Р Е Ш Е Н И Е № 457
гр.Стара
Загора 05.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публичното заседание
на пети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело № 588 по
описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.26, ал.4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРНР).
Образувано е по жалба от Ж. Х.И. *** срещу Разпореждане
№4505-40-1368/24.07.2019г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
гр.София. В жалбата се сочи, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен и издаден в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона
и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
и при неспазване на императивните изисквания за съдържание на акта.
Жалбоподателката твърди, че не е взето предвид Решение №279/28.02.2019г.,
постановено по гр.д. №5459/2018г. на Районен съд Стара Загора. Като счита, че
решението е задължително освен за съда и за всички учреждения и общини в
Република България, намира, че неправилно не е съобразено при постановяване на
обжалваното разпореждане. Сочи се, неправилно към сбора от начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения е причислено и обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск, като същото следвало да бъде записано в графата, която е
предвидена за обезщетение по КТ и върху него да не се начисляват данъци и
удръжки. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени разпореждането. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът – Директор на Фонд „ГВРС“ при Националния
осигурителен институт гр.София, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че в конкретния
случай към заявлението за отпускане на ГВРС не е приложено съдебното решение, а
е приложен изпълнителен лист. Сочи, че по административната преписка е
представена работна справка, в която ясно е отчетена общата сума на начислени,
но неизплатени трудови възнаграждения като бруто, от нея са приспаднати
дължимите социалноосигурителни вноски към държавното обществено осигуряване,
оттам е изведена данъчна основа и съответно крайната сума, което е преведена,
като същата е точно съобразните документи. Моли жалбата срещу оспореното Разпореждане
да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следната
фактическа обстановка:
С Решение № 279/28.02.2019г, постановено по гр.д. № 5459/2018г.
на Районен съд Стара Загора, „Ина Креатив“ ООД гр.Стара Загора е осъдено да
заплати на Ж.И. сумата 582,30лв, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м.август 2018г, сумата 388,20лв, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м.септември 2018г. и сумата 79,53лв, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 29.10.2018г. до окончателното
изплащане. Решението е влязло в сила на 22.02.2019г. (л.8-9).
На работодателя „Ина Креатив“ ООД гр.Стара Загора в
периода 27.06.2019г - 02.07.2019г. е извършена проверка за начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по Кодекса на труда и други
нормативни актове, за резултатите от която е съставен констативен протокол
№КГ-5-23-00587459/02.07.2019г. (л.33). В него е отразено, че дружеството е
обявено в неплатежоспособност с Решение № 189/05.04.2019г. по т.д. № 26/2019г.
на Окръжен съд Стара Загора, вписано в Търговския регистър на 05.04.2019г., с
начална дата 27.09.2018г; работодателят осъществявал дейност най-малко 12
месеца преди началната дата на неплатежоспособността; в срока по чл.4 от
НРНИРСОИГВНР е издало 8 бр справки за начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения. В справка изх.№ 02/02.07.2019г, издадена от „Ина
Креатив“ ООД гр.Стара Загора, са посочени начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения на Ж.И., за м.август 2018г в размер на 763лв и за м.септември
2018г в размер на 296,73лв. (л.30).
В заявление-декларация вх. №4502-23-44/01.07.2019г. за
отпускане на гарантирано вземане жалбоподателката Ж.И. декларира, че е работила
при работодател „Ина Креатив“ ООД от 10.07.2018г на длъжност „шивач“ и
трудовото й правоотношение е прекратено на 20.09.2018г. (л.29). Прилага справка за размера на начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по Кодекса на труда и други
нормативни актове и изпълнителен лист №5459/2018г., издаден на основание Решение
№ 279/28.02.2019г., постановено по гр.д. № 5459/2018г. на Районен съд Стара
Загора.
Въз основа на заявлението и извършената проверка е
издадено оспореното Разпореждане № 4505-40-1368 от 24.07.2019г. на Директора на
фонд „ГВРС“, с което на Ж.И. на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.4 от
ЗГВРСНР е отпуснато гарантирано вземане за начислени, но неизплатени брутни
трудови възнаграждения за периода от 01.08.2018г. до 19.09.2018г. в размер на 1 059,73лв.
От така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима като подадена на 20.08.2019г. в законоустановения 14-дневен срок от
съобщаване на разпореждането на 06.08.2019г. и от лице с правен интерес, за
което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Оспореното Разпореждане
№ 4505-40-1368 от 24.07.2019г. е издадено от компетентен орган по смисъла на
чл.26, ал.1, изр.1 от ЗГВРСНР - Директорът на фонд „ГВРС“. Постановено е в изискуемата от закона писмена
форма, съдържа съображения от фактическо и правно естество на база съпоставяне на данните от констативния
протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър „Трудови договори“.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР право
на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са
или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл.2, независимо от
срока му и от продължителността на работното време, а според ал.2 лицата по
ал.1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е
осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл.6. Според чл.6 от ЗГВРСНР правото на гарантирани вземания за работниците и
служителите по чл.4, ал.1 възниква от датата на вписване в търговския регистър
на съдебното решение за: 1.откриване на производство по несъстоятелност;
2.откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в
несъстоятелност; 3.откриване на производство по несъстоятелност, постановяване
на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в
несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на
имуществото за покриване на разноските по производството. Наличието на всяка
една от тези предпоставки е установено в хода на административното производство
и по тях няма спор и в съдебната фаза.
Съгласно чл.3 от ЗГВРНР гарантирани
вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по
индивидуални и колективни трудови договори, както и парични обезщетения,
дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Необходимите
документи за установяване на фактите, пораждащи право на гарантирано вземане,
са регламентирани в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя (Наредбата), в сила от 01.01.2005г., приета по
делегация от чл.29 от Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя. Съгласно чл.8 от тази наредба,
гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по
образец съгласно приложение № 4, подадено от работника или служителя до ТП на
НОИ по седалище на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на
решението по чл.6 от ЗГВРСНР в търговския регистър или от датата на информиране
на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е
открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата
държава. Към заявлението-декларация се прилагат справката по чл.4 и
възражението по чл.6, ако има такова. Справката по чл.4 се изготвя от
работодателя за всяко правоимащо лице и екземпляр се връчва лично на работник
или служител или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна
разписка. При прието заявление-декларация с нередовни или липсващи документи ТП
на НОИ уведомява лицето в 3-дневен срок и му дава необходимите писмени указания
за отстраняване на нередностите (чл.8, ал.3). Според текста на чл.9, ал.1 от
Наредбата териториалното поделение на НОИ разглежда подаденото
заявление-декларация и приложените към него документи, като ги съпоставя с
данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените лица и от
Регистър „Трудови договори“.
В случая Ж.И. е приложила към своето заявление
справката по чл.4 от Наредбата, както и изпълнителен лист, издаден въз основа
на решение, с което работодателят й е осъден да й заплати суми, представляващи
неизплатено трудово възнаграждение за същият период, посочен в издадената
справка приложение №1 към чл.4, ал.1 от Наредбата. От данните от изпълнителния
лист и тези от справката се установява, че е налице несъответствие по отношение
на размера на неизплатените трудови възнаграждения. Освен това в изпълнителния лист се съдържа и
осъдителен диспозитив за заплащане от „Ина Креатив“ ООД гр.Стара Загора на И. на
обезщетените за неизползван платен годишен отпуск по чл.244, ал.1 от КТ, а данни
за съществуване на такова обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
липсват в издадената от работодателя справка. Въпреки наличието на тези
несъответствия, административният орган не е дал указания и срок за отстраняването
им, каквото е изискването на чл.8, ал.3 от Наредбата, а е пристъпил директно
към издаване на оспорения акт.
Съгласно разпоредбата на чл.35 от АПК, индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. В оспореното разпореждане на Директора на Фонд „ГВРС” не са посочени
мотиви, от които да се установи защо административният орган не е взел предвид
приложения към заявлението-декларация на И. изпълнителен лист, с който „Ина
Креатив“ ООД гр.Стара Загора е осъдено да й заплати суми, представляващи
неизплатено трудово възнаграждение за същият период, за които работодателят й е
издал справка приложение №1 към чл.4, ал.1 от Наредбата. Освен това административният
орган не е съобразил и обстоятелството, че изпълнителният лист касае и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, което
съобразно чл.3 от ЗГВРНР
също представлява гарантирано вземане по смисъла на
този закон и което се претендира от И. с подаденото заявление-декларация. Съобразно
последното следва да се приеме, че е административният орган не се е произнесъл
по цялото искане на И., а чл.10, ал.5 от Наредбата го задължава при
всички случаи да мотивира разпореждането, с което се отказва изплащането на
гарантирано вземане.
При това положение Разпореждане
№4505-40-1368/24.07.2019г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
гр.София е постановено при съществено нарушение на
административно-производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон, следователно подлежи на отмяна на основание чл.146, т.3
и т.4 от АПК. Тъй като в производството по административни дела съдът няма
право да прогласява признаването на дадено вземане и/или да установява
основанието и размера му, нито да разпорежда неговото изплащане, преписката
следва да се върне на ответния административен орган за издаване на мотивирано разпореждане за
изплащане на гарантирани вземания на Ж.И. като съобрази представения
изпълнителен лист №5459/2018г., издаден на основание Решение № 279/28.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 5459/2018г. на Районен съд Стара Загора.
При този изход на спора на жалбоподателката
следва да бъдат заплатени направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв, уговорено и заплатено съгласно представения договор за правна
защита и съдействие № 0204185/12.08.2019г. (л.5).
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.5 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.Х.И. ЕГН ********** ***, Разпореждане
№4505-40-1368/24.07.2019г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
гр.София, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на Директора
на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Национален
осигурителен институт гр.София за ново произнасяне по заявление-декларация вх.
№4502-23-44/01.07.2019г. от Ж.Х.И. при
спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр.София да заплати на Ж.Х.И. ЕГН ********** ***,
сумата 300 (триста) лева, представляваща направени разноски
по делото.
Решението може да се обжалва или
протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: