Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 331

 

гр.Стара Загора, 27.09.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

                                               СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ      

 

при секретар Николина Николова                   

и с участието  на прокурора                                                                                          като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №435 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на П.Х.П. *** против Заповед за налагане на ПАМ №19-0329-000024/25.02.2019г., издадена от Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски.  В жалбата се сочи, че от пестеливо изложените мотиви в обстоятелствената част на оспорваната заповед, е видно, че И.Н.К.е управлявал само товарен автомобил, а не състав от пътни превозни средства. Твърди се, че И.К.е бил с валидна правоспособност и е притежавал категория съгласно СУМПС за моторното превозно средство, което е посочено в заповедта, че е управлявал, съгласно мотивите на административния акт. С оглед на това се счита, че правният извод на административния орган е неправилен, предвид обстоятелството, че се твърди изискване за притежаването на категория „С“ и „М“ при управление на МПС, изискващо притежание на категория „С“,  каквато водачът е имал. В случай, че административният орган е приел, че е управлявал състав от пътни превозни средства е следвало да изложи мотиви за това в оспорената заповед, а в случая такива липсват. Обосновава се, че в диспозитива на оспорената заповед е наложена ПАМ на физическото лице П., а не на това лице в качеството му на управител на „П. инженеринг“ ООД, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл.171, т.2, б „а“ от ЗДвП, тъй като собственик на товарния автомобил е посочено дружеството. Моли  се  съда да отмени оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка и  да осъди  ответната страна да заплати направените разноски.

 

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Раковски, редовно и своевременно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Със Заповед за прилагане на Заповед за налагане на ПАМ №19-0329-000024/25.02.2019г., издадена от Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, на П.Х.П. е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”. Заповедта е издадена на основание и чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено обстоятелството, че П. е управител на „П. Инженеринг“ ООД и собственик на товарен автомобил „МАН 25.372“ с рег.№***, като на 21.02.2019г. автомобилът е управляван от И.Н.К., който не притежава съответната категория „СЕ“, към която спада управляваното моторно превозно средство. Заповедта е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение АУАН сер. „АА“, бл.№229628/21.02.2019г. Последният е съставен против И.Н.К.за това, че като на 21.02.2019г., около 10:00 часа в село Стрелци, ул.I-ва управлява товарен автомобил „МАН 25.372“ с рег.№***, с прикачено ремарке „Блунхардт“ с рег***, като управлява МПС без да притежава съответната категория „СЕ“, към която спада управляваното МПС. 

Анотирана съдебна практика

Подадената жалба от П.П. срещу Заповед за прилагане на Заповед за налагане на ПАМ №19-0329-000024/25.02.2019г., издадена от Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, е депозирана от легитимирано лице – нейн адресат, против акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност. Тъй като въпреки указанията на съда по преписката няма данни за съобщаването на административния акт, жалбата срещу него следва да се приеме за подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

 

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, , 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № 317з-391/06.02.2018г. Директорът на ОД на МВР град Пловдив е оправомощил Началниците на групи Охранителна полиция в РУ на МВР да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в установената писмена форма.

 

Административният акт съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

 

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му.

 

Но оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП се прилага ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година, а какъвто е настоящия случай. Видно от представената по делото справка за собственост на МПС, товарен автомобил „МАН 25.372“ с рег.№*** е собственост на „П. инженеринг“ ООД – с.Ягода. Заповед за налагане на ПАМ №19-0329-000024/25.02.2019г., издадена от Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски е издадена спрямо П.П. като физическо лице, адресат на акта. Това лице няма качеството собственик на лекия автомобил, който е управляван от неправоспособния водач. Съгласно чл.171, т.2а ЗДвП заповедта следва да издаде за прекратяване на регистрацията на автомобил единствено и само на собственика. В случая собственик на лекия автомобил, управляван от неправоспособен водач, е дружеството „П. инженеринг“ ООД – с.Ягода, което лице е различно от физическото лице П..

 

С оглед изложеното съдът намира, че мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП не е законосъобразно приложена по отношение на физическото лице П., тъй като той не е собственик на МПС и следователно не може да бъде адресат на издадената заповед. Заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна и подлежи на отмяна като такава.

 

При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 310 лева, от които 300 лева заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие №0212495 от 03.05.2019г. и 10 лева – заплатена държавна такса.

 

          С оглед изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба на П.Х.П. ***, Заповед за налагане на ПАМ №19-0329-000024/25.02.2019г., издадена от Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, като незаконосъобразна.

 

         ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Пловдив, да заплати на П.Х.П. ЕГН **********,***, сумата от 310 /триста и десет/ лв., представляваща направените от него разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.

 

 

                                                           СЪДИЯ: