Р Е Ш Е Н И Е № 54

12.02.2020г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари приз две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА

при секретаря Зорница Делчева

в присъствието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия Костова–Грозева адм. дело №791 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл.от ДОПК, вр. с чл.107 от ДОПК, в. с чл.4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „З.“ЕООД със седалище в гр. Гълъбово, ЕИК 123719109 против АУЗД №65592 от 13.08.2019г., издаден от ст. инспектор в отдел „МДТ“ при Община Стара Загора, в частта му, в която е потвърден с Решение № 65592 от 17.09.2019г. на Началник отд.“МДТ“ при Община Стара Загора, за установяване на задължение за данък МПС за 2015г. в размер на 1511,00 лева и прилежащи лихви в размер на 605,63лв., изчислена към 13.08.2019г.

Оспорващият останал недоволен от това решение на общинския данъчен орган, като претендира неправилно определяне на размера на задължението. Повторно определения размер на дължимия данък не бил съобразен с обстоятелството, че въпросното МПС-влекач, марка Скания, и с рег. № ХХХХХбило снабдено с двигател, отговарящ на екологичната категория ЕВРО 3 и в този случай базовият данък следвало да бъде намален с 40 %, т.е. дължимият се от дружеството данък следвал да бъде в размер на 906,00 лева.

Нямало спор относно приложимите правни норми, нито се спорело, че въпросното МПС било снабдено с двигател, отговарящ на екологичната категория ЕВРО 3, което обстоятелство не било отразено в регистрационния талон на автомобила. Не било спорно също и, че едва с подаване на жалбата срещу АУЗД административният орган получил надлежен документ, установяващ тази екологична категория.

Спорът между страните се свеждал до това, дали жалбоподателят имал право да ползва нормативно установеното облекчение в чл.59, ал.3 от ЗМДТ, в ред. от 2015г., щом не бил посочил наличие на обстоятелство, водещо до облекчение при подаване на данъчната декларация, а представял доказателство в по-късен момент.

Становището на органа било, че според чл.54, ал.6 от ЗМДТ, приложима през 2015г., собствениците на ПС предявявали правата за ползване на данъчно облекчение чрез подаване на данъчна декларация в срок от два месеца от придобиване на автомобила или в срок два месеца от възникване на обстоятелството, водещо до данъчното облекчение. Според органа не било достатъчно наличието само на установените законови предпоставки за възникване на правото на ползване данъчни облекчения, а било необходимо и било неговото надлежно упражняване чрез предявяването му по начина, указан в закона. Тъй като дружеството не представило документ, удостоверяващ наличието в МПС на съответна екологична категория преди съставяне на АУЗД, то то не можело да се ползва от предвиденото облекчение за 2015г.

Оспорващият считал това становище за неправилно, тъй като според цитирани разпоредби от ДОПК и ЗМДТ задължение на административния орган било да установява всички относими за неговата решаваща роля факти и обстоятелства. При подаване на декларацията по чл.54 от ЗМДТ органът не изпълнил това си задължение, нито разяснил правото на облекчение на дружеството, поради което нямало пречка при установяване на неизяснените обстоятелства размерът на данъка да бъдел променен с оглед правилното прилагане на закона. Счита се, че в производството по обжалване на АУЗД не се налагало подаването на нова декларация, тъй като целта на това производство била да се установи правилният размер на данъка, вкл. наличието на предпоставки за прилагането на данъчни облекчения.

По тези съображения се иска отмяна на АУЗД, в частта, в която е потвърден за установяване на задължение за ДМП за 2015г. и неговото изменение, като се намали определеното задължение за данък за посоченото МПС от 1511,00 лева главница на 906,00 лева и прилежащи лихви.

Оспорващият, редовно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на доверителя си.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк. С., която оспорва изцяло жалбата и моли съдът да я отхвърли изцяло.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От „З.“ ООД била подадена декларация с вх. №ДК54008764БЦ от 25.08.2015г. по реда на чл.54 от ЗМДТ за придобиване на МПС, марка „Скания“-влекач с рег. № СТ0440ДВ с дата на първа регистрация 22.05.1997г. и с дата на промяна на собствеността 10.06.2015г.

До „З.“ООД било изпратено съобщение с изх. № СЗК2219 от 25.08.2015г., с което дружеството било уведомено, че съгласно подадена от него декларация и въз основа на данните от регистъра на ППС, поддържан от МВР и на осн. чл.54 от ЗМДТ му се определял размери на следните задължения за ВПС с рег. № СТ044СВ за седлови влекач марка СКАНИЯ Р 144 Л за 2015г. от 2054,00 лева. В периода 01-30.06.2015г. била генерирана в електронен вид партида на МПС с данни за същото /л.22-23/.

Под № 65592 на 13.08.2019г. от ст. инспектор в отдел „МДТ“ в Община Стара Загора бил издаден АУЗД по отношение на „З.“ ООД за задължение за данък МПС /ДМПС/ за 2015г., който не бил заплатен в сроковете по чл.60, ал.1, от ЗМДТ в размер на 2054,00 лева главница и прилежащи лихви към 13.08.2019г. в размер на 914,97лв. /л.21/. АУЗД бил изпратен до задълженото лице по пощата с писмо с обратна разписка и получено от „З.“ ООД на 20.08.2019г. От дружеството била подадена жалба под вх. рег. № 10-84-79 на 02.09.2019г. против въпросния АУЗД, към което били приложени и доказателства – удостоверение за техническите характеристики на автомобила. С Решение № 65593/17.09.2019г. Началникът на отдел „МДТ“ изменил АУЗД от 13.08.2019г. в частта му на установено задължение за данък МПС за 2015г., като задължението от 2054лв. било намалено на 1511,00лева главница, а лихвата от 914,97лв. била намалена на 605,63 лева. Същото било съобщено отново по пощата с писмо с обратна разписка и получено на 24.09.2019г. /л.13/. Жалбата била подадена до съда по пощата на 08.10.2019г. /л.6/.

По делото се прилагат още: свидетелство за регистрация на МПС Част I /л.18/; заповед № РД-25-152/23.01.2012г. /л.24-25/; разяснение № 20-00-242/09.08.2017г. на НАП /л.11/.

По искане на оспорващата страна съдът допусна и назначи съдебно-икономическа експертиза, според заключението на която размерът на ДМПС за 2015г., изчислен съгласно чл.43, ал.7 от Наредбата за определянето и администрирането на МДТ на територията на Община Стара Загора, в редакцията й валидна за 2015г. и след отчитане на намаление от 40 процента се равнявало на 906,00 лева, а прилежащите лихви за закъснение върху тази главница били в размер на 363,38лв. към 13.08.2019г.

Като съобрази гореизложената фактическа обстановка, Съдът от правна страна намира следното:

По допустимостта - оспорването е процесуално допустимо, като насочено срещу акт, годен за съдебен контрол, след проведена процедура по задължително административно обжалване пред горестоящия административен орган- началник отдел „МДТ“ при Община Стара Загора, от лице с правен интерес, пред местно компетентен административен съд и в предвидените процесуални срокове за това. Не се установяват други обстоятелства, които да правят оспорването процесуално недопустимо.

Разгледано по съществото си, Съдът го намира за неоснователно.

На първо място следва да се извърши преценка на валидността на властническите волеизявления на ст.инсп. при отдел „МДТ“ в Община Стара Загора и изменящото го такова на горестощия административен орган – Началник отд „МДТ“ при общината.

По делото се представя като доказателство за правомощие за издаване на АУЗД от конкретния служител на общинската данъчна администрация заповедта на л.24, в която се сочи, че се основава на чл.4, ал.4 от ЗМДТ, вр. с ал.3 и чл.9б, от ЗМДТ.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването /вкл. обезпечаването и събирането/ на местните данъци са извършва от служители на общинската администрация, които съгласно ал.3 на текста имат правата и задълженията на орган по приходите и те се определят със заповед на общинския кмет. Такава заповед се представя по делото и като съобрази обективираното й съдържание в приложеното на л. 24 доказателство и не оспорвания факт, че към датата на издаване на АУЗД от 13.08.2019г. служителят Динко Георгиев изпълнява длъжността ст. инспектор в отдел „МДТ“, то Съдът възприема извод за валидност на АУЗД, вкл. и на изменящото го решение на Началник отдел „МДТ“, за който също не се спори, че е подписалият решението И.И..

Не е налице основание за обявяване нищожността на АУЗД.

Не се установяват и допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. и тези които се претендират в жалбата. Съгласно действащата редакция на чл.54, ал.1 от ЗМДТ, „размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.“. По делото се установява по несъмнен начин, че след подаване на декларацията от оспорващото дружество с вх. рег. № ДК54008764БЦ на 25.08.2015г. служебно е образувана партида с данни за въпросното ППС, като за тях е генериран файл / вж. л.22-23/. Т.е. след извършената законодателна промяна органът, определящ размер на данък МПС е обвързан от получените данни от регистъра на ППС, който се поддържа от МВР, съотв. той следва да съобразява тези данни, когато определя въпросния размер. По никакъв начин данните по делото не сочат за извършено нарушение на визирания принцип за обективност в конкретните действия на органите от общинската приходна администрация по установяване на данъчното задължение за 2015г. за МПС. Нищо в така получените по служебен път от МВР данни за притежаваното от оспорващия ППС-влекач, не сочи на наличие на обстоятелството по чл.59, ал.3 от ЗМДТ, т.е. че влекачът, марка Скания притежава към 2015г. двигател, съответстващ на екологична категория ЕВРО 3, което да поражда задължение за органа да определя дължимия се за конкретната данъчна година размер на данъка с намаление от 40 %. По делото не се доказва, че поддържания от МВР регистър на превозните средства съдържа други данни, различни от тези, които са били изпратени на общинската администрация от МВР през 2015г. и които се съдържат в генерирания файл на л.22-23 от делото.

Самият АУЗД, както и потвърждаващото го решение се обективират в писмен вид и съдържат фактически и правни основания за своето издаване, което сочи на липса и на основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.

Разгледан спорът с оглед съответствието на акта с приложения материален закон, съдът намира, че жалбата се явява неоснователна, като съобрази следното:

Преди всичко Съдът намира за безспорно, че въпросният влекач е придобит в собственост от оспорващото дружество през 2015г., има регистрация в страната и поради това и на осн. чл.52, т.1 от ЗМДТ за него се дължи данък, определен с общинската наредба. Този данък е дължим от собственика на ППС, т.е. оспорващия. Също не се спори, че дължимият се данък МПС за 2015г. не е платен от задълженото лице в сроковете, определени в закона /чл.60 от ЗМДТ/.

С решението си горестоящият орган частично уважава жалбата на оспорващия, като изменя АУЗД от 13.08.2019г., но отхвърля същата в частта на претенцията, че определеният размер на данъка следва да се намали с 40%, тъй като приложено от жалбоподателят доказателство /л.17/, удостоверява, че влекачът притежава екологичен сертификат ЕВРО 3. Въпросното доказателство е издадено от сервиз на „СКАНИЯ България“ ЕООД и е от дата 16.12.2014г., като според данните в него относно техническите характеристика на това транспортно средство и конкретно в т.21 /V9/ „екологична категория“, същото притежава такава /ЕВРО 3/.

По делото обаче е налично копие на Свидетелство за регистрация на МПС, което е официален удостоверителен документ /л.18/, видно от което в неговата т.V 9 не се сочат абсолютно никакви данни, че влекачът притежава сертификат за екологична категория и в частност ЕВРО 3. Горестоящият орган много правилно коментира това обстоятелство и именно чрез него се обосновава крайният му правен извод, че за конкретното ППС, не се следва прилагане на чл.59, ал.3 от ЗМДТ, тъй като не са налице неговите предпоставки. Пред органа не се доказва по никакъв начин, нито чрез данните по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, нито от приложеното официално удостоверение – регистрационния талон на товарния автомобил, че ППС притежава въпросния сертификат ЕВРО 3.

Самият приложен пред горестоящият орган частен документ е възприет от него, като индиция, че ППС вероятно е снабдено с такъв екологичен сертификат, като това се възприема от него като обстоятелство, което обаче е следвало да се заяви в двумесечен срок за предявяване на претендираното право на данъчно облекчение по чл.54, ал.6 от ЗМДТ и който срок, като не спазен, не променя извода относно така определения размер на дължимия се данък и за липса на предпоставки за прилагане на чл.59, ал.3 от ЗМДТ.

Преди всичко следва да се уточни, че двумесечният срок, който се коментира в решението на горестоящият срок се визира в ал.4 на чл.54 /погрешно се сочи ал.6/, като това е така и към 2015г. Този срок и ред на деклариране, като изключение от правилото на чл.54, ал.1 от ЗМДТ намират приложение само относно хипотезите, които се визират в ал.3 на чл.54 от ЗМДТ. Към 2015г. е в сила т.5 от ал.3 на чл.54, според която чл.54, алинея 1 ЗМДТ не се прилага, когато са налице основания за ползване на данъчни облекчения, с изключение на данъчното облекчение по чл.59, ал.2-3, когато в регистъра има данни за екологичната категория на превозното средство. Т.е., ако към датата на деклариране на покупката на влекача е било налице основание за ползване данъчно облекчение и за това няма данни в регистър, то задълженото лице следваше да декларира това обстоятелство пред общината в коментирания двумесечен срок от придобиването им или с декларацията по ал.4 или да подаде нова декларация. Няма спор, че такова деклариране не е налице, нито с декларацията по ал.4, нито с допълнителна такава и това да е направено в сроковете по чл.54, ал.4, изр. второ от ЗМДТ.

Пред горестоящия орган, а и пред съда, в крайна сметка преценката се свежда до това дали новоустановеното пред горестоящият орган обстоятелство съставлява основание за прилагане на чл.59, ал.3 от ЗВДТ, а от там и за изменение на издадения АУЗД в претендирания от оспорващия смисъл.

Съдът преди всичко приема, че към 2015г. нищо не е налагало приложение на изключението по чл.54, ал.4, вр. с ал.3, т.5 от ЗМДТ. Налице са единствено и само предпоставките за приложимост на правилото на ал.1 от текста и те не се променят чрез така приложеното допълнително писмено доказателство, частен документ. Същият по никакъв начин не опровергава данните от официалния удостоверителен документ относно липсата на екологичен сертификат за автомобила, като представеният документът сочи срок на валидност до 30.03.2017г. Данните от този официален документ напълно кореспондират с тези, които са изпратени от МВР на общинската администрация и съставляват данни от регистрите на ППС, които поддържа МВР /вж. л.22-23/.

Освен това напълно основателно горестоящият орган приема, че при действащата регламентация на чл. 54 ЗМДТ (в сила от 1.01.2015 г.), за да се ползва едно данъчно облекчение, не е достатъчно да са налице нормативно установените предпоставки за възникване на правото на преференция, а следва това право да се упражнява по указан от законодателя начин и ред, това е този, регламентиран в чл. 54, ал. 6 ДОПК (ред. към 2015г). Както вече се сочи по-горе, визираната данъчна декларация по ал. 4 е тази, която се подава първоначално и касае само изключителните случаи по чл. 54, ал. 3, т. 1 – 5 ЗМДТ, докато чрез нова данъчна декларация ще се декларира, когато с първоначалната няма заявено основание за ползване на данъчно предимство и това налага нейното подаване. От анализа на приложимата нормативна уредба безспорно се следва извода, че данъчното облекчение по чл.59, ал.3 ЗМДТ не може да се прилага служебно, тъй като то се обуславя от конкретно поведение на правоимащото лице. Задължение е на собственика на МПС да представи по указания начин и ред онези документи, които доказват материално-правните предпоставки на нормата, въз основа на която се претендира намаление на данъчната тежест.

В случая, към 2015г. не се деклалират данни за ползване на облекчението по чл.59, ал.3 от ЗМДТ. За оспорващият остава втората опция, да подаде нова декларация, като такава също безспорно няма подадена, за това и органите на общинска администрация напълно законосъобразно и в съответствие с наличните при тях данни определят размера на дължимия ДПС по реда на чл.55 от ЗМДТ. Представеното едва при обжалване на АУЗД пред началника на отдела писмено доказателство, макар и да е някаква индиция за правото на данъчно облекчение, доколкото не е заявено по предвидения в закона ред, начин и срокове, а и сочи данни в не кореспондиращи на тези в издадения официален удостоверителен документ относно техническите характеристики на влекача, не може да обоснова извод за приложимост на правилото на чл.59, ал.3 от ЗМДТ, нито за неправилно приложение на закона при определяне на дължимия се данък МПС за 2015г.

Така в Решение № 14998 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева се приема, че „….. прилагането на преференцията по чл. 59, ал. 1 ЗМДТ е обусловено от установяването на релевантното обстоятелство, че вграденото при производството на автомобила катализаторното устройство е "действащо". Това съответно се доказва след изпитвания и анализи, извършвани от акредитирана от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" лаборатория и от лица със специална техническа компетентност. В този смисъл са задължителните за администрацията разяснения на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (Разяснение № 2-588 от 26.07.2017 г. относно данъчното облекчение по чл. 59, ал. 1 ЗМДТ за превозни средства, снабдени с катализаторни устройства, Разяснение № 07-00-6 от 26.06.2008 г. относно прилагането на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, Разяснение № 08-Т-6 от 6.06.2008 г. относно данъчното облекчение за превозни средства с мощност на двигателя до 74 кW вкл., снабдени с действащо катализаторно устройство)…… В случай, че собственикът на превозното средство се снабди с документ, удостоверяващ наличие на действащо катализаторно устройство, няма пречка, бидейки задължено за ДМПС лице, да подаде нова данъчна декларация съгласно чл.54, ал.6 ЗМДТ, в която да отбележи наличието на характеристиките, представляващи основание за ползване на визираното в чл. 59, ал. 1 /съотв. ал.3/ ЗМДТ предимство. …… след като лицето е представило след първоначалното деклариране документите, установяващи основание за ползване на данъчната преференция, облекчението следва да се ползва от началото на месеца, следващ месеца, през който документът е представен (Арг.: чл. 60, ал. 9 ЗМДТ), т. е. за в бъдеще. Така е така, защото обстоятелството налице ли е действащо катализаторно устройство на превозното средство може да се установи само към настоящия момент, освен ако не съществува технически метод, чрез който да се докаже, че то е било в техническа изправност още при първоначалното деклариране. При всички случаи обаче следва да се изпълни процедурата по чл. 54, ал. 6 ЗМДТ, …..“. Съдът установи в това производство, че нито с първоначалното деклариране през 2015г., нито в по-късен момент, вкл. и към настоящия от задълженото лице има изпълнена процедурата по чл.54, ал.6 от ЗМДТ.

Гореизложеното обосновава извод у настоящия съдебен състав, че оспорваният АУЗД и решението на Началник отдел. „МДТ“ при Община Стара Загора, за установяване на задължение за ДМПС в размер на 1511,00 лева и прилежащи лихви са законосъобразно издадени, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Това налага и извод за отхвърляне на жалбата на „З.“ЕООД.

При този изход на спора Съдът намира за основателна своевременно предявената претенция от пълномощника на ответника за присъждане на разноските за юрисконсулт в минимален размер, който съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК, вр. с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004г. се равнява на 378,16 лева.

По изложените съображения, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „З.“ЕООД със седалище в гр. Гълъбово, ЕИК 123719109, представлявано от Управителя П.Д. против Акт за установяване на задължение по декларация №65529/13.08.2018г., издаден от орган по приходите, ст. инспектор в отдел „МДТ при Община Стара Загора, изменен с решение №65592/17.09.2019г. на Началник на отдел "МДТ" при Община Стара Загора, с което се установява задължение за ДМПС за 2015г. в размер на 1511,00 лева главница и 605,63 лева прилежащи лихви, считано до 13.08.2019г.

ОСЪЖДА „З.“ ЕООД със седалище в гр. Гълъбово, ЕИК 123719109, представлявано от Управителя П.Д. *** разноски по делото в размер на 378,16 /триста седемдесет и осем 0,16 лева/.

Решението на осн. чл.160, ал.6 от ДОПК е окончателно.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: