Р Е Ш
Е Н И Е № 551
23.12.2019г., гр.Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд- Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №876 по описа на съда за 2019г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.
Образувано е по жалба на С.К.В. ***, чрез адв. И.,*** против Заповед № 10-00-2376/31.10.2019г. на Кмет на Община Стара Загора, в частта й и на определената оценка на отчуждаваната реална част от 67,00 кв.м. от ПИ 366, целия от 553 кв.м., находящ се в с. Богомилово.
Жалбоподателката сочи, че в тази си част оспорваната заповед била издадена в разрез със закона /чл.22, ал.10 от ЗОбС/, която норма определяла срок на актуалност на пазарната оценка – не по-рано от три месеца. В случая обаче заповедта за отчуждаване била издадена на 31.10.2019г., а изготвената в хода на административното производство пазарна оценка била от дата м. април 2019г. Определената от органа оценка била по-ниска от действителната пазарна цена за района. Посоченият размер на паричното обезщетение за процесния имот не била определена въз основа на пазарните цени на имот със сходни характеристики, които се намирали в близост до отчуждавания имот. Те били значително по-високи, поради което не била съобразена и разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗОбС.
На следващо място се сочи, че оценката не била съобразена с настоящото състояние на имота, в следствие на направени в него подобрения и не бил съобразен чл.22, ал.5 от ЗОбС. Имотът имал изградена пред 1996г. ограда, която не била остойностена. Не били съобразени при оценката и посадените в имота 5 овошки и пет лози. Нито един от тези факти не бил включен при определяне на сумата за обезщетение.
В заключение се сочи, че административният орган определил оценка под пазарната такава и така нарушил чл.22, ал.12 от закона. Не били съобразени подобренията, които се засягали от отчуждението, вкл. не била извършена оценка на засягащите се от същото трайни насаждения, съгласно чл.5, т.6 и чл.14 от Наредбата за базисните цени на трайни насаждения.
По тези съображения се моли съда да постанови решение с което да измени оспорената заповед, като увеличи размера на определеното обезщетение до пазарната стойност на имота на 1 550 лв. и отделно да присъди остатъчна стойност на подобренията – ограда и овощни насаждения и лози в размер на 1800лева. Моли за присъждане на разноските по делото.
Оспорващата, редовно призована в с.з. се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата и представя писмена защита.
Ответникът, редовно призован, се представлява от пълномощник, която пледира за постановяване на решение, съобразно експертизата по изготвеното заключение. Счита за неоснователни доводите за по-висока оценка. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствения материал по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката се легитимира като собственик на процесния имот, понастоящем съставлява ПИ 366 от кв.59 по плана на с. Богомилово, целия с площ от 553 кв.м., съгласно нот.акт за дарение от 23.01.1973г. /л.15/.
Във връзка с откриване на процедура по отчуждаване на части от имоти, собствен на физически лица, за изграждане на улица от о.т. 162-166, между кв. 59 и кв.60 на с. Богомилово до Директор „ФБСД“ при Община Стара Загора било изпратено писмо от Дир. Дир. „ОССП“, в което била поискана информация за размера на данъчните оценки на отчуждаваемите се части от посочените в писмото имоти, сред които и този на оспорващата /т.3/. В отговор на писмото, било изпратено до Директор дир. „ОССП“ при Община Стара Загора друго такова, според което за отчуждаваемата се част от 67,00 кв.м. от ПИ №501.366, кв.59 по действащия план на с. Богомилово данъчната оценка се равнявала на 237,68лв.
Като част от преписката се съдържа Оценителски доклад за определяне на пазарна стойност на ид.ч. от имоти, отчуждавани за улица в кв.59, с. Богомилово, Община Стара Загора, изготвен от Ю.К., притежаващ сертификат за оценителска правоспособност, издаден от Камарата на независимите оценители в България. Видно от същия, обект на оценката е била и частта от 67 кв.м. от ПИ, собствен на оспорващата, като ползвания стандарт и метод на оценка се базира на концепцията за определяне на „справедлива пазарна стойност“. Според посоченото в т.7 от оценителния доклад, датата на оценката била към 24.04.2019г. и със срок на валидност шест месеца. Според експерта и приложените от него методи на оценка на недвижимите имоти, за целите на настоящата оценка била предложена пазарна стойност на отчуждаваемите части от имоти в размер на 12 лв./кв.м., или за процесните 67,00км.в. стойността на обезщетението се равнявала на 804 лв. без ДДС.
Съгласно Протокол от 16.07.2019г. и от 17.07.2019г. и на осн. чл.25, ал.1 от ЗОбС на информационното табло на Община Стара Загора и на Кметство с. Богомилово било поставено обявление /л.25/ за предстоящо отчуждаване на ПИ, както и се удостоверява публикуване на обявлението на сайта на Община Стара Загора /л.29-30 и л.32/. Обявлението било публикувано и в два национални ежедневника /в-к Телеграф и в-к Монитор на 24.07.2019г./. Обявлението било публикувано и в едни местен ежедневник на 12.08.2019г., л.26.
На 31.10.2019г. вр.и.д. Кмет на Община Стара Загора /съгласно Решение № 2490 от Протокол № 47 от заседание на ОбС Стара Загора от 26.09.2019г./, издал процесната заповед за отчуждаване на реална част от 67,00кв.м. от РИ 366, в кв. 59 по плана на с. Богомилово и било определено за същата обезщетение в размер на 804лв., съгласно определената от независим оценител пазарна оценка. Видно от л.23 и л.24 от делото, заповедта била поставена на информационните табла на Община Стара Загора /на 01.11.2019г./ и на Кметство с. Богомилово /на 04.11.2019г./. Жалбата е подадена на 14.11.2019г. директно пред съда.
По искането на оспорващата страна, Съдът назначи комплексна съдебно оценъчна и агрономическа експертиза, ВЛ по която представят заключението, което страните приеха без възражения. Съгласно представеното заключение и констативната част по т. 1, ВЛ при извършена проверка на място в ПИ 366, от кв.59 по плана на с.Богомилово, установяват, че процесната квадратура е получена от 20 х 2 + 9 х 3 м., което се равнявало на 67 кв.м. и че в тази част имало изградена сграда на тоалетна, временен навес и стопански постройки, както и метална ограда и пътека с ширина от 0,90кв.м. от бетонови плочи и бордюри. В ид.ч. от ПИ нямало изградени елементи на инженерната инфраструктура, около имота нямало изпълнена вертикална планировка. Посочени са и други характеристики на имота. Използваният от експерта метод на оценка бил този на пазарните сравнения. В табличен вид са дадени двадесет и две сделки, с предмет ид.ч. от ПИ в регулацията на с. Богомилово, които са вписани в Агенция по вписванията, като средно получeната цена на кв. м. /подробно изяснен механизъм в с.з./ се равнявала на 13,67лв./кв.м. или 67,00кв.м. по 13,67лв., равно на 915,89лв. или закръглено - 916 лв.
Съгласно отговора на задача две, ВЛ приемат, че предмет на оценка на включени в процесните 67,00 кв.м. подобрения са, както следва: за ограда от телена мрежа и метални колони от 29 л.м., вкл. и за разваляне и преместване – 580 лв.; за пътеката от 0,90м., вкл. разваляне и направа -0 155,28лв; за бетоновите борюдюри на пътека с дължина 27 л.м., вкл. разваляне и полагане – 158,50лв. или общо 893,78лв., закръглено 894 лв.
От установените при огледа на място трайни насаждения, оценени по Наредбата за базисните цени на трайни насаждения, същите били оценени от експерта на 353 лв. В заключението и в с.з. се посочва изрично, че така оценяваните насаждения се намирали изцяло в процесната част от 67,00кв. м. от ПИ, собствен на жалбоподателката.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта на оспорването - жалбата, като подадена от активно легитимираното лице, против акт, годен за съдебен контрол в жалената му част, в установения за това срок и пред местно компетентния административен съд, се явява процесуално допустима. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК, които да правят оспорването недопустимо.
Разгледана с оглед основанията по чл.146 от АПК, Съдът приема следното:
Относно валидността на процесната заповед – съдът намира, че тя е валидна, като съобрази приложеното на л.22 доказателство, сочещо, че конкретният издател е определен с решение на ОбС Стара Загора за временно изпълняващ длъжността Кмет на Община Стара Загора. Ето защо не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.
Относно основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.
Процесната част от заповед се обективира в писмена форма, съдържа фактически основания за издаването си, както и правни такива, т.е. налице е спазен императив на чл.59 от АПК, съотв. чл.25, ал.2 от ЗОбС. Видно е, че в съдържанието на обжалваната заповед освен посочване на фактическото и правното основание за отчуждаването, се сочи изрично предназначението и размера на отчуждавана част от имота, частна собственост, местонахождението и собственика на имота, размера на обезщетението. Налице е и индивидуализация на отчуждавания имот. Ето защо не е налице основанието по чл.146, т.2 от АПК.
Що се отнася до спазването на процесуалните правила /общи и особени/, Съдът намира допуснато нарушение на особените правила, което се изразява в следното:
Няма спор, че административното производство е започнато при наличието на влязъл в сила ПУП, одобрен с Решение №70/26.02.2004г. на ОбС Стара Загора и Заповед №648/03.04.2007г. на Кмета на Община Стара Загора, които предвиждат и съотв. отчуждавания на части от имоти, частна собственост /сред които и този на оспорващата/ за реализиране на публично мероприятие на Община Стара Загора –изграждане на улица с о.т. 162-166, между кв.59 и и кв.60 по плана на с. Богомилово.
Също е безспорно, че за определяне на предвиденото в закона равностойното парично обезщетение за съотв. реална част от имота на оспорващата /ведно с други такива/, определени за отчуждаване с площ от 67 кв. м. от поземлен имот 366, в кв.59 по плана на с. Богомилово, от страна на Община Стара Загора е възложено извършването на оценка от лицензиран оценител на недвижими имоти, който надлежно се легитимира като такъв.
Видно от представените доказателства по делото и в изпълнение на изискванията по чл. 25, ал.1 от ЗОбС, има публикувано обявление в два централни и един местен ежедневник, с което собствениците на засегнатите имоти за предстоящото отчуждаване са уведомени. Обявленията имат нормативно регламентираното съдържание - посочени са предназначението на имотите съобразно отреждането по одобрения ПУП; основанието за отчуждаването; вида, местонахождението, размера и собствениците на всеки от имотите, които следва да бъдат отчуждени и размерът на дължимото се парично обезщетение. Копие от обявлението е поставено на информационното табло в сградата на Община Стара Загора и в Кметството на с. Богомилово. Обявлението е публикувано и на интернет страницата на Община Стара Загора. На тази плоскост не се установяват допуснати нарушения.
Основателно обаче се явява възражението на оспорващата, че изготвената от лицензирания оценител оценка на отчуждаваните част от имоти, частна собственост е с давност над три месеца преди издаване на процесната заповед. Изискването на чл.22, ал.10 от закона е размерът на равностойното обезщетение да се определя не по-рано от три месеца преди издаване на акта по чл.25, ал.2 от ЗОбС. Данните по преписката сочат, че в конкретния случай оценителния доклад е изготвен към м. април 2019г. /24.04.2019г./, а заповедта по чл.25, ал.2 от ЗОбС е издадена на 31.10.2019г., т.е. много повече от три месеца след изготвяне на оценителския доклад. Съдът намира това неспазване на закона за съществено такова, защото прави определеното равностойно обезщетение за отчуждаваната част от имота, частна собственост необосновано, а неговото допускане се отразява на крайния резултат, който се постановява от административния акт.
На това основание се следва извод за наличие на основанието по чл.146, т.3 от АПК.
Налице е обаче и основанието по чл.146, т.4 от АПК, т.е. процесната част от заповедта се явява и материално незаконосъобразна.
От представената административна преписка по издаването на оспорения акт и от посочването в обжалваната заповед е видно, че стойността на дължимото се за отчуждавания имот парично обезщетение, е определена въз основа на оценка на лицензиран експерт - оценител на недвижими имоти – инж. Ю.К.. Видно от представения оценителски доклад, експертът определя като най-подходящи за оценка подхода на пазарните сравнения, т.е. определяне на пазарната стойност на отчуждаваните части от имоти по сравнителния метод, както и базисни пазарни цени, съгласно ЗДОбС и ППЗДОбС. При използването на втория метод /който съдът не възприема като приложим за определяне цената на отчуждавания имот/, експертът се позовава на неотносима в случая правна уредба и несъществуващ нормативен акт "ППЗДОбС". Използването на нормативно-аналитичния метод е допустимо единствено в хипотезата на чл.22, ал.12 от ЗОбС, която в случая не е налице, доколкото безспорно има извършени разпоредителни сделки с имоти със сходни характеристики, вписани в Службата по вписванията - гр. Стара Загора.
В самия оценителски доклад, ползван за нуждите на административното
производство, обаче не се съдържат данни за извършените разпоредителни
възмездни сделки, които да се сочат като пазарни аналози и които да имат за
предмет сходен на този, за който се изготвя доклада и да имотите за имат сходни
характеристики. Т.е. на практика в изготвената в хода на проведеното
отчуждително производство оценка не отговаря на изискванията на § 1,
т.2 от ДР на ЗОбС, тъй като не се сочат в нея сделки, които да имат за
предмет имоти със сходни характеристики находящ се в близост до отчуждавания
имот, по см. на чл.
22, ал.5 от ЗОбС във вр. с §1,
т.2, т.3
и т.8
от ДР на ЗОбС. Друг съществен недостатък на оценката е и обстоятелството,
че при нейното изготвяне не са взети под внимание, респ. няма извършена оценка
на намиращите се в отчуждаваната част от процесния ПИ подобрения /ограда и
пътека от бетонови плочи/, като липсва и съответно за тях определяне на парично
обезщетение. Ето защо
заключението по така ползваната от ответника оценка не следва да се приема за такова, което
е изготвено в съотв. с изискванията и постановките на ЗОбС относно определяне
на цената на отчуждавания имот и на дължимото се равностойно парично
обезщетение.
Разпоредбата на чл.22,
ал.5 от ЗОбС регламентира начина на определяне на равностойното парично
обезщетение за отчуждаваните имоти /части от имоти/, а именно съобразно
конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила на
подробния устройствен план по чл.
21, ал.1 от ЗОбС и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Съответно в легалните
дефиниции по §1,
т.2, т.3,
т.7
и т.8
от ДР на ЗОбС, се определя смисълът, който законодателят влага в понятията
"пазарни цени на имоти със сходни характеристики"; "имоти,
намиращи се в близост до отчуждавания имот"; "равностойни имоти"
и "имоти с близки показатели на устройство и застрояване". Въз основа на тези законови постановки
следва да се приема, че за определяне на "равностойното парично обезщетение" в съответствие с
изискванията на чл.
22, ал.5 от ЗОбС, вр. с §1,
т.1, т.2,
т.3
и т.8
от ДР на ЗОбС, като пазарни аналози могат да служат само сделки с имоти,
отговарящи на следните характеристики: 1. възмездни сделки - покупко-продажба,
замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу
задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни
съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни
сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е
търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на
оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота;
2. имотите – предмет на сделките, да са в близост до отчуждавания имот, като за
урбанизираните територии това означава имотите да попадат в една и съща ценова
зона с отчуждавания имот /§1,
т.3 от ДР на ЗОбС/; 3. имотите - предмет на сделките, да имат еднакво
конкретно или преобладаващо предназначение с това на отчуждавания имот /преди
влизането в сила на ПУП, във връзка с прилагането на който се извършва
отчуждаването/; да притежават еднакъв характер на застрояване със същите или
близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно
ползване с отчуждавания имот.
Във връзка с направеното от жалбоподателката оплакване за допуснато нарушение на изискването по чл. 21, ал.1 от ЗОбС отчуждаването да се извършва при определяне на "равностойно парично обезщетение", основаващо се на възражението, че определеното им обезщетение е занижено, несъответстващо на пазарната стойност на имота и не включващо направените подобрения, по делото Съдът назначи комплексна съдебно-оценителска експертиза.
Видно от констативно-съобразителната част на приетото като доказателство по делото заключение на експертизата, изпълнена от вещо лице – лицензиран оценител на недвижими имоти, предмет на експертно изследване като пазарни аналози са 22 броя реално сключени сделки за покупко-продажба и замяна, вписани в Службата по вписванията – гр. Стара Загора, с предмет части от имоти, находящи се в регулацията на с. Богомилово и имащи сходни характеристики, устройствен статут и показатели от гл. на предназначение, характер на застрояване и установен начин на трайно ползване на процесния ПИ. Въпросните 22 броя сделки обаче са за периода от 2013г. до 2018г. и така определения размер на обезщетението според ВЛ г-жа П. се равнява на 916 лв., което се получава от определената цена за един кв.м. – 13,67лв. умножени по 67,00 кв.м. /отчуждаваната площи оп ПИ/.
Съдът, като съобрази обаче постановката на §1, т.2 от ДР на закона, намира, че заключението на ВЛ в частта, определяща размера на дължимото се равностойно обезщетение, не е съобразено напълно с нея. Това е така, защото според този текст, "пазарни цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, ….сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Т.е. законодателят сам определя крайния срок, до който следва да се извършва осредняване на цените от сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания и имащи сходни характеристики с него. Само, ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани двадесет сделки, какъвто не е настоящият случай, за да се налага сравняване на цените по двадесет и две сделки и то за период 6 години назад.
Данните от самото заключение, дадени в таблицата на стр.3 сочат, че една година преди възлагане на сделката е вписана единствено една сделка за продажбата на 4/748 ид.ч. от ПИ на стойност 200лв., което сочи на 50лв./кв.м. и тя е постигната по договор от 23.10.2018г., до колкото следва да се приема, че датата на възлагане на оценката е април 2019г. /л.40/. Дори и да се включи и сделката за 7/742 ид.ч. от ПИ в с. Богомилово по договор от 18.01.2018г. за цена от 105 лв., което прави 15лв./кв.м., то тогава осреднената цена следва да се определя от тези две сделки, като сключени в рамките, установени в §1, т.2, определени в ДР на ЗОбС. Неправилно ВЛ г-жа П. определя осреднената цена, като включва над 20 броя сделки в много по-дълъг период от време от законово определения, поради което и Съдът на кредитира в тази си част нейното заключение. Доколкото обаче механизмът на определяне на осреднена цена бе разяснен подробно в с.з. от ВЛ, то Съдът намира, воден и от императива на разпоредбата на чл. 22, ал.5 от ЗОбС, във вр. с §1, т.1, т.2, т.3 и т.8 от ДР на ЗОбС, че осреднената цена за кв. м. следва да се определи от двете сделки, които са сключени и вписани в Службата по вписванията за 2018г., т.е. 12 месеца преди възлагане изготвянето на оценката, което се равнява на 27,73лв./кв.м., а размерът на дължимото се равностойно обезщетение следва да е 1 857,91 лв. По изложените съображения Съдът приема, че равностойното парично обезщетение по см. на чл. 21, ал.1 във вр. с чл. 22, ал.5 от ЗОбС за отчуждаваните 67,00 кв.м. реални част от ПИ 366, от кв. 59 по плана на с. Богомилово, собственост на оспорващата, следва да бъде в така определения размер.
Изцяло основателен е доводът, че в нарушение на изискванията за равностойно обезщетение в изготвения оценителски доклад в хода на проведеното административно производство от органа, не се съдържат оценки и за намиращи се в отчуждаваната част подобрения.
В заключението, а и в с.з. ВЛ сочат, че при извършения на място оглед на имота са установени изградени подобрения – тоалетна, временен навес и част от стопански постройки, както и метална ограда, пътека от бетонови плочи и бордюри, ведно с трайни насаждения, надлежно посочени м таблица на стр. 5 от заключението. Така определената от експерта П. възстановителна /вещна/ стойност на изградените подобрения, посочена в заключението се равнява на 894 лв. В тези стойности ВЛ включват вещната /възстановителна/ стойност на подобренията и разходите по тяхното разваляне, преместване и направа, като изрично ВЛ посочват на Съда, че тези подобрения са намират изцяло в отчуждаваната част от 67,00кв.м.
Съдът намира, че обезщетение за наличните в отчуждавания имот овощни дървета, асми и храсти, не се следва, тъй като същите, с оглед трайното и конкретно предназначение на имота и устройствените му показатели /урбанизирана територия, за ниско жилищно застрояване/, не представляват подобрения, подлежащи на обезщетяване по см. на чл. 22, ал.13 от ЗОбС.
Предвид гореизложеното, Съдът намира, че оспореният административен акт в частта за определената стойност на дължимото се парично обезщетение за отчуждаваната част от ПИ 366, от кв. 59 по плана на с. Богомилово, е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на изискванията на чл. 21, ал.1, връзка с чл. 22, ал.5 от ЗОбС във вр. с §1, т.2, т.3 и т.8 от ДР на ЗОбС и при допуснато съществено процесуално нарушение на чл.22, ал.10 от закона, поради което Заповед № 10-00-2376/ 31.10.2019г., издадена от ВрИД Кмет на Община Стара Загора в тази й част следва да бъде изменена, като се увеличи размера на определеното на С.К.В. обезщетение за отчуждаваната от нея реална част от 67,00кв.м. от поземлен имот 366, от кв. 59 по плана на с. Богомилов от 804,00 лв. на 2 751,91 лв., от които 1 857,91лв., съставляваща пазарната цена на отчуждаваната част от имота, ведно с вещната /възстановителна/ стойност изградените в тази част подобрения в размер на 894 лв.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените от нея деловодни разноски следва да бъде уважено, като Община Стара Загора бъде осъдена да заплати поисканите и доказани като платени 300лв. възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие /л.7/, ДТ в размера на 10лв. и възнаграждения за ВЛ в общ размер на 310,20лв. или всичко 620,20лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предложение трето от АПК, Старозагорският административен съд, седми състав
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба, подадена от С.К.В. ***, ЕГН ********** Заповед № 10-00-2376/ 10.10.2019 г., издадена от ВрИД Кмет на Община Стара Загора, в частта й, в която за отчуждавана реална площ от 67,00 кв.м. от поземлен имот 366 от кв.59 по плана на с. Богомилово е определено парично обезщетение в размер на 804 в., като увеличава размера на същото от 804,00лв. на 2 751,91 лв., от които 1 857,91лв., съставляваща пазарната цена на отчуждаваната част от имота, ведно с вещната /възстановителна/ стойност изградените в тази част подобрения в размер на 894 лв.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на С.К.В. ***, ЕГН ********** разноски по делото в размер на 620,20 /шестстотин и двадесет и 0,20 лева/.
Настоящото решение на осн. чл.27, ал.6 от ЗОбС е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :