Р Е Ш Е Н И Е № 365

гр.Стара Загора 24.10.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на седми октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря Николина Николова

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 513 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 197, ал.2 вр.чл.121 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от „СИТИ ГРУП-1“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“ nnn“ № 1, ет.5, ап.13 чрез адвокат И.З. против Решение № 230/ 28.06.2019г на Директора на Териториална дирекция гр.Пловдив на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ изх.№ С190024-023-0001810/ 05.06.2019г, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, като неоснователна. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради липса на материалноправните предпоставки за обезпечаване на претендираните от данъчните органи публични вземания. Според жалбоподателя процесните публични вземания не са установени и изискуеми както изисква чл.195, ал.1 от ДОПК, липсва изпълнително основание за налагане на обезпечителни мерки и е посочен очакван размер на задължението. Счита също, че за посочените в ПНПОМ предполагаеми размери на главница и лихви по претендираното публично вземане за период от 01.01.2005г до 21.12.2005г е изтекла абсолютна погасителна давност. По тези съображения моли решението и потвърденото с него постановление да бъдат отменени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез своя процесуален представител юрисконсулт Т. в писмено становище и главен юрисконсулт В. в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на допуснатите обезпечителни мерки. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На основание чл.121, ал.1 от ДОПК орган по приходите в ТД на НАП Пловдив К.Я. на длъжност „Главен инспектор“ в качеството си на ръководител на ревизия е направила искане № Р-24-1204345-039-001/ 03.06.2019г за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия на “СИТИ ГРУП 1” ЕООД гр.Стара Загора, възложена със Заповед № Р-24-1204345/ 10.09.2012г със срок за завършване 20.05.2019г . Налагането на предварителни обезпечителни мерки се мотивира с установени данни за укрити приходи през ревизирания период 2005г и предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде затруднено събирането на задължения в очакван размер към 03.06.2019г за задължение за ДДС от 4 342лв.37лв главница и 6319.56лв лихви и за корпоративен данък от 32506.74лв и 48 137.21лв лихви.

Въз основа на искането с ПНПОМ изх.№ С190024-023-0001810/ 05.06.2019год. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора са наложени обезпечителни мерки, изразяващи се в

1. налагане на възбрана върху следните недвижими имоти, преценени като собственост на жалбоподателя:

- Дворно място , находящо се в с.Държава, общ.Чирпан, с площ 890 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки, с данъчна оценка 2575.30лв.

- 1/ 4 идеална част от нива с площ 1.994дка, местност „Лъджа баир“ в землището на с.Ягода, общ.Мъглиж с балансова стойност за частта 80.00лв

- 1/ 4 идеална част от нива сплощ 1.399дка, местност „Атчаир“ в землището на с Ягода ,общ.Мъглиж с цена на придобиване 75лв за съответната част.

2. Налагане на запор върху

- налични и постъпващи суми в размер на 91305.88лв по банковите сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ОБЩИНСКА БАНКА, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК, ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА АД

- товарен автомобил марка LEXUS, модел РХ 350, рег.№ ХХХХ

Възбраните са вписани, съответно в Служба по вписвания при Районен съд Чирпан на 11.06.2019г и в Служба по вписвания при Районен съд Казанлък на 10.06.2019г. Запорите в банки, в които дружеството има сметки, са получени, съответно в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД на 07.06.2019г, ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА на 13.06.2019г, БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД – на 10.06.2019г, БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА АД на 05.06.2019г. Съобщение за запора върху товарния автомобил е изготвено до ОД на МВР Стара Загора. За вписване на запорите е изпратено съобщение до Централния регистър на особените залози, получено на 12.06.2019г.

Постановлението е обжалвано по административен ред пред Директора на ТД на НАП Пловдив, който го с Решение № 230/ 28.06.2019г е оставил жалбата без уважение. В него са изложени съображения, че постановлението е законосъобразно, тъй като е издадено по повод искане на налагане на предварителни обезпечителни мерки, мотивирано е и е посочен предполагаем размер на задълженията, който ще бъде окончателно установен след приключване на ревизионното производство с ревизионен акт. Отбелязано е, че при предприемане на действия по предварително обезпечение публичният изпълнител е в условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган относно размера на задълженията. При направен извод, че стойността на активите на ревизираното дружество е по-малка от предполагаемия размер на задълженията, е прието, че това ще затрудни събирането им. Съобразено е обезпечителните мерки да не препятстват по никакъв начин дейността на дружеството. По отношение възражението за изтекла давност са изложени доводи, че може да бъде разгледано от публичния изпълнител едва след издаване на ревизионен акт и при депозирано искане за прилагане на института на погасителната давност.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. Разгледана по същество, е неоснователна.

Обжалваното Решение № 230/ 28.06.2019г е постановено от компетентен орган - Заместник-директор на ТД на НАП Пловдив в условията на надлежно заместване, съгласно представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/ 25.06.2019г на Изпълнителния директор на НАП и данните за командировка на титуляра на 28.06.2019г. Решението е издадено в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, който изтича на 05.07.2019 г. Решението е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен ред ПНОМ изх. № изх.№ С190024-023-0001810/ 05.06.2019г. също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В случая обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание. Налагането им е обосновано с очаквани големи размери на данъчни задължения като относно размера на предполагаемите задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган. Направен е анализ на размера на активите на дружеството и е изведен извод, че те могат да послужат за удовлетворяване на вземанията, но тъй като размерът им е по-малък по стойност от предполагаемия размер на задълженията от над 90000лв, ще бъде затруднено събирането им.

Настоящият съдебен състав споделя извода за невъзможност или затруднено събиране на публичните вземания, който се подкрепя от данните по делото за продължителното установително производство на публичните вземания /ревизията е възложена през 2012г/, липса на наличност по запорираните банкови сметки, наложени предходни запори върху тях, както и върху притежавания товарен автомобил. При налагането на процесните обезпечителни мерки не са допуснати съществени нарушения на установените в чл. 202 от ДОПК процесуални правила. При това положение предприетите от данъчните органи действия очевидно се явяват фактически и правно обосновани. Разпоредбата на чл.195, ал.6 от ДОПК задължава компетентния орган да наложи обезпечителната мярка по балансова стойност, както е направено в случая. Няма основание да се приеме, че наложените възбрани са несъразмерни на предполагаемите задължения, тъй като възприетата балансова стойност е по-ниска от размера на очакваните задължения. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че наложените обезпечителни мерки затрудняват търговската му дейност. По делото не са ангажирани доказателства в такава насока. Дружеството разполага с възможност по реда на чл. 229 от ДОПК за снабдяване с разрешение за неотложни плащания от запорираните банкови сметки. С наложените възбрани и запор върху МПС не се ограничава ползването им в текущата работа на търговец, а само се препятства възможността за разпореждане с тях.

По отношение направеното от „СИТИ ГРУП 1“ ЕООД възражение за изтекла абсолютна погасителна давност съдът счита, че ако задълженото лице има искане за прилагане на института погасителната давност, то следва да го заяви в хода на ревизионното производство пред съответния компетентен орган или при наличие на вече установено и изискуемо публично вземане - пред съответния публичен изпълнител. Едва предприетото действие от публичния изпълнител подлежи на обжалване по административен ред пред Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив. В случая възражение за погасяване на задълженията по давност е наведено за пръв път в жалбата пред решаващия орган, но в производството по чл.197 от ДОПК разглеждането му е недопустимо. Затова дори въведените в жалбата до съда основания за изтекла погасителна давност спрямо задълженията на дружеството не могат да обосноват отмяна на оспореното решение, респективно на потвърденото с него ПНОМ.

Правилно и в съответствие с материалния закон публичният изпълнител е приел, че са налице предпоставките по чл.121, ал.1 от ДОПК за налагане на процесните предварителни обезпечителни мерки. Като е оставил без уважение жалбата срещу постановлението за налагането им, решаващият орган е постановил решението си в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Законът овластява съда да отмени наложената обезпечителна мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, когато те са предварителни, както и изискванията на чл. 195, ал. 5 от същия кодекс. Настоящият съдебен състав намира с оглед гореизложените съображения, че не е налице нито едно от така посочените основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки. Жалбата на „СИТИ ГРУП 1“ ЕООД срещу Решение № 230/ 28.06.2019г на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив и потвърденото с него /предвид оставяне на жалбата без уважение/ ПНПОМ изх.№ С190024-023-0001810/ 05.06.2019, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. С оглед своевременно направеното искане, неоснователността на жалбата и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК претенцията за присъждане на разноски в полза на ТД на НАП Пловдив следва да бъде уважена до размер на 100.00 лв. - минимумът по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно невисоката фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СИТИ ГРУП-1“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“ nnn“ № 1, ет.5, ап.13 против Решение № 230/ 28.06.2019г на Директора на Териториална дирекция гр.Пловдив на Национална агенция за приходите, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С190024-023-0001810/ 05.06.2019г, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.

ОСЪЖДА „СИТИ ГРУП-1“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“ nnn“ № 1, ет.5, ап.13 ДА ЗАПЛАТИ на Териториална дирекция гр.Пловдив на Национална агенция за приходите сумата 100 /сто/лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: