Р Е Ш Е Н И Е № 104

08.04.2020 г., гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №2 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от М.С. ***, следовател в ОСлС в ОП Стара Загора против Заповед №ОП-195/17.12.2019г. на административен ръководител на Окръжна прокуратура Стара Загора.

Жалбоподателят твърди, че със Заповед №172/2018г. от 07.12.2018г. на ответника при определяне на допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/ за 2018г. вече му било наложено изплащане на по-малък процент от другите магистрати. Това намаляване се приемало като наказание за наложеното му по-рано наказание „забележка“. С процесната заповед му се отказвало даване на ДТВ за дисциплинарното наказание „забележка“, като мотивите били, че същото влязло в сила на 04.01.2019г.

Атакуваната заповед била издадена в противоречие и при неправилно приложение на закона. Оспорващият не бил съгласен с изложените в заповедта мотиви за наличие на висящо дисциплинарно наказание към датата на постановяването на акта. Съгласно чл.322 от ЗСВл. Дисциплинарното наказание се считало за наложено от деня на съобщаването на наказаното лице на решението на Пленума или на решението на съотв. колегия на ВСС или от деня на връчване на заповедта на административния ръководител. В случая била налице последната хипотеза на цитираната разпоредба, тъй като заповед №122/2018 от 24.08.2018г., с която му било наложено дисциплинарното наказание „забележка“ му била връчена на 28.08.2018г. и същата не била обжалвана от него. Към датата на процесната заповед – 17.12.2019г., бил изтекъл и едногодишния срок по чл.326, ал.1 от ЗСВл., поради което и наложеното наказание „забележка“ следвало да се счита заличено с нормата на чл.323, ал.2 от ЗСВл, съгласно която било допуснато по силата на закона предварително изпълнение на наложеното дисциплинарно наказание. В заключение са счита, че с оглед горепосочената нормативна регламентация, неправилно ответникът приел, че към 17.12.2019г. оспорващият имал висящо дисциплинарно наказание, представляващо пречка за изплащане на ДТВ за 2019г.

Оспорващият, редовно призован в с.з., се явява лично и с пълномощник адв. В., като се поддържа оспорването и се излагат доводи в насока неправилност на процесната заповед, както и се цитира практика на ВАС.

Ответният орган, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, като съобрази събрания доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №ОП-122 от 24.08.2018г. на жалбоподателя, заемащ длъжност „ следовател“ в ОСл.О в ОП Стара Загора било наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.1 от ЗСВл. „забележка“. Заповедта била връчена на М.С. на 28.08.2018г. Със същата било разпоредено изпращането й, ведно с преписката и незабавно след връчването на заповедта, да бъдат изпратени на Прокурорската колегия на ВСС. Съгласно заповед № ОП-172/07.12.2018г. на Административен ръководител на ОП Стара Загора, във връзка с решение на Пленума на ВСС, взето по т.48 на Протокол №29 от заседание от 22.11.2018г. за даване съгласие на административните ръководители да упражнят правомощията си по чл.7, вр. с чл.9 от Правила за определяне и изплащане на средства за ДТВ, било разпоредено изплащане на еднократни средства за ДТВ, като съгласно т.2 от нея бил определен и индивидуален размер на същото на поименно посочени магистрати и съдебни служители, работещи в ОП Стара Загора, сред които и под № 2.21 бил посочен и следовател М.С., като за същия бил определен индивидуален размер от 42 %.

Съгласно извлечение /л.32/ от Протокол №34 от заседание на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 12.12.2018г. и на осн. чл.314, ал.4 от ЗСВл. наложеното с горепосочената заповед наказание било потвърдено. Извлечение от въпросния протокол било изпратено до административния ръководител на ОП Стара Загора и М.С. и получено от последния на 20.12.2018г., видно от л.27.

До административните ръководители на съотв. апелативни, военно-апелативни, окръжни и районни прокуратури било изпратено писмо на Главен прокурор относно определяна и изплащане на средства за ДТВ, съгласно Правила за опредктиеляне и изплащане на средства за ДТВ, приети с решение на Пленума на ВСС с Протокол №29/22.11.2018г., изм. и доп. с Решение на Пленума на ВСС по Протокол №28/21.11.2019г.

На 17.12.2019г. била издадена и процесната заповед, с която на осн. чл.140, ал.1, т.1 от ЗСВл., чл.6, ал.1 и чл.5, ал.2, т.2 от Правила за определяне и изплащане на средства за ДТВ било заповядано да не се изплаща на следовател М.С. ДТВ за постигнати високи трудови резултати за 2019г. Заповедта била връчена на оспорващия на 30.12.2019г., а жалбата против нея била подадена директно пред съда на 04.01.2020г.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

По допустимостта – преди всичко следва да се приеме извод, че процесната заповед има характеристиките на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, като издадена от орган, в упражнение на предоставени му по закон властнически правомощия, с който негативно се засягат права и законни интереси на адресата на тази заповед, поради което следва да бъде приета за акт, годен за съдебен контрол. Оспорването е допустимо и като изходящо от активно легитимирано лице, в срока за подаване на жалбата и пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по чл.159 от АПК, което да правят жалбата недопустима.

Ето защо същата следва да бъде разгледана по съществото си.

Относно валидността на процесната заповед – същата е издадена от и.д. Административен ръководител на съотв. структура на съдебната власт /вж. л. 26/ и се основава на чл.140, ал.1 т.1 от ЗСВл., която предвижда правомощия на същия да организира и ръководи дейността на съотв. прокуратура, както и на осн. чл.6, ал.1 от Правила за определяне и изплащане на средства за ДТВ /по – нататък Плавилата/, приети от Пленума на ВСС. Съдът приема, че по отношение на конкретния издател е налице делегиране на правомощия от страна на Пленума на ВСС именно чрез въпросните Правила, като именно на съотв. административен ръководител на структура на съдебната власт се предоставя и преценката относно това какъв размер на ДТВ за постигнати резултати в течение на годината се следва на магистрата.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че процесната заповед е валидна.

Самите правила не установяват особени процесуални изисквания към издаването на заповед по чл.6 от Правилата, нито такива не се съдържат и в самия ЗСВл. Не се установява обаче да има допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й, доколкото актът, който се оспорва, е обективиран в писмена форма, съдържа изложение на конкретни фактически основания, на които има дадена и правна обосновка и изрично указва, че подлежи на съдебен контрол. Заповедта е сведена до знанието на засегнатото лице. Ето защо не се установява нито нарушение на формата, нито процесуални правила.

Що се отнася до нейното съответствие с приложимите норми, Съдът намира следното:

Спорът е относно това дали оспорващият има право да получи ДТВ за 2019г. към датата на приемане на решение за разпределяне на такова от ВСС. В тази насока от Пленума на ВСС има приети с негово решение от 22.11.2019г. допълнение на приетите през 2018г. нови Правила за определяне и изплащане на средствата за ДТВ. В действащите Правила принципно се установява, че лицата по чл.2 от тях, вкл. и следователите имат право при наличие на финансови средства да бъдат стимулирани за постигнати резултати чрез ДТВ, като съгласно чл.3, т.1 от Правилата такива могат да бъдат получавани текущо, за годината. Изключение от това принципно положение новите правила предвиждат няколко изчерпателни хипотези в чл.5, ал.2, при проявлението на които на съотв. магистрат или лице по чл.2, не се изплаща ДТВ. В т.2 от чл.5 от Правилата се установява хипотезата на „влязло в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание“. Именно това е и дадената правна обосновка на процесната заповед, с която се отказва на следовател С. да му се изплати текущото за 2019г. ДТВ. От фактическа страна ответникът мотивира, че следователят има наложено със заповед на административния ръководител на ОП Стара Загора дисциплинарно наказание „забележка“, потвърдена с решение на прокурорската колегия от Протокол № 34 от 12.12.2018г., връчено на лицето на 20.12.2018г., което като необжалвано пред съда е влязло в сила на 04.01.2019г.

Безспорно установено по делото е, че оспорващият през 2018г. действително е наказан с предвидено в ЗСВл. дисциплинарно наказание – „забележка“, чл.308, ал.1, т.1. Заповедта за налагане на това дисциплинарно наказание е издадена от административния ръководител на ОП-Стара Загора и съгласно предвидената към онзи момент процедура в ЗСВл. след нейното връчване на адресата си, за нея се уведомява съотв. колегия към ВСС /чл.314, ал.3/, която в едномесечен срок има правомощието за потвърди или отмени заповедта /чл.314, ал.4/. В конкретният случай е налице потвърждаване на заповедта с решение на прокурорската колегия, взето с Протокол №34 от 12.12.2018г. /л.32/. Макар потвърждението да е извън едномесечния срок по чл.314, ал.4 от ЗСВл, Съдът приема, че срокът е инструктивен по своя характер, като именно това решение /на съотв. прокурорска колегия/ е крайният акт, който подлежи на съдебен контрол по така проведеното особено дисциплинарно производство, арг. на чл.314, ал.7 от ЗСВл. Данните по делото сочат, л.27, че решението за потвърждаване на наложеното наказание от административния ръководител е съобщено на оспорващия на 20.12.2018г. и съотв. 14 дневният срок за оспорването му е до 03.01.2019г., вкл., като безспорно се установява, че в този срок липсва обжалване на това решение от следовател С. и същото е в законна сила, считано от 04.01.2019г.

Спор се повдига относно това от коя дата е в сила наложеното наказание и същото произвежда своето действие, съотв. заличено ли е наказанието към датата на издаване на заповедта. Според оспорващия, датата на връчване на заповедта на административния ръководител, т.е. 28.08.2018г., е момента на влизане в сила на наказанието, както и в съотв. с чл.326, ал.1 от ЗСВл. претендира, че същото е заличено към датата на решението за изплащане на ДТВ, вкл. и към датата на процесната заповед.

Съдът приема за неправилно това тълкуване. Самата процедура по налагане на наказанието по чл.308, ал.1, т.1 от ЗСВл. изрично предвижда след издаване на акт на административния ръководител за неговото налагане тя да бъде изпратена на съотв. колегия, която вече взема решение за потвърждаване на наказанието или за неговата отмяна и именно това е актът, който подлежи на съдебен контрол /чл.323/.

Безспорно чл. 322 от ЗСВл. казва, че наказанието влиза в сила от датата на съобщаване на решението на съотв. колегия или от деня на връчване на заповедта на административния ръководител, като Съдът приема, че моментът от кога магистратът се счита за наказан се определя от деня на съобщаване на решението на колегията за потвърждаване на наказанието, което е и властническото волеизявление, пряко засягащо правната сфера на наказания /по арг. на чл.323 от закона/ и на действието на този акт по силата на закона е дадено предварително изпълнение. В този смисъл и съгласно изричната новела на чл.322 от ЗСВл. и данните, че решението на прокурорската колегия за потвърждаване на наложеното през м. август 2018г. наказание „забележка“ е съобщено на следовател С. на 20.12.2018г., то именно на тази дата то се счита за наложено и съотв. по арг. на чл.326, ал.1 от ЗСВл. следва да се счита заличено, считано от 21.12.2019г. Процесната заповед обаче е издадена на 17.12.2019г. към който момент наложеното наказание не е заличено.

Освен това според т.2 от чл.5 от действащите Правила, на лице по чл.2 от тях не се изплаща съотв. ДТВ по отношение на което има влязло в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание, т.е. за правото на изплащане на текущо ДТВ по реда на тези правила релевантно е обстоятелството дали има влязло в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание, съотв. и дали не е налице заличаване на наложеното наказание. Вече се установи, че към 17.12.2019г. не само, че не е заличено наложеното на следовател С. наказание „забележка“, но е и налице влязло в сила решение за налагане на това дисциплинарно наказание.

Това предопределя и извод за правилност на оспорваната заповед, с която се разпорежда да не се изплаща на следовател М.С. текущото за 2019г. ДТВ. Следва да се посочи, че това ДТВ е за постигнати високи резултати за текущата година, каквито не се доказва да са налице по отношение на оспорващия, поради което и се следва извод, че заповедта е съответна и на преследваната цел – поощряване на лице по чл.2 от Правилата за постигнати текущи високи резултати през 2019г.

Що се отнася до наведения довод, че оспорващият вече е наказван с изплащане на по-малък процент ДТВ за 2018г. и поради това не следва и през 2019г. да му се отказва изплащане на такова, съдът го намира за неоснователен. От приложеното на л. 28-29 от делото доказателство се установява, че за текущата 2018г. на следовател М.С. е определен размер на еднократното ДТВ в размер на 42 процента и няма твърдения то да не му е изплатено. Видно от цитираното доказателство за следовател С. има определен размер на ДТВ и липсва акт за отказ да се изплати такова ДТВ. Това, че определеният размер на ДТВ за 2018г. е с 1.5 % по-малко от това на останалите лица /магистрати и служители/ не означава, че така му е отказано да са изплати въпросното текущо ДТВ, както е предвиждано съгласно действащата разпоредба на чл.5, ал.2 от Правилата, приети с Решение на Пленума от 22.11.2018г.

Освен това, за да е имало основание за отказ по см. на визирания чл.5, ал.2, то е следвало към дата 07.12.2018г. по отношение на следовател С. да е имало влязло в сила дисциплинарно наказание, а това обстоятелство не е налице, тъй като, както вече се посочва по-горе, наложеното му през месец август 2018г. наказание е в сила едва от 20.12.2018г., което е след заповедта на ответника от 07.12.2018г. и към онзи момент на същия правилно е определен размер на текущо ДТВ.

Така мотивира настоящият съдебен състав намира оспорването за неоснователно и същото като такова следва да се отхвърли. Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не й се следват.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.Т.С.,*** против Заповед № ОП-195/2019 от 17.12.2019г. на и.д. Административен ръководител на ОП Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: