Р Е Ш Е Н И Е  78

 

 гр.Стара Загора, 11.03.2020г.

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ      

 

при секретар Николина Николова                   

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №847 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:  

    

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

 

 

Образувано е по жалба на И.А.Б. ***, чрез адв.С.М., против Заповед на командира на батальона за защита на силите № 3РД-468/16.10.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. В жалбата се твърди, че атакуваната Заповед не е издадена в изискуемата от закона форма, като дори не може и да се определи от нейната форма дали е издадена от компетентен орган. Сочи се, че неин автор е Командир на батальона за защита на силите подп.И. И., но какъв е той и от кое военно формирование не става ясно - не е ясно какво общо има този батальон с в.ф.44200, където служи наказаният офицер. Твърди се, че от атакуваната заповед не става ясно мястото на извършване на нарушението, както и на коя дата е извършено и установено същото. Обосновава се, че от обстоятелствената част на Заповедта не става ясно и какво е произлязло от това, че документите на инженерната рота за хоризонтални конструкции не са подадени в срок. Излагат се съображения, че бланкетно е посочено, че наказващият орган е взел предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като не се сочи формата на вината - умисъл или непредпазливост – все императивни изисквания на чл.145 от ППЗОВСРБ. В диспозитива на атакувания акт липсва срок на налагане на наказанието, като от цялостната правна формулировка се препраща от бланкетна в бланкетна разпоредба, без да стане ясно всъщност какво е нарушил военнослужещият и в коя от хипотезите на конкретната правна норма. Моли се съда да отмени оспорения акт като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски.

 

         Ответникът – Командир на Батальон за защита на силите, редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалните си представители моли съда да отхвърли жалбата като  неоснователна, тъй като оспорената заповед се явява правилна и законосъобразна, издадена при спазване на всички необходими съгласно закона елементи на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

        

Въз основа на представените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

 

 И.А.Б. заема длъжност командир на инженерна рота за хоризонтални конструкции на военно формирование 44 200 – Стара Загора, същият е със звание капитан.

 

Видно от представеното по делото обяснения от майор В.А.К., производството по издаване на оспорената заповед е започнало след негова проверка, извършена на 04.09.2019г., при която същият констатирал, че документите за провеждане на периодично техническо обслужване за времето от 02.09.2019г. до 30.09.2019г. не са представени за утвърждаване от жалбоподателя Б. (л.22). За констатираното К. доложил на командира на батальона и написал доклад в докладната книга.

 

Със Заповед 3РД-427/18.09.2019г. Командира на батальона за защита на силите е заповядал да се извърши проверка за обстоятелствата, довели до допускане на нарушението от комисия, съставена от военнослужещи от военно формирование 44 200 – Стара Загора (л.16).   

 

За резултатите от проверката е съставен Протокол рег.№3-1806/15.10.2019г. с предложение на комисията за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ на капитан И.А.Б. (л.18-21). В протокола е посочено, че със Заповед №ЗРД-388/15.08.2019г. на командира на батальона за защита на силите и Плана за провеждане на периодично-техническо обслужване за привеждане на техниката и материалните средства за експлоатация в есенно-зимни условия, командирите на роти и взвод КИП следва да си изготвят и представят документите до 30.08.2019г. на заместник-командира по логистичното осигуряване – майор В. К., за провеждане на периодичното техническо обслужване. В протокола е записано също, че на 04.09.2019г., след направена проверка, майор К. констатира, че документите за провеждане на периодичното техническо обслужване на техниката и материалните средства, зачислени на инженерна рота за хоризонтални конструкции не са изготвени и представени за проверка и утвърждаване в указания срок, съгласно т.3 от Заповед №ЗРД – 568/02.08.2019г. на Командира на 2 механизирана бригада и Заповед №ЗРД-388/15.08.2019г. на Командира на батальона за защита на силите. При така описаните обстоятелства комисията е посочила в протокола, че Б. е нарушил разпоредбите на чл.178, ал.1, чл.241 и чл.242, ал.1 от ЗОВСРБ, чл.110, т.1, т.4 от Устава на войсковата служба и въоръжените сили на Република България, като не е изпълнил в пълен обем и в заповяданите срокове мероприятията за провеждането на периодичното техническо обслужване на техниката и материалните средства.

 

На 15.10.2019г., на основание чл.144, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ, е проведена беседа от командира на военно формирование 44 200 Стара Загора с И.Б., за което е съставен протокол рег.№3-18-7/15.10.2019г., който е подписан от жалбоподателя с отбелязване, че не е съгласен, като е приложено писмено обяснение. В обяснението Б. е посочил, че е изготвил документите в срок, но е бил възпрепятстван от това, че мастилото в тонера на принтера било свършило и нямало листи за принтиране (л.29).

 

На 16.10.2019г. командира на батальона за защита на силите е издал оспорената в настоящото производство заповед, с която на основание чл.244, т.2 от ЗОВСРБ е наложил на И.Б. дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ (л.11-13).  

 

По делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспорения административен акт, като по искане на страните като свидетели са разпитани военнослужещите И. Т. П., В.А.К.и Б.Х.Х.. От разпита на свидетеля П. се установява, че същият не си спомня Заповед №ЗРД 568/02.08.2019г. на Командира на втора механизирана бригада и Заповед №ЗРД 388/15.08.2019г. на Командира на батальона за защита на силите да са четени пред всички, както и командира на ротата да ги е уведомявал за тези заповеди. Свидетелят сочи, че не си спомня ротата, в която служил да е получавала канцеларски материали, като нямало практика заповедите, касаещи ПТО, да се четат пред всички, тъй като това не било задължително.

 

Свидетеля К. сочи, че планиране на периодично техническо  обслужване означава изготвяне на комплект от документи, които са обявени с министерска заповед №ОХ-881 от 2011г., където са описани всички документи, които трябва да са изготвени в определени  срокове, за да бъде проведено периодичното техническо обслужване (ПТО) навреме и качествено. Относно последното ПТО сочи, че като старша инстанция от Втора механизирана бригада е издадена организационна заповед за провеждане на ПТО, изготвен е цялостен план за всички формирования в бригадата, които са изпратени до подчинените формирования. На базата на тази заповед командирът на военното формирование, в което той служи също издал заповед, която важи за всички подчинени на Командира на батальона за защита на силите формирования, включително и за инженерната рота за хоризонтални конструкции. Сочи, че заповедта е прочетена пред целия личен състав, защото целият личен участва в подготовката на техниката през зимния период. Заявява, че Б. не го е уведомявал, че няма канцеларски материали във връзка с изпълнението на тази заповед. Твърди, че на 06.08.2019г. капитан Б. е получил исканите от него канцеларски материали, за което се е подписал. В заключение сочи, че според него срокът за представяне на документите от капитан Б. бил 23.08.2019г., както е записано в министерската заповед № ОХ 881/23.11.2011г.

 

Свидетелят Х. сочи, че е издадена заповед за назначаване на комисия за извършване на служебна проверка във връзка с нарушението, като той бил назначен като член на комисията по тази заповед. Извършена била служебна проверка като са снети обяснения от майор К. и капитан И.Б. и се стигнало до заключението, че има допуснато нарушение на работната дисциплина, тъй като не е спазен срокът за изготвяне на съответните документи по провеждането на ПТО на техниката и материалната част на Инженерната рота по хоризонтални конструкции. Комисията направила предложение до командира за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи, че не си спомня Заповед №ЗРД 568/02.08.2019г. на Командира на втора механизирана бригада и Заповед №ЗРД 388/15.08.2019г. на Командира на батальона за защита на силите да са четени пред целия личен състав.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на оспорващият лично на 16.10.2019г., като жалбата е подадена по пощата на 30.10.2019г. (л.43), следователно е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.

 

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

 

Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, като съгласно чл.3 от същия текст съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, както и да им укаже, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства (чл.171, ал.4). В случая, в изпълнение на посочените разпоредби, съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест, като съгласно чл.171, ал.4 от АПК е указал на ответника, че следва да докаже, че е компетентен да издава заповеди от категорията на процесната. В тази връзка по делото е представена Заповед на Командира на Сухопътните войски № ЗЛС – 15/11.01.2019г., с която подполковник И. В. И. е назначен на длъжност командир  на военно формирование 44 200 – Стара Загора (л.55), с което в писменото становище на процесуалния представител на ответника е обоснована компетентността на издателя на акта. Същевременно оспорената в настоящото производство заповед действително е подписана от подполковник И. И., но в качеството му на Командир на батальона за защита на силите – Стара Загора. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства за идентичност между военно формирование 44 200 – Стара Загора и батальона за защита на силите – Стара Загора въпреки, че това е един основните аргументи в жалбата и макар, че съдът изрично е дал указания в тази насока. Недоказването на това обстоятелство има една единствена последица – следва да се приеме, че оспорения административен акт е издаден от материално некомпетентен орган в лицето на Командира на батальона за защита на силите – Стара Загора. Липсата на материалноправна компетентност за издалия акта административен орган представлява съществен порок и във всички случаи има за последица нищожност на постановения акт. Независимо, че в жалбата не се съдържа искане за обявяване нищожността на оспорения акт, на основание чл.168, ал.2 от АПК, съдът е длъжен служебно при констатирането й да я прогласи.

 

При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски. Ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата от 370 лв., представляваща сторените от жалбоподателя разноски в това съдебно производство – 360лв. адвокатски хонорар, съгласно представен договор за правна защита и съдействие (л.7), както и 10 лв. държавна такса за образуване на административно дело.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на И.А.Б. *** Заповед на командира на батальона за защита на силите № 3РД-468/16.10.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“

 

ОСЪЖДА Министерство на отбраната да заплати на И.А. Б., ЕГН ********** сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.251, изр.2-ро от ЗОВСРБ.

 

 

                                                        СЪДИЯ: