Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                 № 419     30.10.2019 г.      град Стара Загора

 

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори  октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар   Минка Петкова                                                                             и с участието

            на прокурор                                                                                                 като разгледа

            докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 527 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:                                                         

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата  /ЗДвП/.

 

            Образувано е по жалба на „ Пещостроене и изолации- М.В „ ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. „ ……” № .., вх. ., ап. .., представлявано от управителя В.В., чрез пълномощника му адв. Д.К. против  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000449 от 18.06.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник  сектор „ Пътна полиция”  към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, с която заповед на жалбоподателя  е наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС”- лек автомобил „Т. ” с рег. № ...... , негова собственост за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при неспазване на изискванията за съдържание на акта и в несъответствие с целта на закона.. Твърди, че необосновано и при неправилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че е налице законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП. Оспорва , като невярна, възприетата от административния орган фактическа обстановка, тъй като представляващия дружеството не бил предоставял за ползване и управление собственото си МПС на на водач с отнето СУМПС. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.  

 

            Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            На  К. М. К.  е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/  серия  № 19-1441 от 18.06.2019 година. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 18.06.2019г.,в 10,30 ч, в гр. Стара Загора, по ул. „ …….” до №… в посока изток – запад управлява лек автомобил „ Т.” с рег. №……., собственост на „Пещостроене и изолации- М.В.” ЕООД и при направена справка е установено, че водачът не притежава СУМПС – отнето по административен ред. СУМПС не му е върнато, тъй като не е изпълнил задължението си на чл. 159,ал.2 до заплащане на глобата. 

            С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000449 от 18.06.2019г.  издадена от Началник  сектор „ Пътна полиция”  към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателя като собственик на лек автомобил „ Т.” с рег. № ……. е наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, кат от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на К.М.К.  е съставен АУАН №19-1441 от 18.06.2019  за това, че на посочените в заповедта време и място К.М.К. управлява МПС с отнето СУМПС.

         Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 19-1228-000449 от 18.06.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник  сектор „ Пътна полиция”  към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, в т.ч, заповед № 349з-723 от 06.03.2018 година, издадена от директора на ОД на МВР гр. Стара Загора, справка за нарушител.

           

        Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

    

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  По делото е представена и приета като доказателство на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 от ЗДвП , от които е видно кои са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началника  на   сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000449 от 18.06.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник  сектор „ Пътна полиция”  към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник сектор „ Пътна полиция”  към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

 

С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма, изискуема се съгласно чл. 172,ал.1 от ЗДвП и чл. 59,ал.2 от АПК.Посочени са  фактически основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършено от Кольо Колев  нарушение,  посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е и конкретното МПС, управлявано от нарушителя, както и регистрационния номер на същото, като в някаква степен, макар и недостатъчно, е описано и извършеното от него нарушение. В заповедта като фактическо основание за налагането на тази ПАМ е посочено, че К. К., като водач, е управлявал описаното МПС, на посоченото място и в посоченото време със СУМПС, отнето по административен и  съдебен ред .

 

 

 

 

В разпоредителната част на оспорената заповед е посочено правното основание за издаването й - чл. 171, т.2А, без да е посочено от кой нормативен акт е тази разпоредба, като с оглед на обстоятелството, обаче, че правното основание за издаването е изписано изцяло под номера на заповедта, като "по чл. 171, т.2А от ЗДвП", съдът намира, че това нарушение е несъществено и не води до нарушаване на правото на защита на лицето, спрямо което е приложена тази ПАМ, а не води и до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед за налагане на тази ПАМ, като е ясно, че цитираната в разпоредителната част норма е такава от ЗДвП.

      

 

 

 

 

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, т.е. относно съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и е налице отменителното основание и по чл. 146,т. 4 от АПК, като за да стигне до този извод, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на 172        буква 2а.,”а”  (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) се  прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,т.1 или 4  или по реда на чл.69а от Наказателно- процесуалния кодекс както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година

 

      При направеното установяване, че на 18.06.2019 година К. К. управлява МПС без СУМПС, същото му е било отнето, на наказание е било наложено за периода 07.07.2016 г. до 07.07.2018 година и към дата 18.06.2019 година К. няма отнето по съдебен или административен ред СУМПС. Тоест не е налице материално правна предпоставка за издаване на процесната заповед. Посочване на обстоятелството, че СУМПС не е върнато на лицето, защото то не е платило дължиме глоби по влязло в сила НП не е равнозначно на издаване на заповед за временно отнемане на СУМПС до изплащане на глобите. Поради което в настоящото производство остана недоказано твърдението, че жалбоподателя е предоставил управление на МПС на лице, чието СУМПС е отнето по съдебен или  административен ред към момента на издаване на заповедта – 18.06.2019 година. 

            С оглед на изложеното съдът намира че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с приложимите правни норми приложимите правни норми и следва да бъде отменена. На жалбоподателя следва да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 550/ петстотин и петдесет/ лева

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,първо  от АПК, Старозагорският административен съд 

           

 

                           Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ по   жалбата „ Пещостроене и изолации- М.В „ ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. „Д Б.” № 15, вх. Б, ап. 46, представлявано от управителя В.В., чрез пълномощника му адв. Д.К.  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-000449 от 18.06.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник  сектор „ Пътна полиция”  към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА     Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи да заплати  на „ Пещостроене и изолации- М.В „ ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „ Д. Б.” № .., вх. .., ап. .., представлявано от управителя В.В. направените по делото разноски в размер на 550/ петстотин и петдесет/ лева.

 

Решението  не подлежи на обжалване касационно оспорване по силата на чл. 172,ал. 5 от ЗДвП.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: