, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание чл.13, буква „ Б” от ЗАНН във връзка с чл.66, ал.1, т.3 от Наредбата за управление на отпадъците и з опазване на чистотата на атмосферния въздух на територията на община Стара Загора. Ищецът бил обжалвал наказателното постановление, което е отменено с решението № 393 от 12.06.2017г., постановено на АНД № 841 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. То е влязло в законна сила на 05.07.2017 г. Ищецът твърди, че ангажирал за процесуално представителство и защита по образуваното дело, като е заплатил договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. и разноските в настоящото производство.

Иска се от съда да осъди Община Стара Загора да заплати на В.П.П. сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление 1621 от 12.12.2016 г., . на Заместник кмета на Община Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.05.2019 година до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът Община гр. Стара Загора, не изпраща представител и не взема становище по така предявените искове.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск, доколкото сочените разноски за адвокатско възнаграждение, в които се изразило увреждането са били действително направени и са във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С наказателно постановление 1621 от 12.12.2016 г., . на Заместник кмета на Община Стара Загора на ищеца е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на чл.13, буква „ Б” от ЗАНН във връзка с чл.66, ал.1, т.3 от Наредбата за управление на отпадъците и з опазване на чистотата на атмосферния въздух на територията на община Стара Загора. С решението № 393 от 12.06.2017г., постановено на АНД № 841 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно. То е влязло в законна сила на 05.07.2017 г

В съдебното производство по оспорване на НП пред районния съд В.П.П. е бил представляван от адв. Д.А.К. по приложеното пълномощно. С договор за правна защита и съдействие № 276 от 06.03.2017 г. В.П. е възложил на адв. К. да осъществи „…представителство и защита на интересите при обжалване на наказателно постановление“, за което е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в брой в размер на 200 лева.

По делото е приложено АНД № 841/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена «отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването, поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по повод»/ изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата молба е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни последици.

Неотносими към преценката за допустимостта на иска са изложените от ответника съображения, че отговорността за направените съдебни и деловодни разноски по административно-наказателни дела принципно се следва по реда на НПК, с крайния акт, с който делото приключва, както и че недопустимо било този въпрос да се решава в отделно, исково производство. Законът не формулира пречки за упражняване на правото на иск с естество като изложените. Не е спорно, ответникът също признава, че законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН (чл. 84 ЗАНН във вр. с глава ХV, раздел III от НПК). Този законодателен пропуск не може да се тълкува като обоснован довод за отричане правото на иск за обезвреда разноските, направени в производства по ЗАНН.

Въведените като основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление които искове по изложените съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ОСК на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника Община Стара Загора, респ. „увреждането” на ищеца се основава на твърдения за незаконосъобразност на наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание „глоба”. След като това наказателно постановление е отменено изцяло, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата, обусловили този резултат.

За обжалването на посоченото наказателно постановление по съдебен ред, процесуалната си защита и представителство по образуваните в тази връзка дела, ищецът В.П.П. е ангажирал адвокат Д.К.. С договор за правна защита и съдействие № 276 от 06.03.2017 г. В.П. е възложил на адв. К. да осъществи „.. представителство и защита на интересите при обжалване на наказателно постановление, за което е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в брой в размер на 200 лева.

В договор за правна защита и съдействие пред районния съд договореното възнаграждение е отбелязано като платено в брой. Няма спор по делото, че разходите в размер 200 лв. са направени по приложения договор е надлежно оформен и има характер на разписка за посочените в него като заплатени суми. Същият удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разходи в размер 580 /петстотин и осемдесет/ лв., направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на наказателно постановление 1621 от 12.12.2016 г. на Заместник кмета на община Стара Загора

Съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Възлагането от В.П.П. на процесуално представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на интересите на В.П. като санкционирано лице. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват непосредствена последица от незаконосъобразното административно-наказателно обвинение, обективирано в издаденото спрямо В.П. наказателно постановление № 1621 от 12.12.2016 г на Заместник кмета на Община Стара Загора. Същата подлежи на възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се числи издателя на незаконосъобразния акт, доколкото отмяната на наказателното постановление води до извод за неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно обвинение.

Адвокатският хонорар обаче принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на лицето с оглед повдигнатото му обвинение. При ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника.

Поради уважаване на главния иск се явява основателен и акцесорния иск за лихва за забава, от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.05.2019 година до окончателно изплащане на главницата.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено, искането на В.П.П. за присъждане на направените по делото разноски, като Община Стара Загора следва бъде осъдена да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер 410 /четиристотин и десет/ лева.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на В.П. ***, сумата от 200 /двеста/ лева за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 1621 от 12.12.2016 г., издадено от Заместник кмета на община Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от 200 лв., считано от 22.05.2019 година, до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на В.П. ***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща направените от него разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: