Решение по Административно дело 499/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е № 489

гр.Стара Загора, 13.12.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Николина Николова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №499 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.56, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).

Образувано е по жалба на Всестранна кооперация „Шести май“ със седалище и адрес на управление с.Дълбоки, Община Стара Загора, представлявана от председателя М.М.М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №ХС-064/02.07.2019г., издадена от Главен инспектор Е.Д. в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ гр.Хасково към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. В жалбата се твърди се, че законодателната уредба не допуска делегиране на правомощия за издаване на ИАА от категорията на процесния. Сочи се, че в настоящия случай не става въпрос за бензиностанция, а проверяваното от административния орган гориво се използва за земеделската техника на кооперацията и с оглед на това административния орган неправилно е приел, че кооперацията разпространява гориво. В подкрепа на това е и обстоятелството, че бензиновата колонка разполага само с показател на потребеното количество дизелово гориво, но не и с индикатор за цената. Излагат се съображения, че кооперацията използва дизелово гориво за зареждане на извънпътна земеделска техника и по този начин за нея не се отнася изискването на чл.47 ЗЕВИ да се използва биодизелото гориво за зареждането й. Обосновава се, че Заповед за прилагане на ПАМ е лишена от мотиви, като акта не съдържа посочените в чл.59, ал.2 АПК реквизити. В заключение се сочи, че оспорената ПАМ не отразява правилно фактическата и правна обстановка и се основава на неверни факти, като в разпоредителната й част не е посочен периода, през който се спира разпространението. Моли се съда да прогласи нищожността на оспорената ПАМ, респективно да я отмени като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Главен инспектор Е.Д. в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ гр.Хасково към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния си представител ст.експерт-юрист И.Т. с писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на твърденията, че административният акт е немотивиран, както и че жалбоподателят не е краен разпространител. Моли жалбата на Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 02.07.2019г. служители на Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор са извършили проверка на обект – бензиностанция, стопанисван от Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки. В хода на проверката е съставен Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Хс-064/02.07.2019г., в който е отразено, че жалбоподателят разпространява гориво за дизелови двигатели с Декларация за съответствие №0192/27.06.2019г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД, документ за доставка: Нареждане за експедиция №44772/01.07.2019г. за количество 9 899,0 L и други документи: товарителница сер.М №822922/01.07.2019г. Посочено е, че протоколът е съставен в присъствието на М.П.П. – домакин, а в него като забележка е отразено, че предоставената по чл.48, ал.5 от ЗЕВИ от Всестранна кооперация „Шести май“ Декларация за съответствие №0192/27.06.2019г. не съдържа информация по чл.48, ал.2 от ЗЕВИ, а именно процентното съдържание на биогориво в Горивото за дизелови двигатели, както и процентното съдържание на биогориво от ново поколение в горивото за дизелови двигатели.

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ХС-064/02.07.2019г., издадена от Главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ – гр.Хасково към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН, на основание чл.56, ал.1, вр. чл.55, т.1 от ЗЕВИ временно е спряно разпространението на течно гориво „Гориво за дизелови двигатели“ в количество 13 551.0L на обект „бензиностанция“ с.Дълбоки от бензиноколонка № 1, свързана с резервоар № 1, поради това, че течно гориво за дизелови двигатели се предлага с Декларация за съответствие №0192/27.06.2019г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД за партида №0192 в общо количество 1 200 тона, която не отговоря на изискванията по чл.48, ал.2 от ЗЕВИ.

По делото са представени и приети като доказателства 2бр. фискални бонове от 02.07.2019г. от ведомствена бензиностанция, декларация № 192/27.06.2019г. от „Лукойл България“ ЕООД за съответствие на качеството на течните горива, нареждане на експедиция 44772/01.07.2019г., товарителница от 01.07.2019г.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.П. - домакин във Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки. В показанията си последната заявява, че проверената на 02.07.2019г в нейно присъствие бензиностанция е ведомствена и там се зарежда с гориво само земеделската техника на кооперацията: трактори, комбайни, челни товарачи. Останалите служебни автомобили се зареждат на друго място. Подписала е лично протокол №Хс-064/02.07.2019г. за проверка и вземане на проба от течно гориво.

Заповедта е връчена на домакина на Всестранна кооперация „Шести май“ с.Дълбоки на 02.07.2019г., а жалбата срещу нея е подадена на 16.07.2019г. в Административен съд Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустимо като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка за временно спиране разпространението на течно гориво, нормативно предвидена в чл.55 от ЗЕВИ. Съгласно чл.55 във връзка с чл.56, ал.1 от ЗЕВИ, принудителна административна мярка се прилага с мотивирана заповед от председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №А-211/01.04.2019г, с която на основание чл.51, ал.1 във връзка с чл.55 и чл.69, ал.1, т.4 от ЗЕВИ от председателя на ДАМНТ са определени длъжностните лица от Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН да прилагат ПАМ по чл.55 от ЗЕВИ (л.65-66). Следователно обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.55, т.1 от ЗЕВИ е издадена от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия и не е нищожна.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Заповедта е и мотивирана – тоест съдържа и фактически, и правни основания, каквото е изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото е безспорен факта, че е напълно допустимо мотивите на един административен акт да се съдържат в отделен документ, подготвящ неговото издаване – Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд. В конкретния случай като фактическо основание в заповедта е посочено, че течно гориво за дизелови двигатели се предлага с Декларация за съответствие №0192/27.06.2019г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД за партида №0192 в общо количество 1 200 тона, която не отговоря на изискванията по чл.48, ал.2 от ЗЕВИ, като в забележката към предхождащия издаването на заповедта протокол №Хс-064/02.07.2019г. е посочено, че се касае за информация за процентното съдържание на биогориво в Горивото за дизелови двигатели, както и процентното съдържание на биогориво от ново поколение в горивото за дизелови двигатели. Така посочените фактически основания съставляват нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.55, т.1 от ЗЕВИ. В този смисъл липсват предпоставки за отмяна на заповедта на основание чл.146, т.2 от АПК.

При издаване на оспорения административен акт съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, като посочените такива от жалбподателя касаят компетентността на административният орган и са обсъдения по-горе в настоящото изложение.

Заповедта съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Установената по надлежния ред липсваща информация по чл.48, ал.2 от ЗЕВИ в Декларация за съответствие №0192/27.06.2019г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД, обуславя наличието на изискуемата предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.55, т.1 от ЗЕВИ. В Декларация №192/21.06.2019г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД“ за съответствие на горивото е посочено, че се отнася за гориво за дизелови двигатели. Съгласно текста на чл.48, ал.2 от ЗЕВИ лицата, които пускат на пазара смеси на биогорива с течни горива от нефтен произход в транспорта, отбелязват в декларацията за съответствие и процентното съдържание на биогориво в горивото за бензинови или дизелови двигатели, както и процентното съдържание на биогориво от ново поколение в горивото за дизелови двигатели. От съдържанието на Декларация за съответствие №0192/27.06.2019г. обаче се установява, че такава информация в нея не се съдържа (л.72), а е отбелязано единствено, че гориво за дизелови двигатели от партида 0192 в количество 1 200 тона съответства на изискванията на Наредбата за изискванията за количеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че кооперацията не е разпространител на течно гориво от нефтен произход и не може да бъде адресат на наложената принудителна административна мярка. Съгласно §1, т.23 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), „Разпространение на течни горива“ е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл.3, ал.1, т.5, а това са резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, петролните бази, терминалите, бензиностанциите, авто- и жп цистерните, корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни средства. А според § 1, т.20 от ДР на ЗЧАВ (ДВ, бр.99 от 2006г., изм., бр.1 от 2019г., в сила от 3.01.2019г.) краен разпространител на течни горива е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства. Действително жалбоподателят не продава гориво, но въпреки това попада в хипотезата на разпространение по смисъла на цитираните приложими норми, доколкото го съхранява и го използва за зареждане на своята техника.

Заповедта е съответна и на целта на ЗЕВИ и НИКТГУРНТК, която е използване на горива с по-малка вреда за околната среда.

По отношение на направеното в жалбата искане за обявяване на нищожност на издадения административен акт съдът намира следното: при искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване (прогласяване) на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, издадени без каквото и да е нормативно основание (т.е. при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма) или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

При издаване на оспорения акт не се установиха такива пороци, които с оглед своята същественост да обуславят неговата невалидност като административен акт, което предпоставя отхвърляне на искането за прогласяването му за нищожен.

С оглед горните съображения съдът намира, че постановената Заповед ПАМ е издадена от компетентен орган, приложена е спрямо надлежен субект при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и в съответствие с целта на закона. С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ХС-064/02.07.2019г., издадена от Главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ гр.Хасково към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМНТ, е формално и материално законосъобразна. Подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на Всестранна кооперация „Шести май“ със седалище и адрес на управление с.Дълбоки, Община Стара Загора, представлявана от председателя М.М.М., за прогласяване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ХС-064/02.07.2019г., издадена от Главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ гр.Хасково към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор за нищожна, като неоснователно.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Всестранна кооперация „Шести май“ със седалище и адрес на управление с.Дълбоки, Община Стара Загора, представлявана от председателя М.М.М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ХС-064/02.07.2019г., издадена от Главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ гр.Хасково към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, като неоснователна.

Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: