Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

297                                  11.07.2019 год.                     гр. Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

             СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №364 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

                            

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на М.Ю.М. от гр. Гълъбово против Заповед №19-0447-000047/11.02.2019 год. на Началник Районно управление Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, с която е прекратена регистрацията на МПС, собственост на  М.Ю.М. за срок от шест месеца. Жалбоподателят оспорва заповедта, като счита същата за нищожна, тъй като няма предписаните от закона реквизити и съдържание. Липсва нужната от закона конкретизация и точно и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Това водело до липсата на възможност за осъществяване на съдебен контрол върху същата. Оспорва истинността на посочените в оспореният акт обстоятелства, както и на АУАН, въз основа на който е издадена заповедта. Според изложеното в жалбата липсват фактическите и правните основания за издаването й. Направено искане за отмяна изцяло на оспорения акт и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът, Началникът на Районно управление Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, не се явява, вместо него се явява юриск. М. А., която изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №19-0447-000047 от 11.02.2019 год. на Началника на  Районно управление Гълъбово при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят М.Ю.М. е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, на 08.05.2019 год. около 11.23 часа в общ. Гълъбово, на път трети клас №554 в посока изток-запад се е движил лек автомобил „Ягуар“ с рег. №****, собственост на М.Ю.М.. При извършената полицейска проверка бе установено, че водача Ю.М.М., ЕГН ********** е неправоспособен водач. СУМПС е отнето по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца.

Заповедта е връчена на М.Ю.М. на 10.05.2019 год., а жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 27.05.2019 год. /пощенския плик е с клеймо 23.05.2019 год./ При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна, по следните съображения:

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед №349з-723/06.03.2018 год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. В конкретния случай с процесуалните си действия,  нито жалбоподателят, нито процесуалният му представител, установиха различна фактическа обстановка от тази описана в акта за установяване на административно нарушение, пренесена и в оспорената в настоящето производство заповед.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на неправоспособния водач Ю.М.М.. Това обстоятелство не се оспорва от страна на жалбоподателят, а и не са представени доказателства, че водача е бил правоспособен към момента на установяване на административното нарушение. В случая е ирелевантно за делото налице ли е умисъл или не при предоставянето на МПС. С налагането на ПАМ, се цели преустановяването на извършването на административното нарушение, в което производство не се изследва вината на собственика на МПС. Същата има значение само в случаите, ако с деянието се осъществяват признаците на фактическия състав на престъпление или административно нарушение. Не е спорно по делото, че на процесната дата и място, МПС е било управлявано от неправоспособно лице.

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до шест месеца. В конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното нарушение, че административният орган е приел наличието на предпоследната хипотеза на законовата разпоредба – отнето свидетелство по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от АПК от страна на жалбоподателя. Оспорват се само отразените в тези доказателства факти и обстоятелства. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.150 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят не е имал възражения по съставянето му. Не е депозирал и допълнителни писмени възражения в предвиденият от закона тридневен срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение.

 На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.

Съдът намира, че поведението е било правилно квалифицирано от наказващият орган, както и че са налице предпоставките за налагането на ПАМ. Срокът на действието на ПАМ е от шест месеца до една година, с което се е съобразил и административният орган.

При това положение, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“, предложение последно от ЗДвП.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара Загора,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.Ю.М., ЕГН ********** и с постоянен адрес: гр. Гълъбово, кв.****, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** против заповед №19-0447-000047/08.05.2019 год., издадена от Началника на Районно управление Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна.

Решението е окончателно на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: