Р Е
Ш Е Н
И Е № 459
гр.Стара Загора, 03.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІII
състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №675 по описа за 2019г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Х.К. ***, чрез
адв.П.К.,***, за присъждане на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на сума в размер на 600лв.,
представляваща имуществена вреда в следствие на заплатено адвокатско
възнаграждение по фактура №20000000039/11.02.2019г. и фактура №20000000053/21.05.2019г.
в производството по обжалване на Наказателно постановление №218-1228-002797/10.07.20183.
на Началник Сектор към ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ гр.Стара
Загора по АНД №2478/2019г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора в едно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се сочи, че с Наказателно постановление №18-1228-002797/10.07.2018г.,
издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“,
на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на ЗДвП. Твърди се, че с Решение №337/10.06.2019г. по АНД №478/2019г.
Районен съд Стара Загора е отменил наказателното постановление като
незаконосъобразно, като решението е влязло в законна сила на 04.07.2019г.
Излагат се съображения, че в производство пред районния съд ищецът е ангажирал
адвокат и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на общо 600 лева, от
които 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне и
подаване на жалба против посоченото наказателно постановление и процесуално
представителство във връзка с подадената жалба, за което е издадена фактура №20000000039/11.02.2019г.,
както и 300 лева за проведени три допълнителни съдебни заседание – на
26.03.2019г., 18.04.2019г. и 21.05.2019г., като обосновава, че последните са
платени на основание чл.14, вр. §1 от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излагат се съображения, че са налице всички изискуеми предпоставки, за да
се ангажира на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като е
налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред,
причинена вреда, изразяваща се в заплащане на адвокатски хонорар, както и
причинна връзка между отменения акт и вредите. Моли се съда да постанови
решение, с което да осъди ответника ОД на МВР – гр.Стара Загора да му заплати
сумата в размер на 600 лева, представляваща имуществена вреда в следствие на
заплатено адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на Наказателно
постановление №18-1228-002797/10.07.2018г., издадено от Началник сектор към ОД
на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ по АНД №478/2019г. по описа на РС
Стара Загора. Претендират се направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – ОД на МВР
– гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не се явява не се представлява. В писмен отговор на исковата
молба, оспорва същата като неоснователна и недоказана. Излага съображения, че в
представените по делото пред Районен съд Стара Загора договори за правна защита
и съдействие от 11.02.2019г. и от 21.05.2019г. е уговорено възнаграждение в
размер на по 300 лева, но по делото не е приложен документ, който да доказва
плащането. Прави възражение за прекомерност на така претендирания адвокатски
хонорар пред Районен съд Стара Загора, тъй като същият не съответства на
фактическата и правна сложност на делото, като извършените процесуални действия
са в минимален обем, а предвидената санкция в наказателното постановление е в
размер на 20 лева. Излага съображения, че макар да са проведени четири съдебни
заседания пред районния съд, упълномощеният адвокат не се е явил и
възнаграждението за провеждането на три допълнителни заседание, по които не е
осъществено процесуално представителство е необосновано. По подробно изложени
съображения моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и
недоказана. Прави възражение за прекомерност на разноските в настоящото
производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава становище за основателност и доказаност на
исковата претенция, но до размера на 300 лева, тъй като макар и проведени три
съдебни заседания, делото е отлагано и пълномощникът на жалбоподателя не се е
явявал и не е проявявал процесуална активност.
Съдът,
след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С Наказателно
постановление №18-1228-002797/10.07.2018г., издадено от Началник сектор към ОД
на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, на ищеца Х.К.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по Закона за
движение по пътищата.
Наказателното постановление е оспорено пред РС – Стара Загора, където е
образувано административно-наказателно дело №478/2019г. по описа на Районен съд
Стара Загора. С Решение №337/10.06.2019г., постановено по посоченото дело санкционния
акт е отменен като незаконосъобразен. Решението е влязло в сила на 04.07.2019
година. В образуваното административно-наказателно дело, жалбоподателят се е
представлявал от процесуален представител – адвокат П.К. ***. Видно от договор
за правна защита и съдействие от 11.02.2019 година (л.7 от АНД №478/2019г. на
Районен съд Стара Загора), е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., като
в договора е отразено, че сумата е платена в брой, а за предмет на договора е
посочено оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и
подаване на жалба против Наказателно постановление
№18-1228-002797/10.07.2018г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара
Загора, сектор „Пътна полиция“ и процесуално представителство пред Районен съд
Стара Загора във връзка с подадената жалба. По административнонаказателното
дело е приложен и договор за правна помощ и съдействие от 21.05.2019г. (л.63 от
АНД №478/2019г. на Районен съд Стара Загора), от който е видно, че между
санкционираното лице и пълномощника е уговорено още едно възнаграждение в
размер на 300 лв., като в договора е отразено, че сумата е платена в брой, а за
предмет на договора е посочено оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в допълнително възнаграждение за процесуално представителство и
защита по АНД №478/2019г. по описа на РС Стара Загора за проведени три
допълнителни заседание – на 26.03, 18.04. и 21.05.2019г. на основание чл.14,
вр. §1 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните възнаграждения на
адвокатските възнаграждения. Към двата договора са приложени фактури.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е частично основателен.
По
делото няма спор, че с Наказателно постановление №18-1228-002797/10.07.2018г.,
издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“,
на ищеца Х.К.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
лева за нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Наказателното
постановление е оспорено по съдебен ред пред РС – Стара Загора, посредством
наетия адвокат П.К. ***. С Решение №337/10.06.2019г. по АНД №478/2019г. Районен
съд Стара Загора, съдът е отменил санкционния акт като незаконосъобразен, като
съдебното решение е влязло в сила на 04.07.2019г.
В
производството по обжалване на Наказателно постановление
№18-1228-002797/10.07.2018г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара
Загора, сектор „Пътна полиция“, ищецът е бил представляван от процесуален
представител, на когото е заплатил уговореното в размер от 300 лв.
възнаграждение, заплатено в брой за оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в изготвяне и подаване на жалба против Наказателно постановление
№18-1228-002797/10.07.2018г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара
Загора, сектор „Пътна полиция“ и процесуално представителство пред Районен съд
Стара Загора във връзка с подадената жалба, както и възнаграждение в размер на 300
лв., заплатено в брой за оказването на правна защита и съдействие, изразяващи
се в допълнително възнаграждение за процесуално представителство и защита по
АНД №478/2019г. по описа на РС Стара Загора за проведени три допълнителни
заседание – на 26.03, 18.04. и 21.05.2019г. на основание чл.14, вр. §1 от ДР на
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните възнаграждения на адвокатските
възнаграждения. Към двата договора са приложени фактури. Двата договора са
представени по АНД №478/2019г. Районен съд Стара Загора
Обикновено
отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на
стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на
кочани. Действително приложените във въззивното производство пред Районния съд
договори не са такива, а са обективирани върху стандартен лист формат А4. Но те
имат характер на разписка, поради което удостоверяват по надлежния ред
извършеното плащане до приключване на съдебното производство (в този смисъл е и
т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на
ВКС). С оглед на това възраженията на ответника за липса на доказателства за
заплащане на възнаграждението се явяват неоснователни.
Съдът
приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1
АПК и чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето
защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за
реализиране на тази отговорност. С Решение №337/10.06.2019г. по АНД №478/2019г.
Районен съд Стара Загора, съдът е отменил Наказателно постановление
№18-1228-002797/10.07.2018г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара
Загора, сектор „Пътна полиция“, което решение е влязло в законна сила на 04.07.2019
година.
От
незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен
акт, наказателно постановление, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в заплатени средства за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо,
че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно
постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното
постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна
предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1
ЗОДОВ.
Но гореизложеното се отнася единствено, за
претърпените имуществени вреди от заплатени средства за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.02.2019 година, с
който е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лв. за оказването
на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване на жалба
против Наказателно постановление №18-1228-002797/10.07.2018г., издадено от
Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ и
процесуално представителство пред Районен съд Стара Загора във връзка с
подадената жалба. Съдът намира, че сочената норма на чл.14 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с която
пълномощника на ответника обосновава договореното възнаграждение в размер на още
300 лева по договор за правна помощ и съдействие от 21.05.2019г. за проведени
три допълнителни съдебни заседания, е неотносима към разглеждания случай. Това
е така, защото посочения законов текст касае съдебни заседания по наказателни,
а не по административнонаказателни дела. Процесуалното представителство по
административнонаказателни дела включва и явяването в съдебни заседания,
възнаграждение за които не се калкулира отделно. С оглед на това исковата
претенция в частта й за присъждане на обезщетение над уговореното и заплатено с
договор за правна защита и съдействие от 11.02.2019 година възнаграждение в
размер на 300 лв. за оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
изготвяне и подаване на жалба против Наказателно постановление
№18-1228-002797/10.07.2018г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара
Загора, сектор „Пътна полиция“ и процесуално представителство пред Районен съд
Стара Загора във връзка с подадената жалба, се явява неоснователна.
По отношение на заплатените средства за
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.02.2019
година в размер на 300 лева, е налице и третото условие за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ – причинна връзка между
издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото
обжалване адвокатско възнаграждение.
Според
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка
и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и средствата за платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ, поради което исковата претенция е доказана по основание и до
размера на 300 лева, представляващи заплатените средства за адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 11.02.2019 година. Този размер е в
минимално предвидения по чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на направеното
възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника не следва
да бъде обсъждано. С оглед на това искът следва да бъде уважен, а ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300
лева, представляващи заплатени средства за адвокатско възнаграждение за
обжалване на Наказателно постановление №18-1228-002797/10.07.2018г., издадено
от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
исковата молба в Административен съд Стара Загора – 13.09.2019г. до датата на
окончателното изплащане на сумата. Исковата претенция над тази сума, а именно –
300 лева за уговорено и заплатено допълнително възнаграждение за процесуално
представителство и защита по АНД №478/2019г. по описа на РС Стара Загора за
проведени три допълнителни заседания – на 26.03., 18.04. и 21.05.2019г. на
основание чл.14, вр. §1 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. В случая от ищеца са направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лева (л.14), които са заплатени
банков път, видно от представеното по делото банково извлечение (л.16).
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на тези разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния предвиден размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лева. С оглед изложеното и предвид липсата на фактическа и
правна сложност на спора, и извършените от процесуалния представител
процесуални действия, възражението на ответника е основателно и размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъда намален до минималния предвиден в
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно 300 лева.
Съобразно своевременно направеното искане и съобразно
коригирания от съда размер на адвокатското възнаграждение, следва да бъде
осъден ответникът съразмерно на уважената част от иска да заплати на ищеца разноските
за възнаграждение за един адвокат в размер на 150лв., а разноски на ответника
не се дължат, по аргумент от чл.10, ал.3
от ЗОДОВ. Също така ищецът е внесъл и предварително дължимата
държавна такса в размер на 10 лева. Такава е дължима и с оглед изхода на
правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника. Следователно на
ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 160 лева.
С оглед на изложеното, на основание чл.203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съдът
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат 129 009
952, с адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев
№16, да заплати на Х.К.К., с ЕГН **********,***,
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста лева) лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба на 13.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
предявен размер от 600 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат 129 009
952, с адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев
№16, да заплати на Х.К.К., с ЕГН **********,***,
сумата от 160 (сто и шестдесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен
съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: