Р Е Ш Е Н И Е № 456
гр.Стара
Загора 05.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публичното заседание
на пети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело № 587 по
описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.26, ал.4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРНР).
Образувано е по жалба от Р.В.Т. *** срещу разпореждане
№4505-40-1369/24.07.2019г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ гр.София. В жалбата се сочи, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен в обжалваната част и издаден в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие
с целта на закона и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неспазване на императивните
изисквания за съдържание на акта. Жалбоподателката твърди, че при постановяване
на разпореждането не е взето предвид Решение №1118 на Районен съд Стара Загора,
постановено по гр.д. №279/2019г., в което в нейна полза са присъдени нетния
размер на трудовите й възнаграждения, както и обезщетение за неизползван отпуск.
Като счита, че решението е задължително освен за съда и за всички учреждения и
общини в Република България, намира, че неправилно не е съобразено при
постановяване на обжалваното разпореждане. На следващо място сочи, че при
извършеното изчисляване на сумите административният орган не е взел под
внимание съдебно присъдените суми, а данни които се разминават с
действителността. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени разпореждането. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът – Директор на Фонд „ГВРС“ при Националния
осигурителен институт гр.София, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че към момента на
извършване на проверката визираното от жалбоподателката съдебно решение №1118
на Районен съд Стара Загора, постановено по гр.д. №279/2019г. не е било представено
пред работодателя, като същото не е било представено и пред административния
орган, тъй като е издадено след подаване на заявлението за отпускане на ГВРС. Моли
жалбата срещу оспореното Разпореждане да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следната
фактическа обстановка:
На работодателя „Ина Креатив“ ООД гр.Стара Загора в
периода 27.06.2019г - 02.07.2019г. е извършена проверка за начислените, но неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения по Кодекса на труда и други нормативни
актове, за резултатите от която е съставен констативен протокол
№КГ-5-23-00587459/02.07.2019г. (л.33). В него е отразено, че дружеството е
обявено в неплатежоспособност с Решение № 189/05.04.2019г. по т.д. № 26/2019г.
на Окръжен съд Стара Загора, вписано в Търговския регистър на 05.04.2019г., с
начална дата 27.09.2018г; работодателят осъществявал дейност най-малко 12
месеца преди началната дата на неплатежоспособността; в срока по чл.4 от Наредбата
за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя
(Наредбата) е издало 8 бр справки за начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения. В справка изх.№ 02/02.07.2019г, издадена от „Ина
Креатив“ ООД гр.Стара Загора, са посочени начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения на Р.Т., за м.август 2018г в размер на 784лв и за м.октомври
2018г в размер на 681,74лв. (л.31).
В заявление-декларация вх. №4502-23-47/03.07.2019г. за
отпускане на гарантирано вземане жалбоподателката Р.Т. декларира, че е работила
при работодател „Ина Креатив“ ООД от 16.11.2017г на длъжност „шивач“ и
трудовото й правоотношение е прекратено на 17.11.2018г. (л.30). Прилага справка за размера на начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по Кодекса на труда и други
нормативни актове.
Въз основа на заявлението и извършената проверка е
издадено оспореното Разпореждане № 4505-40-1369 от 24.07.2019г. на Директора на
фонд „ГВРС“, с което на Р.Т. на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.4 от
ЗГВРСНР е отпуснато гарантирано вземане за начислени, но неизплатени брутни
трудови възнаграждения за периода от 01.08.2018г. до 31.10.2018г. в размер на 1 465,74лв.
Същевременно с Решение № 1118/31.07.2019г, постановено
по гр.д. № 236/2019г. на Районен съд Стара Загора, „Ина Креатив“ ООД гр.Стара
Загора е осъдено да заплати на Р.Т. следните суми: 614,88лв., представляваща
трудово възнаграждение за м.август 2018г., 614,88лв., представляваща трудово
възнаграждение за м.септември 2018г., 614,88лв., представляваща трудово
възнаграждение за м.октомври 2018г., 307,34лв, представляваща трудово
възнаграждение за м.ноември 2018г., както и сумата от 558,80 лева, представляваща обезщетение за 20 дни неползван
платен отпуск, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.01.2019г.
до окончателното изплащане (л.7-10).
От така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима като подадена на 20.08.2019г. в законоустановения 14-дневен срок от
съобщаване на разпореждането на 08.08.2019г. и от лице с правен интерес, за
което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Оспореното Разпореждане
№ 4505-40-1369 от 24.07.2019г. е издадено от компетентен орган по смисъла на
чл.26, ал.1, изр.1 от ЗГВРСНР - Директорът на фонд „ГВРС“. Постановено е в изискуемата от закона писмена
форма, съдържа съображения от фактическо и правно естество на база съпоставяне на данните от констативния
протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър „Трудови договори“.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР право
на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са
или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл.2, независимо от
срока му и от продължителността на работното време, а според ал.2 лицата по
ал.1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е
осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл.6. Според чл.6 от ЗГВРСНР правото на гарантирани вземания за работниците и
служителите по чл.4, ал.1 възниква от датата на вписване в търговския регистър
на съдебното решение за: 1.откриване на производство по несъстоятелност;
2.откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в
несъстоятелност; 3.откриване на производство по несъстоятелност, постановяване
на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в
несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на
имуществото за покриване на разноските по производството. Наличието на всяка
една от тези предпоставки е установено в хода на административното производство
и по тях няма спор и в съдебната фаза.
Съгласно чл.3 от ЗГВРНР гарантирани
вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по
индивидуални и колективни трудови договори, както и парични обезщетения,
дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Необходимите
документи за установяване на фактите, пораждащи право на гарантирано вземане,
са регламентирани в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя, в сила от 01.01.2005г., приета по делегация от
чл.29 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя. Съгласно чл.8 от тази наредба, гарантираните
вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец съгласно
приложение № 4, подадено от работника или служителя до ТП на НОИ по седалище на
работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл.6 от ЗГВРСНР
в търговския регистър или от датата на информиране на работниците и служителите
от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по
несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава. Към
заявлението-декларация се прилагат справката по чл.4 и възражението по чл.6,
ако има такова. Справката по чл.4 се изготвя от работодателя за всяко
правоимащо лице и екземпляр от нея се връчва лично на работник или служител или
се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка. Според текста
на чл.9, ал.1 от Наредбата териториалното поделение на НОИ разглежда подаденото
заявление-декларация и приложените към него документи, като ги съпоставя с
данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените лица и от
Регистър „Трудови договори“.
В случая Р.Т. е приложила към своето заявление
справката по чл.4 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя. Съобразно разпоредбата на чл.9, ал.1 от
Наредбата административният орган е съпоставил данните от справката, издадена
от работодателя с данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените
лица и от Регистър „Трудови договори“, като с издаденото разпореждане е
определил размера на гарантираното вземане изцяло в съответствие с тези
документи.
Но след издаване на административния акт е постановено
Решение № 1118/31.07.2019г. по гр.д. № 236/2019г. на Районен съд Стара Загора, с
което „Ина Креатив“ ООД гр.Стара Загора е осъдено да заплати на Р.Т. следните
суми: 614,88лв., представляваща трудово възнаграждение за м.август 2018г., 614,88лв.,
представляваща трудово възнаграждение за м.септември 2018г., 614,88лв.,
представляваща трудово възнаграждение за м.октомври 2018г., 307,34лв,
представляваща трудово възнаграждение за м.ноември 2018г., както и сумата от
558,80, представляваща обезщетение за 20 дни неползван платен отпуск, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 04.01.2019г. до окончателното
изплащане. Това решение представлява факт от категорията на посочените в
чл.142, ал.2 от АПК, съгласно който установяването на нови факти от значение за
делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. В тази връзка, в настоящото производство при преценка
законосъобразността на атакувания акт съдът следва да отчете влязлото в сила решение
на Районен съд Стара Загора, с което са присъдени суми касаещи подадената от Р.Т.
заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане. Тъй като тези суми са
присъдени след издаване на оспореното разпореждане, поради което и не са
включени в него, съдът намира, че са налице основания по чл.142, ал.2 от АПК,
вр. чл.297 от ГПК, които налагат извод за основателност на жалбата, с която е
сезиран съдът. Това има за последица отмяна на Разпореждане № 4505-40-1369 от
24.07.2019г. на Директора на фонд „ГВРС“ и тъй като в производството по административни
дела съдът няма право да прогласява признаването на дадено вземане и/или да
установява основанието и размера му, нито да разпорежда неговото изплащане,
преписката следва да бъде върната на ответния административен орган за издаване на мотивирано разпореждане за
изплащане на гарантирани вземания на Р.Т. като се съобрази постановеното Решение
№ 1118/31.07.2019г. по гр.д. № 236/2019г. на Районен съд Стара Загора,
При този изход на спора на жалбоподателката
следва да бъдат заплатени направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв, уговорено и заплатено съгласно представения договор за правна
защита и съдействие № 0204183/09.08.2019г. (л.5).
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.5 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.В.Т. ЕГН ********** ***, Разпореждане
№4505-40-1369/24.07.2019г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
гр.София, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на Директора
на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Национален
осигурителен институт гр.София за ново произнасяне по заявление-декларация вх. №4502-23-47/03.07.2019г.
от Р.В.Т. при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр.София да заплати на Р.В.Т. ЕГН ********** ***,
сумата 300 (триста) лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва или
протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: