Р Е Ш Е Н И Е № 524

30.12.2019г., гр.Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд- Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №677 по описа на съда за 2019г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на П.Ц.К.,*** против Заповед №349з-2270/10.09.2019г, издадена от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6/шест/ месеца считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на заповедта поради издаването й в нарушение на изискването за посочване на мотиви, при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че липсвали мотиви защо наказващият орган приемал, че в процесния период служителят умишлено извършил нарушение както на Етичния кодекс, така и на ЗДвП при посочено, че автомобилът бил собственост на трето лице и защо се приемало, че имало знание, че автомобилът нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ или че винетния стикер бил изтекъл. За „нарушение“ на ЗДвП твърди, че не му била налагана административно-наказателна отговорност.

На следващо място оспорващият твърди, че деянието неправилно било прието като нарушение на служебната дисциплина от гледна точка на посоченото правило от Етичния кодекс. Иска отмяна на оспорената заповед, алтернативно - намаляване размера на наложеното дисциплинарно наказание и присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се явява лично и с пълномощник, като оспорването се поддържа.

Ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител –юрк. А., който оспорва жалбата като неоснователна и моли Съда да я отхвърли.

Съдът, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №349з-1739/16.07.2019г. на Директор ОД на МВР Стара Загора /л.16/, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР и получени данни - в докладна записка RB202004-001-04/К-58/11.07.2019г. по описа на ДЧР от директора на СЧР-МВР, в което били изложени данни (постъпили в МВР от Окръжна прокуратура – Стара Загора във връзка с водено разследване по ДП№105/2018г. по описа на ОСл.О при ОП-Стара Загора, пр.пр.СП-2915/2018г и класифицирана пр.пр.№ОП/02-229/2018г по описа на Регистратура за класифицирана информация в ОП-Стара Загора) за допуснати нарушения на служебната дисциплина от главен инспектор П.Ц.К.-началник на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Казанлък при ОД на МВР –Стара Загора, а именно: 1. на 28.12.2018г главен инспектор К. управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК№СТххххАМ, собственост на Гено Проданов Б., без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и винетен стикер за текущата година; 2. На 18.01.2019г. служителят закупил лек автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК№ КГ9899РВ, като при съставянето на договора за покупко-продажба била платена част от цената, а останалата била платена на ръка, без оформяне на разходен документ, като било разпоредено да се извърши проверка на действията на главен инспектор П.Ц.К. относно описаните случаи и дали те били основание за търсене на дисциплинарна отговрност от него.

Проверката била възложена на комисия в състав четирима членове, председател –комисар Илиян Илиев, началник на отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР — Стара Загора, членове ст.инспектор Димитър Димитров, началник на група ОДПКПД, сектор „Пътна полиция“ към същия отдел, ст.инспектор Бончо Славов, началник на група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства и собствениците им“ от сектор „ПП“ към същия отдел, Красимира Бояджиева, ст.експерт (ЧР) в сектор КАПОЧР към отдел „Административен“ при ОДМВР-Стара Загора. Органът указал, че за резултата от проверката комисията следвало да изготви писмена справка, която да му бъдела докладвана в двумесечен срок. Посочената заповед била връчена на К. на 17.07.2019г., /л.17/.

В хода на образуваното производство, Комисията снела обяснения от служителя, вкл. и въз основа на изпратена му от председателя на комисията покана УРИ 349р-15656-17.07.2019г. за даване на писмени обяснения /л.22/, а именно обяснения с УРИ: 349р-15835/19.07.2019г. /л.19—20/, рег.№122800-20263/03.08.2019г.; снети били сведения от Геньо Проданов Б. с рег.№122800-20026/06.08.2019г. /л.23/, от П. Г. Б. рег.№122800-20027/06.08.2019г., /л.24/, от Стефан Ангеров Кемалов рег.№122800-19335/26.07.2019г. /л.26/, събрани били относими към проверката документи и били извършени проверки в Гаранционния фонд.

За резултата от проверката Комисията изготвила обобщена справка УРИ: 349р-19707-04.09.19г. /л.14—15/, в която бил обективиран извод на Комисията за наличие на данни за дисциплинарно нарушение от гл.инспектор К. по т.1 от Заповед №349з-1739/16.07.2019г., с аргумент, че след като била извършена допълнителна проверка в ГФ, било установено, че лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК№СТххххАМ, за периода 01.12.2018г. - 31.12.2018г. нямал застраховка „ГО“, с оглед на което комисията намирала, че били събрани достатъчно доказателства за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на П.Ц.К., тъй като нарушил изискванията на чл.28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег№ 8121з-348/25.07.2014г на министъра на вътрешните работи /Етичния кодекс/. Комисията е изразила становище, че не били налице данни за нарушение от страна на служителя по т.2 от Заповед№349з-1739/16.07.2019г. В заключение предложила на наказващия орган да бъде наложено дисциплинарно наказание за нарушение на чл.28 б.А от Етичния кодекс на основание чл.194 ал.2 т.4, вр.с чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР –дисциплинарно наказание „порицание“. Върху обобщената справка се обективира резолюция „Да“ от дата 04.09.2019г. от страна на ответника. На 04.09.2019г. К. се запознал с резултата от проверката, обективиран в посочената обобщена справка /л.16/, като декларирал изрично в обяснение с вх.№349р-19747/04.09.2019г, че нямало какво да добави по случая /л.13/.

На 10.09.2019г. била издадена Заповед №349з-2270 от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която наложил на гл.инспектор П.Ц.К.-началник на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Казанлък при ОД на МВР –Стара Загора дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6/шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта била връчена на служителя К. на 12.09.2019г. /видно от отбелязване в самата заповед /л.12/.

По делото Съдът прие като доказателства документите по административната преписка по издаване на оспорената заповед/л.11-л.43/, протокол рег.№349р-438//27.08.2014г., л.55, писмо изх.№1228р-11719/25.10.2019г. на началник сектор ПП при ОД на МВР-Стара Загора /л.56/, справка за нарушител/водач, издадена на П.Ц.К. /л.57 и сл./, както и бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. Генов Б..

Свидетелят П.Б. заявява, че познавал жалбоподателя от доста години, имали работни и приятелски отношения. През 2018г. на К. му бил необходим автомобил и помолил свидетеля да му даде негов автомобил, за да си свърши работата за час-два. Автомобилът, който свидетелят предоставил на жалбоподателя, бил собственост на бащата на свидетеля, но го карала съпругата му /на свидетеля/. Същият не се използвал от доста време, стоял в гараж, тъй като съпругата на свидетеля си имала друг автомобил. Свидетелят твърди, че дал на К. да го ползва, тъй като този автомобил бил свободен. Св. Б. твърди, че преди да даде автомобила отворил жабката, видял че документите били вътре и изобщо не погледнал повече. К. го попитал дали автомобилът имал документи, на което свидетелят отвърнал с „да“, затворил жабката и бил сигурен, защото баща му бил стриктен човек, бивш полицай и свидетелят не допускал, че автомобилът нямал платена застраховка. Свидетелят уточнява, че проверил документите, видял ги в жабката, но не ги извадил. Казал на К., че автомобилът имал документи. Не обърнал внимание дали имало залепени стикери и валидността им.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.211 от ЗМВР, срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от надлежна страна, чиито права и законни интереси са непосредствено засегнати от него и при липса на обстоятелства по см. на чл.159 от АПК.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Относно валидността на акта - Заповед №349з-2270/10.09.2019г. е издадена от материално компетентен орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР дисциплинарните наказания по чл. 197, ал.1, т. 1-3 от ЗМВР /сред които е и процесното такова/ могат да се налагат и от ръководителя на структура по чл.37 от ЗМВР /каквато се явява ОДМВР Стара Загора/ по отношение на служители на висши ръководни длъжности, ръководни и изпълнителски длъжности. Директорът на конкретната областна дирекция на МВР е ръководител на структурата по чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР, а наказаният служител е такъв на ръководна длъжност, съгласно р. IX, т.8 от Заповед № 8121з-140/24.01.2017г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностните в МВР. Следователно ответникът притежава материална компетентост да налага дисциплинарното наказание "порицание", което е такова по чл.197, т. 3 от закона и съответно не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на заповедта за нищожна.

Съдът намира за спазено изискването за писмена формата на властническото волеизявление, тъй като заповедта е обективирана в такава форма. Твърдението в жалбата за неспазване изискването за излагане на мотиви към акта решаващият състав намира за неоснователно. Съгласно императива на чл.210, ал.1 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен в акта, с който налага съотв. дисциплинарно наказание, да сочи ясно следните обстоятелства: кой е извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая тези реквизити формално са налице. Заповедта съдържа описание на обективните признаци на деянието – сочи се времето /28.12.2018г./ и място на деянието /на път от IV кл./, а изпълнителското деяние се изразява в управление от страна на гл.инспектор П.Ц.К. на чуждо МПС без за този автомобил да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в нарушение на чл.638я ал.3 от КЗ.

На тези факти е дадена и правна обосновка, като дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ възприема, че те осъществяват състав на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4, вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, вр. с т.28, б.“а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Чрез позоваване в заповедта от дисциплинарно-наказващия орган на изготвената в резултат от разпоредената проверка обобщена справка рег.№349р—19707/04.09.2019г, се препраща и към доказателствата, въз основа на които твърдяното нарушение се сочи да е установено - в случая посочени в тази справка извършени процесуални действия, събрани и приложени документи, посочени в пункт ІV от нея /л.14, гръб/. Вече въпрос по същество е дали действително тези доказателства обуславят извод, че служителят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение (в каквато насока са доводите в жалбата за липса на мотиви, защо наказващият орган приема че в процесния период оспорващия умишлено извършил нарушение на Етичния кодекс и че към момента на управление на автомобила е знаел, че същият няма сключена застраховка гражданска отговорност).

Ето защо не е налице и основанието по чл.146, т.2 от АПК.

Относно основанието по чл.146, т.3 от АПК, Съдът намира за спазени следните императивни изисквания на специалните процесуални правила, установени в ЗМВР. Не е налице нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, според която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Това е така, защото по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, установи от обективна страна извършено конкретни нарушение и самоличността на извършителя /на дееца/. Доколкото именно със справката /на л. 14-15 от делото/, на 04.09.2019г. дисциплинарно наказващият орган установява обективните и субективни предели на допуснато нарушение от страна на служителя гл.инспектор П.Ц.К.-началник на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Казанлък при ОД на МВР –Стара Загора и в частност на осъществено от него на 28.12.2018г. управление на автомобил, собственост на трето лице, без МПС да притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност“, то именно от тази дата тече и краткият двумесечен срок за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, който към конкретната дата на издаване на процесния акт /10.09.2019г./ безспорно не е изтекъл. Не е изтекъл и дългият едногодишен срок за деянието, определено като нарушение на служебната дисциплина.

Според чл.205, ал.2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В съответствие с цитираната разпоредба и при получени данни /докладна записка RB202004-001-04/К-58/11.07.2019г. по описа на ДЧР от директора на СЧР-МВР/ за това, че на 28.12.2018г. главен инспектор К. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК№СТххххАМ, собственост на Гено Проданов Б., без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и винетен стикер за текущата година, със Заповед №349з-1739/16.07.2019г Директорът на ОД на МВР Стара Загора разпорежда извършване на проверка за изясняване на първоначално постъпилите данни и дали същите действително съставляват основание за търсене на дисциплинарна отговрност от служителя, като определя и срок за това /л.16/.

Дисциплинарното производство е проведено при съобразяване на реда, регламентиран в раздел ІІ „Провеждане на дисциплинарно производство при постъпили данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл.198-202 от ЗМВР“ от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Изпълнени са изискванията на чл.16, включена във визирания раздел от Инструкцията, според която дисциплинарно наказващият орган назначава проверка по чл.205 ал.2 ЗМВР с писмена заповед по образец, като копие от нея се изпраща веднага в дирекция „Човешки ресурси“ – МВР. Държавният служител, срещу когото се извършва проверката, е запознат със заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подпис и отбелязване на дата и час. В случая на 17.07.2019г, 12:35ч гл.инсп. К. е запознат със Заповед №349з-1739/16.07.2019г. Директора на ОД на МВР Стара Загора /л.17/. В съответствие с чл.18, ал.1 от посочената инструкция, според която проверката приключва с изготвяне на писмена справка, с която държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава, което обстоятелство също се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час, дисциплинарната комисия изготвя такава обобщена справка с рег.№349р—19707/04.09.2019г., с която служителя е запознат на 04.09.2019г. /л.15, л.13/. Това не се оспорва от жалбоподателя, който изрично признава, че е запознат с посоченото доказателство, вкл. с въздигнатите от обективна страна обстоятелста по извършеното от него деяние, за което се търси ангажиране на служебна /дисциплинарна/ отговорност.

Липсва и нарушение на императива на чл.206, ал.1 от ЗМВР, който задължава дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по независещи от служителя причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Данните по делото сочат, че с вх.№349р-19747/04.09.2019г. служителят К. представя писмени обяснения относно извършеното от него деяние, които са сведени до знанието на ДНО на дата 05.09.2019г., съгласно положена върху тях резолюция на ст.комисар Стоян Стоянов, Директор на ОДМВР-Стара Загора /л.13/.

Съдът обаче намира, че е нарушен чл.206, ал.2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Чисто формално заповедта обосновава от обективна страна налагане на наказанието „порицание“, което е и в минимално установения в закона срок от шест месеца. Данните пред съда обаче сочат, че още при развитието на дисциплинарното производство липсват безспорни данни, че деянието, което се въздига за дисциплинарно нарушение е извършено виновно /умишлено или по небрежност/. Дори в самата заповед няма изрично отграничаване при коя от двете форми на вината се претендира да е извършено нарушението от страна на служителя К.. Пред съда отново не се потвърждава фактът на умисъл при извършване на деянието управление на чуждо МПС без същото да притежава валидна застраховка „ГО“. Не се доказва дори и проявена небрежност от страна на служителя, до колкото се установява, че същият е изрично е поискал данни от собственика на МПС дали същото притежава необходимите документи /вкл. и застраховки/. Не се спори, че от деянието няма произтекли каквито й да е негативни последици, вкл. и липсват данни за ангажиране на административно-наказателна отговорност от К. по реда на ЗАНН за конкретното нарушение на КЗ.

При това положение, дори и формално да се обективират данни в насока извършено нарушение на конкретния текст от Етичния кодекс, то ако беше спазено правилото на чл.206, ал.2 от ЗМВР, ДНО следваше да достигне до извод, че за конкретно извършеното от служителя на МВР деяние и обстоятелствата /от обективна и субективна страна на неговото извършване/, както и цялостното поведение на същия, не налагат извод за ангажиране на дисциплинарната отговорност по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, а евентуално обуславят извод за налагане на наказанието „мъмрене“ по чл.197 от ЗМВР, тъй като конкретно установеното отклонение от правилата е незначително, не се доказва да е целено, нито от него има произтекли каквито и да е негативни последици за службата, а и цялостното поведението на служителя не налага нуждата от определяне на по-тежкото по вид наказание.

Ето защо, Съдът приема, че се доказва нарушение на особено правило на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание на служител от МВР и в частност на правилото на чл.206, ал.2 от ЗМВР, което налага извод за наличие на основанието по чл.146, т.3 от АПК за отмяна на процесната заповед.

Въпреки извод за това, Съдът намира за пълнота на своето изложение, че следва да провери и дали се доказва извършване от обективна и субективна страна на конкретно описаното в заповедта деяние, което да налага издаване на акт като процесния.

Не е спорно, че се доказва от данните по преписката и от разпита на свидетеля, че от обективна страна има извършено от страна на служителя К. на 28.12.2018г. управление на чуждо МПС, за което към момента на това управление няма валидно сключен договор за застраховка „ГО“, което несъмнено е не само административно нарушение, но и неспазване на изискване, установено в Кодекса за поведение на служителите от МВР, с който К. безспорно е запознат, л.55. Въпреки това по отношение на жалбоподателя изрично ответникът сочи, че не е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност за виновно извършено нарушение на текста от КЗ.

Именно в това е и недоказаността на нарушението – субективния елемент на деянието. Неговата липса не оправдава от гледна точка на закона налагане на дисциплинарно наказание. Не се спори, че точка 28, подточка „а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег. № 8121з-348/25.07.2014г. на Министъра на вътрешните работи (обн.ДВ бр.67/12.08.2014г.) гласи: „Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България“, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Законодателят поставя завишени изисквания по отношение поведението на служителите на МВР, още повече към тези, които са и на ръководни длъжности. В конкретния случай обаче не се доказва, че с поведението си жалбоподателят уврежда облика на МВР, но най-същественото е, че не се доказва и неговото поведение да е виновно. По никакъв начин не се доказва умисъл в действията на К.. Т.е. липсват данни, че същият е знаел предварително или дори и по-късно по време на управлението, че му е предоставен от третото лице МПС, което няма сключена застраховка ГО по това време /съотв., че автомобилът е с изтекла такава/. Съдът приема, че липсва несъмнена установеност и на другата форма на вината – небрежност, като това личи и от данните от преписката /вж. обобщената справка/. Дори обаче и да се изведе довода, че К. е бил длъжен да провери лично документите, които са се намирали в колата и сам да се убеди, че същите са валидни /в срок/, а не да се предоверява на обясненията на свидетеля Б., то тогава извършеното ще е с по-ниска степен на вината, което при правилно извършена преценка по чл.206, ал.2 от ЗМВР, следва да обосновава извод за налагане на друго адекватно на поведението на виновния служител и на обстоятелствата по извършване на нарушението наказание, както по-горе се сочи в решението.

Няма спор, че служителят на МВР е длъжен да спазва и зачита закона, но деянието, което нарушава нормативно установени правила и се извършва от такъв, следва да е извършено виновно, а вече различните форми на тази вина ще определят и конкретното по вид и размер наказание. Процесното такова е неправилно определено, тъй като е нарушен принципа на чл.206, ал.2 от ЗМВР и от субективна страна не се доказва по несъмнен начин виновно поведение на служителя, което да обосновава извод, че същото следва да се санкционира, още повече и чрез налагане на наказанието „порицание“ за срок от 6 месеца.

Като съобрази горното, Съдът намира, че се доказва допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и материална незаконосъобразност на процесната заповед, която поради това следва да се отмени. Оспорването се явява изцяло основателно. При извод за това, изцяло основателна се явява претенцията за разноски, обективирана още в жалбата. Същата следва да се уважи в размер от общо 512,50лв., от които 12,50лв. ДТ и банкови комисионни, и 500лв. заплатено в брой възнаграждение за един адвокат /л.49/, за която обща сума следва да бъде осъдена ОДМВР Стара Загора да ги заплати.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на главен инспектор П.Ц.К. ***, на длъжност Началник сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР Стара Загора, РУ-Казанлък Заповед № 349з-2270/10.09.2019г. на Директор на ОДМВР Стара Загора.

ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на П.Ц.К. ***, ЕГН ********** разноски по делото в размер на 512,50 лева /петстотин и дванадесет и 0,50лв./

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: