Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 315

 

гр.Стара Загора, 02.08.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

                                               СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ      

 

при секретар Николина Николова                    

и с участието  на прокурора                                                                                           като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №367 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на И.П.П. от гр.Стара Загора, чрез адв.Д.С., против Заповед за прилагане на ПАМ №19-0284-000161/30.04.2019г., издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък. В жалбата се твърди, че посочената Заповед за налагане на ПАМ е необоснована, неправилна, постановена в противоречие на закона и процесуално опорочена. Сочи се, че съгласно чл.59, ал.1, т.4 АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като фактите в оспорената заповед за налагане на ПАМ категорично не отговарят на действителната обстановка, тъй като на посочената дата жалбоподателката не е била на посоченото в ПАМ място, нито е била проверявана от контролните органи. Заявява се, че същата живее и работи в гр.София и притежава свидетелство за управление на МПС с посочени категории, но не и за необходимата категория за управление на закупения от нея мотоциклет – категория „А“. Излагат се доводи, че П. е била в процедура да придобие тази категория, преминала е обучение и е издържала успешно изпита за придобиване на въпросната нова категория „А“, като на 10.05.2019г. е подала заявление за това. Обосновава се, че към момента на закупуване на мотоциклета същата е нямала издадено свидетелство за управление на МПС - категория „А“ и затова е преотстъпила мотора на Д.З., който имал такова, с уговорка в първия работен ден между празниците да придвижи мотора в Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, където жалбоподателката е трябвало да зачисли мотоциклета на свое име. На 27.04.2019г., отивайки на гости на свой приятел, без знанието на жалбоподателката, Д.З. си е позволил да предостави мотоциклета на свой приятел - В.Г., който е спрян от минаващ полицейски автомобил, вследствие на което е съставен АУАН и е свалена регистрационната табела на МПС. Сочи се, че жалбоподателката е разбрала за случая на следващия ден, като същата нито е знаела, нито е могла да предположи, че мотоциклетът ще бъде предоставен и съответно управляван от лице, непритежаващо свидетелство за управление на МПС. Счита се, че административният орган неправилно е приел, че жалбоподателката е допуснала управление на МПС от страна на неправоспособно лице, като прилагането на ПАМ според жалбоподателката не е обосновано, още по-малко и доказва необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия или бездействия на жалбоподателката, сочещи за съпричастността й към установения противоправен резултат – управление на МПС от неправоспособен водач. Обосновава се нарушаване на принципите за съразмерност при налагане на ПАМ. Излагат се доводи, че в случая производството по издаване на индивидуален административен акт е започнало по инициатива на органа и той е бил длъжен да уведоми заинтересованите граждани, в случая собственика на мотоциклета И.П., съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 АПК. Такава възможност не е дадена на жалбоподателката и  не й е предоставена възможност да обсъди възраженията и обясненията, а направо е издадена оспорената заповед, с което се сочи, че са нарушени разпоредбите на чл.34 от АПК. Моли  се  съда да отмени обжалваната заповед.

 

 В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката – адв.С., който сочи, че след закупуване на мотора доверителката му И.П., с оглед това, че не притежава необходимата категория за неговото управление към момента на закупуването му, добросъвестно е изпълнила всички свои задължения, а именно – това да не управлява мотора и да го предостави за транспортиране на лице, което е правоспособен водач. Излага доводи, че в хода на съдебното производство се установило, че тя е действала изцяло добросъвестно и съблюдавайки закона с оглед това да не допусне извършване на каквото и да е нарушение. По отношение на неправомерното поведение от страна на свидетеля Д.З., по делото се установило, че същият е предоставил на неправоспособно лице въпросното МПС, като административният орган, в случая служителите на РУ Казанлък, вместо да вземат отношение по това съгласно чл.177, ал.1, т.3, б. “а“ от ЗДвП, са предприели налагането на ПАМ, а именно прекратяване на  регистрацията на МПС, което е в разрез с разпоредбите на чл.6 от АПК. Със съставяне на акт на лицето, което в случая реално е предоставило МПС, тази цел би следвало да бъде изпълнена от закона, вместо това административният орган е издал оспорената заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед, като претендира направените по делото разноски.

 

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Жалбоподателката П. е правоспособен водач на МПС и притежава към 16.05.2011г. свидетелство за управление  на моторно превозно средство (СУМПС) с категория В и М (л.9).

 

Свидетелят Д.С.З. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС с категории АМ, А1, А2, А, В1, В, С1, С и Ткт (л.7-8).  Същият е познат на П..

 

Свидетелят В.П.Г. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС с категории В и АМ (л.20).  

 

С.М.М. към 20.11.2008г. е собственик на мотоциклет „Кавазаки нинджа 250Р“ с рег.№******* (л.10-11).

 

На 22.04.2019г. между П. и М. е подписан договор за покупко-продажба, по силата на който М. продава на П. мотоциклет „Кавазаки нинджа 250Р“ с рег.№******* (л.12).

 

След закупуване на мотоциклета П. помолила свидетеля З. да транспортира мотоциклета й до с.Ягода, обл.Стара Загора, за да може тя по-късно да го регистрира. З. транспортирал мотоциклета до с.Ягода, където на 27.04.2019г. го предоставил за управление на свидетеля Г.. Последният, управлявайки превозното средство, изминал 20-30 метра и е спрян за проверка от полицейски служители, които му съставили АУАН серия „АА“,  бланков №142472/27.04.2019г., за това, че управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада същото.

 

Със Заповед за прилагане на ПАМ №19-0284-000161/30.04.2019г. на ВПД Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък (л.16), на И.П.П. е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”. Заповедта е издадена на основание и чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено обстоятелството, че на 27.04.2019г. в 10:00 часа в с.Ягода, по ул. „Околовръстна“ до дом №48 в посока запад-изток П. предостъпва, като предстоящ собственик собствения си мотоциклет „Кавазаки нинджа 250Р“ с рег.№*******, за управление на лицето В.П.Г., като водача не притежава нужната категория „А“, към която спада управляваното МПС. В заповедта е посочено също, че е издадена на основание АУАН серия „АА“ №142472.

 

Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на жалбоподателя на 10.05.2019г. и е оспорена с жалба, подадена в пред административния орган на 13.05.2019г. (л.1), предвид на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

 

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, , 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. (л.40), на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № 349з-723/06.03.2018г. (л.19) Директорът на ОД на МВР град Стара Загора е оправомощил Началника на група „Пътен контрол“ при към РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, от което следва, че е издадена от компетентен административен орган и в установената писмена форма. Административният акт съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Доводите в жалбата, че описаната в заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, касае наличието на доказаност на предпоставките на налагане на ПАМ и е свързано с правилното прилагане на материалния закон, а не с нарушение на формата на издаване на административния акт, поради което тези доводи ще бъдат обсъдени при разглеждане на съответствието на оспорения акт с материалния закон.

 

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният акт е постановен след изясняване на фактическата обстановка, следователно се спазени всички процесуални изисквания по чл.35 от АПК, при което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

 

Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради неспазване на разпоредбите на чл.26, ал.1 АПК, както и чл.34, ал.1 и 3 от АПК. За да бъде едно нарушение на производствените правила основание за отмяна на индивидуален административен акт е необходимо да е съществено. А за да е същество трябва да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта или да е довело до нарушаване на правото на защита на неговия адресат. В случая не е налице нито една от хипотезите за същественост на нарушението, а и правото на жалбоподателката да се защити срещу фактите и правното им интерпретиране в оспорената заповед, не е преклудирано, напротив, то е реализирано с направеното оспорване.

 

Заповедта е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

 

Съгласно чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – за срок от 6 месеца до една година. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката И.П. е собственик на мотоциклет „Кавазаки нинджа 250Р“ с рег.№*******, по силата на приложения по делото договор за покупко-продажба на МПС. Превозното средство спада към категория „А“, съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.2, т.4, б. „а“ от ЗДвП. Установено е също, че на процесната дата и място този мотоциклет е управляван от В.П.Г., който, видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, е правоспособен водач, но притежава единствено категории „В“ и „АМ“, но не и „А“. С оглед на тези обстоятелства се налага изводът, че в настоящия случай материалноправните предпоставки са безспорно доказани. Нарушението е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени в хода на настоящото производство. Видно от съставения АУАН, в него подробно са описани всички факти и обстоятелства, които са възприети от актосъставителя и са установени от него надлежно, като посоченото в акта е станало в присъствието на двама свидетели. Посочените в акта обстоятелства са описани и в оспорената заповед за налагане на ПАМ. С оглед на това, законосъобразно е прието от ответника, че е налице фактическият състав на посочената норма, като разпореденото със заповедта е съобразено с материалния закон изцяло.

 

Адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила си като водач, които не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, така и когато автомобилът му е управляван от такъв водач. Изискването към от административния орган е само да установи управлението на МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, както и собственика на това МПС. Противно на изложеното в жалбата, законовата уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на виновно или безвиновно поведение на собственика. С оглед на това без правно значение са обстоятелствата дали управлението на МПС е предоставено лично от неговия собственик, дали това е направено от друго лице и дали е налице знание или предположение за това.

 

Оспорената в настоящото производство заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Издаването й преследва дисциплиниращ, превантивен и предупредителен ефект, каквито са и целите на ЗДвП, посочени в разпоредбата на чл.1, ал.2 от този закон, както и в чл.171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. С ПАМ е определен минималния предвиден в закона срок, поради което не може да бъде споделена тезата на жалбоподателката, че е нарушен принципа на съразмерност.

 

Предвид изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената заповед е законосъобразна – издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

          С оглед изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.П. от гр.Стара Загора против Заповед за прилагане на ПАМ №19-0284-000161/30.04.2019г., издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, като неоснователна.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.

 

 

                                                           СЪДИЯ: