Р Е Ш Е Н И Е

№155 14.05.2020 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на двадесет и осми април две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №853 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), връзка чл.38, ал.1, т. т.20 от Наредба №14 от 28.05.2015 година за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год.

Образувано е по жалбата на С.А.С. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/06/1/0/02678/3/01/04/01 от 19.09.2019 год., издаден от Директора на Областна дирекция гр. Хасково на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор №13/06/1/0/02678 от 08.03.2016 год. по подмярка 6.1„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 год., прекратен е Договор № 13/06/1/0/02678 от 08.03.2016 год. и е разпоредено възстановяване на публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо получено плащане по цитирания договор, ведно със законната лихва от 07.05.2019 год..

Жалбоподателят твърди, че АУПДВ е постановен при противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че в акта не се съдържат мотиви, тъй като използването на израза „не може да бъде споделено“, не може да се приеме, като мотив. Счита, че постановеният акт за установяване на публично държавно вземане противоречи на Регламент (ЕС) № 1307/2013; Делегиран Регламент (ЕС) №639/2014 на Комисията от 11 март 2014 год. за допълнение на Регламент (ЕС) №1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент (ОВ, L 181/1 от 20 юни 2014 год.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията“ и на Регламент за изпълнение (ЕС) №641/2014 на Комисията от 16 юни 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика (ОВ, L 181/74 от 20 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 641/2014 на Комисията“, тъй като чл.38, ал.3 от ЗПЗП, предвижда схемите да се прилагат при спазването на изискванията на тези нормативни актове, а в нито един от тях не се съдържа понятието втори ръководител. Следователно се касае за допълнително изискване, въведено с наредбата, но което не е съобразено с посочените по горе регламенти. При така констатираното противоречие, съдът следва да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти. Това изискване според жалбоподателят противоречи на чл.29, т.5 от Регламент №1305/2013 год., което предвижда, че плащането на последната вноска се извършва при коректно изпълнение на бизнес плана. Не на последно място, счита, че не е налице хипотезата на втори управител, тъй като по-голямата част от дейността е извършена от самият него. Пълномощното което е дадено на К.С. е общо, не е издадено по конкретния проект и е със срок на валидност след изтичането на проекта. Извършените действия в никакъв случай не могат да се определят като такива за разпореждане с активи, организиране на търговската и земеделската дейност. Моли да се има в предвид, че през 2017 год. е бил не работоспособен, поради счупена ръка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени АУПДВ от 19.09.2019 година, издаден от директора на Областна дирекция гр. Хасково на Държавен фонд "Земеделие", като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуален представител, изразява си съображения за основателност на жалбата, като претендира разноски в размер на 1 510.00 лв. В представените по делото писмени бележки, излага подробни съображения за основателност на жалбата.

Ответникът, директорът на Областна дирекция гр. Хасково на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че оспореният акт е издаден при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Твърди, че с акта правилно е прието, че жалбоподателят има втори ръководител. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Не представя писмени бележки по делото.

Обжалваният АУПДВ от 19.09.2019 год. е връчен на жалбоподателя на 26.09.2019 год. (видно от приложеното известие за доставяне по преписката – лист 641 от адм. дело №1240/2019 год. по описа на Административен съд Хасково). Жалбата е депозирана на 10.10.2019 год.. Предвид горното съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.07.2015 година С.С. е подал Заявление за подпомагане с идентификационен номер (УИН) 13/06/1/0/02678, с приложен Бизнес план (л. 148-159 от адм. дело №1240/2019 год. по описа на Адм. съд Хасково). След извършване на необходимите проверки е прието, че подпомагането е допустимо - заповед №03-130-РД/22 от 26.02.2016 год. на ВрИД Директор на Областна дирекция Пазарджик на ДФ“Земеделие“ /лист 146 от адм. дело №1240/2019 год. на Административен съд Хасково/, поради което на 08.03.2016 година е сключен Договор № 13/06/1/0/02678 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер 48 895 лева (л. 123-144 от адм. дело №1240/2019 год. на Адм. съд Хасково), платима на два етапа - първо плащане в размер на 50 % от сумата, платима в срок от два месеца от сключването на договора, и второ плащане – остатъкът от сумата, платима в тримесечен срок след издаване на УИН и одобрение на заявката за второ плащане. Между страните е подписан Анекс №1/10.12.2017 година /лист 164 от адм. дело №1240/2019 год. на Адм. съд Хасково/ и Анекс №2/05.06.2018 година /лист 183-184 от адм. дело №1240/2019 год. на Адм. съд Хасково/. Както договора, така и двата анекса са подписани за ДФ“Земеделие“ от лицето В.Д.В.– Директор на Областна дирекция Пазарджик на ДФ“Земеделие“

Между страните не се спори, че жалбоподателят е получил сумата от 24 447.50 лева на 04.04.2016 год., което обстоятелство бе обявено за безспорно между страните от съда в открито съдебно заседание на 28.04.2020 год., с оглед изявлението на страните.

С Писмо уникален номер 13/06/1/0/02678/3/01/22/01 (л. 621-623 от адм. дело №1240/2019 год. на Адм. съд Хасково) директорът на Областна дирекция гр. Хасково на Държавен фонд „Земеделие“ е уведомил жалбоподателя, че открива производство по издаване на акт за установяване на публично задължение, поради установено неспазване на разпоредбите на чл.9, ал.2, т.4 от Договора и чл.33, ал.2, чл.38, ал.1, т.20, чл.42, т.16 и чл.45, т.6 от Наредба № 14/28.05.2015 год. за прилагане на подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“. В писмото е посочено, че е установено, че с пълномощно е предоставил права на К.С., попадащи в хипотезата на §1, т.2 от ДР на Наредбата, а именно – втори ръководител. Посочени са конкретните фактически действия, извършени от упълномощеното лице по дати и вид.

Жалбоподателят е възразил срещу писмото, като е депозирал писмени възражения с вх.№01-260-6500/605#1 от 20.06.2019 год..

С Акт за установяване на публично държавно вземане от 19.09.2019 година (л. 633-637 от адм. дело №1240/2019 год. на Адм. съд Хасково) директорът на Областна дирекция гр. Хасково на Държавен фонд „Земеделие“ е отказал изцяло одобрената финансова помощ по Договор №13/06/1/0/02678 от 08.03.2016 год. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 год., прекратен е Договор № 13/06/1/0/02678 от 08.03.2016 год. и е разпоредено възстановяване на публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо получено плащане по цитирания договор, ведно със законната лихва от 07.05.2019 год.

При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че процесният АУПДВ е издаден от материално компетентен орган, определен със Заповед №03-РД/2700 от 24.07.2019 год. /лист 7-8 от адм. дело №1240/2019 год. на Адм. съд Хасково/ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и в съответствие с нормата на чл.20а, ал.2, 4 и 6 във връзка с ал.5 във връзка с чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП и чл. 10, т.13 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“. В конкретния случай АУПДВ от 19.09.2019 година е издаден от директора на Областна дирекция гр. Хасково на Държавен фонд „Земеделие“, на когото съобразно регламентираната в чл.20а, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) правна възможност са делегирани правомощия за издаване на решения за налагане на финансови корекции по чл.73, ал.1 от ЗУСУЕСИФ и актове за установяване на публични държавни вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК по отношение на ползвателите и бенефициентите на финансова помощ по подмярка 6.1„Стартова помощ за млади земеделски стопани“, като директорът на Областна дирекция Хасково, издава такива актове на бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областни дирекции Хасково и Стара Загора на Държавен фонд „Земеделие“.

Със Заповед №03-РД/1404/23.07.2015 год. /лист 6 от адм. дело №1240/2019 год. по описа на Административен съд Хасково/ изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ - Разплащателна агенция делегира на директорите на областните дирекции на ДФЗ правомощията да издават заповеди за одобрение или отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за плащане на заявленията за подпомагане по подмярка 6.1. Тази заповед е издадена на основание чл.20а, ал.2, 3 и 4 от ЗПЗП, според които изпълнителният директор на ДФ Земеделие – РА може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, както и правомощията си предоставени от правото на ЕС или от националното законодателство, включително по подадени заявки и искания за плащане на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Съгласно чл.22а, ал.3 от ЗПЗП териториалната компетентност и седалищата на териториалните структурни звена се уреждат с устройствения правилник на фонда. В чл.42, ал.1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, приет с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., обн., ДВ, бр. 55 от 20.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г., е предвидено, че фондът е структуриран в 28 областни дирекции със седалища в областните центрове в страната, които се ръководят от директори на областни дирекции. Следователно териториалната компетентност на съответния директор на ОД на ДФЗ се определя от границите на съответната област като административно териториална единица по смисъла на чл. 2 от Закона за административно – териториалното устройство на РБ. За директора на ОД на ДФЗ – Пазарджик – в границите на област Пазарджик. С оглед на приложените по преписката доказателства, съдът намира, че приемането на заявлението на С.А.С. за участие в програмата е било прието, обработено и приключено в Областна дирекция Пазарджик на ДФ „Земеделие“. В подкрепа на това са множество доказателства – заповедта за одобряване на кандидатурата му, издадена от Директора на ОД Пазарджик на ДФ“Земеделие“ и уведомителното писмо за това /лист 145 и 146 от адм. дело №1240/2019 год. на Административен съд Хасково/, подписаните договор и анекси – два броя от същия Директор, запитване и уведомително писмо от ОД Пазарджик /лист 160 и 162 от адм. дело №1240/2019 год. на Административен съд Хасково/ и т.н. Видно от придружително писмо вътр. №ОЗ-160-261/1 от 17.02.2017 год. на Директора на ОД Пловдив, досието на жалбоподателят С.А.С. се изпраща в ОД Хасково на ДФ“Земеделие“, поради преместването на стопанството му от землището на с. Исперихово, общ. Брацигово в землището на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора. В този смисъл, заявлението на С.С. не е било прието нито в ОД Стара Загора, нито в ОД Хасково на Държавен фонд “Земеделие“, поради което и за него не е налице териториална компетентност да издаде оспореният акта за установяване на публично държавно вземане.

Териториална компетентност е свързана с пространствените граници, в които органът може да действа редовно. Видно от упълномощителната заповед №ОЗ-РД/2700 от 24.07.2019 год. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, директорът на Областна дирекция Хасково издава актове за установяване на публични задължения на бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областни дирекции Хасково и Стара Загора на Държавен фонд „Земеделие“. Липсата на компетентност на административният орган, независимо от това дали става въпрос за материална, или териториална води до нищожност на постановеният индивидуален административен акт. Упълномощителната заповед не може да се тълкува разширително, а само буквално, при което не е налице каквото и да е съмнение относно волята на Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ – възможността за издаването на предвидените актове в т.I актове /вкл. и АУПДВ/, е конкретизирано в настоящият случай в т.III.10 от същата заповед – само за заявления подадени в областните дирекции в Стара Загора и Хасково. Щом заявлението не е подадено в тези дирекции, то не е налице и компетентността за издаването му от страна на ответника. Ето защо, щом е получил заявлението и е установил предпоставките за издаването на АУПДВ, то директорът на ОД Хасково на ДФ“Земеделие“ е следвало да препрати преписката на компетентния за това орган – Директора на Областна дирекция Пловдив на ДФ „Земеделие“ /съгласно т.III.4 от заповед №ОЗ-РД/2700 от 24.07.2019 год. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“/. Компетенцията за издаването на АУПДВ е зависима от мястото на подаване на заявленията, а не по местонахожденията на стопанствата.

Съгласно чл.173, ал. 2 във връзка с ал.4 АПК, когато обяви нищожност на акта, поради некомпетентност на административния орган, съдът следва да изпрати делото като преписка на компетентния орган. В конкретния случай административното производство е образувано по заявката на С.С. за второ плащане по договор №13/06/1/0/02678 от 08.03.2016 год. Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. изплащането на помощта по заявка за второ плащане, съответно отказът за изплащането й се извършва от Разплащателна агенция. Според чл.11а, ал.1, т.1 от ЗПЗП разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. По силата на чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП функциите на разплащателна агенция се изпълняват от ДФ „Земеделие“, а в чл. 20а, ал.1 ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ Земеделие е изпълнителен директор на Разплащателна агенция.

От тези разпоредби следва, че компетентен да се произнесе по заявката за второ плащане е изпълнителният директор на ДФ Земеделие - РА, на който административен орган следва да се изпрати делото като преписка. Доколкото по делото се установи, че същият е делегирал тези свои правомощия на съответните директора на областни дирекции и с оглед мястото на подаване на заявлението на С.С., то преписката следва да се изпрати на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ по компетентност.

При така установеното съдът не следва да се произнася по наведените оплаквания в жалбата, както и относно материалноправното съответствие на АУПДВ с приложимия закон.

От двете страни е направено искане за присъждане на направените разноски по делото. С оглед на изхода му, то основателно е това на жалбоподателят. Видно от представеният в съдебно заседание договор за правна защита и съдействие от 18.01.2020 год., договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 1 500.00 лева. С оглед на материалния интерес по делото /отказа е за изцяло одобрената финансова помощ по договора, която е в размер 48 941.00 лв./, както и обема на предоставената правна помощ, изразяваща се в изготвянето и подписването на жалбата и осъществяването на процесуално представителство, съдът намира, възражението на процесуалния представител на ответника за неоснователно. Основателна е претенцията и за заплатената държава такса. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че претендираните разноски следва да се присъдят в размер на 1510.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за нищожен акт за установяване на публично държавно вземане №13/06/1/0/02678/3/01/04/01 от 19.09.2019 год. на директора на ОД на ДФЗ – Хасково.

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Областна дирекция Пловдив на ДФ“Земеделие“ за произнасяне по заявката за второ плащане на С.А.С. от гр. Чирпан от 15.03.2019 год. по договор №13/06/1/0/02678 от 08.03.2016 год.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – Областна дирекция гр. Хасково да заплати на С.А.С., ЕГН ********** сумата от 1 510.00 /хиляда петстотин и десет/ лева, представляваща направените разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: