Р Е
Ш Е Н
И Е № 4
17.01.2019г., гр.Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №891 по описа на съда за 2019г.
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, подадена от М.Д.Й.
с посочен постоянен адрес *** чрез пълномощник - адв. Н.К. ***. Искът е с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира сума в размер на 400.00
(четиристотин) лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени
вреди - платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по АНД № 2332/2019г.
на Районен съд – Стара Загора, по което било отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление №252/15.05.2019г. на Зам. Кмет на Община Стара Загора.
Претендира и присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Община Стара Загора, редовно призован, не
се представлява. В подробен писмен отговор по исковата молба, чрез процесуален
представител изразява становище за пълна неоснователност и недоказаност на исковата
претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
счита исковата молба за допустима и за основателна и че следва да бъде уважена.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Наказателно постановление № 252/ 15.05.2019г. Заместник кмет на Община Стара Загора, на основание чл.29, ал.1 от Наредба
за обществения ред в Община Стара Загора наложил на настоящия ищец глоба в
размер на 1000лв. за извършено нарушение на чл.6, ал.1 от същата наредба.
Наказателното постановление било обжалвано от М.Й. ***, където било образувано
АНД №2332/2019г., по което с Решение №508/02.10.2019г. съдът отменил жаленото наказателно
постановление. Съдебният акт влязъл в сила, поради необжалването му
пред касационна инстанция на 30.10.2019г.
Видно от доказателствата, съдържащи
се в АНД №2332/2019г. на Районен съд – Стара Загора (приложено по настоящото дело),
в производството пред тази инстанция М.Й. бил
представляван от процесуален представител – адвокат Н.К. - И., който бил надлежно упълномощен със следните права:
да „завежда и води делото /анд/ до приключването му пред Районен съд Стара
Загора и пр.“. Видно от двустранно подписано между адвокат К.-И. и М.Й.
пълномощно от дата 26.07.2019г., приложено в оригинал на лист 8 от АНД №2332/2019г.
по описа на РС – Стара Загора, съгласно договора за правна защита и съдействие
от същата дата, неразривно свързан с пълномощното, М.Й. договорил и заплатил
напълно и в брой на адв. Н.К.-И. възнаграждение в размер на 400 лева за
„оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба
против НП №252/15.05.2019г. на Зам. кмет на Община Стара Загора и процесуално
представителство по АНД пред Районен съд Стара Загора“. Видно от протокола от
с.з., проведено на 02.10.2019г. по анд №2332/2019г., ищецът се явил лично и с
упълномощения си представител.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави
следните правни изводи:
Според
разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се
разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст
на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите
органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В
случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна – Община Стара
Загора по исковата претенция. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление №252/15.05.2019г.
на Заместник кмет на Община Стара Загора, който е
отменен с влязло в законна сила Решение №508/02.10.2019г., постановено по АНД №2332/2019г.
по описа на Районен съд – Стара Загора. Съдебният акт не е обжалван и е влязъл
в законна сила на 30.10.2019г. Незаконосъобразният акт /наказателно
постановление/ е издаден от орган в структурата на ответната страна - Община Стара
Загора, която е юридическо лице съгласно чл.14 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация и следователно е пасивно легитимирана
да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк.дело
№2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В
нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият
съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени
вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление №252/15.05.2019г. на Заместник кмет
на Община Стара Загора,
е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия
състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в
хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая
е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от
ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №508/02.10.2019г.,
постановено по АНД №2332/2019г. на Районен съд Стара Загора, с което се отменя
Наказателно постановление №252/15.05.2019г. на Заместник кмет на Община Стара Загора, следва да се
приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност
на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение за
имуществени вреди в размер на 400 лева, като съставляващи заплатената от ищеца
сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД №2332/2019г.
по описа на Районен съд Стара Загора в полза на адв. Н.К.-И., Съдът намира, че
от събраните доказателства, действително се установява заплащането на тази сума
от страна на ищеца М.Й. в полза на упълномощения от него адвокат.
Обстоятелството по заплащането ѝ не се оспорва от страна на ответника,
тъй като не се оспорва като документ приетия като писмено доказателство по
делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между К.Т.К. и адвокат П.Б.Х.,
в който намира отражение фактът на извършено заплащане в брой на сумата от 400
лева. В същия договор е вписано, че се сключва по повод процесуално
представителство по конкретно АНД и договорът е неразривно свързан с пълномощното
от 26.07.2019г., представено е в оригинал именно по АНД №2332/2019г., по описа
на Районен съд Стара Загора. Ето защо няма съмнение, че договарянето и
заплащането на въпросната сума касае точно това дело, по което е постановено
отмяна на НП №252/15.05.2019г.
на Заместник кмет на Община Стара Загора. От данните по анд №2332/2019г. се
удостоверява /вж. протокола от откритото с.з./ по несъмнен начин, че от страна
на упълномощения адвокат К.-И. действително има реализирана дейност в насока
осъществяване на договореното процесуално представителство в полза на настоящия
ищец.
По отношение на така заплатената сума
следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по
отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на
обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по
ЗОДОВ /до изм. на ЗАНН извършени с ДВ бр.94/2019г. от 29.11.2019г./. Тъй като
искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие
от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия
в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване
на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014г.,
ОСГК и Първа, и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на
което се сочи, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за
обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на
съдебното оспорване на наказателно постановление, издаденото от длъжностно лице
от структурата на ответника, се явява изцяло основателна, а предвид
ангажираните писмени доказателства – и доказана.
С оглед доказаност на постановената отмяна по съдебен
ред на наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди,
съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС
по тълк.дело №2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което се постановява, че при
предявяване пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето защо, Съдът приема, че е налице и
третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Гореизложеното мотивира Съдът да приеме,
че се установяват и доказват всички кумулативни предпоставки за реализиране
отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция на М.Д.Й. се явява изцяло основателна и доказана по
основание и размер, и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 400
лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в
резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение
Наказателно постановление №252/15.05.2019г. на Заместник кмет на Община Стара Загора. Лихви не се
претендират.
При този изход на спора, основателно се
явява своевременно направеното искане за присъждане на извършените в това
производство разноски – ДТ и възнаграждение за един адвокат, като предвид
липсата на възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение за един
адвокат, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 510 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 500 лева,
заплатено в брой възнаграждение за един адвокат /л.6/.
Водим от изложеното и на основание чл.203
и сл. от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община
Стара Загора, да заплати на М.Д.Й. ***, ЕГН **********, сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно
постановление №252/15.05.2019г.
на Заместник кмет на Община Стара Загора.
ОСЪЖДА Община
Стара Загора да заплати на М.Д.Й. ***, ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 510 (петстотин и десет)
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.