Р Е Ш Е Н И Е  279

 

  гр.Стара Загора, 08.07.2019 год.

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесет и четвърти юни

през      две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

           Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                                Членове:           

при секретаря    Минка Петкова

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело     361 по описа  за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:

        

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.13 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/. 

 

            Образувано е по жалба от С.Г.П. *** против Заповед № ЗСП/Д-СТ/303/ 17.04.2019г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“  гр.Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД-06-016 от 08.05.2019г на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Стара Загора. Изложени са оплаквания против размера на определената социална помощ, който жалбоподателката намира за недостатъчен.

 

         Ответникът по жалбата -  Директор на дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон, тъй като с оглед събраните данни за жалбоподателката тя попада в кръга на лица, имащи право на месечна помощ по чл.9 от ППЗСП 100% от гарантирания минимален доход. Този доход за страната е определен в размер на 75лв и именно на такава стойност е отпуснатата помощ с обжалваната заповед. Моли да бъде постановено решение за отхвърляне на жалбата.

 

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

        

         Административното производство е инициирано от жалбоподателката С.Г.П. със заявление–декларация вх. № ЗПС/Д-СТ/303 от 15.04.2019г., подадена до Директора на дирекция “Социално подпомагане” гр. Стара Загора, за отпускане на месечна помощ за храна. По молбата е изготвен социален доклад на 16.04.2019г, в който е прието, че заявителката е на 70г, в пенсионна възраст, без пенсия, съжителства със сестра си в жилище -собственост на съпруга на племенницата й. Двете покриват разходите си за храна и лекарства с пенсията на сестрата. С.П. живее на втория етаж от къщата в една стая в много лошо техническо състояние, при лоши хигиенни и битови условия. Извършилият анкетата социален работник предлага да й бъде отпусната месечна парична помощ по чл.9, ал.3, т.3 от ППЗСП в размер на 75лв.

 

         Издадена е Заповед № ЗСП/Д-СТ/303 от 17.04.2019г на Директора на дирекция “Социално подпомагане” гр. Стара Загора, с която на основание чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за социално подпомагане  на С.П. е отпусната месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП в размер на 75лв.  Заповедта е оспорена по административен ред и с Решение № 24-РД06-0016 от 08.05.2019 година Директорът на регионалната дирекция “ Социално подпомагане” гр. Стара Загора е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е връчено на адресата на 09.05.2019г.

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на решението на горестоящия орган, надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява  неоснователна.

 

         Оспореният административен акт е издаден от компетентния орган – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора, в изискуемите от закона форма и съдържание, без нарушение на процесуални правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел да гарантира задоволяване на потребности на нуждаещите се лица.

 

Процесната заповед е издадена на основание чл.9, ал. 1 от ППЗСП, съгласно която право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. В разглеждания случай очевидно между страните няма спор относно правото на лицето на месечна социална помощ по цитираната разпоредба. Спорът се концентрира само относно размера на помощта, която на основание чл.9, ал.5 от ППЗСП се определя от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" като разлика между диференцирания минимален доход или сумата от диференцираните минимални доходи и доходите на лицата или семействата от предходния месец. А приложимият размер на диференцирания минимален доход се изчислява в зависимост от наличието на посочени критерии в чл.9, ал. 3, т.1-11 от ППЗСП.

 

От доказателствата по административната преписка се установява, че жалбоподателката е на 69 години, неомъжена, не получава пенсия, обитава една стая от жилище-собственост на друго лице. Декларира, че съжителства със сестра си.  От данните в социалния доклад е видно, че двете живеят в общо домакинство като покриват разходите си за храна и лекарства с пенсията на сестрата. Изложеното е достатъчно да обоснове разбирането, че живеят в съжителство по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗСП, според която „Съжителстващи лица" са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. Следователно в случая правилно административният орган е приел, че коефициентът, съгласно който следва да се изчисли диференцираният минимален доход е за лице над 65 години, съжителстващо с други лица и е 100 на сто от ГМД /чл. 9, ал.3, т.3 от ППЗСП/.

 

За 2019г размерът на диференцирания минимален доход, определен с ПМС № 305 от 19.12.2017г, е 75лв. След като жалбоподателката няма никакви доходи за дълъг период от време размерът на търсената от нея месечна социална помощ възлиза на 75лв, тъй като няма разлика между диференцирания минимален доход и доходите й от предходния месец.

 

По тези съображения съдът счита, че размерът на месечната социална помощ по чл.9 от ППСЗП за допълване на доходите на С.П. е определен законосъобразно с оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/303/ 17.04.2019г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“  гр.Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД-06-016 от 08.05.2019г на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Стара Загора, поради което жалбата на П. срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Действително жалбоподателката има потребност от повече средства за храна, облекло и други елементарни жизнени нужди, но за тази необходимост следва да се възползва от други предвидени в закона начини на подпомагане или да заяви и докаже пред компетентните органи, че отговаря на условията за определяне на по-висок размер на подпомагане по чл.9 от ППЗСП.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.13, ал.6 от ЗСП, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.П. *** Заповед № ЗСП/Д-СТ/303/ 17.04.2019г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“  гр.Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД-06-016 от 08.05.2019г на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Стара Загора, като неоснователна.

 

Решението не подлежи на касационно оспорване.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: