Р Е Ш Е Н И Е

№ 334 27.09.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Петко Георгиев като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 371 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Т.М.В. *** 58, подадена чрез пълномощника му адв. П.Х. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 250лв., за претърпени от Т.В. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 18-1228-002827 от 25.07.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 18-1228-002827 от 25.07.2018г., издадено от Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора, са му били наложени административни наказания за извършени нарушения по ЗДвП. Т.В. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 62 от 28.01.2019г., постановено по АНД № 2343/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, Наказателно постановление № 18-1228-002827 от 25.07.2018г. е било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 2343/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 250 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда - пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 18-1228-002827 от 25.07.2018г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 250лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва предявения иск, като неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Излага доводи, че направените разноски за адвокатско възнаграждение не представляват вреда – пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и че отговорността за разноски в съдебното производство може да бъде реализирана единствено и само по реда и при условията на съответния процесуален закон, като заплащането на разноските не може да се претендира при условията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди, че не е и доказано по безспорен и несъмнен начин направен от ищеца разход за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в съдебното производство. По съображения за несъразмерност по критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от гл.т на действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената правна защита, исковата претенция се оспорва и по размер. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск, като недоказан и неоснователен.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде изцяло уважен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 18-1228-002827 от 25.07.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на Т.М.В. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, предл. второ от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. По жалба на Т.В. срещу наказателното постановление е било образувано АНД № 2343/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение № 62 от 28.01.2019г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 18-1228-002827 от 25.07.2018г. е било отменено, като незаконосъобразно. Видно от приложените по АНД № 2343/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд пълномощно и Договор за правна защита и съдействие № 000084 от 03.08.2018г., Т.В. е упълномощил и възложил на адв. П.Х. *** оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита в образуваното по жалбата срещу наказателното постановление АНД № 2343/ 2018г., при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250лв.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице от Областна дирекция на МВР – Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Областна дирекция на МВР – Стара Загора – юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани вреди при или по повод изпълнението на тази дейност, определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено от длъжностно лице от Областна дирекция на МВР – Стара Загора. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че налагането на административни санкции представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административно наказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 18-1228-002827 от 25.07.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на Т.М.В. са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 62 от 28.01.2019г., постановено по АНД № 2343/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд. С постановената отмяна на издаденото срещу Т.В. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на Т.В. по АНД № 2343/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. За да се приеме, че Т.В. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД № 2343/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд пълномощно и Договор за правна защита и съдействие № 000084 от 03.08.2018г., Т.В. е упълномощил и възложил на адв. П.Х. *** оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита в образуваното по жалбата срещу наказателното постановление АНД. От материалите по АНД № 2343/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора се установява, че пълномощното с Договор за правна защита и съдействие № 000084 от 03.08.2018г., са били приложени към подадената от Т. В. жалба срещу Наказателно постановление № 18-1228-002827 от 25.07.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, по която жалба именно е било образувано посоченото АНД. Ето защо и противно на твърденията на ответника, еднозначно и по несъмнен начин се установява, че договор за правна защита и съдействие № 000084 от 03.08.2018г., е относим към осъществената адвокатска защита в съдебното производство по оспорване на Наказателно постановление № 18-1228-002827 от 25.07.2018г. Съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие, договорено е възнаграждение в размер на 250лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 250 лева изцяло е заплатена в брой от клиента т.е от Т.В.. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в Договор за правна защита и съдействие № 000084 от 03.08.2018г., че сумата от 250 лева – адвокатско възнаграждение, е платена от клиента – Т.В., удостоверява направения от Т. В. разход за адвокатска защита в производството по АНД № 2343/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Доколкото направеният разход за адвокатска защита се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било санкционирано с издаденото наказателно постановление. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда в размер на 250 лева.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 250лв. по Договор за правна защита и съдействие от 03.08.2018г. и незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца Т.В. на адвокат П.Х. оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита в образуваното по жалбата срещу НП № 18-1228-002827 от 25.07.2018г. АНД № 2343/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд и съотв. заплащането на договорения за това адвокатски хонорар от 250лв., пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на санкционираното лице. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита на Т.В., не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено наказателно постановление. Незаконосъобразният акт на администрацията се явява адекватна причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на този акт.

Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, също не налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издадения акт.

Исковата претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Противно на твърдението на ответника, заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 250лв. е надлежно удостоверено в Договор за правна защита и съдействие № 000084 от 03.08.2018г., като заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 2343/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е съразмерно на осъществената правна защита. С оглед предмета и обема на оказаната правна защита /процесуално представителство с явяване на адв. П.Х. в няколко съдебни заседания по АНД № 2343/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд/, фактическата и правна сложност на воденото съдебно производство във връзка с обжалването на наказателното постановление и извършените процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатско възнаграждение, не може да се определи нито като прекомерен, нито като несъразмерен и несъответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Поради което обезщетението за претърпени имуществени вреди от отмененото с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се определи в размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, удостоверено в приложения по АНД № 2343/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд договор за правна защита и съдействие. Вярно е, че размерът на присъжданото обезщетение в производството по ЗОДОВ, което възмездява разноските, понесени от страна по административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални представители, но в случая адвокатското възнаграждение е съобразено с всички изисквания, на които следва да отговаря определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона за адвокатурата – същият е справедлив и обоснован, като заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с обжалването на наказателното постановление, е съразмерно на осъществената правна защита и съобразено с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не може да се приеме, че в случая институтът на обезщетението от непозволеното увреждане се използва като инструмент за неоснователно обогатяване.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Т.В. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 250лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 18-1228-002827 от 25.07.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде уважена.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като ОД на МВР – Стара Загора бъде осъдена да заплати на Т.В. сумата от 310 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 300 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.05.2019г.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Т.М.В. *** 58, EГН **********, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Т.В. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-002827 от 25.07.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Т.М.В. *** 58, EГН **********, сумата от 310 /триста и десет/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: