Р Е Ш
Е Н И Е № 422
гр.Стара Загора, 26.11.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно
дело № 659 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.П.И. *** срещу Заповед № 10-00-1604/08.08.2019г. на Кмета на Община
Стара Загора, с която на основание чл.99, т.2 от АПК, е възобновено
производството по издаване на Разрешение за поставяне №29/07.08.2018г. на Кмета на Община Стара
Загора, с което е разрешено поставяне на „Зимна градина“ върху площ от 20 кв.м,
в УПИ II 126, кв.21, гр.Стара Загора, съгласно одобрен инвестиционен проект,
според който зимната градина е с достъп към апартамент №1 на първия етаж от
западната страна на триетажна жилищна сграда и издаденото Разрешение за
поставяне е отменено. В жалбата се сочи, че мотивът
на административния орган за осъществяване на фактическия състав на нормата на
чл.99, т.2 от АПК, освен че е неверен, също така и не осъществява фактическия
състав на приложената административна норма за възобновяване на производството
по влезлия в сила административен акт и последващата му отмяна. Обосновава се,
че описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка не представлява
новооткрито обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.99,
т.2 от АПК. Твърди се, че административният орган не е изложил мотиви относно
решението за отмяна на издаденото разрешение за поставяне, както и правното
основание, на което същото е постановено. В заключение се сочи, че издаденото
разрешение за поставяне съответства не само на действителното състояние на
имота, но така също и на всички относими към неговото издаване строителни
правила и норми, както и на действащата нормативна уредба.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си
представител – адв.Ц.. Заявява се, че се поддържа жалбата, като се излагат
съображения, че предмет на оспорване е акт на административен орган за
възобновяване на производство по издаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ. Сочи се, че от преписката е
видно, че това разрешение е за поставяне на такъв обект върху общинска
собственост, върху която има построена жилищна сграда с носители на право на
собственост върху тази сграда, а носителите на ограничени вещни права, каквито
се явяват етажните собственици, не са заинтересовани страни в производството по
издаване на разрешението за поставяне в случаите, когато то е върху общински
имот. Счита се, че те не могат да участват като заинтересована страна и в
производството по възобновяване на производството за издаване на такъв акт и
неговата отмяна, поради което се моли съда да бъдат заличени същите като
заинтересовани страни в това производство. Обосновава се, че съгласно чл.56, ал.5 от ЗУТ в
производството по издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти,
качество на заинтересовани страни имат само вносителят на разрешението и
собственикът на поземления имот. Сочи се, че с протокола от проведено на
06.03.2017г. Общо събрание на собствениците в сградата е взето решение за
преустройство на терасата, а не е дадено за съгласие за откриване на
производство и поставяне на обект по чл.56 ЗУТ, като това е съвсем различно
производство и по тази причина този протокол не фигурира в преписката на Община
Стара Загора за издаване на разрешението за поставяне. Във връзка с
възражението, че е поставянето на обекта е извършено в отклонение на проекта във
връзка с поставянето на бетонна настилка в дворното място, счита, че това
възражение би имало значение в едно производство по проверка законността на
строежа, а не в производство за възобновяване и отмяна на разрешение за
поставяне. С инвестиционния проект е разрешено поставянето на преместваем обект,
а неговото законосъобразно изпълнение би било предмет на проверка по чл.195 и
сл. от ЗУТ, а не в производството по отмяна на разрешението, тъй като това са
две различни неща. Счита се, че неправилно административният орган е възобновил производството
по издаване на разрешение за поставяне по чл.56 от ЗУТ поради наличие на
открито ново обстоятелство, изразяващо се в установяване на факт, че бетонната
настилка, върху която по проект е било предвидено да бъде поставен обектът,
частично не съществува, а С.И. е
възстановила и направила такава бетонна настилка. На първо място, ако в проекта
неправилно е посочено, че съществува такава бетонна настилка и върху нея ще
бъде поставен преместваемият обект, то това обстоятелство се явява съществено
нарушение на законово изискване за издаване на административния акт, т.е.
разрешението по чл.56 от ЗУТ, обосноваващо прилагането на чл.99, ал.1, т.1 от
АПК, а не приложената т.2 от Кмета на Община Стара Загора. Счита се, че мотиви
за отмяната на разрешението за поставяне не се съдържат в така издадения акт. Моли
се съда да отмени оспорената заповед. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът, Кмет на Община Стара Загора, представляван от старши
юрисконсулт Ж., оспорва жалбата като счита за надлежно конституирането на
етажните собственици. Излага съображения, че в протокол за провеждане на общо
събрание от 06.03.2017г. е отразено,
че етажната собственост дава своето съгласие за преустройство на тераса,
съгласно архитектурни проекти, но не може да се твърди за какво е
преустройството без проектите. Сочи, че административният
орган носи отговорност за одобряване на проект, чието изготвяне е в тежест на
проектанта и той определя с проекта параметрите и условията, при които ще бъде
поставен преместваемият обект. Счита, че с проекта са дадени параметри и
условия за поставяне на преместваемия обект,
които не са спазени, поради което моли съда да постановите решение, с
което да потвърди заповедта на Кмета на Община Стара Загора като правилна и
законосъобразна. Претендира разноски по делото.
Заинтересованата страна М.И.И. – управител на етажна собственост на сграда
с административен адрес: гр.****в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител – адв.Д., излага съображения, че етажните собственици, въпреки че са с ограничени вещни
права върху земята, са собственици на имоти и имат права на достъп до имота си,
а с представеното разрешение за поставяне и извършените действия по изливане на
бетона се засяга фасадата на жилищната сграда и интересите на етажните
собственици, както и се ограничава ползването на задния вход и ползване на
гаражите, които съществуват. Счита се, че този преместваем обект, който
Общината е разрешила, не спада в обсега на чл.56 ЗУТ, където изрично са
посочени в т.1, т.2 и т.3 кои обекти са
преместваеми. Счита се, че издадения акт от Кмета на Община Стара Загора е
законосъобразен, тъй като е издаден за преместваем обект, които се поставя за
точно определени цели – за увеселителни обекти, за административни, търговски и
други обслужващи дейности и за временно обитаване при бедствия, а в случая нито
един от трите хипотези не е налице. Моли се съда да отхвърли жалбата. Претендират
се разноски по делото.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Не се спори
по делото, че жалбоподателката е собственик на апартамент, разположен на първи
партерен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.****представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.126.1.3., съгласно
нотариален акт за покупко-продажба №103, том VIII, рег.№14528, дело №1108 от
2016г. (л.6). Видно от АЧОС
№17569/18.12.2017г. поземлен имот с идентификатор 68850.505.126,
представляващ застроен УПИ II-126, кв.21 по плана на гр.Стара Загора, е
общинска собственост (л.14).
На
06.03.2017г. е проведено общо събрание на собствениците на етажната собственост
на сграда, находяща се в ****(л.71). На събранието е взето единодушно решение
от всички девет собственици на апартаменти, с което е дадено съгласие на С.П.И.,
собственик на самостоятелен обект в сградата с идентификатор 68850.505.126.1.3,
за промяна фасадата на последната, чрез извършване на преустройство на
западната тераса, представляваща прилежащата част към самостоятелния й обект,
съгласно одобрен от компетентните органи архитектурен проект.
Със
заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти на
основание чл.56 от ЗУТ вх.№10-33-144/12.06.2018г. до Кмета на Община Стара
Загора, от Община Стара Загора и С.И. е заявено искане за издаване на
Разрешение за поставяне на „Зимна градина“ на ****, в УПИ II-126, кв.21 по плана
на гр.Стара Загора (л.27). Към заявлението е приложен инвестиционен проект на
обекта (л.28-43).
На 13.06.2018г. е
проведено заседание на Експертен съвет по устройство на територията, на което е
разгледано заявление вх.№10-33-144/12.06.2018г. и е взето решение, обективирано
в протокол №24. (л.22). С Решението е прието, че инвестиционния проект
съответства със съществените изисквания към строежите.
На 07.08.2018г. от
Кмета на Община Стара Загора е издадено Разрешение за поставяне
№29/07.08.2018г., с което се разрешава на С.П.И. да извърши поставяне на „зимна градина“
върху площ от 20.00 кв.м. в урегулиран поземлен имот № II
126, кв.21, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.505.126, гр.Стара
Загора. В разрешението е посочено, че „зимната градина“ е с достъп към
апартамент №1 на първи етаж, от западната страна на триетажната сграда.
Отразено е също,
че разрешението за поставяне се издава на основание чл.56, ал.1 от ЗУТ, във
връзка с Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне
за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското
обзавеждане на територията на Община Стара Загора.
На 09.02.2019г.
е проведено общо събрание на собствениците на етажната собственост на сграда,
находяща се в ****(л.19). На Общото събрание е прието единодушно решение, с
което е направен „отказ“ от предоставеното с протокол на общото събрание от
06.03.2017г. съгласие на С.П.И., собственик на апартамент №1 в сграда в режим
на етажна собственост, разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.505.126 по КККР на гр.Стара Загора, за промяна на фасадата на същата,
чрез извършване на преустройство на западната тераса, представляваща прилежаща
част към самостоятелния й обект. По време на събранието е обсъдено, че протокола
от 06.03.2017г. етажните собственици са дали съгласие на собственика С.П.И. само за преустройство на
съществуващата западна тераса, прилежаща към нейния апартамент,
но не за учредяване право на строеж – пристройка по реда на чл.183 от ЗУТ,
както е цитирано в изготвения технически проект. В протокола е отразено, че
собствениците на са давали съгласие за събаряне на съществуващата тераса,
изменение на фасада, изливане на стоманобетонова конструкция и изсичане на
съществуващите три броя туй, като с изготвения проект се ограничава достъпа до
южния вход на сградата, както и се ограничава възможността за ползване на
съществуващите в двора 6 бр. гаражи и маневрирането до тях е невъзможно.
С писмо вх.№10-01-947/12.02.2019г.
до Кмета на Община Стара Загора и до Главния архитект на Община Стара Загора от
М.И. – управител на етажната собственост, е представен Протокола от 09.02.2018г. за проведено Общо
събрание, с които е направен отказ от предоставено съгласие за промяна на
фасадата (л.18).
На
12.02.2019г. в 18:00 часа е проведено общо събрание на собствениците на жилищна
сграда, находяща се в ****, на което за управител на етажната собственост е
избрана М.И.И. (л.66).
На 31.05.2019г.
до Кмета на Община Стара Загора е подадена жалба рег.№10-08-37/31.05.2019г. от М.И.И.
– управител на етажна собственост на адрес гр.****в която е посочено, че на
06.03.2017г. е проведено общо събрание на етажните собственици, на което е прието
решение за даване на съгласие на собственика С.П.И. на aп.1 в етажната
собственост за преустройство на съществуващата западна тераса, прилежаща към
нейния апартамент (л.15-16). В жалбата е посочено също, че през м.декември
2017г. на един от гаражите в парцела, в който е построена съсобствената сграда
е залепено „съобщение“ за издадена виза за проектиране на обект: „Пристройка“
съгласно чл.134, ал.6 от ЗУТ, подписано от гл. архитект на Община Стара Загора.
В жалбата е посочено, че през м.февруари 2019г. от западната страна на сградата
са направени няколко изкопа за изливане на бетонни основи, като едва тогава
останалите собственици в сградата са разбрали за издаденото Разрешение за
поставяне №29/07.08.2018г., издадено от Кмета на Община Стара Загора. С жалбата
е поискано възобновяване на производството по издаване на разрешението за
поставяне, тъй като останалите собственици на сградата не са давали съгласие за
издаването му.
Във връзка
с постъпилата жалба с писмо рег.№10-11-6415/03.06.2019г. от Кмета на Община
Стара Загора С.И. е уведомена на основание чл.26, ал.1 от АПК, че започва
производство по възобновяване на административно производство по издадено
Разрешение за поставяне № 29/07.08.2018г. на Кмета на Община Стара Загора
(л.12).
На
11.06.2019г. е издаден Констативен протокол №19-93-19, в които е отразено, че
на 03.06.2019г. длъжностни лица от Община Стара Загора са извършили проверка на
място в урегулиран поземлен имот II 126, кв.21, по плана на гр.Стара Загора,
представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.505.126, съгласно кадастрална
карта, във връзка с постъпил сигнал от граждани за отливане на бетон в имот,
частна общинска собственост съгласно АЧОС №17569/18.12.2017г. При проверката е
констатирано, че от западната страна на триетажна жилищна сграда находяща се в
горецитирания урегулиран поземлен имот е направена бетонова настилка с размери
200м. на 1180м., с което е завзет неправомерно 2360
кв.м. от имот частна общинска собственост, като към момента на проверката е
наличен и кофража. Посочено е също, че в проектната документация, съгласувана с
Протокол №24 от 13.06.2018г. на ЕСУТ при Община Стара Загора за издаването на
Разрешение за поставяне № 29/07.08.2018г. на „зимна градина“ върху площ от 2000кв.м.
е посочена съществуваща стоманобетонна настилка, която реално на място не е
съществувала и е положена към момента на проверката. В следствие на горните
констатации е установено несъответствие в съществуващото положение на място и
съгласуваната проектна документация въз основа на която е издадено Разрешение
за поставяне № 29/07.08.2018г. Като установено нарушение в протокола е посочено
направената от С.И. бетонова настилка с размери 200м. на 1180м.,
2360 кв.м. в имот, собственост на Община Стара Загора. Предвид установеното нарушение е посочено, че констативния
протокол е основание за възобновяване на административно производство и отмяна
на Разрешение за поставяне.
На
14.06.2019г. от С.И. *** е изпратено становище във връзка с процедурата по
възобновяване на административното производство, заведено с рег.№10-02-4873/14.06.2019г.,
в което е посочено, че разрешението за поставяне на временен преместваем обект
„Зимна градина“ е издадено изцяло в унисон със законовите изисквания
обективирани в чл.56 от ЗУТ и наредбата на Община Стара Загора. Посочено е, че не
са налице основания и съображения, предвидени в закона за преразглеждане и
възобновяване на административното производство, както и не са налице и
основанията по чл.57-57а от ЗУТ. Изложени са съображения, че депозираното
възражение от страна на Управителя на етажната собственост е подадено от лице,
което няма правен интерес от обжалване на издаденото разрешение и като такова
се явява без легитимация и не е от лице, което да попада в хипотезата на чл.101
от АПК, като е посочено, че не са налице каквито и да е обстоятелства и
съображения от които да се изведе дори предположение, че евентуално след
изграждане на временния обект, това по някакъв начин би попречило на спокойното
ползването на площи съобразно предназначението им. Обосновано е, че е недопустимо
и незаконосъобразно допускането на възобновяване на производството предвид
придобития стабилитет на съответното Разрешение и недопустимост за
преразглеждане, тъй като същото е издадено при стриктно спазване на процедурата
по ЗУТ и Наредбата на Община Стара Загора.
Със оспорената
в настоящото производство Заповед №10-00-1604/08.08.2019г. на Кмета на Община
Стара Загора, на основание чл.99, т.2 от АПК, е възобновено по жалба №
10-08-37/31.05.2019г. от управителя на етажната собственост
и собственици на гаражи, находящи се на ул. ****, административното
производство по издаване на Разрешение за поставяне № 29/07.08.2018г. на
Кмета на Община Стара Загора, с което е разрешено поставяне на „Зимна градина“,
върху площ от 20кв.м в УПИ II 126, кв.21, гр.Стара
Загора, като съгласно одобрения инвестиционен проект
зимната градина е с достъп към апартамент № 1 на първи етаж от западната страна
на триетажна жилищна сграда. Със същата Заповед
е отменено издаденото Разрешение за поставяне №29/07.08.2018г.
по реда на чл.99, ал.2
от АПК.
Като мотиви за издаване на
административният акт е посочено, че на 31.05.2019г. е получена жалба в общинска
администрация за направени изкопи и изливане на бетонни основи от западната страна на
жилищната сграда в УПИ II 126, кв.21, гр.Стара Загора, с административен адрес: ****. Посочено
е, че е направено оплакване,
че поставянето на зимна градина ще направи невъзможно използването на гаражите - 6 броя и задния вход на сградата. Въз основа на това е
извършена проверка на място от комисия на отдел „Контрол по строителството“, която е констатирала, че в
урегулирания поземлен имот - частна общинска собственост, съгласно АЧОС №
17569/18.12.2017г. от западната страна на триетажната жилищна сграда в имота се полага бетонна
настилка с размери 2,00м. на 11,80м., като към момента на проверката е наличен и кофража за
полагането й, а извършител е С.П.И.. Административният орган е счел, че след
обстойна проверка и преразглеждане на инвестиционния проект, преписката послужила за издаването на разрешение за
поставяне № 29/07.08.2018г., жалбата, становището на С.И. и установеното с констативен
протокол № 19-93-19/11.06.2019г., е налице несъответствие в съществуващото
положение на място и
съгласуваната документация относно бетонната настилка, което обстоятелство е от съществено значение и не е било известно на
административния орган при издаването на разрешението за поставяне, поради причини независещи
от него. Данните в проектната документация са предоставени от инженер с проектантска
правоспособност, който носи отговорността за това, като съгласно тях „обекта е
поставяем и ляга на съществуваща стоманобетонна настилка върху площ от 20кв.м.“. Прието
е, че това обстоятелството не само е било неизвестно за административния орган, но то не е
съществувало, а е съществено, защото само при налична и бетонна настилка е възможно
поставяне на временен преместваем обект. Освен това за полагането й следва да има одобрен
проект, както и съгласуваност не само с етажната собственост, но и със собственика на земята,
тъй като се завзема общински имот, т.е това са различни административни производства от
процедурата за поставяем обект и правния резултат би бил различен. С оглед тези мотиви
и при наличие на предпоставките за възобновяване на производството и след установяване на факта,
че е налице ново обстоятелство, което е останало неизвестно за административния орган при
издаване на разрешение за поставяне №29/07.08.2018г., но е от съществено
значение и което следва да се отрази при вземането на решението за издаване на акта е достигнато до
извода, че е налице правно основание за отмяна на Разрешението за поставяне.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо. От приложеното по делото
заверено копие от оспорения административен акт е видно, че същият е връчен на
жалбоподателя на 19.08.2019г., а подадената жалба е регистрирана на 02.09.2019г.
под №10-09-100 в Община Стара Загора, следователно оспорването е извършено в
законовопредвидения срок.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Настоящият
състав не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че собствениците
на етажната собственост на сградата не са заинтересовани лица в производство по
издаване на разрешението за поставяне на преместваем обект в случаите, когато този
обект се поставя върху общински имот. Вярно е, че в хипотеза, като процесната, разрешение
за поставяне на обект по чл.56, ал.1 ЗУТ се издава въз
основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен
договор за наем на заетата от преместваемия обект площ – чл.56, ал.5 ЗУТ. Разпоредбата
на чл.56, ал.5 ЗУТ не визира съгласие от носителите на ограничени вещни права върху
имота, за разлика от други правни норми на ЗУТ, които изискват такова съгласие
(напр. чл.131, ал.1, чл.149, ал.2, т.1 и 3 ЗУТ). Това е така, тъй като
издадените по този ред актове не ги засягат неблагоприятно, не им нарушават
съществуващи права, нито пък има създават задължения.
Но в случая видно от
приложения към заявлението за издаване на Разрешението за поставяне на
премествания обект инвестиционен проект „зимната градина е ситуирана до
съществуващата жилищна сграда (обяснителна записка – л.32), като „обекта
представлява пристройка към апартамента на първия етаж от западната страна на
жилищната сграда (оценка за съответствието – л.45), а съгласно архитектурния
проект се предвижда едноетажна пристройка отделена на фуга на 5 см от западната
страна на жилищната сграда (обяснителна записка – л.46). Обстоятелството, че обекта
е предвиден за поставяне като прикрепен към
фасадата на жилищната сграда се установява и от приложените към
инвестиционния проект чертеж на фасадата (л.37) и чертеж разпределение и
вертикален разрез (л.38). Конкретиката на тези факти разкрива, че преместваемия
обект е предвиден с местоположение, различно от обичайното – в общински имот,
но монтиран към фасадата на сграда в режим на етажна собственост. Тази
специфика следва да бъде отчетена спрямо материалните права и интереси на
собствениците на обекти в сградата. В при преценка за засягане правната им
сфера в случая е приложима разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК, към която
препраща чл.219, ал.1 и ал.3 от ЗУТ. В този смисъл предвид конкретното
фактическо местоположение на преместваемия обект и прикрепянето му към фасадата
(обща част) на сградата – етажна собственост следва да се приеме, че е налице
действително засягане на права на собствениците на обекти в етажната собственост
и същите се явява заинтересовани лица в производството по издаването, съответно
отмяната на Разрешението за поставяне на преместваем обект.
Съгласно чл.99, т.2 от АПК, посочен като правно основание за издаване
на оспорената заповед, влязъл в сила административен акт, който не е оспорен
пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не подлежи на оспорване по административен
ред (какъвто е настоящият случай) – от органа, който го е издал, когато се
открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от
административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното
производство. В този смисъл Заповед №10-00-1604/08.08.2019г. на Кмета на Община
Стара Загора е издадена от компетентен орган, издател на първоначалния влязъл в
сила административен акт – Разрешение за поставяне №29/07.08.2018г.
При
издаването на заповедта е спазена изискуемата писмена форма и съдържание, като
противно на заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя е надлежно
мотивирана, тъй като съдържа изискуемите фактически и правни основания.
Административният орган е посочил от фактическа страна, че са налице
новооткрити обстоятелства, а именно липсата на съществуваща бетонна настилка
върху площ от 20 кв.м., върху която е следвало да бъде поставен премествания
обект, а като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на
чл.99, т.2 от АПК.
При
издаване на оспорения административен акт не се твърдят, а и съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение на съответствието на административният акт с
материалния закон съдът намира, че Заповед
№10-00-1604/08.08.2019г. на Кмета на Община Стара Загора е незаконосъобразна,
поради следните съображения: Производството по чл.99
– чл.106 от АПК
е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален
административен акт. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила
и неоспорен пред съда административен акт, изисква гаранция на адресата на акта
и на другите субекти по чл.100 от АПК.
Възобновяването засяга стабилността на разрешения с административния акт
материалноправен въпрос, предмет на приключилото производство и на издадения
акт, поради което законодателят е въвел лимитативно изброени предпоставки и
основания за провеждане на това производство. Само когато визираните в закона
предпоставки са налице, органът може да възобнови приключилото административно
производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да
се произнесе отново по вече решения от него въпрос.
Като основно условие по чл.99, т.2 от АПК, посочено като основание за издаване на
оспорената заповед, законодателят е поставил изискването да се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за
издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган
не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.
В конкретния случай, като ново обстоятелство е
посочено липсата на стоманобетонна настилка, върху която премествания обект
следва да бъде поставен. Наличието на такава обаче е отразено в оценката за
съответствието на част „конструктивна“ (л.45 по делото), където е посочено, че
преместваемия обект „ляга на съществуваща стоманобетонна настилка“. При
извършената проверка на 03.06.2019г. от длъжностни лица от Община Стара Загора
са констатирани съвсем други обстоятелства – направена бетонна настилка с
размери 200м. на 1180м., като към момента на проверката е
наличен и кофража, т.е. при подаване на заявлението за издаване на разрешение
за поставяне на преместваемия обект бетонната настилка не е съществувала, така
както е отразено в оценката за съответствие, а е поставена по-късно – към
момента на извършената проверка. Това обстоятелство не е било известно при
издаване на Разрешение за поставяне №29/07.08.2018г., поради това то се явява
новооткрито по смисъла на чл.99, т.2 от АПК. Но то не е било известно на
административния орган, който съгласно чл.9, ал.2,
чл.35
и чл.36, ал.1
от АПК административният орган е длъжен служебно да събере всички
доказателства, необходими за изясняване на фактите от значение за издаване на
административния акт. Предпоставката обаче за възобновяване на производството
по реда на чл.99, т.2 от АПК е това обстоятелство да не е било известно на
някоя от страните. Именно поради това в текста на чл.100 от АПК е предвидено,
че в случаите на чл.99, т.2 от АПК възобновяването се извършва по искане на
страна в производството, в тримесечения преклузивен срок по чл.102, ал.2 АПК от
узнаване на обстоятелството, но само от някоя от страните. В случая страни в
административното производство са били С.И. и останалите собственици на
етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Стара Загора, ****. Но липсата
на стоманобетонна настилка, върху която премествания обект следва да бъде
поставен не се явява новооткрито обстоятелство за тези страни, а за
административния орган. За такова новооткрито обстоятелство за собствениците на
етажната собственост на сградата би се явило самото Разрешение за поставяне
№29/07.08.2018г., за издаването на което по делото няма данни те да са
уведомени, но мотиви в тази насока в оспореният в настоящото производство
административен акт липсват.
Като се е позовал
на новооткрити обстоятелства, които не са били известни на административния
орган, а не на някоя от страните, Кметът на Община Стара Загора е издал акт в
противоречие с нормата на чл.99, т.2 от АПК,
който като материално незаконосъобразен следва да бъде отменен. При
констатиране на поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от
ЗУТ в противоречие с издаденото разрешение за поставянето им, каквото според
настоящия състав е налице в случая, е предвиден специален ред в производство по
чл.57а от ЗУТ, който е различен от този по чл.99, т.2 от АПК, приложен в
разглеждания случай.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143,
ал.1 от АПК на жалбоподателя се следват сторените и доказани по делото
разноски, за заплатена държавна такса в размер на 10 лева (л.54) и за възнаграждение
за един адвокат в размер на 360 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие №0204113/21.10.2019г. (л.62) или общо сумата от 370лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро и чл.143,
ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.П.И. *** Заповед № 10-00-1604/08.08.2019г. на Кмета на Община Стара
Загора, с която на основание чл.99, т.2 от АПК, е възобновено производството по
издаване на Разрешение за поставяне №29/07.08.218г. на Кмета на Община Стара
Загора, с което е разрешено поставяне на „Зимна градина“ върху площ от 20 кв.м,
в УПИ II 126, кв.21, гр.Стара Загора, съгласно одобрен инвестиционен проект,
според който зимната градина е с достъп към апартамент №1 на първия етаж от
западната страна на триетажна жилищна сграда и издаденото Разрешение за
поставяне е отменено, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на С.П.И. ЕГН:**********, сумата от 370,00 (триста и седемдесет) лева
– разноски по делото.
Решението може да се обжалва или протестира
чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: