Р Е Ш Е Н И Е № 3

27.01.2020г., гр.Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Стара Загора, в открито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

при секретаря Минка Петкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №684 по описа на съда за 2019г.

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Г.И.Г. с постоянен адрес ***, чрез адв. А.,***, против Заповед № 10-00-1768/05.09.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е наредено премахване на незаконен строеж- жилищна сграда № 28.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Конкретно се твърди, че едва през 2015г. и след постановяване на Заповед № 19-12-108/27.05.2015г. от страна на общината били предприети действия за установяване на незаконни строежи и евентуално тяхното премахване. За това било предприето и промяна предназначението на земята, на която била построена процесната постройка. Това се виждало от факта, че Решението за изработване на проекта за п ромяна на ПР на град Стара Загора в частта за улица с о.т. 4483-4482-4481-4480-4479-4478-4477-4476-4474-4473-4472-4471 УПИ XXXVI по плана на град Стара Загора „ Стара Загора разширение III“, кв.252, предназначен за жилищно строителство, КОО и подземни гаражи, бил променен на територия, определена за озеленяване, т. нар. „Парк Борисова гора“.

Още през 2015г. бил съставен от служители на общината констативен акт /КА/ №28 от 19.02.2015г., който бил съобщен на оспорващия на същата дата и същият депозирал възражение на 20.02.2015г. Това възражение обаче не било разгледано и на лицето не било отговорено за решението на органа, като това ставало ясно едва в заповедта, която била процесна. Това поставяло лицето в невъзможност да предприемело каквито и да е действия в своя защита и съотв. да предприеме узаконяване на сградата по предвидения законов ред, която се явявала и негово жилище.

Оспорва се изцяло материалната доказателствени сила на КА № 66, същият бил съставен преди приетата от ОбС - Стара Загора промяна на УПИ и предназначението на земята. Отделно се твърди, че съставения на 02.02.2016г. друг констативен протокол не бил връчен на жалбоподателя

Самият орган приемал за година на построяване на строежа 1990г. и това се виждало от декларация на жалбоподателя от 19.02.2015г., но органът не преценил и игнорирал приложимите разпоредби на §16 от ПЗР на ЗУТ, §184 от ПЗР ЗИДЗУТ от 2003г., както и §127от ПЗР на ЗИДЗУТ от 2012г., изм. през 2015г. Не на последно място, оспорващата твърди и нарушение на §53 към ЗИДЗУТ от ДВ бр.101/22.12.2015г.

Обективно не било възможно да се издаде удостоверениe за търпимост на процесната сграда, тъй като то се издавало пак от Община Стара Загора. На последно място се претендира и неясен адресат на заповедта, тъй като не ставало ясно дали самото разпореждане на органа се отнасяло до лицето, което се сочило в заповедта.

В заключение се сочи, че жалбоподателят счита, че към момента на извършване на строежа, нямало промяна на предназначението на земята, която била за строеж на жилищни сгради, КОО и подземни гаражи. От заповедта не ставало ясно, след като сградата попадала частично върху терен, предназначен за улица, дали били приложени устройствените планове към 1989г. /по ЗТСУ/, към датата, на която се твърдяло че бил изграден строежа /2003г./ и към 2015г.

Оспорващият, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощника си, който поддържа оспорването. Прилага писмени бележки с доводи по същество на спора.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед била издадена от компетентен орган, в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби на ЗУТ и при спазване на процесуалните правила, била правилна и законосъобразна. Сочела фактически и правни основания. Процесната сграда нямала строителни документи, каквото се предвиждали, както по сега действащия ПУП, така и към този, действащ през 1991г. Намирала се /сградата/ в уличната регулация и озеленяване. Моли за разноските по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 19.02.2015г. работна група от служители на общинска администрация – Стара Загора, извършила проверка на строеж „Масивна жилищна сграда” - № 28 по Приложение №1,2,3 към окомерна скица на разположението на строежа в имота, представляващ строеж пета категория, находящ се в терен между улична отсечка с о.т. 4473 и о.т. 4474 по плана на град Стара Загора – „Стара Загора разширение – III етап”, одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен акт №28 от 19.02.2015г. /л.21–л.23 по делото/, който бил подписан от длъжностните лица и от оспорващия. Извършилите проверката длъжностни лица констатирали, че в имота било осъществено от Г.Г. строителство на едноетажна полумасивна жилищна сграда с покрив от дървен гредоред и керемиди, стените изградени от тухли на варо-циментов разтвор, без външна мазилка и поставена дограма. Размерите на сградата били 10,84м./5,40м. и височина 3,50м. Строежът бил определен като такъв от пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Установено било, че за изпълнения строеж нямало одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в терен, между улична отсечка с о.т. 4472 и о.т.4473 по плана на град Стара Загора – „Стара Загора разширение - III етап“, одобрен със Заповед №2931/04.12.1989г. Приложение №1 към констативния акт са снимков материал на сграда №28 и скица – комбинирана схема /л.28/, отразяваща местоположението и разположението на строежа в имота, както и Приложение №2-3 /л.29-31/.

На 20.02.2015г. Г.Г. в указания 7 дневен срок подал писмено възражение против Констативния акт, като те се свеждали до твърдението, че това било единствено жилище, че семейството било с две деца, ученици, а оспорващият бил безработен и болен. Удостоверява се, че от Г.Г. била подадена декларация от 19.02.2015г., в която посочил като година на построяване на сградата – 1990-та /л.20/.

Съгласно представен и приет като доказателство по делото Констативен протокол от 02.02.2016г. /л.18/, при извършена от служители на общинска администрация – Стара Загора проверка на място в терен между улична отсечка с о.т. 4471 и о.т. 4474 по плана на град Стара Загора – „Стара Загора разширение – III етап”, одобрен със Заповед № 19-12-108/ 27.05.2015г., бивша улична отсечка о.т. 4472 и о.т. 4473 по плана на град Стара Загора, одобрен със Заповед № 2931/04.12.1989г. и във връзка с КА №28/19.02.2015г., било установено, че към момента на проверката в така описаня имот нямало настъпили нови обстоятелства от констатираните такива с Констативен акт № 28 от 19.02.2015г.

На 05.09.2019г. била издадена от Кмета на Община Стара Загора Заповед № 10-00-1768, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.225а, вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, било разпоредено премахване на незаконен строеж, пета категория, а именно: „полмасивна жилищна сграда” - № 28 по приложение №1 /комбинираната схема/, с размери 10,84м. на 5,40м. и височина 3,50м., изпълнен от Г.И.Г., без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в терен между улична отсечка с о.т. 4471 и о.т. 4474 по плана на град Стара Загора – „Стара Загора разширение – III етап”, одобрен със Заповед № 19-12-108/ 27.05.2015г. /бивша улична отсечка с о.т. 4472 - о.т.4473 по плана града, одобрен със Заповед №2931/04.12.1989г. В мотивите на заповедта било посочено, че строежът не подлежал на узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

По делото се представят и: заповед № 10-00-1933/11.09.2019г. /л.17/; протокол №46 от заседание на ОбС Стара Загора от 25.06.2015г., за приемане на Решение № 1940 /л.25/; заповед № 19-12-108/27.05.2015г. / л.25-27/; справка от архив на звено „Жилищен фонд” за подадени документи за картотекиране и настаняване на крайно нуждаещи се от жилище граждани /л.38/; справка от отдел „РОС“ за подадени заявления за закупуване на общински имоти и участие в тръжни процедури по закупуване на общинско жилище и учредяване на право на строеж за периода 2015-2019г. /л.39/; становище /без дата и номер/ на Гр. архитект на Община Стара Загора /л.40/; заповед №10-00-166/03.02.2015г. /л.41/; Протокол от 28.06.2016г. /л.42/; Протокол №11 от заседание на ОбС Стара Загора за приемане на Решение №415 /л.51-61/; обява /л.43-44/ и публикация на съобщения за публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижими имоти във в. „Старозагорски новини” и във в. „Телеграф”; заповед №10-00-1480/21.07.2016г., /л.45-46/; Правила за провеждане на публичен търг / л.47-50/;

По делото бе изпълнена допусната от съда съдебно-техническа експертиза, заключението по която страните приеха без оспорване. Съгласно заключението на ВЛ при извършения от него оглед на място установил, че сграда №28 /по геодезическо заснемане/ била построена в терен, предвиден за улица, съгласно плана от 1989г. и в плана след промяната от 2015г. Сградата представлявала полумасивна едноетажна жилищна сграда със ЗП от 56 км.в., без външна мазилка и с видимо незавършен вид отвън. В момента на огледа се ползвала за жилище.

Към 1990г. действащ бил КРП на града „Стара Загора – разширение III – етап“, одобрен със Заповед № 2931/04.12.1989г., като по този план сградата попадала в терен отреден за улици между о.т. 4472 и о.т. 4473, източно от осовата линия. Със Заповед №19-12-108 от 27.05.2015г. бил одобрен проект за изменение на ПР на кв. 232 и улица с о.т. 4474,4473,4472,4471, като ширината на улицата била намалена и бил образуван УПИ-XLIII „За озеленяване“, като по това изменение западната част на процесната сграда попадала върху УПИ XLIII „ За озеленяване“, а източната част от процесната сграда, попадала в улица между о.т. 4474 и о.т. 4471. Към 1990г. действащ бил КРП, одобрен със Заповед №2931/04.12.1989г. и по него за територията, където била построена въпросната сграда, била предвидена улица с о.т. 447, 4472, 4473.

Към настоящия момент действащата регулация била одобрена със Заповед № 19-12-108/27.05.2015г. и с Решение № 1940/25.06.2015г., като според нея процесната сграда със западната си част попадала в УПИ XLIII „ За озеленяване“, а с източната си част, попадала в терен, предвиден за улица с о.т. 4474 и 4471. Постройката не била изградена върху терени собственост на оспопващия. Имотът не бил парцелиран и отреден за строителство. На експерта не били представени технически проекти, ПУП- ПЗ и др. документация относно сградата.В заключение експертът сочи, че при действащите към 1990г. и към настоящ момент регулационни планове, процесната сграда не съответствала на строителните правила и норми.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и след извършена от него служебна и цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

По допустимостта на оспорването – същото следва да се приеме за процесуално допустимо, като направено в законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес /доколкото е адресат на заповедта/, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за прекратяване на производството.

Разгледана по същество жалбата, Съдът я намира за неоснователна.

Заповедта, която се обжалва и с която се разпорежда премахване като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, се явява издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ. Не е налице основание за обявяването й за нищожна.

Оспореният административен акт е издаден и в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Сочат се както правни основания /чл.225а, ал.2, т.1-2 от ЗУТ/, така и се визират конкретните факти и обстоятелства, чрез които се обосновава възприетото от административния орган, че се установява изграден незаконен строеж, който поради това подлежи на премахване, вкл. и като нетърпим. В заповедта строежът има достатъчно ясно описание от към неговите съществените характеристики - вид, предназначение, местонахождение, параметрите на сградата, като изрично се сочи, че този строеж е изпълнен без одобрени строителни книжа и без издадено Разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Самата особена процедура по установяване на незаконен строеж също не е нарушена. Налице е задължителният констативен протокол, който е съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ и в който се сочат конкретните факти, чрез които се установява един незаконен строеж, състоянието на строежа, неговите параметри и др. Надлежно, чрез приложенията към КА, се удостоверява и местоположението на процесната сграда №28 върху терена. От представеното по делото доказателство /самия КА от 2015г./ се установява, че при неговото съставяне оспорващият е присъствал, като се е подписал, което сочи, че той надлежно е запознат с обективиранато там съдържание и фактическите констатации на проверяващите. Така подадено в указания 7 дневен срок възражение е обсъдено от решаващия административен орган, но не е прието за основателно, като самата заповед е издадена след изтичане на срока за възражения.

Съдът не намира за съществено нарушение на проведената процедура фактът, че заповедта е издадена толкова дълго след съставяне на КА №28 от 2015г. Налични са данни, че и през 2016г. е съставен протокол, чрез който се удостоверява, че няма промяна на обстоятелствата, които се визират в КА № 28 от 2015г. Безспорно този документ не се доказва също да е съобщен на засегнатото лице, но Съдът не намира това за съществен пропуск именно, защото в него не се обективират различни обстоятелства /или нови/ от тези, които се визират в документа от 2015г., съотв. така не се стига до нарушаване на правото на защита на оспорващата.

Предвид горното, Съдът приема извод, че са спазени изискванията на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на заповедта само на това основание.

Ето защо не са налице и основанията по чл.146, т.2-3 от АПК

Разгледана заповедта с оглед нейната материална законосъобразност, Съдът приема, че тя е съответна на приложения закон, като съобрази следното:

По делото няма спор, че процесният обект е строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, както и че той е такъв от пета категория. Също е безспорно установено, че въпросната сграда е с параметрите, които се описват в заповедта, с предназначение за жилище, както и че се намира на терен, който е общинска собственост, като в едната си част дори, сградата се намира върху терен публична общинска собственост – улица, а в другата си част се ситуира в УПИ, предназначен за озеленяване. Несъмнено е и обстоятелството, че строежът е реализиран през 1990г., тъй като именно тази година е декларирана от оспорващата пред ответника и именно тя е преценявана от него. Не на последно място, Съдът приема за безспорно и обстоятелството, че за този строеж няма издадени задължителните за него строителни книжа /инвестиционен проект/, вкл. и разрешение за строеж. Не са налице и данни за преотстъпено право на строеж върху общинска земя, доколкото сградата се намира върху такъв терен /изключая онази част от терена, който е със статут на публична общинска собственост/.

Като съобрази горе приетите за безспорни обстоятелства, както и посочената от ответника правна квалификация на установените от него обстоятелства, Съдът приема извод, че се доказва пред него, проявлението на факта на незаконен строеж, изграден в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, който не е и търпим съгласно §127 от ДР на ЗИД на ЗУТ от 2015г.

В чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ се регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ се определят и видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. Конкретният строеж безспорно не попада в законово установените изключения по чл.147, ал.1 и чл.151 от ЗУТ. Именно поради факта на липсата на издаден акт по чл.148, ал.1 от ЗУТ е налице правно основание за квалифицирането на процесния строежа като „незаконен“ по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Така визираното фактическо основание за издаване на оспорваната заповед се установява по категоричен и безспорен начин и на тази плоскост акта е материално–правно законосъобразен, като правно основан на нормата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Органът обаче претендира и наличието на още едно правно основание, това по т.1 на текста на чл.225, ал.2 от ЗУТ – строежът е несъответен на предвижданията на действащия ПУП.

От доказателствата по делото, включително и от заключението на съдебно-техническата експертиза, несъмнено се установява, че процесната постройка е изпълнена както в несъответствие с предвижданията на действалия към момента на нейното изграждане /1990г./ план, така и съгласно предвижданията на сега действащия. Към декларираната година на постояване – 1990, действащ е КРП одобрен със заповед №2931 от 04.12.1989г., като по този план сградата попада в терен улична отсечка с о.т. 4471 и о.т. 4474. Сега действащия РП е от 2015г., като според него в едната си част процесната сграда попада в УПИ XLIII – за озеленяване, а в останалата си част отново попада в терен, отреден за улича с о.т. 4474 и о.т. 4471. И към 1990г., и към настоящ момент не се доказва за терена да има одобрен ПЗ, който да предвижда изграждане на жилищни сгради и съотв. параметри на такова жилищно застрояване. Твърдението, че към 1990г. е бил в сила план, предвиждащ за това място /където е изградена процесната сграда/ изграждане на жилищни сгради, подземни гаражи и КО, не се доказва от данните по делото. Напротив и към 1990г. и сега няма одобрен ПЗ, а действащия към 1990г. КРП е за улица, като след изменението от 2015г. и извършеното обединяване на имоти и образуването на УПИ XLIII, същият е отреден за озеленяване и процесната сградата попада частично в него, а в останалата си част отново е в терен за улица.

Гореизложеното сочи, че е налице и второто визирано от ответния административен орган материално-правно основание за определянето на строежа като незаконен и по см. на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. В крайна сметка това не се и оспорва от жалбоподателя.

Макар и твърде лаконично, ответникът приема, че сградата не е търпима по см. на ЗУТ. С оглед годината, която се декларира, че е построена постройката, въпросът подлежи на съдебна преценка.

Търпимостта на постройката, следва да се преценява с оглед хипотезата на §127 от ПЗР на ДИД на ЗУТ от 2015г., съотв. §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Съгласно §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати в периода 8 априлр 1987г. до 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон /ЗУТ/ И ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998г.

При тази редакция на §16, ал.2 и с оглед безспорната липса на данни за надлежно деклариране от страна на Г.Г. на изградената от него постройка в този терен и като се отчита факта, че декларирането е кумулативно изискуема се предпоставка, ведно с предпоставките за съответствие на сградата с действащите планове, правила и нормативи към момента на изграждането й или според ЗУТ, Съдът приема извода, че това правило намира приложение към конкретния незаконен строеж и той не следва да се определя като „търпим“ по см. на тази законова постановка.

Обсъден въпроса с оглед предвиденото в нормата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Съдът намира следното: в текста се предвижда, че строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване.

В новото правило, вече законодателят не предвижда изискването за деклариране, като остава задължително условие и материално-правни предпоставки за определянето на строежа като търпим, е същият да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата, нормативите и разпоредбите, действали по време на неговото извършване или съгласно ЗУТ.

В случая и с оглед годината на построяване – 1990г., следва преценката да се извършва според правилата на ЗТСУ, ППЗТСУ, съотв. и според ЗУТ.

Самият експерт е твърде лаконичен в своето заключение, че процесната сграда не съответства на строителните правила и норми, действащи към 1990 и сега. Независимо от това и с оглед безспорните обстоятелства, че тя е изграждана в терен отреден за улица още към 1990г., както и че и към настоящ момент попада в такъв, както и че не се установява за мястото да има приет ЗП, който да дава конкретни параметри на застрояване, тъй като и по ЗТСУ, респ. ППЗСТУ /отм./, и по ЗУТ, предвижданията на ПУП-ПЗ са задължителни за инвестиционното проектиране, допускане и разрешаване на строителството, то несъмнено е налице несъответствие на изпълненото строителство, доколкото нито едно правило по отменения закон, а и по сега действащия допуска изграждане на имот за жилищни нужди в терен, отреден за улица или в терен с отреждане за озеленяване.

Това обуславя извод за недопустимост на строежа по действащия към датата на извършването му ПУП за имота, както и без съмнение изграденият без строителни книжа строеж се явява недопустим и по сега действащия ПУП, одобрен със Заповед № 19-12-108 от 27.05.2015г. на Кмета на Община Стара Загора, а от там се следва и извода, че правилото на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /2015г. не следва да намира приложение към конкретния строеж и същият не е търпим и съотв. като незаконен подлежи на премахване.

Административният орган обосновано приема, че пред него се установява изграден незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, тъй като същият не е съответен на действащия ПУП и за него няма издадени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, нито същият може да бъде определен като търпим. Следователно се доказва да са налице законово регламентираните материално-правни предпоставки за разпореждане на неговото премахване.

В писмените си бележки пълномощникът на оспорващия възразява за допуснато нарушение на принципа за съразмерност /пропорционалност/, като твърди, че общината дълъг период от време не предприемала каквито и да мерки за премахване на строежа и то още в начален етап на неговото изграждане, а сега сградата била вече захранена с вода е ел.енергия.

Принципът на съразмерността намира своята законодателна уредба в чл.6 от АПК, като съгласно ал.2 от него, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта. Според ал.3, когато с административния акт се засягат права и се създават задължения за граждани…., прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Безспорно премахването на една жилищна сграда има сериозно влияние върху живота на засегнатото лице. По делото обаче липсват каквито и да е доказателства, че процесната сграда действително се ползва от семейството на оспорващия, нито се твърди, още по-малко се доказва, че тя е единствено жилище. Самата сграда няма регистриран административен адрес, разположена е върху терен, отреден за улица, а от друга страна по делото има данни, че оспорващият е адресно регистриран на ул.“Витоша“ 101 /вж. л.36/. За съда е налице индикация, че жалбоподателят живее преимуществено на друго място, различно от това, където е построена жилищната сграда, описана в процесната заповед. Фактът, че процесната сградата е захранена с вода и ел. енергия не сочи непременно на нейното преимуществено обитаване от страна на оспорващия или семейството му. Не на последно място пред съда се установява, че Г.Г. по никакъв начин не е заявявал пред Община Стара Загора жилищна нужда за себе си и/или семейството си, като нито е искал да бъде настанявана в общинско жилище, нито е искал да му бъде учредено право на строеж за жилищна сграда върху терен частна общинска собственост в годините назад.

Разгледана процесната заповед в контекста на гарантираното и защитено с чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС „право на жилище“, Съдът приема следното: в ал.2 на чл.8 от ЕКЗПЧОС се определят границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на не намеса - в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Следва да се приеме, че в този случай разпоредената с процесната заповед намеса на Държавата при упражняване на „правото на жилище“ се осъществява при условията на чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧОС, тъй като засягането има своята законова регламентация, която допуска премахване на незаконни строежи, вкл. и такива с жилищно предназначение. Самата мярка е с цел охрана на здравето и сигурността преди всичко на обитателите на тази сграда, доколкото правилата и разрешителният режим за строежите в Р.България са създадени с оглед осигуряване на стабилност и устойчивост на строежите. С извършване на незаконен строеж, т.е. такъв, за който няма издадена разрешение да бъде построен, за който липсва извършена проверка от специалисти на задължителната за него проектна документация, то същия в голяма степен представлява заплаха за живота, здравето и сигурността на гражданите, което налага и прилагане на въведената рестриктивна законова мярка.

Несъмнено чрез обжалваната заповед следва да се постига баланс между интереса на жалбоподателя и обществения такъв, за да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. В случая сградата съзнателно е строена върху терен, който не е собствен на оспорващата, при съзнаване на факта, че за нея няма издадено /още по малко е искано да се издаде/ разрешение, както и липсват одобрени строителни книжа, което е в пряко нарушение на националните строителни регулации. С оспорената заповед, обаче се цели защита не само на установения в страната правов ред, но и защита на здравето, живота и сигурността на отделния гражданин, поради което не следва да се възприема като акт, водещ до нарушаване на гарантираното право по чл.8 от ЕКЗПЧОС на жалбоподателя, което засягане да е в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

По делото са налични не оспорени доказателства, че от страна на общинска администрация Стара Загора има предприети действия в насока да се избегне опасността настоящия жалбоподател да остане без дом изобщо, като е обезпечила начин за картотекиране и настаняването й в общинско жилище или възможността да закупи имот за строителство. По делото обаче няма данни оспорващият да се е възползвал от предоставените му такива възможности, нито е поискал картотекиране като крайно нуждаещ се, нито е поискал учредяване в негова полза на право на строеж върху терен частна общинска собственост. Още по-малко са налице данни, че въпросната сграда е негово единствено жилище. На тази плоскост, Съдът приема извод, че не се доказва нарушение на основополагащия принцип за съразмерност, установен в чл.6 от АПК, нито има допуснато нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧОС.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения на общи и специални правила и е постановена в съответствие с материално-правните разпоредби на ЗУТ, и съобразно с целта на закона, поради което се явява законосъобразна, оспорването е неоснователна и като такава, следва да се отхвърли.

При този изхода на делото искането на ответника за присъждане на деловодни разноски следва да се уважи, като своевременно заявено. Оспорващият трябва да бъде осъден да заплати на Община Стара Загора сумата от 300 лева, представляваща внесено възнаграждение за вещо лице, ведно с възнаграждението по чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.И.Г. *** против Заповед № 10-00-1768 от 05.09.2019г., издадена от Кмета на Община Стара Загора.

ОСЪЖДА Г.И.Г. ***, ЕГН-********** *** сумата от 400 /четиристотин/ лева деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: