Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                 №  292     31.07.2019г.      град Стара Загора

 

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар   Пенка Маринова                                                                         и с участието

            на прокурор                                                                                                  като разгледа

            докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 378 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:                                                          

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата  /ЗДвП/.

 

            Образувано е по жалба на И.К.И. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0375-000069 от 24.04.2019г., издадена от Началник група „Охранителна полиция“ в Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на И.К.И. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца.  

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и незаконосъобразно с оспорената заповед му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, като твърди, че не е налице възприетото от административния орган материалноправно основание за прилагането на ПАМ по отношение на физическото лице И.К.И., тъй като не е собственик на превозното средство което е било управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Оспорва се като невярна описаната в заповедта фактическа обстановка, по съображения, че управителят на дружеството – собственик на ППС, не е предоставял превозното средство за управление на неправоспособен водач, а лицето, сочено в заповедта като управляващо товарния автомобил, единствено го е пазел, докато се върне водача на ППС. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.  

 

            Ответникът по жалбата – Началник група „Охранителна полиция“ в Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            На Г.Й.К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА № 205688 от 24.04.2019г. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 24.04.2019г., около 11.00 часа, на път 66608 км. 9+700м, посока изток – запад, Г. К. е управлявал товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № ********, собственост на „Респект 07“ ЕООД, като СУМПС на водача е било отнето/ иззето по административен ред на 31.05.2014г. и не е валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

 

            С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0375-000069 от 24.04.2019г., издадена от Началник група „Охранителна полиция“ в Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя И.К.И. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Г.Й.К. АУАН серия АА № 205688 от 24.04.2019г., за това, че на 24.04.2019г. на път 66608 км. 9+700м посока изток – запад, е управлявал товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № ******** без валидна категория, към която спада управляваното от него МПС – неправоспособен водач.  

           

            Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 19-0375-000069 от 24.04.2019г., както и Справка за нарушител/ водач за лицето И.К.И.; Свидетелство за регистрация на МПС № 008730095 част I  и др.  

 

            По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на Г.Й.К.. Свидетелят е лицето, срещу което е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 205688 от 24.04.2019г., за това, че на 24.04.2019г., около 11.00 часа, на път 66608 км. 9+700м, посока изток – запад, е управлявал товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № ********, собственост на „Респект 07“ ЕООД, без да притежава СУМПС  валидно за категорията, към която спада управляваното от него ППС. Свидетелят твърди, че не е управлявал товарния автомобил, като понеже на И.И. му се наложило да пътува до Стара Загора, помолил Г. К. да стои до камиона и да го пази, за да не изчезне нещо и да погледне спирачките, тъй като имало проблем с тях. В момента, когато свидетелят решил да изпробва спирачките на паркирания камион, полицаите спрели до него и му поискали документите.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

  

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  По делото е представена и приета като доказателства Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на сектор/ група „Охранителна полиция“ в Районни управления при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 19-0375-000069 от 24.04.2019г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник група „Охранителна полиция“ в Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.  Дали правилно физическото лице И.К.И. е определено като субект, спрямо който е налице основание за налагане на предвидената в закона ограничителна мярка - „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство”, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на обжалвания административен акт.  

 

            Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения  административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

            По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0375-000069 от 24.04.2019г.  е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на И.К.И. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН серия АА № 205688 от 24.04.2019г., за това, че на 24.04.2019г. на път 66608 км. 9+700м. посока изток – запад, лицето Г.Й.К. е управлявал товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № ********, собственост на „Респект 07“ ЕООД, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Следователно наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. 

 

               От представеното и прието като доказателство по делото Свидетелство за регистрация на МПС № 008730095 /част I/, е видно, че товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № ******** – пътното превозно средство, което се сочи като управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното превозно средство и респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е собственост на „Респект 007” ЕООД – гр. Стара Загора.

 

               Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като  налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. С оглед на нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване. Законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП с управление на пътно превозно средство от лице което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от  НПК, като субект на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, законът определя единствено собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице, за което са налице посочените обстоятелства. В случая не е спорно между страните по делото, а и по несъмнен начин се установява от представените доказателства, че към датата на констатиране на нарушението, за което е съставен АУАН серия АА № 205688 от 24.04.2019г., соченият като управляван от водача Г.Й.К. товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № ********, не е бил собственост на физическото лице И.К.И., а на юридическото лице „Респект 07” ЕООД, ЕИК 123762085. Следователно И.К.И. не може да бъде субект /адресат/ на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП във връзка с управлението на товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № ******** от лице, непритежаващо съответното СУМПС.

            Предвид така установените по делото факти съдът намира, че не са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС” по отношение на жалбоподателя И.К.И.. Административният орган неправилно и необосновано е приел, че И.И. е субектът, спрямо който съществува законово регламентирано материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка в качеството му на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното моторно превозно средство, в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а“, предл. последно от ЗДвП. Ирелевантно е обстоятелството, че И.К.И. е едноличен собственик на капитала и управител на „Респект 07” ЕООД – дружеството, което е собственик на товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № ********, чиято регистрация е прекратена с приложената ПАМ. За разлика от разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, регламентираща, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, административното наказание се налага на неговия законен представител, такава възможност не е предвидена в закона при прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП т.е принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ предл. последно от ЗДвП в хипотезата, когато собственик на управляваното МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, е юридическо лице, се налага именно на юридическото лице, а не на неговия законен представител.  

            С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0375-000069 от 24.04.2019г. на Началник група „Охранителна полиция” в РУ – Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора, с която на И.К.И. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена.

 

            Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на И.К.И. сумата от 410лв., представляваща 10 лева внесена държавна такса и 400 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ  от АПК, Старозагорският административен съд 

           

 

 

                           Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на И.К.И. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0375-000069 от 24.04.2019г., издадена от Началник група „Охранителна полиция” в Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на И.К.И. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на И.К.И. ***, ЕГН **********, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски. 

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: