Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                                

       

               № 426        20.11.2019г.      град Стара Загора

 

 

            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

                    

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

   

при секретар  Пенка Маринова                                                                                    

и с участието на прокурор                                                                            като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 409 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

             

Образувано е по жалба „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Уилям Гладстон” № 31, представлявано от управителя И.Г.Н., против Решение № 167/ 22.05.2019г., издадено от Заместник директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив - М.С., оправомощена със Заповед № ЗЦУ-160/ 05.02.2019г. на Изпълнителния директор на НАП, с което е оставена без уважение жалбата на „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изпълнително дело № 180602172/ 2018г.

 

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него Разпореждане с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че сумата по присъединеното вземане не е изчислена правилно и че не съответства на действителната дължима от дружеството сума. Твърди, че в правомощията на данъчният орган е да прецизира дали с конкретен разход следва да се увеличи данъчната основа за облагане с корпоративен данък за съответната година. Направено е искане за отмяна на Решение № 167/ 22.05.2019г. на Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив и на потвърденото с решението Разпореждане с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г. 

 

Ответникът по жалбата -  Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, за което излага подробни съображения.   

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

           

До жалбоподателя в настоящото производство - „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх. № С180024-048-0213576/ 29.10.2018г. /л. 21 по делото/. В съобщението се сочи образувано в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора изпълнително дело № 180602172/ 2018г., за неплатени от дружеството  публични вземания. Посочените в съобщението задължения, за принудителното събиране на които е образувано изпълнителното производство, са за ДОО, за Здравно осигуряване, за Универсален пенсионен фонд, за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и за Данък върху добавената стойност от сделки в страната, по подадени от „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД декларации /Декларации образец 6 и Декларация по ЗДДС/.  Посоченият размер на задълженията е 10 992.41лв. /главници/ и 46.19лв. /лихви/ или общ размер на задълженията 11 038.60 лева.

            С последващи разпореждания за присъединяване, в производството по събиране на публични вземания по изпълнителното дело, е допуснато присъединяване на публичен взискател – НАП, за вземания към „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД.

 

С Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изпълнително дело № 180602172/ 2018г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за вземания на НАП за корпоративен данък от нефинансови предприятия за данъчен период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. по Данъчна декларация по ЗПКО № 2400И0323040/ 24.03.2019г., при посочен размер на задълженията – 2162969.45 лева /главница/ и 10 214.84 лева /лихва/ или общ размер на задълженията 2173184.29 лева.  

 

            С подадена от „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност жалба до Директора на ТД на НАП – Пловдив, Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г. на гл. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е оспорено по административен ред. Изложените в жалбата съображения за твърдяната неправилност и незаконосъобразност на Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., се свързват единствено с неправилно изчисляване на дължимата от дружеството сума за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2018г. – 31.12.2018г.

           

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 167/ 22.05.2019г., издадено от Заместник директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив - М.С., оправомощена със Заповед № ЗЦУ-160/ 05.02.2019г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, е оставена без уважение жалбата на „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изпълнително дело № 180602172/ 2018г. Въз основа на представените доказателства по преписката в образуваното производство по реда на чл.266 от ДОПК, решаващият административен орган е приел, че Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г. е постановено от компетентен орган и при спазване на изискванията на чл.217, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Разгледани и обсъдени  са възраженията на жалбоподателя досежно размера на присъединеното вземане, като по съображения, основани на разпоредбата на чл.266, ал.3 от ДОПК и на обстоятелството, че това вземане е по подадена от дружеството Годишна данъчна декларация по ЗПКО за 2018г., представляваща изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК, е обоснован извод, че тези възражения са неоснователни, а оспореното Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., е законосъобразно.    

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.  

 

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.267, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК, като е подписано при условията на заместване от Заместник директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив - М.С., надлежно оправомощена със Заповед № ЗЦУ-160/ 05.02.2019г. на Изпълнителния директор на НАП да изпълнява правомощията на Директор на ТД на НАП – Пловдив при негово отсъствие. Решението е постановено в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при издаването на обжалваното решение. Не представлява такова нарушение „неприсъединяването” към административната преписка на изпълнителното дело, по което е присъединено с Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г. публичното вземане за корпоративен данък.

            Съгласно разпоредбата на чл.217, ал.1 от ДОПК в производствата по принудително изпълнение по ДОПК могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми /чл.217, ал.2 от ДОПК/. 

В случая от доказателствата по делото се установява, че в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е образувано изпълнително дело № 180602172/ 2018г., за неплатени от „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност  публични вземания за данъци и ЗОВ. За образуваното изпълнително дело задълженото дружество е надлежно уведомено със Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх. № С180024-048-0213576/ 29.10.2018г.

Задължението за корпоративен данък представлява публично държавно вземане, съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК.  Разпоредбата на чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК определя като публични задължения и лихвите за вземанията по чл.162, ал.2, т. 1 - 8. Съответно нормата на 209, ал.2, т.2 от ДОПК регламентира като изпълнително основание декларацията, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Следователно подадената от „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗПКО вх. № 2400И0323040/ 24.03.2019г. за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2018г., при посочен размер на задължението за годишен корпоративен данък и сума за внасяне – 2162969.45 лева, представлява надлежно основание за предприемане на изпълнението по см. на чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК.  Без съмнение НАП притежава качество на публичен взискател и като такъв може да бъде присъединен към вече образувано изпълнително производство по реда на ДОПК. Ето защо в съответствие със законовите изисквания с Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, на основание чл.217, ал.2 от ДОПК по изпълнително дело № 180602172/ 2018г. е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за вземания на НАП за корпоративен данък от нефинансови предприятия за данъчен период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. по Годишна данъчна декларация по ЗПКО № 2400И0323040/ 24.03.2019г., в размер на 2162969.45 лева /главница/ и 10 214.84 лева /лихва/ или общ размер на задълженията 2173184.29 лева. Съответно правилно и законосъобразно с оспореното решение жалбата на „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност  срещу Разпореждане с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., е оставена без уважение, като неоснователна.  

 

Както е посочено в обжалваното Решение № 167/ 22.05.2019г. на Заместник директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, определеният размер на публичното задължение не подлежи на обжалване в производството по реда на чл.266 и сл. от ДОПК. В този смисъл недопустимо е обжалването на актовете на публичния изпълнител да се основава на оспорване на размера на публичното вземане. Ето защо правилно и обосновано възраженията на „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност за неправилно изчисляване на размера на присъединеното вземане, като несъответстващо на „действително дължимата от дружеството сума“, са приети за неоснователни. Ако жалбоподателят счита, че в подадената Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗПКО № 2400И0323040/ 24.03.2019г. за данъчния финансов резултат и дължимия от „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност годишен корпоративен данък за 2018г., неправилно /погрешно/ е декларирана данъчната основа за облагане респ. размера на дължимия корпоративен данък, то очевидно процесуалният ред за защита не е чрез обжалване на акта на публичния изпълнител /чл.266, ал.3 от ДОПК/. Още по-малко това може да бъде установявано със съдебно-счетоводна експертиза в съдебното производство по чл.268 от ДОПК. Не намира каквото и да е било нормативно основание соченото от оспорващото дружество „че в правомощията на данъчният орган е да прецизира дали с конкретен разход следва да се увеличи данъчната основа за облагане с корпоративен данък за съответната година, което може да извърши единствено и само в изпълнение на изричните законови норми и по реда, предвиден в тях, на основата на надлежно събрани доказателства, удостоверяващи твърдените от органът по приходите законови предпоставки“.

                       

            Абсолютно несъстоятелни са и възраженията на жалбоподателя „за незаконосъобразност на годишната данъчна декларация” поради нейното ненадлежно подписване и подаване в НАП. От доказателствата по делото се установява, че Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗПКО № 2400И0323040/ 24.03.2019г., от името на „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е подадена по електронен път с КЕП въз основа на Заявление за ползване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги вх. № 2215И0090038/ 09.07.2018г. Жалбоподателят не твърди, че посоченото заявление е било подадено без надлежно упълномощаване, нито оспорва КЕП, с който е била подписана подадената по електронен път декларация, поради което очевидно не се явява недоказано надлежното подписване и подаване на декларацията. А и не производството по чл.266 от ДОПК е надлежния процесуален ред за защита, ако задълженото лице счита, че е налице злоупотреба с права при подписването и подаването на данъчната декларация.   

 

            С оглед на гореизложеното жалбата на „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност срещу Решение № 167/ 22.05.2019г. на Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

                       

            Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната помощ. 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.268 от ДОПК, Старозагорският административен съд 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Уилям Гладстон” № 31, против Решение № 167/ 22.05.2019г., издадено от Заместник директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив - М.С., оправомощена със Заповед № ЗЦУ-160/ 05.02.2019г. на Изпълнителния директор на НАП, с което е оставена без уважение жалбата на „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № С190024-105-0106291/ 18.04.2019г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора по изпълнително дело № 180602172/ 2018г., като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „АВТОКОМЕРСИАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – в несъстоятелност със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Уилям Гладстон” № 31,  ЕИК 203949783, да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал.2 от ДОПК.

 

                                                 

                         

СЪДИЯ: