Р Е Ш Е Н И Е

№452 31.10.2019г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тридесет и първи октомври 2019г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива А.а

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №813 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.111 от ЗИНЗС вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на О.А.Б. против Заповед №Л-2362/17.10.2019г. на Началника на затвора в град Стара Загора с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от пет денонощия, на основание чл.101 т.7 вр. с чл.102 ал.2 за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100 ал.2 т.7 – физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава, във връзка с чл. 97 т.4 – лишените от свобода не могат да физическо или психическо насилие, включително за разрешаване на възникнали конфликти по между им, от ЗИНЗС.

Фактическото обвинение: На 30.09.2019г. в 06.30ч в коридора на VІІІ група мл. инспектор А. констатира, че подсъдимият О.А.Б. отсъства от строя за придвижван към столовата за закуска. Намира го в спалното помещение и му разпорежда да се обуе и слезе с останалите на закуска. Обвиняемия Б. демонстративно и безпричинно отказва да слезе на закуска в столовата. След повторно разпореждане тръгва неохотно към столовата, като започва да ръкомаха срещу надзирател А.. Пред останалите лишени от свобода демонстрира неподчинение, държейки се арогантно и грубо спрямо служителя.

Доказателствата, на които Началника се позовава: Докладна записка от младши инспектор А., в която се сочи, че след като установил липсата на Б. в строя, влязъл в килия №10 и видял лишения от свобода седнал в леглото. Разпоредил му да си обуе обувките и да слезе на закуска, но получил отказ с мотива, че няма заповед, по силата на която старшините да могат да изискват от лишените от свобода да си обуват обувките. Разпоредил повторно на жалбоподателя да се обуе и да слезе в столовата, което разпореждане било изпълнено, но Б. на висок глас казал, че ще се нареже и ще обяви гладна стачка. На площадката между І ви и ІІ етажи спрял и започнал да ръкомаха с думите „ кой си ти, че ще ме караш да се обувам и да слизам в столовата. Не можеш нищо да ми направиш, можеш само да ме накараш да пиша обяснение“. В този момент на площадката дошли мл. инспектор С. и С., за да окажат съдействие. Заедно разпоредили на Б. да спре с неправомерните действия и да слезе в столовата. По пътя към столовата и вътре в нея продължил да ръкомаха и да заплашва, че ще се нареже и обявява гладна стачка. Веднага било докладвано на мл.инспектор К., който разпоредил лишения от свобода да бъде настанен в самостоятелна стая в І ЗПС с цел запазване живота и здравето му. А. изпълнил разпореждането и разпоредил на лишения от свобода да напише обяснение, но той отказал. След като се успокоил отпаднала необходимостта и лишения от свобода бил върнат в групата. Младши инспектор С.С. твърди в докладна записка, че Б. заплашвал А. с думите, че ще се самонарани и, че обявява гладна стачка и затова, че старшините нямат право да карат лишените от свобода да си обуват обувките и да ги принуждават да слизат в столовата. Заедно с мл. инспектор С. отишли на площадката между първи и втори етаж и разпоредили на Б. да слезе в столовата, но той продължил да заплашва, че ще се самонарани, включително и вътре в столовата. В докладната записка на мл. инспектор Г. С. фактите са същите.

Обяснението на лишения от свобода В.В.потвърждава, че Б. не е искал да слиза на закуска. Старшината влязъл и му казал, че е длъжен да слезе. Тогава Б. тръгнал към столовата и започнал да вика и да обижда старшините. Когато седнал на стола в помещението за хранене попитал старшината защо го е удрял. Обяснението на А.А. е идентично с това на В. като допълнително в него се твърди, че Б. протестирал против изискването да се слиза в обувки в столовата. В обясненията си В. и А. отричат Б. да е удрян от А..

В жалбата на Б. се твърди, че иска в съдебно заседание да обясни своето становище по случая. При личното си явяване пред съдебния състав заявява, че действително е отказал да слезе на закуска като е обяснил, че през нощта срещу 30.09.2019г. е имал болки в корема, не е спал, не се чувства добре, но след второто разпореждане е тръгнал към столовата, която се намира на приземния етаж. Между първи и втори етаж е удрян от мл. инспектор А., на което действие е възразил, че надзирателите нямат право. Дошли са други двама надзиратели, които са възпрели А.. Иска от съда отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

На първо място е допуснато противоречие между словесно и правно обвинение, на които и фактическото не съответства, а на второ събраните по делото доказателства не сочат да са извършени действия, консумиращи състава на чл. 100 ал.2 т.7 от ЗИНЗС – физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава. Всички събрани от Началника на затвора писмени обяснения сочат на отправена закана от Б. за самонараняване и обявяване на гладна стачка от една страна, а от друга словното обвинение е за демонстративно неподчинение, изразено чрез арогантно и грубо поведение спрямо служителя А.. Квалификацията демонстративно неподчинение, арогантно и грубо поведение е изведена въз основа на факта, че А. неохотно и след второ разпореждане тръгва към столовата за закуска като ръкомаха срещу надзирателя. Ръкомахането срещу надзирателя е определено в словното обвинение като демонстративно неподчинение, което обаче не представлява съставомерно деяние по чл. 100 ал.2 т.7 от ЗИНЗС – физическа саморазправа или закана за такава, отправена към служителя. От събраните писмени обяснения се установява, че жалбоподателя се е заканил да се самонарани, което действие не се обхваща от състава на чл.100 ал.2 т.7 от ЗИНЗС, нито представлява грубо неподчинение, доколкото Б. е изпълнил още в килията отправеното към него разпореждане да слезе в столовата на закуска. Съпоставени помежду обясненията на Б., А., другите двама надзиратели и лишените от свобода сочат на вероятност върху Б. да е упражнено физическо насилие, тъй като: В обясненията си лишените от свобода твърдят, че Б. на висок глас е питал защо А. го удря, което действие те отричат да е извършено от надзирателя, но няма данни къде са се намирали тези двама свидетели към момента, в който А. води Б. към столовата, след като същият не е бил в строя заедно с другите, а е изведен от килията самостоятелна. Единият от лишените от свобода очевидно не е бил в килията при влизането на А. в нея, след като само Б. е отсъствал от строя, но твърди, че е видял случилото се вътре в нея. Обясненията на тези двама лишени от свобода не могат да се приемат за обективни досежно твърдението, че Б. не е удрян, но и не съдържат твърдения Б. да е извършил действия, които се квалифицират като закана за саморазправа с надзиратели. Фактическото обвинение не съдържа нищо друго освен изпълнено от втори път разпореждане за слизане в столовата, въз основа на което е отправено словно обвинение за демонстративно неподчинение, подведено правно под състава на чл.100 ал.2 т.7 от ЗИНЗС, на който не съответства. Посоченото е достатъчно за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание за дисциплинарно нарушение, за извършване на което не са посочени съответни нему съставомерни факти, нито е налице неизпълнение на отправено разпореждане, доколкото и надзирателите не твърдят Б. да се е саморазправял физически с техния колега А., или да е заплашвал със саморазправа. Надзирателите и тримата поддържат, че Б. е заплашвал да се самонарани, затова е изолиран в самостоятелна килия за една нощ, а на площадката между първи и втори етаж е говорил високо, ръкомахайки, че надзирателя няма право да му разпорежда да слиза в столовата. Този словесен спор, придружен с ръкомахане, никой не твърди, да представлява замахване с цел нанасяне на удар към надзирателя. Съпоставени твърденията на лишените от свобода, че Б. е търсил сметка защо е удрян с твърдението на надзирателя А., че е възразил против нареждането да слезе на закуска обут, ръкомахайки, прави вероятно поддържаното от жалбоподателя, че върху него е упражнено физическо насилие между първи и втори етаж.

Случая е следвало да се разгледа обективно, като Началника на затвора да съпостави обясненията на лишените от свобода и на надзирателите като нито един от служителите не сочи за думите на Б., че е удрян, а има данни за такива негови твърдения, възприети от А. и В.. Началника е следвало да изясни срещу какво е възразил Б. – срещу физическото насилие спрямо него, за да изпълни нареждане да слезе в столовата, или срещу нареждането да слезе и да си обуе обувките, което е изпълнено и поради това не може да бъде основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на лишения от свобода Б.. Твърдението на надзирателите, че Б. е заплашил да се самонарани, което само те поддържат е послужило като основание без съответната заповед същият да бъде настанен за една нощ само в килия, което и той потвърждава в съдебно заседание. По изложените съображения, съдът приема, че Б. е отказал да слезе на закуска, но след повторно разпореждане е тръгнал към столовата като в отговор на повдигнатия спор защо следва да слиза въпреки, че не се чувства добре е принуден физически, което е мотивирало другите двама надзиратели да възпрат А. и да изолират за една нощ Б.. Това е обективната истина на която сочат правилата на формалната и житейска логика при съпоставяне обясненията, събрани в хода на производството, които не са обсъдени от Началника на затвора с издадената при противоречиво формулирано правно и фактическо обвинение, и не на съответното правно основание заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Изпълняването на заповедта за слизане в столовата противоречи като факт на словното обвинение за неподчинение, а правната квалификация / правното обвинение/ за физическа саморазправа не се подкрепя от обстоятелствената част на заповедта за първоначален отказ да се изпълни разпореждане, но за последващи действия по слизане в столовата след отправено второ нареждане. Този факт не е физическа саморазправа. Целта на ЗИНЗС е да се поддържа ред, чрез изпълнение задълженията и на двете страни в правоотношението по изпълнение на наказанието, като се спазват правата им без разлика на коя от тях принадлежат. Реда в затворите се постига и чрез уважаване личността и достойнството както на лишените от свобода, така и на надзирателите, при което и двете страни следва да са убедени, че са длъжни да изпълняват задълженията си като в противен случай, че понесат предвидената в закона за отговорност за извършените от тях действия. Превес има обективната истина и закона, поради което първоначалния отказ, последван от изпълнение на разпореждането е следвало да бъде изяснен спокойно и обективно като се постигне дисциплина, чрез предвиденото в ЗИНЗС наказание за отказ да се изпълни разпореждане, а не чрез налагане на тежко наказание за тежко нарушение, което не е извършено при налично съмнение и данни за упражнено насилие върху лишения от свобода. Предвид изпълненото разпореждане за слизане в столовата не се налага преписката да се връща с указания за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение, което няма данни да е извършено- Б. е слязъл в столовата, а какво точно се е случило от килията му до подземието, Началника на затвора е в правомощията си да установи и да прецени отговорността на всяка от страните в спора за това има ли право надзирателя да упражнява физическо насилие при възникнал словесен спор за правото му на конкретно нареждане или средствата за разрешаването му, предвидени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС са различни и кои са те.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед № Л-2362/17.10.2019г. на Началника на Затвора в град Стара Загора.

ОСЪЖДА О.А.Б. ЕГН ********** да заплати по сметка на АС Стара Загора държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 10лв/десет/ в 7-дневен срок от днес, в противен случай да се издаде служебно изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: