Р Е Ш Е Н И Е

№ 358 27.09.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 694 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба, подадена от И.А.Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - гр. Стара Загора, против Заповед рег. № Л-2053/ 18.09.2019г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишения от свобода И.Г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия. Жалбоподателят оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка като поддържа, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, като основание за налагане на дисциплинарна санкция. Твърди, че спрямо него от служител от НОС на Затвора – Стара Загора неправомерно е упражнена физическа сила, което по никакъв начин не е било провокирано от поведението на лишения от свобода. Направено е искане обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник на Затвора - Стара Загора, в представеното по делото писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при издаването на заповедта са спазени всички нормативно регламентирани формални и процесуални изисквания, като в съответствие и при правилно приложение на закона за извършеното от И.Г. дисциплинарно нарушение е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети като доказателства - Докладна записка вх. № 2069/ 01.08.2019г. от мл. инспектор Й.Б.Й., Докладна записка от 11.09.2019г. от С.Т. - ИСДВР на 9 група; Докладна записка от 31.07.2019г. от ИСДВР И.И., както и от дадените писмени обяснения от л.св. И.А. Г., л.св. И. М.К. и от л.св. А.Т.Й. се установява, че на 31.07.2019г., лишеният от свобода И.А.Г. е бил изведен и конвоиран от мл. инспектор Й.Й. до вещевия склад на затвора за получаване на обувки, в присъствието на инспектор ИСДВР И.И.. Лишеният от свобода Г. категорично отказал да получи предоставените му обувки и започнал да удря с обувките по бюрото, да крещи, да се държи арогантно и да отправя заплахи към служителите – ИСДВР И.И. и мл. инспектор Й.Й., за физическа саморазправа – със заканващ тон за физическа саморазправа тръгнал към ИСДВР И.И. и заявил „Докато не набия един инспектор и един старшина, няма да се оправят работите“. Инспектор Й.Й. му разпоредил да преустанови тези си действия – да се отдръпне и да престане да крещи, да се успокои, но лицето започнало да псува служителите и бутнал инспектор И. с думите „Никой няма да ми казва какво ще правя. Ще си ударя главата в стената и ще кажа, че сте ме били”. Мл. инспектор Й. хванал л.св. И.Г. за ръката и го издърпал на безопасно разстояние от инспектор И.; извел го от вещевия склад и лицето било прибрано във II коридор, където е настанен.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед рег. № Л-2053/ 18.09.2019г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, на лишения от свобода И.А.Г., е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия. От фактическа страна издадената заповед и наложеното с нея дисциплинарно наказание се основават на извършено от лишения от свобода И.Г. дисциплинарно нарушение по см. на чл.100, ал.1 във вр. с чл.100, ал.2, т.2 във вр. с чл.96, т.4 и чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС – неизпълнение на разпореждане на длъжностно лице и нарушение на установения ред и дисциплина, като лишеният от свобода е отправял заплахи за физическа саморазправа със служители и е имал обидно отношение към тях. Заповедта е връчена на И.Г. на 19.09.2019г. и няма данни да е била обжалвана по реда на чл.110 от ЗИНЗС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началникът на Затвора - Стара Загора. Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за наложеното на лишения от свобода И.А.Г. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното производство и издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Спазени са сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС, като преди налагането на дисциплинарното наказание нарушителят е изслушан, като на 11.09.2019г. са приети дадените от лишения от свобода писмени обяснения.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода И.А.Г. е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установена и доказана описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. извършеното от И.Г. дисциплинарно нарушение по см. на чл.100, ал.1 във вр. с чл.100, ал.2, т.2 във вр. с чл.96, т.4 и чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. Противно на твърдения на жалбоподателя, извършването на противоправното деяние при посочената в оспорената заповед фактическа обстановка, еднозначно се установява от всички събрани по делото писмени доказателства – изготвени докладни записки от служители от Затвора – Стара Загора и дадени обяснения от други лишени от свобода – очевидци на допуснатото от И.Г. нарушение на установения ред и дисциплина. Дисциплинарно наказаното лице не е изпълнило разпореждане на длъжностно лице от НОС в Затвора – Стара Загора, с което не е спазило законово установеното в чл.96, т.4 от ЗИНЗС задължение на лишените от свобода да изпълняват точно нарежданията и заповедите на съответните длъжностни лица, поради което л.св. И.Г. е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.2 от ЗИНЗС. От представените и приети доказателства по делото съдът приема за безспорно установено и доказано и извършеното от И.Г. дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС – грубо и обидно отношение към служители с отправяне на закана за физическа саморазправа. Това поведение на лишения от свобода, както и извършваните от него системни дисциплинарни нарушения по чл.100, ал.2, т.1, т.2 и т.5 от ЗИНЗС, обосновано и правилно са възприети от дисциплинарнонаказващия орган като материалноправно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка - „изолиране в наказателна килия”, при прилагането на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС.

Наложеното наказание правилно е определено по вид съобразно разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС и при индивидуализацията му са взети предвид характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, поведението на лишения от свобода с оглед системните му нарушения на дисциплината в Затвора - гр.Стара Загора и здравословното състояние на лицето.

Изложените от жалбоподателя доводи за неправомерно използвана спрямо него от служител от НОС на Затвора – Стара Загора физическа сила, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани в настоящото съдебно производство. А и видно както от материалите по делото, така и с оглед посоченото от И.Г., във връзка с тези негови твърдения и оплаквания има образувана проверка в Министерството на правосъдието.

С оглед на изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода И.А.Г., като издадена от компетентен орган и в изискуемата се форма; постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Съдът констатира, че по делото оспорващият с подаване на жалбата си не е внесъл държавната такса, дължима се в съдебното производство съгласно т.2б, б. „а” от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Ето защо жалбоподателят И.А.Г. следва да бъде осъден да внесе по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 10 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Заповед рег. № Л-2053/ 18.09.2019г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишения от свобода И.А.Г., ЕГН **********, ЗД № 346/15г., е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия.

ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - гр. Стара Загора, да заплати по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса за разглеждането на делото в размер на 10 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: