Р Е
Ш Е Н И Е № 24
06.02.2020г., гр.Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд-Стара Загора,
седми състав в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Зорница Делчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №879 по описа на съда
за 2019г.
Производството е по реда на чл.268, ал.1 от ДОПК
Образувано е по повод
на жалба, подадена от М.К.Р. – С. с посочен постоянен адрес ***, чрез адв. Н.Г.
*** против Решение №441/06.11.2019г., постановено от Директор на ТД на НАП
Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане за присъединяване
№С190024-105-00334731 от 11.10.2019г., издадено от старши публичен изпълнител в
дир. „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора.
Жалбоподателката
счита решението за незаконосъобразно, тъй като решаващият орган неправилно
приемал, че били налице предпоставките за издаване на процесното разпореждане
от 11.10.2019г. Според същата, актът за установяване на вземане на присъединен
взискател не било годно изпълнително основание, тъй като срещу него било
подадено възражение в РУ Банско.
Оспорващата сочи, че
подавала жалба до съда в срока по чл.268, ал.1 от ДОПК и същата била
процесуално допустима, вкл. и като подадена от страна в изпълнителното
производство. С оспорваното решение се отхвърляла жалбата на г-жа Р.- С. против
разпореждане на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Стара Загора, с което
бил присъединен като публичен взискател към посоченото изп. дело от 2016г. за
публично вземане –глоба в размер на 20,00лева, наложена с фиш, сер. Н №
0816379.
Макар жаленото
решение да било валидно и допустимо, то било незаконосъобразно. Неправилно
решаващият орган приемал, че били налице предпоставките по чл.217, ал.1 от ДОПК
за присъединяване на публичен взискател, в частност на ОСМВР Благоевград за
публично вземане от 20 лева, като не платено в 7 дневен срок. Този извод не
съответствал на събраните в хода на административното производство
доказателства.
Било налице висящо
изпълнително дело за публични вземания по отношение на Р.-С.. В съответствие с
Инструкция №39/2011г. на Министъра на вътрешните работи и заповед
№8121з-985/31.07.2017г. на Изп.директор на НАП, ГД“НП“ – ОДМВР предявила от М.Р.-С.
вземане за 20,00 лева и за това бил използван изградения комуникационен канала
между АИС-АНД на МВР и ИС на НАП. Публичният изпълнител обаче не правилно
приел, не била налице необходимостта по т.4 от Заповед 8121з-985/2017г., съотв.
заповедта на Изп.директор на НАП за изискване на оригинал или заверено копие от
въведеното в системата изпълнително основание. Само на наличните такива в
системата като публичен взискател по посоченото изпълнително дело била
присъединена ГД“НП“ ОДМВР Благоевград за въпросното вземане от 20,00лева.
Коментираният акт, с който била наложена глоба на Р.-С. бил издаден на
10.08.2019г. за нарушение на ЗДвП. На 13.08.2019г. с уведомление, заведено в
ОДМВР Благоевград, РУ Банско оспорващата жалила акта, като поискала да й се състави
АУАН.
Тези данни се
възприемат от жалбоподателката, като такива, които сочели, че разпореждането на
публичния изпълнител било издадено в отсъствие на предвидените в закона
материални предпоставки. Спорно било в случая дали било налице процесното публично
вземане и удостоверено ли било то в съотв. изпълнително основание.
Съгласно чл.209, ал.2, т.5 влязлото в
сила наказателно постановление /НП/ съставлявало изпълнително основание за
наложената с него санкция /глоба/.Според член 186, ал.7 от ЗДвП издаден фиш за
налагане на глоба, ако не бъдел платен в седмодневен срок, се приравнявала на
влязло в сила НП. По арг. на чл.186, ал.2 от ЗДвП тези правни последици
/предвидени в ал.7 на текста/ се пораждали само, ако нарушителят не е оспорвал
извършеното нарушение или наложеното административно наказание. Следователно
при спор или при отказ да се подпише фиш за глоба, се следва процедиране по
общия ред, установено в чл.186, ал.2 от ЗДвП – съставя се АУАН и се поставя
начало на административно-наказателно производство и тогава не се пораждат
правните последици, които се сочат във ал.7 от тази норма.
Жалбоподателката
твърди, че в срока за доброволното плащане подала възражение против съставения
й фиш за налагане на глоба и за това не били настъпили последиците за възникване
на санкциониращата функция на същия и той не можел да бъде приравняван на
изпълнителното основание по см. на чл.209, ал.2, т.5 от ДОПК. Ето защо и
присъединения взискател не се явявал такъв и не били налице предпоставките по
чл.217, ал.1 от ДОПК. Действието в тази насока на публичния изпълнител били
незаконосъобразно, а същите с тяхното потвърждаване от горестощия орган сочели
на неправилно прилагане на закона от същия. По тези фактически и правни доводи
се иска отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане. Претендират се
разноски.
Жалбоподателката,
редовно призована, се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и
представя писмена защита.
Ответникът, Директора
на ТД на НАП Пловдив, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, юрк. К, която оспорва жалбата и поддържа становището на юрк. Т.,
представено към административната преписка. Допълнително сочи, че според нея
НАП действала в условията на обвързана компетентност и нямала право на
преценка. Действително нямало пречка публичният изпълнител да отмени решението
за присъединяване, но към момента нямало данни относно влизането в сила на
електронния фиш.
Съдът, като съобрази
приложените от страните писмени доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното :
На 10.02.2019г.
против М.Р.-С. бил съставен фиш, сер. Н №0116378, с който и била наложена глоба
в размер на 20,00лв. за извършено от нея нарушение по ЗДвП. Фишът бил издаден
от звено при ОДМВР Благоевград, РУ – Банско. На 13.08.2019г. г-жа Р.- С. подала
до РУ Банско уведомление за оспорване на издадения против нея фиш, вкл. и
против размера на глобата, като поискала съставяне на АУАН на осн. чл.189, ал.1
от ЗДвП. Уведомлението било регистрирано в РУ-Банско под №УРИ 3791-00-3674,
л.19.
На 10.10.2019г.
електронният фиш бил изпратен на НАП, с данни, че влязъл в сила. /вж.
определението на Адм. Съд Благоевград/. На 11.10.2019г. от публичен изпълнител
про ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора било издадено разпореждане за
присъединяване по изп. дело № 160087343/2016г. срещу М.Р.-С. на осн. чл.217,
ал.2 от ДОПК за допускане присъединяване на публичен взискател в изпълнителното
производство на ГД“НП“ – ОДМВР Благоевград за вид задължение „глоба,“, основание
0 фиш и с размер на главницата 20,00 лева. Съобщението за разпореждането било
изпратено до задълженото лице по пощата на 16.10.2019г.
На 22.10.2019г. от М.Р.-
С. била подадена жалба чрез публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив до Директор
на ТД на НАП Пловдив против разпореждането за присъединяване на публичен
взискател от 11.10.2019г., която била заведена под № 21704 на 23.10.2019г. С
решение №441 от 06.11.2019г. тази жалба била оставена без уважение. Решението
на горестоящия орган било съобщено лично на жалбоподателката на 19.11.2019г.
/л.33/. На същата дата била подадена и жалба до съда против визираното решение.
Като доказателства по
делото се представят : заявление с рег. № УРИ 3791-00-4715/23.10.2019г. /л.13/; писмо изх. № С190024-178-0035912/15.11.2019г.
/л.29/; Заповед №ЗЦУ-997/08.08.2017г. / л.46-47/; писмо вх. № 23/03.01.2020г.
/л.52/. Прилага се и определение №2675 от 06.12.2019г. на Адм.съд – Благоевград
/л. 53-55/.
При така установеното
от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
По допустимостта на
жалбата – съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК действията на
публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако
лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите
случаи - от деня на съобщението. Съгласно
чл. 268,
ал. 1 от ДОПК
в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът може да обжалва
решението пред административния съд по постоянния си адрес
или седалище в 7-дневен срок от съобщението.
Конкретната жалба е
против акт на Директора на ТД на НАП Пловдив, произнесен по повод подадена до
него жалба от същото лице против действия на публичен изпълнител, самата жалба
до съда е от 19.11.2019г., в който ден е произнесено и самото процесно решение.
Ето защо Съдът я намира за процесуално допустима, като изходяща от активно
легитимирано лице, при спазване на задължителното административно обжалване
пред указания в кодекса орган и в установения седмодневен срок, вкл. и пред
местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства,
които да правят оспорването недопустимо.
Разгледано по
същество, Съдът го намира за напълно основателно, като се съобрази следното:
Предмет
на съдебен контрол в настоящото производство е потвъденото с решението на Директора на ТД на НАП Пловдив разпореждане
на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора от 11.10.2019г. Съдът
съобразно задължението си да извършва пълна
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от
АПК вр. §
2 от ДР на ДОПК,
като преценява дали при издаването на тези
актове са спазени всички изисквания за
законосъобразност –компетентност на органите;
изискването за писмена форма; спазване на материалните и процесуалните правила
при издаването им и съобразяване с целта на закона.
Няма спор, че процесното
решение е издадено от материално овластен за
това орган, вкл. и в пределите на неговата териториална компетентност,
а именно – териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, в чийто район е извършено обжалваното действие на публичен
изпълнител.
Решението се обективира в
писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от
ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата. Жалбата до горестоящия орган е подадена на 23.10.2019г., като няма данни да
е оставяна без движение като нередовна или да са изискани допълнителни
доказателства, поради което срокът по чл.267, ал.2 изтича на 06.11.2019г. в
който ден е налице и произнасянето с процесното решение.
Същото обективира в
себе си конкретни фактически установявания и на тях има дадена също конкретна
правна обосновка, като крайното решение е за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Самото разпореждане следва да се
приема за издадено
от
оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от
ДОПК и в рамките на неговата компетентност, катовъзражения по този въпрос не се повдигат от оспорващата страна.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав приема, че има допуснато съществено
нарушение на общото изискване за пълно, всестранно и правилно изясняване на
релевантните за случая факти и обстоятелства. Така съгласно чл.267, ал.1 от
ДОПК /частен случай на изискването, установено в чл.35 от АПК/ директорът на
съотв. ТД на НАП следва да разгледа подадената до него жалба и да се произнесе
въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства.
Видно е, че в конкретният случай към жалбата си до Директора на ТД на НАП М.Р.-С.
прилага две писмени доказателства- уведомление от РУ-Банско при ОДМВР Благоевград
/л.20/ и уведомление УРИ 379400-3674 от 13.08.2019г., /л.19/. Чрез тези две
доказателства, страната в изпълнителното производство /длъжник/ упражнява
предвиденото за нея право да се защити и да обори фактическите установявания
пред публичния изпълнител, които са го мотивирали да издаде разпореждане за
конкретно действие. Дори и да се приеме за вярно твърдението на защитата на
органа, че когато
на публичния изпълнител бъде изпратено по реда на чл.
220, ал. 1 ДОПК изпълнително основание /както в случая е
процедирано/,
съдържащо данни, че конкретното публично вземане
не е платено в срок, същият не разполага с друга възможност, освен да образува
изпълнително производство, т. е. този орган действа
в условията на обвързана компетентност, това не освобождава
горестоящия орган, когато пред него се съберат данни, които опровергават
релевантни факти, като напр. установяват липса на изпълнително основание по см. на чл.209, ал.2 от ДОПК, като той отмени въпросното действие, обективирано в
разпореждането на публичния изпълните. Именно в този смисъл е и предвиденото в
чл.267, ал.2 от ДОПК.
Ако горестоящият
орган процедираше законосъобразно и в съотв. със задължението си да изясни
всестранно и пълно всички относими за неговата решаваща воля факти и
обстоятелства, и при правилно отчитане на данните в така приложените към
жалбата до него доказателства, следваше да изведе единствено правилния
фактически извод, че към момента на постановяване на разпореждането от
публичния изпълнител в офиса в град Стара Загора не е било налице изпълнително
основание по см. на чл.209, ал.2 от ДОПК, в полза на ОДМВР в гр. Благоевград и
същият незаконосъобразно е присъединен като взискател на публични задължение в
размер на 20,00 лева.
Това е така, защото с
факта на оспорване на фиша за налагане на глоба и по аргумент на противното на чл.186,
ал.7 от ЗДвП, не е налице влязло в сила наказателно постановление и установената
законова фикция е оборена. Безспорно пред Директора на ТД на НАП задълженото
лице удостоверява, че същото оспорва фиша и размера на глобата и това се прави именно
в 7 дневния срок от съобщаване на фиша за налагане на глоба, което автоматично означава,
че на това лице следва да бъде съставен от компетентния полицейски орган АУАН
на осн. чл.42 от ЗАНН, съотв. и да се стигне и до издаване на наказателно
постановление. По делото има безспорни данни, че нито има съставен АУАН, нито е
издавано НП, НО това не променя фактическата обстановка, че към 11.10.2019г.,
когато се издава процесното разпореждане от публичния изпълнител в офиса в град
Стара Загора, вкл. и към датата на произнасяне на решението на Директора на ТД
на НАП Пловдив, не е налице годно изпълнително основание по см. на ДОПК.
Ответникът, видно от
мотивите на неговото кратко решение, не кредитира като достатъчно убедителни
приложените доказателства, които надлежно удостоверяват пред него релевантни
факти. Това обаче е извършено в нарушение на закона, защото е безспорно, че
оспорването на фиша е направено напълно редовно, а приложеното доказателство на
л.19 удостоверява както датата на подаването си, така и входящия регистрационен
номер върху себе си, което е напълно достатъчно, за да бъде кредитирано, а не голословно
отхвърляно.
Така допуснатото от
ответника нарушение Съдът определя за съществено, защото неговото извършване не
оправдава крайния извод, до който достига Директора на ТД на НАП Пловдив за
отхвърляне на жалбата, а напротив променя го, тъй като пред горестоящия орган
се представят от задълженото лице безспорни доказателства за липса на годно
изпълнително основание в полза на присъединения публичен изпълнител ОДМВР Благоевград
към датата на издаване на процесното разпореждане за неговото присъединяване,
поради което и издаденото от този орган разпореждане от 11.10.2019г. се явява
незаконосъобразно и в противоречие със закона и следва да се отмени.
При извод за
основателност на жалбата, съдът намира за основателна и претенцията на
жалбоподателката за присъждане на направените и претендираните от нея деловодни
разноски, които се доказват до размера от 310,00 лева /л.1 и л.7/.
Водим от горното,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.К.Р.-С.
*** Решение № 441/06.11.2019г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е
отхвърлено жалбата й против Разпореждане за присъединяване №
С190024-105-00334737 от 11.10.2019г. на ст. публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, офис Стара Загора и ОТМЕНЯ
Разпореждане за присъединяване № С190024-105-00334737 от 11.10.2019г. на ст.
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив да
заплати на М.К.Р.-С., ЕГН- ********** *** деловодни разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.
Настоящото не подлежи
на обжалване и е окончателно.
СЪДИЯ: