Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 503 20.12.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 486 по
описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 219, ал.1
във вр. с чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/
Образувано е по жалба на „ФЕРОХРОМ“ АД, ЕИК 123027751, със
седалище и адрес на управление гр.Казанлък, бул.“Александър Батенберг“ № 221,
представлявано от изпълнителния директор И.Т.К., против Заповед № 828 от
04.06.2019г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която заповед е
разпоредено да се премахне строеж „Магазин за промишлени стоки с метална
конструкция и ограждаща конструкция от термопанели със застроена площ
145.75кв.м., находящ се в ПИ с идентификатор 35167.505.127 по КККР на
гр.Казанлък, представляващ УПИ III-127, кв.427 по плана на гр.Казанлък.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения
за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена на грешно правно основание,
доколкото в сочената ал.1 на чл.225 от ЗУТ нямало т.2, поради което е в невъзможност
да организира правилно защитата си. Освен това не ставало ясно извършеното
нарушение, т.е. основанието за премахване, а именно дали поради факта на
заемане на част от имот - общинска публична собственост, или поради неспазване
на издаденото разрешение за поставяне. Счита, че нареждането да се премахне
целия обект противоречи на закона, тъй като в случай на констатирано отклонение
от одобрения проект и издаденото разрешение за поставяне трябвало да се
премахне само частта, която нарушава проекта и за която липсва разрешение от
административния орган. Твърди се, че разпореденият за премахване обект изцяло
отговаря на изискванията за преместваем обект, същият е с монолитна основа,
която е предназначена да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост
на обекта, цялата конструкция на обекта е преместваема и няма пречка да се
премахне само тази част от него, която е извън издаденото Разрешение за
поставяне № 53/ 14.12.2016г. Направено е искане за отмяна на оспорения
административен акт.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Казанлък, чрез
процесуалния си представител по делото – юриск.Б., оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е
постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални
правила и формални изисквания. Обосновава, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява изграден в имота на жалбоподателя строеж
по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, изпълнен без издадени строителни книжа, което
релевира наличието на незаконен строеж, подлежащ на премахване.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото производство – „ФЕРОХРОМ“АД
гр.Казанлък, е собственик на недвижим имот – УПИ III-127,
кв.427 по плана на гр.Казанлък с площ от 20 828 кв.м.
С Разрешение за
поставяне № 53/ 14.12.2016г., издадено на основание чл.65 от ЗУТ и Наредба № 21
на ОбС, и съгласно съгласуван и одобрен проект
от гл.архитект на Община Казанлък на 28.11.2016г., е разрешено на
„ФЕРОХРОМ“АД да постави преместваемо съоръжение – Магазин за промишлени стоки с
метална конструкция и ограждаща конструкция от термопанели със застроена площ
145.75кв.м., находящ се в собствен ПИ с идентификатор 35167.505.127 по КККР на
гр.Казанлък, представляващ УПИ III-127, кв.427 по плана на гр.Казанлък.
Във връзка с постъпил в община Казанлък сигнал на граждани
вх.№ 1073-4/ 31.01.2019г. относно строеж „Магазин за промишлени стоки“, находящ
се в УПИ III-127, кв.427 гр.Казанлък,
на 01.02.2019г. е била извършена проверка на място от служители в Дирекция
„Устройство на територията“, при която е констатирано извършено строителство на
1-етажна сграда – метална конструкция, с изпълнени ивични основи с височина
1,10м от юг и 0,35м от север над кота терен и стоманобетонова плоча на кота
0,00м; ограждащите стени са от термопаленли; покривът - плосък, стоманена
конструкция; поставена дограма, без стъклопакети. За резултата от проверката е
съставен констативен протокол, в който се сочи, че при извършено измерване на
място е установено, че обекта е ситуиран освен в собствения на „ФЕРОХРОМ“АД
поземлен имот 35167.505.127 по КККР на гр.Казанлък и в ПИ с идентификатор
35167.505.759 с НТП „За друг поземлен имот за движение и транспорт“, който е
публична общинска собственост. Констатирано е също така, че изградените на
място основи и плоча са в разрез с одобрения проект, част Конструктивна, тъй
като по проект основата на „поставяемия обект“ е съществуваща стоманобетонова
плоча, каквато реално не е имало изпълнена в поземления имот. Въз основа на
този констативен протокол е изпратено уведомление до управителя на търговското
дружество – писмо с изх.№ 1073-4/ 15.02.2019г./л.24/, с което е информиран за
образувано административно производство по чл.224а, ал.5 във вр. с чл.225,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ относно изграждането на “Преместваемо съоръжение –
Магазин за промишлени стоки с метална конструкция и ограждаща конструкция от
термопанели“, като на основание чл.34 от АПК му е била предоставена възможност
в указан срок да представи в община Казанлък всички налични документи
съпътстващи изпълнението на посочения строеж. Писмото е получено от
представител на „ФЕРОХРОМ“АД на 28.02.2019г., видно от представеното по делото
известие за доставяне /Л.25/.
На 26.03.2019г. е била
извършена нова проверка на място от същите служители на общинска администрация
– Казанлък – инж.И.М..– гл.експерт ТИКС в Община Казанлък и М.В.– гл.специалист
ТИКС в Община Казанлък, за резултатите от която е съставен Констативен акт №
46/ 26.03.2019г. В него са повторени констатациите от предходния констативен
протокол относно вида и характеристиките на изпълнения строеж, V категория,
придружено с окомерна скица. Направена е констатация, че част от изградения
обект – около 30 кв.м. навлиза в съседен имот – публична общинска собственост и
съответно застроената площ е с 30 кв.м. по-голяма от тази в одобрения проект.
Изградените на място основи и плоча са в разрез с одобрения проект, част
Конструктивна. За установени нарушения се сочат следните обстоятелства:
строежът не съответства на одобрения от гл.архитект на 28.11.2016г.
инвестиционен проект за преместваемо съоръжение – Магазин за промишлени стоки в
УПИ III-127 кв.427 гр.Казанлък и не представлява
преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.
По делото не са
представени доказателства за връчването на констативния акт на дружеството –
жалбоподател, но индиция, че това се е случило е подаденото от „ФЕРОХРОМ“ АД
възражение с рег.№ 168-478-2/ 18.04.2019г. /л.14 по делото/. Оспорени са
изводите на проверяващите общински служители, като се поддържа, че не ставало
ясно коя категория е прието, че е строежа; изразено е несъгласие с твърдението,
че застроената площ е с 30 кв.м. по – голяма от тази по одобрения проект и че
обектът навлиза в имот – публична общинска собственост, тъй като имало грешка в
кадастралното заснемане на имотната граница, за отстраняването на която била
инициирана процедура със Заявление вх.№ 168-478-1/ 18.03.2019г. Твърди се, че
обектът изцяло отговарял на изискванията за „преместваем обект“, тъй като
съгласно §5, т.80 от ДР на ЗУТ същият можело да е с монолитна основа, какъвто
бил настоящият случай, предназначена да гарантира конструктивната и
пространствена устойчивост на обекта, а цялата конструкция на обекта/метална и
ограждаща конструкция от термопанели/ била преместваема.
На 12.05.2019г. е бил
съставен още един Констативен акт с № 48/ 12.05.2019г., в който са обективирани
резултатите от нова проверка на същия обект. Съгласно
констативната част на същия, при проверката е установено, че обектът
„Преместваемо съоръжение – Магазин за промишлени стоки“, находящ се в УПИ III-127,
кв.427 по плана на агр.Казанлък представлява 1-етажна сграда – метална
конструкция. В план сградата е с размери приблизително 11м/ 19м, с неправилна
форма. Изпълнени са ивични основи с височина 1,10м от юг и 0,35м от север над
кота терен, и стоманобетонова плоча на кота 0,00м. Ограждащите стени са от
термопанели. Покривът е плосък, стоманена конструкция. Поставена е дограма.
Строежът е ситуиран в поземлен имот с идентификатор 35167.505.127 по КККР на
гр.Казанлък, представляващ УПИ III-127, кв.427 по плана на гр.Казанлък и в
част от поземлен имот с идентификатор 35167.505.759, с НТП „За друг поземлен
имот за движение и транспорт“, вид собственост – публична общинска собственост.
Навлизането в имота – публична общинска собственост – на юг от о.т.3614/част от
уличната регулация по бул.“Ал.Батенберг“/ е около 30кв.м. и съответно
застроената площ на обекта е с 30 кв.м.по-голяма от тази в одобрения проект.
Сочи се, че в одобрения проект основата на „поставяемия обект“ е съществуваща
стоманобетонова плоча, но от снимките от Google
eart от 8/2015г. и предходен кадастрален план било установено, че
на мястото не е имало такава, а метални павилиони и озеленени площи, въз основа
на което е прието , че изградените на място основи и плоча е в разрез с
одобрения проект, част Конструктивна, на който са били показани като
съществуващи. Установено е, че за описания обект има издадено разрешение за
поставяне № 53/ 14.12.2016г., но няма издадено разрешение за строеж, а
одобрения инвестиционен проект е за преместваемо съоръжение, каквото според
актосъставителите проверяваният обект не е, а следва да бъде квалифициран като
строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ. Посочено е, че строежът е V
категория, съгласно чл.137, ал.1,т.5, б.“а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.4 от
Наредба № 1/ 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. За възложител на строежа е посочен
„ФЕРОХРОМ“АД.
Констативният акт е бил изпратен по пощата и получен от
представител на дружеството – жалбоподател на 17.05.2019г., видно от
приложената по делото разписка /л.10/. В законово установения срок по чл. 225а,
ал.2 от ЗУТ управителят на „ФЕРОХРОМ“АД е подал възражение, с което
по изложените вече съображения във връзка с предходно издадения КА № 46/
26.03.2019г., изразява несъгласие и със съдържащите се в Констативния акт № 48/
12.05.2019г. фактически констатации.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 828
от 04.06.2019г. на Кмета на Община Казанлък, е разпоредено да се премахне от
„ФЕРОХРОМ“АД строеж: „Магазин за промишлени стоки с метална конструкция и
ограждаща конструкция от термопанели със
застроена площ 145.75кв.м., находящ се в ПИ с идентификатор 35167.505.127 по
КККР на гр.Казанлък, представляващ УПИ III-127, кв.427 по плана
на гр.Казанлък“. От фактическа страна обжалваният административен акт е
обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативен акт № 48/
12.05.2019г. и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен без издадено разрешение за
строеж. В мотивите към оспорената заповед са разгледани подробно възраженията
на адресата, като са приети за неоснователни. Административния орган счита, че
на място е изпълнен строеж, а не преместваем обект, тъй като изградените основи
и плоча и прикрепването трайно на обекта към земята променят субстанцията й, в
сравнение със субстанцията и начина й на ползване преди това строителство, като
премахването им също би променило трайно тази субстанция и начина й на
ползване. Отделно е прието, че изграденият фундамент представлява монолитен
конструктивен елемент, който не е неразделна част от преместваемия обект и не
служи само за неговата конструктивна
устойчивост.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорената Заповед № 828 от 04.06.2019 г. на Кмета на Община Казанлък.
Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа
експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът
възприема като компетентно, добросъвестно и обективно. Съгласно заключението на
вещите лица предназначението на обекта, разпореден за премахване с обжалваната
заповед, е магазин за промишлени стоки, съгласно одобрен проект/с решение № 15
по Протокол № 21 от 17.11.2016г. на ЕСУТ/ и издадено разрешение за поставяне №
53 от 14.12.2016г. на Община Казанлък. При извършен оглед на място вещите лица
са установили, че разпоредената за премахване постройка е разположена в ПИ с
идентификатор 35167.505.127 с площ 146кв.м. и част от нея в ПИ с идентификатор
35167.505.759. Частта от сградата, разположена в ПИ 35167.505.127 е изпълнена
така, както е предвидено в част „Геодезическа“ – Трасировъчен план на
представения одобрен проект за поставяне. Останалата част, попадаща в ПИ с
идентификатор 35167.505.759 е с площ /30кв.м./ и разположение, извън одобрения
проект/приложен по делото/ и извън уличната регулация на УПИ III-127,
кв.427 по плана на гр.Казанлък, одобрен със Заповед № 267 от 07.04.2008г. на
кмета на Община Казанлък. Експертите сочат, че е налице отклонение между
одобрения проект по част СК и реално изпълнените СМР на обекта, касаещи
основите. От приложения по делото проект за изменение на план за регулация –
стр.21, било видно, че обектът е предвиден да се изгражда в ПИ 35167.505.127 и
в участъка от него с две масивни постройки, основите на които не били достатъчни
като площ, върху която да се монтира новата метална конструкция на магазина със
застроена площ от 146 кв.м., поради което била изградена нова бетонова основа,
непредвидена в одобрения проект за поставяне на обект „Магазин за промишлени
стоки“. Останалата част от проекта – по част АС и СК /над кота 0,00/ напълно
отговаряла на изпълнените до момента СМР на обекта, като видове строителни
работи, но не отговаряли по размер и местоположение, в противоречие с
трасировъчния план одобрения проект. В заключението се сочи, че от основните
елементи на процесния обект не са преместваеми: стоманобетонови основи /стени и
единични фундаменти под колони/, външно ст.бетоново стълбище с 5 бр.стъпала и
широчина 1,20м; ст.бетонова настилка с дебелина 10см., която е армирана с горна
мрежа N 10/20/20; цялата метална покривна конструкция, включваща:
горещо валцовани стоманени ригели – 7бр., стоманени столици, и др., тъй като
при демонтаж всички те следва да се нарежат и не могат да запазят точните си
първоначални размери. От основните елементи са преместваеми – 4 бр.средни
колони и 5 бр.ъглови колони; стоманени ригели – 7бр./след много внимателен
демонтаж/, фасадни термопанели и дограма.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено в законово
установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен интерес
и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповед № 828 от 04.06.2019г. е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Казанлък,
съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а,
ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2
от ЗУТ.
Оспореният административен акт е постановен в предвидената от
закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал.2
от АПК. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като
незаконен такъв по см на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, при подробно описание в заповедта на строежа от
гл.т. на неговия вид, предназначение, характеристики, местонахождение. Дали
изпълненият обект представлява строеж по см. на легалната дефиниция по §5, т.38 от
ДР на ЗУТ и правилно ли строежът е квалифициран като подлежащ на
премахване незаконен строеж, е въпрос на материална, а не на формална
/процесуална/ законосъобразност на оспорената заповед. Действително неправилно
сред правните основния за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на
чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ вместо относимата – чл.225, ал.2, т.2 от същия закон,
но доколкото от изложената в заповедта фактическа обосновка може да се извлече
вярното правното основание за квалифицирането на строежа като незаконен /липса
на издадено разрешение за строеж, осъществяващо хипотезата на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ/, то допуснатото несъответствие не представлява формално нарушение.
Заповед
№ 828/ 04.06.2019г. на Кмета на Община Казанлък е издадена след надлежно
проведена процедура, при спазване на регламентираните в ЗУТ процесуални правила
и изисквания. Съставянето на два констативни акта не нарушава правото на защита
на адресата на разпореждането за премахване на строежа, като видно от мотивите
на оспорената заповед, административния орган се е позовал на последно
съставения такъв – КА № 48/ 12.05.2019г. С констативния акт са установени и
удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие
на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като
незаконен строеж на посочения в акта обект. Обстоятелството, че управителят на
търговското дружество не е бил уведомен и
представител на „ФЕРОХРОМ“АД не е присъствал на извършената на
12.05.2019г. проверка на строежа от работната група по констатиране на
незаконно строителство, не може да бъде квалифицирано като съществено
процесуално нарушение, доколкото в случая на жалбоподателя е била осигурена
възможност да упражни правата, които има в качеството си на страна в
административното производство по чл.225а от ЗУТ, в т.ч. правото да направи
възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и
направените фактически и правни изводи. С
оглед на което съдът приема, че при постановяването на обжалваната заповед не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие
на приложимите материалноправните разпоредби на ЗУТ.
Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1
от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен
строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на
някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Спорните по делото въпроси се свеждат до това дали и доколко
разпореденият за премахване обект: „Магазин за промишлени стоки с метална
конструкция и ограждаща конструкция от термопанели“, представлява строеж по см.
на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ, изисква ли за него законът издаване на разрешение за
строеж и одобряването на строителни книжа и съотв. подлежи ли на премахване по
реда и на основание чл. 225а от
ЗУТ, като незаконен строеж. Твърдението на жалбоподателя, на което
се основава възражението за материална незаконосъобразност на оспорената
заповед, е обосновано с обстоятелството, че тъй като изградения магазин за
промишлени стоки не е трайно закрепен към терена съотв. не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на терена, върху който е поставен, същият
не представлява строеж по см. на § 5, т.38 от
ДР на ЗУТ, а преместваем обект съгласно §5, т.80 от ДР наЗУТ, за който има надлежно издадено
разрешение за поставянето му.
Съгласно §5, т.38 от
ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал.1
от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Разпоредбата на § 5, т.80 от
ДР на ЗУТ определя като "преместваем
обект" обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща
дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. В контекста на посочените легални дефиниции
следва извода, че за определянето на обекта като преместваем
или като строеж, се изхожда от неговите характеристики - вид, предназначение,
начин на изграждане и свързаност с терена или с друг обект.
В случая административният
орган е приел, въз основа на съставения констативен акт № 48/ 12.05.2019г., че
вместо да постави преместваемо съоръжение в границите на УПИ III-127, кв.427 по
плана на гр.Казанлък, с размери и конструкция, съобразно одобрения
инвестиционен проект и издаденото разрешение за поставяне № 53/ 14.12.2016г.,
жалбоподателят е изпълнил строителство на едноетажна сграда с монолитна и
независима конструктивно основа, с размери, които са по-големи от посочената
площ в разрешението за поставяне /11м/22м, вместо 11/19м/, и които навлизат в
съседен поземлен имот с идентификатор 35167.505.759 - публична общинска
собственост. Тези факти се установяват по делото от съдържащите се в преписката
писмени документи и от заключението по допусната съдебно-техническа експертиза. Както вече беше посочено, по аргумент от §5, т.80 от
ДР на ЗУТ, преместваем е този
обект, който може след отделянето му от повърхността в неговата цялост да бъде
демонтиран или преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация. Видно от заключението на експертизата и поясненията на вещите
лица, дадени в съдебното заседание при изслушване на експертизата,
разпореденият за премахване обект не може да бъде отделен и преместен на друго
място в пространството, без да бъде демонтиран на части. Очевидно с това преместване би се нарушила
субстанцията му на единен обект, а както беше посочено, за определянето му като
преместваем, е необходимо не материалите,
от които е изграден, да могат да се преместят, а обектът да може да бъде
отделен и преместен на друго място като цяло, във вида и с предназначението,
което е имал на мястото, от което е отделен. Следователно преместването на
процесния обект не би могло да бъде извършено при запазване на физическата му
цялост като обект, а чрез разрушаването на извършен строеж и новото му
изграждане /макар и от същите материали/, на друго място, което изключва
определянето на "магазина за промишлени стоки" като преместваем обект. Верен на материалния закон е
и довода на административния орган, че изграждането на монолитна основа променя
субстанцията на земята. Тази основа, противно на твърдяното в от
жалбоподателя, не е конструктивно
неразделна част от обекта, тъй като не може да се премести заедно с него без
разрушаване.
С оглед установените
характеристики на изградения в имота на „ФЕРОХРОМ“АД обект от гл. т на вид,
предназначение и начин на изпълнение, съдът приема, че същият безспорно
представлява строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от
ДР на ЗУТ.
Съгласно разпоредбата
на чл.148 ал.1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само въз основа на
издадено по съответния ред разрешение за строеж. Процесният строеж несъмнено не
попада сред изключенията по чл.151 ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж
не се изисква, което е основание за квалифицирането на строежа като незаконен
по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо
основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен
начин. Липсата на строителни книжа за изпълненото строителство прави
безпредметно обсъждането на въпроса за неспазване на регулационните
предвиждания, а освен това завземането на част от терен - общинска собственост,
е основание за издаване на друг административен акт. След като на място се
установява изпълнен строеж с размери и местоположение като посочените в
оспорената заповед за премахването му, и след като за този строеж няма издадено
строително разрешение, то следва правния извод че на премахване подлежи целият
строеж, а не само онази част от 30 кв.м. от него, която превишава размерите на обекта
по издаденото Разрешение № 53/ 14.12.2016г. за поставяне на преместваем обект.
Строежът, за който не е
спорно, че е изпълнен не по-рано от 2016г. /въз основа на издаденото разрешение
за поставяне № 53 от 14.12.2016г./ не би
могъл да представлява търпим строеж по см. на §16 от ПР на
ЗУТ и на § 127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, нито подлежи на узаконяване по реда на § 127, ал.2 и
сл. от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Предвид така
установените факти по делото съдът намира, че кумулативно са налице
юридическите факти - елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за
премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че
жалбоподателите са извършили незаконен строеж по смисъла на чл. 225,
ал.2, т.2 ЗУТ, като изпълнен без одобрени строителни книжа и
издадено разрешение за строеж, и следователно са налице законово
регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото
премахване. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен
при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.
По изложените
съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен
орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона,
свързана с отстраняване на незаконно строителство. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФЕРОХРОМ“ АД, ЕИК 123027751, със
седалище и адрес на управление гр.Казанлък, бул.“Александър Батенберг“ № 221,
против Заповед № 828 от 04.06.2019г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с
която е разпоредено да се премахне строеж „Магазин за промишлени стоки с метална
конструкция и ограждаща конструкция от термопанели със застроена площ
145.75кв.м., находящ се в ПИ с идентификатор 35167.505.127 по КККР на
гр.Казанлък, представляващ УПИ III-127, кв.427 по плана на гр.Казанлък, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: