Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 № 432                                                      20.11.2019г.                             град Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                       СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар   Албена Ангелова                                                                        

и с участието на прокурора                                                                                                   като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 471 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/. 

            Образувано е по жалба на Н.С.Н. ***, подадена чрез пълномощника му адв.С.П., против Заповед № ЗЛС-25 от 07.06.2019г. на Командира на Щабен батальон гр.Стара Загора, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на старшина Н.С.Н.. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, по съображения за постановяването й от некомпетентен орган и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че не е извършил присвояване на посочените в заповедта горива. Направено искане  за отмяна на обжалваната заповед. 

            Ответникът по жалбата -  Командир на Щабен батальон гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения по делото писмен отговор, оспорва подадената жалба като неоснователна. Поддържа че заповедта, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма и със съдържание, съобразено с императивните нормативни изисквания, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на регламентираните административно - производствени правила, е законосъобразна.

  

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            От представените по делото Договор за военна служба № 31-45/ 13.05.2010г. и допълнително споразумение към него /л.68-70 от делото/ се установява, че жалбоподателят в настоящото производство – старшина Н.С.Н., е бил назначен на длъжността Началник на полигонна команда в щабна рота на военно формирование 54230.

            Със заповед № ЗРД-251 от 06.06.2019г. Командирът на Щабен батальон гр.Стара Загора е назначил комисия за извършването на служебна проверка относно действията на старшина Н.С.Н. – началник на полигонна команда в щабна рота, на 05.06.2019г. повод за издаването на цитираната заповед е постъпила информация от Оперативен дежурен на Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив и съставено предварително донесение за инцидент рег.№ З-810/ 05.06.2019г., съгласно което на 05.06.2019г. около 15.00часа, на около 50 метра от КПП на УЦ „Люляк“ – Стара Загора, старшина Н.С.Н. с ЛМПС с рег.№ ххххххВК, е бил спрян за проверка от органите на РС на ВП-Пловдив, при която са констатирани туби от ПВЦ, пълни с гориво: 300литра дизел и 180 литра автомобилен бензин, като пред контролните органи военнослужещият е заявил, че горивото е от икономии и го транспортира до с.Богомилово за използване за лични цели. За резултатите от проверката е съставен Протокол рег. № 3 – 813/ 07.06.2019г. с предложение за търсене на дисциплинарна отговорност чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Като част от образуваната дисциплинарна преписка е приложено и писмено обяснение от старшина  Н., в които пояснява, че откритото при проверката гориво било събрано от икономия, която не е описвал в пътната книжка на служебния автомобил. Взел е горивото за лично ползване, без да е имал намерение да го продава.      

            На 07.06.2019г., със старшина Н. е проведена беседа от Командира на Щабен батальон гр.Стара Загора, за запознаване на военнослужещия с резултатите от проведената служебна проверка и събраните в хода на същата доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, и приемане на писмените му  обяснения. За проведената беседа е съставен Протокол рег. № 3 – 818/ 07.06.2019г., който жалбоподателят е отказал да подпише /това обстоятелство е надлежно удостоверено върху протокола с подписа на един свидетел/. В съдържанието на протокола се съдържа становището на военнослужещия, че не е съгласен с решението на Командира на Щабния батальон, като сочи, че при даване на обясненията в хода на дисциплинарното производство е бил под стрес.      

            С оспорената в настоящото производство Заповед № ЗЛС-25/ 07.06.2019г. на Командира на Щабен батальон гр.Стара Загора, на основание чл.242, т.5, във вр. с чл.241 и чл.178, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили и разпоредбата на чл.152, ал.1, т.4 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България, на старшина Н.С.Н. – началник на полигонна команда в щабна рота на военно формирование 54230, е наложено дисциплинарно наказание по чл.244, т.7 от ЗОВСРБ „уволнение“.  От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с това, че на 05.06.2019г. около 15 часа, на 50 метра след бариерата на учебен център „Люляк“, е била извършена проверка на старшина Н.С.Н., който е управлявал лек автомобил Ланча Федра с рег.№ СТ хххх ВК, при която е установено превозването на 300 литра дизелово гориво и 180 литра автомобилен бензин. Прието е, че старшина Н.Н. противозаконно присвоява войсково имущество /горивосмазочни материали/, собственост на военно формирование 54230 и с тези свои действия е нарушил виновно разпоредбата на чл.152, ал.1, т.4 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България и е допуснал нарушение по смисъла на чл.242, т.5 от ЗОВСРБ. На основание чл. 165, т.3 от ЗОВСРБ при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, е прекратен договора за военна служба със старшина Н.Н., освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. 

            Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в образуваната дисциплинарна преписка, в т.ч. и  писмени обяснения от капитан В.Т.М.и капитан Д.К.Д., присъствали по време на проверката в качеството им на поемни лица. От изложеното в обясненията им се установява достоверността на описаната в заповедта фактическа обстановка.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, адресат на оспорения акт и за което този акт е неблагоприятен.  Относно своевременното подаване на жалбата, съдът съобрази следното: Преклузивният срок, броен считано от 07.06.2019г, когато жалбоподателят е бил уведомен за заповедта, но е отказал да я получи, видно от направеното надлежно удостоверяване върху самата заповед,  изтича на 21.06.2019г. Жалбата е входирана в деловодството на дисциплинарно-наказващия на 05.07.2019г., но същата е била изпратена по пощата на 18.06.2019г., което се установява от поставеното пощенско клеймо на приложения по делото пощенски плик /л.35/, поради което съдът прима, че в случая е спазен срока по чл.149, ал.1 от АПК.

 

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба, е постановена от компетентния по см. на чл.137, ал.4 от ППЗОВСРБ във връзка с чл.248 от ЗОВСРБ орган, тъй като на командира на Щабен батальон - Стара Загора, с военно звание „подполковник”, са предоставени правомощия по прекратяване на договора за военна служба на сержантите /старшините/ и войниците в подчиненото му военно формирование, съгласно т.10.2 от Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-1252/ 07.12.2017г. /л.59-63 по делото/.

            Заповедта е издадена при съблюдаване на императивните норми на чл.59, ал.2 от АПК и специалните разпоредби на чл. 148, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ за форма и съдържание на акта, в т.ч. на изискването за налагане на дисциплинарното наказание с мотивирана заповед. Нарушението, за което е санкциониран Н.Н., е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа и от правна страна. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта -  обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, сочещо на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина,  с което правната норма на чл. 245, ал.2 от ЗОВС свързва възможността за налагане на дисциплинарно наказание – „уволнение”. 

При провеждането на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ процесуални изисквания и правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 246, ал.2 от ЗОВСРБ и чл.142 от ППЗОВСРБ, със Заповед № ЗРД-251/ 06.06.2019г е назначена комисия за извършването на служебна проверка, за резултатите от която е съставен протокол във форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл. 143, ал.1 от ППЗОВСРБ. При спазване на чл. 144, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият орган е провел беседа с военнослужещия, на която старшина Н. е запознат с констатациите на комисията, приетите за установени от нея релевантни факти и обстоятелства за извършеното нарушение и с направеното предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и вида на дисциплинарното наказание. За проведената беседа с участието на председателя на Комисията по чл. 142, ал.3 от ППЗОВСРБ, е съставен и подписан надлежен протокол по чл. 144, ал.2 от ППЗОВСРБ. Приети са писмените обяснения на военнослужещия съгласно изискванията на чл. 246, ал.4 от ЗОВСРБ и чл. 144, ал.1, т.2 от ППЗОВСРБ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазване на установената от закона процедура по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. От представения и приет като доказателство по делото Протокол рег. № 3-818/ 07.06.2019г. от проведената беседа е видно, че Н.Н. е оспорил решението за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с твърдение, че дадените от него обяснения при проверката са били под стрес. Не са посочени обаче никакви факти и обстоятелства, нито е поискано събиране на допълнителни доказателства, за опровергаване констатациите от извършената служебна проверка. Не може да се вмени като задължение нито на комисията, извършваща служебната проверка, нито на дисциплинарно-наказващия орган, да проверява правилността и верността на направените от военнослужещия самопризнания, при липсата на каквито и да е било данни дори като индиция, сочещи на друга фактическа обстановка.

Обжалваната заповед е постановена и при правилно приложение и в съответствие с целта на материалния закон.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на военната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, се изразява в  нарушение на военната дисциплина по см. чл. 242, т.5 от ЗОВСРБ - увреждане на имущество-държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, във вр. с чл.152, ал.1, т.4 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България, определено като тежко такова по см. чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ, за което е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. От фактическа страна дисциплинарното обвинение е обосновано с това, че на 05.06.2019г. около 15 часа, на 50 метра от бариерата на учебен център „Люляк“, старшина Н., който е заемал длъжността началник на полигонна команда в щабна рота на военно формирование 54230, е превозвал в личния си лек автомобил 300 литра дизелово гориво и 180 литра автомобилен бензин, което е било установено при извършена от органите на военна полиция проверка. Прието е, че военнослужещия противозаконно присвоява войсково имущество /гориво-смазочни материали/, собственост на военно формирование 54230. Описаното в обстоятелствената част на обжалваната заповед поведение на дисциплинарно наказаното лице се потвърждава от представените и приети като доказателства по делото документи /писмените обяснения на Н. от 06.06.2019г., писмените обяснения, дадени от кап.В.Ч.и кап. Д.Д./, чиято доказателствена стойност не е разколебана или оборена в хода на съдебното дирене. С оглед на което съдът приема, че извършването на деянието от наказаното лице, с което от фактическа страна е обосновано дисциплинарното обвинение, е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 241 от ЗОВСРБ виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Старшина Н.С.Н. е нарушил чл. 152, ал.1, т.4 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ, според който командирите /началниците/ отговарят за цялостното състояние на подчинените им военни формирования и са длъжни да вземат необходимите мерки за охрана на войсковите райони /обекти/, опазване, съхранение, поддържане, използване и обслужване на въоръжението, техниката, боеприпасите, гориво-смазочните материали и други материални средства. Несъмнено с предприетите неправомерни действия по изнасяне на 300 литра дизелово гориво и 180 литра автомобилен бензин от територията на военното формирование жалбоподателят умишлено (при условията на пряк умисъл) не е изпълнил служебните си задължения да опазва и съхранява повереното му имущество /в случая гориво-смазочни материали/. Налице е присвояване на горивото, защото същото се е намирало в патримониума на дееца при напускане на учебен център „Люляк“ - в управлявания от него личен автомобил и е налице умисъл за присвояването му с цел да се ползва за лични нужди, както и опит за изнасяне на горивото извън територията на военното формирование, който е бил пресечен в резултат на извършената проверка от военна полиция.    

 

Затова деянието правилно е квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по чл. 242, т.5 от ЗОВСРБ, представляващо разпиляване на материали - държавна собственост.

При определяне на вида на наказанието са преценени от дисциплинарно наказващия орган характерът и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, както и останалите обстоятелства по чл. 247 от ЗОВСРБ.  В чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ са изброени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В ал. 2 е предвидено, че такова наказание може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина. При спазване на разпоредбата на чл.139, ал.1 във вр. с чл.145, ал.2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият орган обосновано е приел, че тежестта на нарушението сочи на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, като материалноправно основание по чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание по чл.244, т.7 от ЗОВСРБ – „уволнение”. В съответствие с нормата на чл. 165, т.3 от ЗОВСРБ, е прекратено и правоотношението на Н. по изпълнение на военната служба.   

С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона – за превенция и защита от противоправни прояви. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора искането на  пълномощника на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя Н.С.Н. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл.144 от АПК. 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд,  

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Н.С.Н. *** против Заповед № ЗЛС-25 от 07.06.2019г. на Командира на Щабен батальон гр.Стара Загора, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса,  като неоснователна.

            ОСЪЖДА Н.С.Н. с ЕГН **********,***, да заплати на Щабен батальон гр.Стара Загора   сумата 100.00 /сто лева/ лв – възнаграждение за юрисконсулт. 

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: