Р Е Ш Е Н И Е

№ 143 13.04.2020 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар П. Маринова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 948 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.

Образувано е по касационна жалба Р.И.И. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ц., против Решение № 1469 от 31.10.2019г., постановено по гр.д.№ 2041/ 2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Заповед № 10-00-2328/ 07.12.2018г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 05.07.2017г. на комисия, назначена със заповед № 10-001875/ 17.08.2016г., на основание §62, ал.1 от ПЗР на ПМС № 456/ 11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано. Според касатора не са налице предпоставките за признаване правото на ползувателя за придобие собствеността върху възстановения имот. По подробно изложените в жалбата съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменена Заповед № 10-00-2328/ 07.12.2018г. на Кмета на Община Стара Загора. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Заинтерисованата страна Г.К.Б. изразява становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Заинтерисованите страни – К.С.К., П.С.Ц., А.С.К., Т.И.И., М.К.Б. и Д.К.Д., редовно призовани, не се явяват и представляват в съдебно заседание, и не изразяват становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателите, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по гр.д. № 2041/ 2019г на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която постановеното съдебно решение е неблагоприятно и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд в производство по §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р.И.И. *** против Заповед № 10-00-2328/ 07.12.2018г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на К. Б. Д. правото да придобият собственост върху имот № 279.50, с площ от 601кв.м., местност „Баритна мина“, землище на гр.Стара Загора по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018г., при граници и съседи: имот 279.51, полски път № 279.9506, землищна граница и имот № 279.49.

За да постанови този резултат, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление вх. № 0303034, подадено на 28.05.1992г. от К. Б. Д., в качеството му на ползувател, с което е поискал да придобие предоставения му за ползване имот с площ 700 кв.м., находящ се в м. "Баритна мина", представляващ лозе, овощна градина и в него има вила, построена на основание строително разрешение № 174/ 22.07.1983г. Заявителят се легитимира като ползувател на имота, предоставен по реда на ПМС № 11/1982 г. и решение № 27 от 01.03.1983 г. на ИК на ОбНС Стара Загора, съгласно одобрения списък на лицата, които получават земя по 11-то ПМС, като под № 76 в този списък фигурира К. Б. Д. с предоставено право на ползване върху земя в местността «Баритна мина». Заявлението е било разгледано от назначената със заповед на кмета на община Стара Загора комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която, видно от представения по делото Протокол от 05.07.2017г., е взела решение да бъде предложено на Кмета на Община Стара Загора да издаде заповед, с която да бъде признато по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на наследниците на ползвателя К. Б. Д. да придобият собственост върху ползвания имот 279.50 с площ 600кв.м. по неодобрен план на новообразуваните имоти на местност «Баритна мина», землище на гр.Стара Загора, с мотиви, че към датата на подаване на заявлението от ползвателя имотът е представлявал лозе и овощна градина, и в него е имало построена сезонна постройка въз основа на строително разрешение 174/ 22.07.1983г. Въз основа на този протокол е била издадена процесната Заповед № 10-00-2328/ 07.12.2018г. на Кмета на Община Стара Загора.

На наследниците на К.С.К., сред които е касационният жалбоподател, с Решение № 50355 от 06.06.1996г. на Поземлена комисия гр.Стара Загора е било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния недвижим имот: лозе от 3.00 дка /три дка/, четвърта категория, находящ се в терен по параграф 4 на гр.Стара Загора в местността „Трите могили“.

Съгласно заключението на назначената по делото експертиза и приложената към него комбинирана скица се установява, че процесният имот № 279.50 по неодобрения план на новообразуваните имоти за местността «Баритна мина» попада в бивш имот № 251.41 с площ 3 000 кв.м. по помощния комбиниран кадастрален план /в списъка на имотите към този план за имот № 251.41, лозе, е записан бивш собственик К. С. К./, като различното наименование на местностите се дължи на обстоятелството, че местност «Трите могили» «прилива» в местност «Бариитна мина» от юг. Вещото лице сочи, че неодобреният кадастрален план в М1:1000 за имоти в терени на §4, който включва имоти на ползватели, е изработен около 1992г., като в разписния лист към него за имот № 50 е записан К. Б.. Вещото лице е категорично, че ползваният имот № 50 по неодобрения кадастрален план с площ 880кв.м. съответства по местоположение в южната си част на имот 279.50 по неодобрения план на новообразуваните имоти с площ 601 /600/ кв.м. От заключението се установява също наличие на сгради в процесния имот, между които е и сезонна постройка с площ 29 кв.м., с тухлена конструкция на 1 етаж, дървена покривна конструкция и покривно покритие, за която, според експерта, се отнася строително разрешение № 174 от 22.07.1983г.

При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената Заповед № 10-00-2328/ 07.12.2018г на Кмета на Община Стара Загора е законосъобразна.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора споделя становището на първоинстанционния съд, че процесната заповед е постановена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон.

Съгласно приложимата за случая хипотеза на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото на ползване в право на собственост, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. Правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. В имота да има сграда, построена преди 01.03.1991г, при съобразяване на изключенията, регламентирани в §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ; 3. Да е подадено заявление в определените от закона срокове.

В случая са налице всички предпоставки за трансформиране на така предоставеното право на ползване в право на собственост. Безспорно е установено, че правото на ползване е предоставено на К. Б. Д. по силата на предвиден от закона акт и е заявено в срок. Видно от приетите доказателства може да се направи категоричен извод, че предоставения за ползване имот – предмет на оспорената заповед, попада върху земя на бившия собственик К.С.К., наследодател на жалбоподателя, както и наличието на сграда в имота със застроена площ от 29 кв.м., изградена преди 01.03.1991г.

Съдържащите се в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност на издадената заповед са били наведени и пред първоинстанционния съд, който в обжалвания съдебен акт им е дал изчерпателен отговор, съответстващ на закона и установената съдебна практика. Тъй като касаторът не сочи други доводи, различни от обсъдените от Старозагорския районен съд, а настоящата инстанция споделя изцяло изложените в обжалваното съдебно решение мотиви и направени правни изводи, същите на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

С оглед изложеното по отношение правото на ползвателя К. Б. Д. са установени кумулативно изискуемите юридически факти, съставляващи елементи от правопораждащия фактически състав по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформирането му в право на собственост. Заповедта на Кмета на Община Стара Загора, с която на наследниците на К. Б.Д. е признато това право, е постановена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на закона и в съответствие с целта му. Жалбата на Р.И.И. срещу този административния акт е неоснователна и в съответствие със закона е отхвърлена от районния съд. По тези съображения обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1469 от 31.10.2019г., постановено по гр.д.№ 2041/ 2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Р.И.И. *** против Заповед № 10-00-2328/ 07.12.2018г на Кмета на Община Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.