Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          342        03.10.2019 година    град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А 

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на деветнадесети  септември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                            Председател:   ИРЕНА ЯНКОВА

 

                                                 Ч                                                                    Членове:    РАЙНА ТОДОРОВА

ИРЕНА ЯНКОВА

                                                            КРЕМЕНА   КОСТОВА- ГРОЗЕВА

 Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

КРЕМЕНА

КРЕМЕНА ГРОЗЕВА КЛ

  

 

при участието на секретаря Минка П.

и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА кас.адм.д. №  365 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. във връзка с  § 4к от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ПЗР на ЗСПЗЗ/.

 

Образувано е по подадена касационна жалба от заместник  Областен управител на област с административен център гр.Стара Загора, оправомощен със заповед  №РД-ЗД-23/23.04.2019 година на Областен управител на област Стара Загора срещу Решение № 210/01.04.2019 г., постановено от Районен съд-гр.Казанлък по гр.д.№ 2788 по описа на съда за 2018 г.

 

 

 

 

С решението е отменена Заповед № ДС-ЗД-260/08.10.2018 г. на Областния управител на област с административен център гр.Стара Загора, с която са одобрени плана и регистъра на новообразуваните имоти, в частта за имотите в местност „ Абаята”, находяща се в землището на гр. Казанлък, в частта относно вписването на данни за собствеността в регистъра на собствениците по плана на ПИ с идентификатор 35167.306.6 и ПИ с идентификатор 35167.306.12 Със същото решение преписката е изпратена на Областния управител на област с административен център гр. Стара Загора за произнасяне по същество, при съобразяване със задължителните указания на съда за прилагане на материалния закон и отразяване на действителните права на собствениците

 

 

 

 

В касационната жалба са изложени твърдения, че решението е постановено в нарушение на приложимия материален закон, както и, че е необосновано. На първо място е посочено, че жалбоподателят не е установил правото си да придобие собствеността върху двата имота с идентификатор 35167.306.6 и ПИ с идентификатор 35167.306.12, тъй като от решение на общинска служба по земеделие гр . Казанлък се установявало , че имотите, които са  възстановени на П. от 1,4 дка не попадат в земи по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като се позовава на писмо, изготвено от община Казанлък Неправилно съдът бил констатирал, че имотите , записани на жалбоподателката са с намалена площ  в одобрения план за новообразуваните имоти  Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт.

 

 

 

 

В съдебно заседание Областния управител на област Стара Загора, чриз процесуалния си представител поддържа касационната жалба.

 

 

 

 

Ответникът по жалбата Б.Х.П., редовно и своевременно призована не се явява, но в писмения си отговор оспорва касационната жалба , като неоснователна, като релевира доводи, че решението на Районен съд гр.. Казанлък, като правилно, постановено в съответствие с приложимите правни норми следва да бъде оставено в сила .

 

 

 

 

Заинтересованата страна –Община Казанлък не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна жалба

 

 

 

 

Представителят на Окръжна Прокуратура-Стара Загора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

 

 

 

 

Съдът след като съобрази изложените в жалбите касационни основания, доказателствата събрани във въззивната инстанция и при служебната проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, приема следното:

 

 

 

 

Касационната жалба е подадено от лице с активна процесуална легитимация в срок и е допустима за разглеждане.

 

 

 

 

Предмет на проверка е Решение № 210/01.04.2019 г.,постановено от Районен съд-гр.Казанлък по гр.д.№ 2788 по описа на съда за 2018 г., с което е отменена Заповед № ДС-ЗД-260/08.10.2018 г. на Областния управител на област с административен център гр.Стара Загора, с която са одобрени плана и регистъра на новообразуваните имоти, в частта за имотите в местност „ Абаята”, находяща се в землището на гр. Казанлък, в частта относно вписването на данни за собствеността в регистъра на собствениците по плана на ПИ с идентификатор 35167.306.6 и ПИ с идентификатор 35167.306.12. Със същото преписката е изпратена на Областния управител на област с административен център гр. Стара Загора за произнасяне по същество, при съобразяване със задължителните указания на съда за прилагане на материалния закон и отразяване на действителните права на собственика - наследниците на Христо Попгеоргиев.

 

 

 

 

 

 

 

 

С решение №01/20.02.2007 г. на ОСЗГ Казанлък, и във връзка със съдебно решение по гражданско дело №2696 по описа на Районен съд гр. Общинска служба земеделие гр. Казанлък е възстановила на наследниците на Попгеоргиев  два имота : нива от 2,6 дка, находяща се на терен по §4 на гр. Казанлък, местност „ Абаята”и нива от 1,4 дка, находяща се в местността „ Абаята”, землище гр. Казанлък

 

 

 

 

От  разписният лист към ПНИ е установено, че на наследниците на Христо Попгеоргиев са вписани ПИ с идентификатори 35167-6746 и ПИ 35167.47 От регистъра се установява, че ПИ с идентификатори 35167.306.6 и 35.167.306.12 са записани на името на община Казанлък.

Според назначената СТЕ имот с планоснимачен номер № 307 по кадастралния план от 1950 г. е записан на наследодателя на ответницата .С регулационния план от 1957 година част от имота остава в регулационните граници на града, а другата част от 4000 кв.м. остава извън регулация Този имот попада в територия раздадена за ползване по различни ПМС. Експертът е установил че границата на имота по кадастър от 1967 г. е нарушена и той остава с площ 1900 к.м. По плана от 1987 година същият имот е записан с номер 4655 и е със същата квадратура от 1900 кв.м. Според заключението в имот ПИ 307 попадат части от ПИ -42,12,6 ,46 и 5 Тези имоти са в близост до имота ПИ 35167.306.45, вписан като собственост на Б.П. . 

 

 

 

 

 

 

 

Съдът е направил анализ на разпоредбите на § 4к, ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28, ал.4 от ППЗСПЗЗ и от съвкупната преценка на събраните доказателства е установил, че записването по отношение на НИ № 35167.306.6 и 35.167.306.12  * не е осъществено в съответствие с действителните права на собствениците съгласно изискването на чл. 28, ал.4 от ППЗСПЗЗ.

 

 

 

 

 

 

 

 

.

 

 

 

 

Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия, а преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл. 208, т. 3 от АПК, обосновава следните изводи:

Съдебният акт следва да се остави в сила. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и при верен анализ на относимата нормативна уредба, след обсъждане на доводите на страните и правнозначимите факти, първоинстанционният съд е постановил решение при точно приложение на материалния закон. В тази връзка е изложил законосъобразни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Верен и кореспондиращ на доказателствата е изводът за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Доводите в обратен смисъл на касатора са неоснователни.

Същественото нарушение на административнопроизводствените правила при приемане и одобряване на ПНИ се свърза с процедурата по анкетиране като способ за установяване на границите на процесните имоти, който органът е приложил в случая съгласно правилото по чл. 28, ал. 3, т. 3 от ППЗСПЗЗ и доколкото липсват други информационни източници и стари реални граници по см. на чл. 18а от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 28, ал. 3, т. 3 от ППЗСПЗЗ препраща към реда за анкетиране, предвиден в чл. 18д, ал. 4 - ал. 6 от ПП вр. с чл. 18б от същия. От анализа на цитираните правни норми и на събраните доказателства, обоснован и законосъобразен е извода в оспореното решение за неспазване на процедурата за обявление чрез "Държавен вестник" и чрез средствата за масова информация на срока за съвместно уточняване на границите на земеделските имоти и за изготвяне на протокол със списък на присъстващите лица. Допуснатите нарушения на реда за анкетиране имат за последица неточно установяване на границите на земите в обхвата на плана, респ. проведената процедура не може да бъде квалифицирана като такава за съвместно уточняване на границите по см. на чл. 18д, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Следва, че в процедурата по установяване на границите на процесните земеделски земи са допуснати съществени нарушения, което е довело до незаконосъобразност на оспорената заповед за одобряване на ПНИ.

Обосновани от доказателства и съответни на материалния закон са и решаващите изводи на районния съд по съществото на спора за противоречие на заповедта в оспорената и част с материалноправните норми на ППЗСПЗЗ.,

Правилно е прието от съда, че планът на новообразуваните имоти следва да бъде съобразен с правата на ползвателите с признато право да придобият собствеността върху ползвания от тях имот, с правата на собствениците с възстановено право на собственост и собствениците, които това право не е  отнето ,който следва да се извърши преценка за отразените в регистъра данни за тяхната собственост  въз основа на писмените доказателства

Имотите неправилно за записани като собственост на общината без същата да представи надлежни титули за собственост.Същата е вписана като такава, тъй като лица, за които е твърдяно че са ползватели на имотите не са доказали правата си.Правилно съдът е приел, че фактическите и правни основания за вписване на имотите и като общинска собственост не са налице. Приел е, че двата имота не могат да се придобият от общината на основание чл. 19,ал.1 от ЗСПЗЗ , за което е изложил подробни мотиви и е върнал делото на областен управител за провеждане на административно производство съобразно изложените от районния съд мотиви.

 С оглед на тези доводи настоящия състав счита, че оспореното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което е правилно и следва да се остави в сила.

 

 

 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 210/01.04.2019 г., постановено от Районен съд-гр.Казанлък по гр.д.№ 2788 по описа на съда за 2018  г.

 

Решението не подлежи на обжалване и/ или протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                                      1.

 

                                                                                                      

                                                                                                        2.